Закон за водите и Методика за оценка на риска от наводнения Съдържание

• 
  БДЗБР положи всички усилия за набиране на информация за минали наводнения и от по-стари исторически периоди, но информацията за тях е оскъдна, предимно от литературни източници, където наводненията са отразени само като събития, без детайли относно щети и т.н.;
  
• 
  Единствено за наводнението през 1954г. в гр. Благоевград от р. Благоевградска Бистрица беше открита и обработена допълнителна историческа информация за събитието предизвикало и човешки жертви;
  
• 
  Събраната и обработена информация за нуждите на ПОРН по отношение на същуствуващите съоръжения /диги, корекции, язовири и т.н./ и тяхната ефективност не е всеобхватна. Именно поради тази причина успоредно с реализиране на дейностите по ПОРН и ПУРН ще продължи работата по анализиране на влиянието на тези съоръжения;
  
• 
  В процесите на: Определяне на районите под значителен потенциален риск от наводнения и районите с вероятност за значителен потенциален риск от наводнения; Изготвяне на Картите на районите под заплаха и Картите на районите с риск от наводнения, както и Плана за управление на риска от наводнения е необходимо непрекъснато да се търси и събира допълнителна информация относно значими минали наводнения, за които съществува вероятност да се повторят и в бъдеще време.
  

5. 
   Предварителна оценка на риска от наводнения
   

Западнобеломорски район за басейново управление (ЗБР за БУ) се намира в Югозападна България и обхваща около 11 % или 11 965 кв.км. от територията на страната. Административен център на района е град Благоевград.

ЗБР за БУ обхваща водосборните области на основните реки Струма, Места и Доспат на територията на РБългария.

На изток ЗБР за БУ граничи с Източнобеломорски район, на север – с Дунавски район, на юг и запад границите съвпадат съответно с държавните граници на Република България с Република Гърция, Република Сърбия и Република Македония.

Граници на Западнобеломорски район за басейново управление на водите

Основните реки Струма, Места и Доспат са трансгранични. Реките Струма (извира от планина Витоша - 2180 м н.в.) и Места (извира от Рила планина - 2240 м н.в.) пресичат държавната граница и се вливат в Егейско море на територията на Република Гърция. Река Доспат (извира от Западните Родопи - 1643 м н.в.) пресича държавната граница и устието й е на територията на Република Гърция.

Основните параметри на реките Струма Места и Доспат на територията на РБългария са представени в следващите таблици:

Горното поречие на река Струма се простира в (Крайщидната) – Западно­средногорска среднопланинска и котловинна геоморфоложка подобласт от Преходната морфоложка област. Разположена е между Старопланинската и Рило-Родопските области. Отличава се с пъстро морфоложко разнообразие от планини, хълмове, бърда, ридове и междупланински котловини, предопределено от геолого-литоложкия строеж на терена.

Средното поречие на река Струма и целият водосбор на река Места принадлежат на Рило-Родопската област. Кристалинният масив представлява лабиринт от високи скалисти върхове, била и ридове, дълбоки речни долини и клисури. В самостоятелна подобласт се отделят крайграничните планини: Осоговска, с най-висок връх Руен – 2251 м, Влахина (вр. Кадийца 1924 м), Малашевска и Огражден (вр. Маркови кладенци 1522 м) и Беласица (вр. Радомир 2029 м).

В рилските и пирински алпийски дялове ледниците от последното заледяване са моделирали забележителни циркуси, трогови долини, стотици езера, моренни валове, остри върхове и скални зъбери. Характерни елементи на планинския релеф са старите денудационни заравнености (платовидни била) и акумулационните и ерозионни речни тераси. По Рила и Пирин са установи четири етажни денудационни повърхнини между хипсометричните нива 1200-2600 м н.м.в.

В речните долини, по бреговете им и в котловините са образувани две заливни и 6-7 надзаливни (ниски, средни и високи) речни тераси.

По река Струма от Кресненския до Рупелския пролом са развити: една ниска заливна тераса и 6 надзаливни акумулационни и ерозионни тераси относителни височини над съвременните речни легла (м): 5-7; 8-12; 20-22; 40-45; 60-65 и 85-100.

Край планинските склонове, реките и потоците са отложени наносни и поройни конуси, като в някои котловини образуват непрекъснати ивици.

В терените, изградени от карбонатни скали в Западното Средногорие, Крайщето Пирин, Славянка планина и рида Дъбраш са разпространени карстови форми (кари, понори, пропасти, пещери) и големи карстови извори. Р

В горното си течение притоците на река Места, реките Бяла и Черна Места са стръмни, като наклона постепенно намалява при гр. Якоруда. Склоновете на долината са стръмни и скалисти. Дъното на долината е тясно, но на места се разширява до 60-80 м. Коритото на реката е каменисто като дъното е чакълесто – каменливо. При вливането на Черна Места долината се разширява до 300-400 м. Склоновете са също стръмни, но обрасли. Коритото се разширява на 12-15 м. при гр. Якоруда напречният профил на долината е тесен, дълбок със стръмни склонове, като след града долината се разширява до около 600 м. Залесеността намалява, като към с. Бабяк теренът е силно обезлесен. Склоновете са прорязани от множество дерета, които при устията си образуват наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 м. Дъното е чакълесто-песъкливо с много заоблени големи камъни. При вливането на река Белишка долината на река Места се разширява до 1,5 км. След вливането на река Бабяк долината се стеснява много, склоновете й стават стръмни, а дъното й достига до няколко десетки метра. Склоновете й са залесени с храсталак, като съвсем малко иглолистни гори има по билата.

При село Елешница и град Добринище реката силно меандрира. След като приеме десния приток – Безбожка река, река Места навлиза в Момина клисура. Напречният профил на реката е тесен и дълбок. Склоновете са обрасли с нискостъблени гори, примесени с иглолистни. Речното корито достига 45-50 м. Дълбочината на реката достига 0,8 м, а на места до метър. Дъното на реката запазва същия характер - чакълесто песъчливо. След Момина клисура реката навлиза в Гоце Делчевското поле. Тук напречният профил на долината е трапецовиден, като склоновете са полегати. Долината е широка 3-4 км. Реката тече покрай левия склон, като полето остава почти от дясно. Реката залива широки речни тераси. Дъното е песъчливо-глинесто. Този характер се запазва до границата.

Десните притоци на река Места се подхранват от Рила и Пирин, а левите – от рида Дъбраш в Западните Родопи, с най-висок връх Беслет – 1938 м.

Между котловините реката протича през Момина клисура и напуска пределите на РБългария, също в проломна долина.

Западнородопските върхове, била и ридове се отличават със заоблени релефни форми, пресечени от дълбоките стръмносклонови долини.

Речните водосбори в Югозападна България са изградени от разнородните метаморфни, магмени и седиментни скални формации, с различна възраст.
5.1.3. Климатична характеристика.

По своето географско разположение България попада в южната част на умерения пояс, в близко съседство със субтропичната средиземноморска климатична област. Поради това климатът е умерено континентален, като в най-южните райони той има характера на преходен към средиземноморски.

През студеното полугодие преносът на въздушни маси над България е главно откъм Атлантическия океан и Средиземноморието, но нерядко откъм североизток нахлуват и студени континентални маси на умерените ширини, а понякога и арктични маси, които причиняват силни застудявания. През това полугодие Стара планина играе ролята на съществена преграда срещу студените ветрове откъм северния сектор, поради което зимата в районите на юг от нея е доста по-мека. През студеното полугодие и особено през зимата твърде често се проявяват резки затопляния, причинявани от топлия сектор на преминаващи северно от България средиземноморски циклони. При такива затопляния снежната покривка в низините се стопява напълно, а в планините намалява чувствително. Средиземноморските циклони през зимата засягат по-често южните райони на България, като причиняват бързо увеличение на валежите в посока от север към юг. В най-южните райони максимумът на валежите е именно през зимата.

През топлото полугодие преносът на въздушни маси над България е най-често откъм Атлантическия океан. В съответствие с това през тази част на годината най-големите валежи падат по северните и северозападните склонове на планините и местата в близост до тях. В по-голямата част на страната (без най-южните райони) максимумът на валежите е през лятото - главно през юни, отчасти и през май, през които месеци най-често нахлуват атлантически въздушни маси.

Главно през втората половина на лятото и началото на есента България твърде често попада под влиянието на азорски антициклонални ядра, които причиняват твърде продължителни засушавания.

Климатичните различия в низините на България, не са много големи и се проявяват предимно през студената част на годината. Климатът на планинските райони се отличава рязко от този на низините. В планините през цялата година температурите остават чувствително по-ниски, а валежите по-големи. Тук снежната покривка се задържа непрекъснато по няколко месеца, като дебелината й в по-високите части на планините надминава 1—1,5 м.

Климатът в горното поречие на река Струма е умереноконтинентален, а в средното поречие – преходно-континентален със съществено средиземноморско влияние. Средните многогодишни температури на въздуха варират от 2,9 ⁰ С на най-високия връх Мусала, в централния дял на Рила, до 13,9 ⁰С в гр.Сандански и гр.Кресна.

Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона. В горната част на поречието, полетата на Кюстендил и Радомир, под влиянието на континенталната средиземноморска зона се проявяват климатичните особености и на преходно континенталната зона, които са характерни за тази част от Централната западна зона. Изразени са със сравнително по-мека зима и по-топло лято. Средногодишна стойност на валежите е малко по-ниска - 517 мм.

Климатът по долината на река Места е умерено-континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите орографски части – планински.

Средиземноморското влияние е по-осезателно на юг по долината на река Места, обуславяйки постепенната смяна на умереноконтиненталния с преходно-средиземноморски климат. С увеличаване на надморската височина в Родопите и особено в Пирин се наблюдават типичните черти на планинския климат, смекчен до известна степен в по-ниския пояс.

Годишната сума на валежите се изменя между 500-550 мм за долината на Струма от границата до Благоевград или от 600-650 мм за долината на Места, на юг от гр. Разлог, до над 1200 мм във високопланинските части на Пирин и Рила.

Валежите достигат своя връх през м. ноември и декември със сравнително сухо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на най-южната част на Югозападна България. Средногодишна стойност на валежите е около 534 мм. и е под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период.

Най-големи сезонни валежи има през зимата, които за високопланинските части на Пирин и Рила надвишават 350 мм. Нарастването на валежите върви от север на юг и от долините към върховете. В Брезнишкото поле валежите са 100-150 мм, а в долините на Струма и Места – съответно над 150-175 мм. Във високопланиските части на Рила и Пирин те са съответно над 250-350 мм. Валежите се характеризират с неравномерно разпределение през годината, по-ясно изразена за Югозападната зона с малкото им количество през летните месеци и по-голямата честота на периоди без валежи в същите месеци.

През пролетта най-ниски са валежите по долината на Струма, на юг от Кресненското дефиле – около 100 мм, а най-високи са в Рила  над 350 мм. В долината на Места валежите са около 150 мм.

През лятото валежите в долната част на Струмското поречие са над 100 мм, на Места  100-125 мм, в Брезнишкото поле на север достигат до 150-175 мм, в Пирин  над 250 мм и в Рила над 300 мм.

През есента валежите в по-ниските райони малко нарастват от около 150 мм за Струма над Благоевградско, Кюстендилско и Брезнишко полета, 175 мм за долината на Места на юг от Разлог и Радомирското поле и надвишават 250 мм в Рила и Пирин.

От месечните валежи през зимата най-високи стойности отбелязва февруари - над 110 мм във високите части на Пирин; през пролетта максимумите са през май и юни – около и над 130 мм за високите части на Рила. Най-ниски са валежите през август и септември: в най-ниските части на долините  около 20 мм, а в Рила – около 70 мм. През есента най-високи са валежите през ноември  от 60 мм по средна и долна Струма до над 100 мм в Пирин.

Средногодишната валежна сума в долината на река Места е около 700 мм и 1200 мм - във високопланинската част на Пирин. Поради по-голямата надморска височина в сравнение с долината на р. Струма, температурите са значително по-ниски, а валежните количества – по-големи. Режимът на валежите се характеризира с летен минимум и есенно-зимен максимум.

Температурният режим в района преди всичко се обуславя от надморската височина и от преобладаващата форма на терена. С оглед на това може да се очертаят следните области с характерните особености на температурите:

Средната и долна част от долината на Струма (под Благоевград) се характеризира с мека зима, при която среднодневните януарски температури са над нулата (до над 2С около Сандански–Кулата); горещо лято, като температурата там превишава 25С през юли, а в отделни дни до 40-42С. През зимата има отделни краткотрайни застудявания, през които температурата пада под 5-6С под нулата, а при изключителни застудявания – до 16-18С под нулата. Пролетта настъпва рано  около втората половина на март температурата се вдига над 10С, а през април достига 13-14С при максимум до 30-32С. Есента е малко по-топла от пролетта (с около 0,5-1С), като през октомври достига средно до около 13-14С.

Долината в Долна Места (около и над Гоце Делчев) също има сравнително мека зима – с около и над 0С средна температура през януари и 20-21С – през юни.

Котловинните и долинни полета от предната част на Места и средната част на Струма – Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко и Пернишко полета имат сравнително по-студена зима, през януари средната температура е около 1-2С под нулата, но не спада по-ниско от -20 до -25С. Лятото там не е много горещо  през юли средните температури около Разлог са около 16-20С, а в Кюстeндилско 19-21С.

Високото Радомирско поле и хълмистите райони между равнинните и планинските части на района имат още по-студена зима – до 4С под нулата, а през юли температурата е също около 19-20С.

В ниските планински части на района (Рила, Пирин и Витоша), януарските

температури средно са между 4-6С под нулата, а във високопланинската – под 6С под нулата. Юлските температури в двете части са съответно 15-16С и около и под 14С. В планините януарските температури и при най-силни студове обикновено не спадат под 22-26С под нулата. Зимата тук е най-продължителна  5-7 месеца в зависимост от надморската височина. Най-високата температура е през юли и средно се движи между 13-16С. В най-силните горещини температурите достигат до 30-35С. През лятото са възможни и силни застудявания с падане на температурите до 0С през юли и до 3-7С под нулата за август. В планинската част есента е приблизително по-топла от пролетта.

По данни за основните климатични показатели в станция Банско /936 м н. в./, станция х. Вихрен /2064 м н. в./ и циркус Голям Казан /2455 м н. в./: средната температура на най-топлия месец в долината - юли , е +18,9°С, а за планината - август, са съответно +12,2°С и +8,7°С; средните януарски температури са -1,9°С, -4,7°С и -7,7°С; средните годишни температури са съответно 9°С, 3,4°С и 0,3°С;

Снежната покривка в Западнобеломорския район по общо описание на режима е аналогична на тази в Източнобеломорския: краткотрайна и неустановена в ниските райони – в района на Петрич и Сандански броят на дните със снежна покривка е само 15-20, във високопланинската част – от 150 до 250 дни (от ноември-декември до април–май), а максималната дебелина превишава 100-150 см.

В последните десетилетия се наблюдава глобално изменение на околната среда в световен мащаб, изразяващ се в изменение на климата в резултат на затопляне.

Климатът непрекъснато се изменя в определени граници и тези промени винаги са глобални, но в различна степен се проявяват в различните географски зони и области. Климатичната система се състои от отделни елементи, които не са в едно и също състояние, а непрекъснато се изменят, като трендът на кривите, с които се изразяват, е възходящ или низходящ. Тези непрекъснати промени зависят от много фактори – земни, космически, хидроложки, орографски, геоложки и т.н. Понастоящем като най-голям фактор се посочва човечеството и неговата стопанска дейност, водеща до създаване и усилване на парниковия ефект, до замърсяване на атмосферата, изтъняване на озоновия слой и т.н.

В този аспект се разглежда и глобалното затопляне в световен мащаб. То се изразява във все по-интензивна промяна на климата, а оттам и в количеството и режима на оттока в реките, както във вътрешногодишното му разпределение, така и в многогодишен аспект.

Годишната сума на снеговалежите във водосборите непрекъснато намалява за сметка на падането на катастрофални валежи от дъжд върху ограничени водосборни области. Последните предизвикаха наводнения в редица райони на България с особено големи щети през лятото на 2005 година.

От друга страна, все по-тънката снежна покривка във водосборите води до по-малък воден отток в реките по време на вегетацията на растенията (лятното маловодие), по-голяма евапотранспирация и по-голяма нужда от вода за напояване.

Според изследвания на БАН, от началото на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век, България преживя тежки засушавания, които достигнаха връхната си точка през 1993 и 1994 г. Периода на засушаване продължи от 1982 г до 1994 г.
5.1.4. Хидроложка характеристика.

Високите планински масиви Рила и Пирин са разположени в горната и средна част на района и разделят поречията на реките Струма, Места и Доспат. Реките протичащи по склоновете на тези планини са най-многоводни, като отточният модул достига и превишава 35-40 л/сек/kм², поради високите валежи  над 1200 мм годишно. За тях е характерна и голямата гъстота на речната мрежа  над 2-2,5 kм/kм².

Следващите по водност реки са родопските притоци на река Места, както и Осоговските притоци на река Струма с отточни модули до 15-20 л/сек/kм² при годишни валежи 900-1000 мм и гъстота на речната мрежа до 1,5-2 kм/kм².

В долината на река Места отточните модули достигат най-ниските си стойности до 2 л/сек/kм² в южната й част при валежи около 650 мм, а в долината на р.Струма, най-ниските части под Сандански и до границата намаляват до 0,5-1 л/сек/kм² при валежи под 550 мм годишно и гъстота на речната мрежа до 0,6 kм/kм².

В горното течение на река Струма модулите се изменят между 3-4 л/сек/kм² за високите полета, до 20-25 л/сек/kм² за Витоша и до 35-40 л/сек/kм² за Рила и Пирин.

Измененията на годишния отток на реките зависят от съчетанията и разпределенията на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха.

Във високите планински части на района оттокът през зимата e нисък, с минимум през февруари, като следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните дъждове през пролетта и наличието на интензивно снеготопене довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май  до около 30% от годишния отток.

С понижението на надморските височини на басейните, пълноводието се измества постепенно към зимните месеци, като в най-южните райони максимумът е през февруари.

Маловодието за високопланинските части започва след юли и продължава чак до зимата. За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-южните и ниски райони  през май-юни и достига своя минимум през септември.

Естествения отток на реките Струма, Места и Доспат при границата с РГърция е представен в следващата таблица: