Закон за водите и Методика за оценка на риска от наводнения Съдържание

От таблицата е видно, че литературните източници описват девет наводнения в басейна на река Струма и две – в този на река Места, като няма намерена информация за басейна на река Доспат.

За споменатите наводнения информацията в литературните източници се свежда до дадената в горната таблица, като изключение прави само наводнението по поречието на Джерман от 12.04.1998г., за което е даден и размера на щетите от 1 500 000 лева, без обаче да се дава обхвата му.

От така представената информация става ясно, че същата не може да се използва за очертанието на техния обхват.

• 
  Floods in Bulgaria - Г. Гергов, Ив. Филков, Цв. Карагьозова, Г. Бърдарска, К. Пенчева, 2005.
  

Като поройни речни наводнения са определени тези, предизвикани от интензивни валежи с продължителност до няколко часа и интензивност над 50 l/s ha. Поройните наводнения могат да се проявят по изключение и до няколко дни. Като такива големи наводнения в обхвата на ЗБР за БУ в публикацията са описани:

• 
  Наводнението на река Струма при с.Раждавица на 13-14.02.1956г.;
  
• 
  Наводнението на река Струма при с.Марино поле на 10.01.1955г.;
  
• 
  Наводнението на Белишка река на 06.07.1991г.;
  
• 
  Наводнението на река Благоевградска Бистрица при гр.Благоевград 02.07.1954г.;
  
• 
  Наводнението на Сушицка река при с.Крупник на 01.04.1987г.;
  
• 
  Наводнението на река Места при с.Кремен на 24.05.1937г.;
  
• 
  Наводнението на река Драговищица при с.Горановци на 09.07.1940 г.;
  
• 
  Наводнението на река Бистрица при с.Соволяно на 28.06.1957 г.;
  
• 
  Наводнението на река Джерман при гр.Дупница на 31.07.1953 г.;
  
• 
  Наводнението на река Струмешница при с.Митино на 03.12.1947 г.;
  

• 
  Върху високите вълни на реките в България – Стр. Герасимов и Т. Панайотов, Известия на ИХМ, том II (1964).
  

• 
  при с. Кремен на р. Места;
  
• 
  при с. Ръждавица на р. Струма;
  
• 
  при гр. Ст. Димитров (гр. Дупница) на р. Джерман;
  
• 
  и при с. Соволяно на р. Соволянска Бистрица.
  

Високите вълни на реките в България предимно се предизвикват от или само от дъждове или от снеготопене с дъждове, с преобладаване на дъждовете. Има таблица с ежегодните максимални водни количества за целия период като са споменати станции от района на ЗБР за БУ, най-големите максимални годишни водни количества, за които са съответно:

• 
  река Места при с. Кремен – 520 m³/s – 1936/37г.;
  
• 
  река Струма при с. Ръждавица - 290 m³/s – 1947/48г.;
  
• 
  река Джерман при гр. Дупница - 310 m³/s – 1952/53г.;
  
• 
  река Соволянска Бистрица при с. Соволяно 150 m³/s – 1956/57г.
  

Важен извод от заключението на публикацията е, че за реките в континентално средиземноморската климатична област, където са и реките на ЗБР за БУ високите вълни са предимно зимни, с преобладаващо участие на дъждовни води.

• 
  Бележки върху синоптичните условия за силното прииждане на р. Арда и Струма на 13 и 14 .02.1956 Д. Димитров, Хидрология и Метеорология 3, 1956г.
  

Тази публикация свидетелства за наводнения, случили се по поречието на река Струма на 13 и 14 февруари 1956 година, без обаче да се дават други характеристики като обхват, разпространение и големина на явлението.

• 
  Някои генетични особености на речните прииждания в България Лука Зяпков, Списание на БАН, 2/1997 г.
  

От обхвата на ЗБР за БУ изрично в публикацията се споменава горното течение на р.Струма и р. Места като пример за реки с характерни прииждания при югозападни нахлувания.

В публикацията няма цитирани конкретни наводнения.

• 
  Хидрология на България К. Иванов, Ив. Маринов, Т. Панайотов, Ал. Петков, Държавно издателство „Наука и изкуство“, (1961)
  

В нея от обхвата на ЗБР за БУса споменати:

Освен споменатата вече таблица има и таблица, в която за всичките 43 ХМС са дадени максималните водни количества на трите най-големи по връх високи вълни, без обаче да са посочени датите за втората и третата вълни.

В публикацията е дадена за река Струма при с. Марино поле средната продължителност на високата вълна, която е около 5 денонощия.

Принципно не всяка висока вълна води до наводнение, но за споменатите в горната таблица абсолютни максимални водни количества може с голяма вероятност да се очаква, че в дните на преминаване на високата вълна са възникнали наводнения на места по съответните поречия.

• 
  Капризите на времето в България през ХХ век Латин Латинов, ISBN 954-550-005-0, (2001).
  

• 
  Януари – 1915 г. необикновено топъл януари, обилни дъждове и бързо снеготопене, р.Места отнася посеви;
  
• 
  Февруари – 1985 г. в Петрич валеж 260 мм;
  
• 
  Март – 1962 г., 3-4 пъти повече валежи от нормата, 1971г. много валежи;
  
• 
  Април – за обхвата на ЗБР за БУ няма отбелязани изненади на времето свързани с валежи и наводнения;
  
• 
  Юни – 1940 г. в западна България много валежи и наводнения;
  
• 
  Юли – 1901г. чести поройни дъждове, на 13-18 юли извънредно силни дъждове, много реки излезли от коритата си, големи щети и човешки жертви; 1976 г. много валежи през месец юли в Перник 209 мм, в Кюстендил – 203 мм;
  
• 
  Август – за обхвата на ЗБР за БУ няма отбелязани изненади на времето свързани с валежи и наводнения;
  
• 
  Септември – 1911г. в Перник 211 мм валеж;
  
• 
  Октомври – 1905 г. на 27 и 28 в района на Дупница от поройни дъждове придошли реките Джерман и Бистрица, разрушили мостове и отвлекли добитък; 1935 г. на 23 срещу 24 в много райони паднали поройни дъждове, а в Симитли и Горна Джумая /Благоевград/ те предизвикали наводнения;
  
• 
  Ноември – общо изненадите за м. ноември са малко в сравнение с другите месеци, като за обхвата на ЗБР за БУ няма отбелязани изненади на времето свързани с валежи и наводнения;
  
• 
  Декември – около 5 декември 1931 г. паднали интензивни валежи, които със силното снеготопене предизвикали наводнение в южните райони, а в Радомир валял и град; 1981 г. - на 23 и 24 декември, интензивни валежи с наводнения в райони от Рило-Родопския масив;
  

• 
  Синоптични условия на две извънредно интензивни и продължителни валежни обстановки през 1957 г., причинили на места в НРБ стихийни наводнения Ст. Стефанов, Хидрология и метеорология 2, (1958).
  

• 
  Study of Historical floods in Central and Eastern Europe from an integrated flood management viewpoint, BULGARIA, NIMH Report (2004).
  

Друго важно твърдение на колектива изготвил това изследване е, че за поройните наводнения, каквито са повечето случващи се у нас има ограничено количество надеждна информация.

Преобладаващите поройни наводнения у нас се формират от интензивни валежи предизвикани от Средиземноморски циклони за времето през месеците ноември и декември-март.

Наред с изследванията за честотата на наводненията през 1966г., 1967г. и 1968г., факторите формиращи ги, времето на дотичане, пренасяните наноси са дадени и някои регистрирани наводнения. За района на ЗБР за БУ това са:

• 
  Наводнението по река Струма на 13-14.02.1956г.;
  
• 
  Наводнението по река Благоевградска Бистрица (Благоевград) на 02.07.1954 г.;
  
• 
  Наводнението по река Сушицка над с.Крупник на 01.04.1987 г.
  

• 
  Малки наводнения – 1 път на 10 години;
  
• 
  Опасни наводнения - 1 път на 20 - 40 години;
  
• 
  Много опасни наводнения - 1 път на 40 - 80 години;
  
• 
  Опустошителни наводнения 1 път на 80 - 150 години;
  
• 
  Бедствени наводнения - 1 път на 150 - 200 години.
  

• 
  Хидрологичен справочник на реките в НР България, т.IV, ГУХМ при БАН,
  

В тази публикация има дадени таблици с регистрираните високи вълни (ВВ) за хидрометричните станции от откриването им до 1975г. (1976г.), като след 1950 г. са дадени повече данни поради обзавеждането на станциите със самопишещи уреди - лимниграфи.

• 
  
  Каталог: docs -> plans -> PORN -> porn2012
  PORN -> Обяснителна записка за определяне на Районите със значителен потенциален риск от наводнения в Западнобеломорски район за басейново управление
  porn2012 -> Приложение №1. Минали наводнения в збр за бу речен басейн струма
  
  
  
  Изтегляне 2.36 Mb.
  
  Сподели с приятели: