Географско определяне на потенциално застрашените от заливане участъци

За определяне на риска от наводнения за потенциално застрашени от наводнения райони са използвани ортофотоснимки в М 1: 5000, геодезическа проекция UTM 35N и едромащабни топографски карти в М 1:5000 в координатна система 1970г.

Основните изходни данни са в координатна система WGS 84, приравнени към 35 зона. Проекцията е универсална трансверзална Меркаторова (UTM). Използваните топографски карти за Югозападна България са в координатна система 1970г. – девета зона, което наложи извършването на трансформация. Избраният картен материал е георефериран. На база изходните данни и допълнителната информация, извлечена от едромащабните топографски карти, ортофотоснимките, за някои територии е създаден 3D модел на терена. Потенциално застрашените от заливане участъци са определени въз основа на направения анализ на значимите минали наводнения от предходния етап и данните за топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и геоморфологични характеристики от картния материал.

За всеки участък са генерирани между три и пет профила, като точното им ситуиране е съобразено със съществуващата техническа инфраструктура и особеностите на релефа. Отчетени са теренни коти за характерни точки от терена. Определен е средния надлъжен наклон на водната повърхност във всеки участък и разстоянието между всеки профил.

От така подготвената информация, заедно с подадените водни количества за тези участъци са направени хидравлични изчисления за определяне котата на водното ниво за всеки участък. След като е определена котата на водното ниво в изчислителните профили, от нея са определени площите на заливане, като през тях се прекара равнина с надлъжен наклон равен на измерения за представителния участък и се определи пресечницата на тази равнина с 3D модела на терена. В резултат са определени 43 петна на потенциално застрашени от заливане участъци.

С цел увеличаване качеството на основните данни се наложи редактиране на част от информацията – ж.п. линии, пътища и повърхностни водни тела. За нуждите на последващата обработка е добавена и нова информация – мостове.

• 
  ГИС анализ. Карти на потенциални бъдещи наводнения.
  

Потенциалните бъдещи наводнения бяха анализирани прилагайки съпоставяне в ГИС-среда на заплахата от наводнения с потенциалните щети следвайки подхода:

Всяко от петната със заплаха от наводнения беше съпоставено със съществуващата информация за: хидроложката и геоморфоложка характеристика на реките; топографията; разположението на водните течения; броя на населението в населените места; разположението и границите на населените места; съществуващата инфраструктура в т.ч. съществуващите защитни съоръжения и тяхната ефективност; паметниците от категории национално и световно значение;защитени територии - СОЗ, източниците за питейно-битово водоснабдяване, минералните находища, Натура 2000; КПКЗ индустриите, емитерите на отпадъчни води, индустриалните зони и т.н.

Използвайки площите на потенциалните бъдещи наводнения се пристъпи към анализ, на това какво попада в тях, като се използва цялата структурирана информация, с която разполагаме в ГИС на БДЗБР - общогеографска информация (населени места, реки, релеф, земно покритие, пътища, ЖП линии, корекции на реки) и тематична (повърхностни водни тела, подземни водни тела, санитарно охранителни, защитени зони, комплексни разрешителни, зауствания, водохващания и др.).

За по голяма прецизност и повишаване качеството на информацията свързана с човешкия фактор, като засегнати жители попадащи в зоните с риск (данни с най-голяма важност), е направен следния ГИС анализ:

• 
  Със заявка са селектирани от слоя за земното покритие всички ареали с код 112 „Discontinuous Urban Fabric”, „Населени места със свободно застрояване”, от където получиха значително по-актуални и точни ареали на жилищните територии.
  
• 
  От направените изводи за качеството на географската информация, с цел качествено изпълнение на задачата се наложи решението за увеличаване на мащаба на данните от 1:100 000 и 1:25 000 към 1:5000.
  
• 
  Направен е “overlay” анализ между ареалите на населените места от 100000 топографски карти, от където са съхраняват имената им и ЕКАТТЕ с жилищните територии от земното покритие. Като краен резултат е генериран слой с жилищни територии и атрибутна информация за имената на населените места и ЕКАТТЕ, към които се привърза и актуална демографска информация от последното преброяване 2010 г. за брой жители към тези населени места.
  
• 
  Направен е “overlay”анализ между ареалите със заплаха от наводнения и получените ареали с жилищните територии. Като краен резултат за всяка зона с риск от наводнение има списък с попадащи жилищни ареали, съответно към кои населени места са, брой жители и получен среден брой жители попадащи в зоната с потенциален риск.
  

По отношение на инфраструктурата е направено следното: тъй като пътищата, жп линиите и реките са от топографски карти в М 1:100000, се наложи допълнително да се „наместят” върху ЕТК 1:5000 и ортофото плановете, като са редактирани само възлите на линейните обекти. Мостовете са дигитализирани допълнително като точкови обекти от ортофото плановете. След коригирането на графиката е направен “overlay”анализ, като е генерирана таблица със засегната инфраструктура.

Като краен резултат е изготвен албум с карта на всяко от определените потенциални бъдещи наводнения съдържаща атрибутна информация за: местоположение на наводнението; воден обекти водно тяло; тип на наводнението; обхват; ЕКАТТЕ; общ брой жители; площ на жилищната територия; площ на потенциално застрашената от наводнения зона; периметър на наводнението; засегната речна мрежа; площ на залятата жилищна площ; брой засегнати жители; СОЗ – засегната площ; Натура – птици; Натура – хабитати; зауствания на отпадъчни води; КПКЗ – индустрии; паметници на културата; пътища, жп линии и мостове; площ на засегнати индустриални зони. /Приложение №7/.

Отчетените числови параметри на потенциалните негативни въздействия за всяко от петната са сравнени със съответните прагове на различните критерии за значимост по четирите защитени категории, като превишаването на поне една прагова стойност, за която и да е от защитените категории, определя наводнението като значимо.

За оценка на потенциалните негативни въздействия върху защитената категория „Човешко здраве”, като праг на критерия за значимост е използван 100 засегнати жители в едно населено място. За защитена категория „Стопанска дейност” оценката е направена при прилагане на праг на значимост 1 брой засегнат стопански обект. За защитена категория „Околна среда” оценката е направена при прилагане на критериите: канализации на населени места и ГПСОВ; защитени зони и/или КПКЗ-индустрии с праг 1 брой от изброените обекти. За защитена категория „Културно наследство” оценката за значимост се извърши при преминаване на праг на значимост – един културно-исторически паметник от национално или световно значение. Тази оценка е детайлно представена в Приложение №8 на ПОРН.

Резултатите от оценката са представени в таблици групирани по основни речни басейни, общини и населени места в Приложение №8.

• 
  Значими в басейна на р. Струма 31 наводнения от 32 регистрирани;
  
• 
  Значими в басейна на р. Места 9 наводнения от 9 регистрирани;
  
• 
  Значимо в басейна на р. Доспат е 1 наводнение от 2 регистрирани наводнения.
  
• 
  
  

Община	Населено място	Водно тяло- ВТ	Воден обект	Определяне на значимост на потенциалните наводнения след прилагане на критериите за оценка
Якоруда	гр. Якоруда	BG4ME900R080	р.Места	значимо
Разлог	гр. Разлог	BG4ME800R087	р.Бяла река	значимо
Разлог	С. Баня	BG4ME800R086	р. Глазне	значимо
Разлог	с. Елешница	BG4ME800R090	р. Златарица	значимо
Банско	гр. Банско	BG4ME800R085 BG4ME800R086	Р. Демяница, р. Бъндерица и р. Глазне	значимо
Гърмен	с. Огняново	BG4ME600R106	р. Канина	значимо
Хаджидимово	гр. Хаджидимово	BG4ME500R107	р. Места	значимо
Сатовча	с. Плетена	BG4ME200R115	Дяволски дол	значимо
Сатовча	с. Сатовча	BG4ME200R115	Дяволски дол	значимо

Община	Населено място	Водно тяло- ВТ	Воден обект	Определяне на значимост на потенциалните наводнения след прилагане на критериите за оценка
Сатовча	с.Кочан	BG4DO600R122	р.Жижовска	значимо
Велинград	с.Медени поляни	BG4DO900R116	р. Доспат	незначимо

Въз основа на ГИС-слоевете за миналите и потенциалните наводнения е изготвена „Сборна карта“ /Приложение №9/ в М 1: 200 000, формат 820/1000mm, на която са нанесени значимите минали наводнения, изобразени с условен знак и районите с потенциален риск от наводнения, определени чрез хидравлични изчисления. Картата съдържа общогеографска и тематична информация, визуализирана чрез подходящо избрани картографски методи за изобразяване.

• 
  Определяне значимост на наводненията и Списък с определените потенциално опасни райони със значителен риск от наводнения.
  

• 
  В басейна на р. Струма:
  

• 
  В басейна на р. Места:
  

• 
  В басейна на р. Доспат:
  

• 
  Изводи и заключения:
  

• 
  В ЗБР за БУ в резултат на определянето и след прилагане на критериите за значимост към всяко от петната установихме, че като значими потенциални наводнения се очертават 41 речни участъка, от които 31 броя в басейна на р. Струма, 9 броя в басейна на р. Места и 1 брой в басейна на р. Доспат.
  
• 
  Според типа на очакваните последици значимите потенциални наводнения ще нанесат най-големи щети върху защитената категория „Човешко здраве” следвана от категория „Стопанска дейност”. Трета по значимост се оказва защитена категория „Околна среда”, а най-слабо засегната е защитена категория „Културно наследство”.
  

• 
  Очаква се потенциалните наводнения да засегнат 19 633 жители от общо брой 266 938 жители в 52 населени места, разпределени по поречия, както следва:
  
• 
  Струма - 41 населени места;
  
• 
  Места – 9 населени места и
  
• 
  Доспат – 2 населени места.
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат общ периметър от 425 км. В басейна на р. Струма 375 км., в басейна на р. Места 44 км. и в басейна на р. Доспат 6 км.
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 51 138 дка обща площ, от която 5 249 дка жилищна площ, 2 661 дка индустриални зони и 43 228 дка други територии;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат пет КПКЗ индустрии и/или други източници на отпадъчни води;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 78 източници за ПБВ и 24 СОЗ;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 16 Защитени зони по Директива за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна 92/43/ЕИО и 6 Защитени зони по Директива за опазване на дивите птици 79/409/ЕИО;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат пет елемента на критичната инфраструктура (болници, медицински центрове, полицейски управления и пожарни служби, спасителни центрове, държавни и обществени сгради и институции с уязвими обитатели – такива като училища, учебни заведения, детски градини, старчески домове, хосписи;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 14 153 дка земеделски площи;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 43 455 м. пътища, 9 708 м. жп линии и 180 броя мостове;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат един национален паметник от защитена категория „културно наследство”.
  
• 
  Значимите потенциални наводнения не се очаква да засегнат обекти от категория „културно наследство - световно значение” вписани в списъка на недвижимите културни ценности обявени от ЮНЕСКО, а именно – Рилски манастир и Национален парк „Пирин”;
  

Както по-горе вече бе отбелязано, потенциалните наводнения с всички данни за тях са отразени в Приложение №7.

В него същите са описани с идентификационен номер от ГИС, изработени са 43 (четиридесет и три) броя карти на рисковите участъци, придружени от атрибутни таблици с пълни описания на мястото на потенциалното наводнение, водното тяло и водния обект, което същото ще засегне, площа на наводнението и координатите на неговия центроид, периметъра на наводнението, засегнатата речна мрежа в м., засегнатите жители и очакваното негативно въздействие върху съществуващите промишлени зони, инфраструктура, източници за питейно-битово водоснабдяване, СОЗ, културно наследство и т.н.
6.5.3. Оценка на потенциалните последици на минали наводнения, които могат да се повторят за в бъдеще

След направената детайлна оценка на миналите наводнения и определянето на значимостта им по утвърдените критерии за значимост на неблагоприятните последици от минали наводнения, е оценена вероятността за повторението на минали наводнения в бъдеще.

Тъй като информацията за миналите наводнения е изцяло с вербален характер и не съдържа карти на залятите площи или друга информация, по която те могат да бъдат определени, бе невъзможно към значимите минали наводнения да бъдат приложени критериите за значимост на неблагоприятните последици от потенциални бъдещи наводнения.

Поради тази причина оценката за значимост на минали наводнения, в случай че същите се повторят и в бъдеще е направена по допустим от гледна точка на методиката критерий „повтаряемост на наводнението”. Бе прието, че независимо от оценките на нанесените щети, повторяемост 2 или повече пъти за едно наводнение на дадено място в продължение на 10 години, дава основание същото да се оцени като значимо.

С прилагането на този критерий са определени 23 речни участъка, за които обработената и оценена информация показва, че за последните 10 години през тях са преминали две или повече от две наводнения.

При тази оценка са взети предвид наличието на защитни съоръжения изградени след минали наводнения и на тяхното състояние; близостта на водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или населени места до място с регистрирано минало наводнение в района на което попадат КПКЗ индустрии и/или други източници на отпадъчни води, представляващи източници на замърсяване на водите; наличие на новоизградени и/или планирани за изграждане стопански обекти в райони с минали наводнения; демографското развитие и тенденции в развитието на населението в ЗБР за БУ.

На етапа на изготвяне на ПОРН с оглед на краткото време и съгласно допусканията, които прави Методиката, тези участъци са определени като участъци, които следва да се разгледат при определяне на районите със значителен потенциален риск от наводнения и районите с вероятност за значителен потенциален риск от наводнения.

Разпределението им по основни речни басейни е както следва:

• 
  Речен басейн Струма
  

• 
  Речен басейн Места
  

• 
  Речен басейн Доспат
  

По отношение на оценката на риска за изградените диги и корекции, при прегледа на определените участъци на потенциално застрашените от заливане площи, общо 43 на брой се установи, че в 17 от тях има изградени защитни съоръжения, като в два участъка:

• 
  на р. Струма при гр. Бобошево (обозначено в Приложение №7 с ID_ 68);
  
• 
  на р. Места при гр. Хаджидимово (обозначено в Приложение №7 с ID_ 48);
  

За тяхното възстановяване са внесени необходимите проекти за съгласуване от „Напоителни системи” ЕАД.

• 
  км 1+⁵⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – подкопана дига L=100 м. и берма L=300 м;
  
• 
  км 2+⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – разрушена берма 100 м. до петата на дигата;
  
• 
  км 3+³⁰⁰ ляв бряг – с. Блатска, общ Хаджидимово – подкопана дига L=80 м.
  
• 
  км 3+⁸⁰⁰ ляв бряг – с. Блатска, общ Хаджидимово – разрушена берма 300 м. до самата пета на дигата;
  
• 
  км 5+²⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – разрушена берма 350 м. опасност за предпазната дига;
  
• 
  км 5+⁵⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – разрушена дига L=200 м.
  
• 
  км 6+⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – разрушена берма до дигата L=150 м.
  
• 
  км 10+⁴⁰⁰ ляв бряг – с. Гърмен –скъсана дига L=100 м., десен бряг - 2 буни повредени на км 10+³⁰⁰
  
• 
  км 15+¹⁰⁰ десен бряг – с. Борово, общ. Гоце Делчев - разрушена берма до самата дига L=100 м;
  
• 
  коригиран участък на р. Канина - км 1+⁸⁰⁰ - с. Марчево, общ. Гърмен – разрушена лява дига L=120 м. и дясна L=160 м;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 16+700-разрушена дясна берма с дължина 500м. и вододовеждащ канал на ПС “Кожух” с дължина 400м. в землище на с. Старчево, община Петрич;
  

• 
  Корекция на р. Струма на км 17+800-разрушена дига с дължина 150м. и берма с дължина 350м-десен бряг в землище на с. Рибник, община Петрич;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 19+800-разрушена дига с дължина 100 м. и берма с дължина 400м. – ляв бряг в землище на . Дамяница, община Сандански;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 39+300 – разрушена дига с дължина 150м. и берма с дължина 300м. – ляв бряг, землище на с. Струмяни, община Струмяни;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 39+800 – разрушена дига с дължина 150м. и берма с дължина 250м. – ляв бряг, землище на с. Градешница, община Кресна;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 46+100 – разрушена дига с дължина 40м. и берма с дължина 150м. – десен бряг, землище на с. Сливница, община Кресна;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 35+500 – разрушена дига и берма – ляв бряг, землище на с. Струмяни, община Струмяни;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 10+500 – разрушена берма с дължина 250м. и предпазна дига с дължина 140м. при с. Дрангово, община Петрич;
  
• 
  Корекция на р. Струмешница при км 6+500 – разрушена берма с дължина 220м. и предпазна дига с дължина 160м. при с. Първомай, община Петрич;
  
• 
  Корекция на р. Мелнишка при км 3+100 – разрушена берма с дължина 60м. и предпазна дига с дължина 30м. при с. Капатово, община Петрич;
  
• 
  Главен изравнител „Рила” в гр. Рила – потенциално опасен обект, където е необходим ремонт на савачните врати и бетоновите врати;
  

• 
  Отнесени водохващания на напоителните канали: ГНК „Ляв”; НК „Пороминовски”; НК „Усойски”; НК „Аракчийски”; НК „Джермански”; НК „Блажийски”, които ежегодно се разрушават от високата вълна на р. Рилска, р. Джерман и р. Благоевградска Бистрица. За същите е необходимо да се изготвят проекти за масивни водохващания;
  
• 
  Отвеждаща деривация М-1 от яз. „Дяково”, на която има множество пропукани бетонови плочи довеждащи до наводнения на прилежащи дворни места в с. Дякково и евентуална опасност от възникване на свлачища по трасето на канала. Същият се нуждае от основен ремонт;
  
• 
  Тунел „Разметаница”, който се нуждае от ревизия и евентуален ремонт;
  
• 
  Корекция на „Бучалско дере” след преливника на яз. „Дяково”, което е затлачено и обрасло с дървесна растителност и е необходимо почистване, тъй като съществува опасност от причиняване на щети на съседни застроени дворни места в с. Дяково;
  
• 
  На НК „Блажиевски” има отнесени 100 м. от тръбен участък в следствие на свлачище;
  
• 
  Дюкер 1 и Дюкер 2 – пълнещи яз.”Дяково” – в районите на преминаване през р. Тополница, р. Джерман и р. Джубрена;
  
• 
  НК „Крашевски” използван за напояване и производство на ел. енергия, трасето на който минава през свлачища;
  
• 
  НК „ГНК Ляв” трасето на който минава през свлачища;
  
• 
  НК „Централна вада” трасето на който минава в поречието на р. Благоевградска Бистрица.
  

Влиянието на климатичните промени върху появата на наводнения и степента на негативното им въздействие на този етап са трудно прогнозируеми, тъй като прилаганите климатични модели често дават различни, в известна степен дори и противоречиви прогнози.

Оценката на тенденциите в изменението на климата сочи повишаване на средногодишните температури и намаляване на количеството на валежите. Тази тенденция се вижда много ясно на фигурите по-долу.
Годишни валежи при съвременния климат (1961-1990г.), мм



Летни валежи при съвременния климат (1961-1990г.), мм

През целия 20^ти век най-сухата година е 2000г. с 40% намаление на общото количество валежи за страната, като басейните на р. Струма и р. Места са с най-голямото 65% намаление на валежите.

Когато се говори за възможните промени на климата през следващите 25 години, се разглеждат различни сценарии за климата, които се базират на различни модели и предполагаеми изменения на факторите, от които зависят.