Методи за установяване на облагаемата данъчна основа

2.2 Методи за установяване на облагаемата данъчна основа

Съществуват два основни метода за установяване на облагаемата данъчна основа :

1. Пряк или събирателен метод. Облагаемата данъчна основа се установява чрез събиране на двете и основни съставки :

а) стойността на вложения жив труд, т.е. начислените работни заплати;

б)печалбата чиято облагаема основа се коригира с получените и платените лихви съгласно формулата :
ДС=П+РЗ+Лр-У-Лn

където :

ДС – добавена стойност;

П – печалба;

У – приходи от участия;

РЗ – работна заплата;

Лр – изплатени лихви;

Лn – приходи от лихви;

Методът не се прилага защото не създава предпоставки за взаимен контрол на данъкоплатците.

2. 
   Косвен (разпадателен) метод. При него добавената стойност се установява по косвен път чрез прилагането на два варианта :
   

където :

БО – брутен оборот;

ПО – предварителен оборот;

б) ДДС се изчислява върху продажбите, като от получената сума се приспада данъкът, който се съдържа в стойността (фактурната) на покупките, и разликата представлява ДДС. По тази причина има най-голямо приложение. Методът е приет и в нашия закон за ДДС.

Брутен оборот 10 000 000 лв. (без ДДС)

Материални разходи,лв. Трудови разходи, лв. Печалба, лв. 4 000 000 3 000 000 3 000 000

Добавена стойност 6 000 000 лв.

Определяме дължимия ДДС при данъчна ставка 20% :

Начислен ДДС 10 000 000 . 20 = 2 000 000 лв.

100

100

100

100

Пример : Предприятие “Роза” е произвело стоки за 4 000 000 лв., в които не е вложило закупени от други предприятия материали. Продукцията се продава на предприятие “Лилия” а лилия на предприятие “Кали”. Да се определи ДДС.

Разходи за труд 2 000 000 лв.

+Печалба 2 000 000 лв.

=Новосъздадена с-ст 4 000 000 лв.

*20% ДДС 800 000 лв.

= крайна цена 4 800 000 лв.

“Роза” продава изделието на “Лилия” за 4 800 000 лв., което представлява материален разход на “Лилия”. Изчисленията ще са :

Материални разходи без ДДС 4 000 000 лв.

+разходи за труд 3 000 000 лв.

+печалба 3 000 000 лв.

Общо 10 000 000 лв.

* 20% ДДС 2 000 000 лв.

= крайна цена 12 000 000 лв. данъчен кредит 800 000 лв. дължим данък 1 200 000 лв.

Ако “Лилия” продаде изделието на “Кали” калкулацията ще бъде :

Материални разходи 10 000 000 лв.

ДДС 2 000 000 лв.

+ разходи за жив труд 2 000 000 лв.

+ печалба 2 000 000 лв.

общо 14 000 000 лв.

* 20% ДДС 2 800 000 лв.

крайна цена 16 800 000 лв.

дължим ДДС 800 000 лв.

Доставката е дефинирана от ЗДДС като прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Независимата икономическа дейност е определена по смисъла на закона като дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия. Независима икономическа дейност е и дейността по използването на материална и нематериална собственост с цел получаването на приход от нея, ако има траен характер.

От определението на независимата икономическа дейност е ясно, че една дейност може да не се извършва по занятие и пак да е независима икономическа дейност (извършвана редовно или по занятие). Въпреки че редовното извършване на една дейност е само едно от изискванията за извършване на “дейност по занятие”. Това означава че една дейност може да не се извършва с цел печалба, но ако се извършва редовно (системно), да се счита за независима икономическа дейност. Такава дейност при облагаем оборот за 12 месеца над 75 000 лв. ще изисква регистрация на лицето, което я извършва. Най-често това ще бъдат благотворителни и други организации с идеална цел.

Трудно е да се разгадае какво е имал предвид законодателят. След като и дейностите по занятие се извършват редовно, то не е било необходимо да се споменава за “дейности по занятие”, а само за редовно извършвани дейности.

Стока по смисъла на закона е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обръщение, като законно платежно средство. В обхвата на понятието стока не се включват нематериалните активи. Те са приравнени на услугите – член 10, т.1.

Услугата е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари – член 9.

Определението е твърде общо и не достатъчно точно. То не определя какво представлява стоката, а определя че услугата е различна от стоката и ма стойност. Различни от стоката стойности има много, но не са услуга. Целесъобразно би било ако беше допълнено, че се касае за стойности в стопанския оборот. В противен случай всички събития и случаи, и юридически факти, ако не са стока трябва да са услуга.

1. 
   Доставки свързани със земя;
   
2. 
   Наеми на сгради за жилище – наем на сграда за жилище по смисъла на този закон е отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец;
   
3. 
   Финансови услуги;
   
4. 
   Застрахователни и презастрахователни услуги;
   
5. 
   Социално и здравно осигурителни услуги;
   
6. 
   Доставка на социални помощи;
   
7. 
   Здравни услуги;
   
8. 
   Лекарствени средства;
   
9. 
   Образователни и културни услуги;
   
10. 
    Правни услуги;
    
11. 
    Прехвърляне на предприятие – прехвърлянето на собствеността върху предприятие като цяло или на части от него, когато това става по закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
    
12. 
    Разпореждане със стоки отнети в полза на държавата;
    
13. 
    Хазарт;
    
14. 
    Дарения;
    
15. 
    Доставки по кодекса на труда;
    
16. 
    Доставка на селскостопански стоки и услуги;
    
17. 
    Доставка на културни ценности и продажба на билети;
    
18. 
    Правни действия по обезпечаване на вземания.
    

Това са сделки чрез които регистрирано лице използва за лично потребление произведени от самия него стоки и услуги. Върху тях също се начислява ДДС. Основание за това са следните обстоятелства :

а) като предпоставка за осъществяване на лоялна конкуренция;

б) в едностранните сделки са вложени материали, за които се ползва данъчен кредит, т.е. данъкът върху тях се приспада;

в) да се предотврати избягването на данък.

Едностранните сделки се документират със опростена фактура.

Според член 25 от ЗДДС данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати :

1. 
   Датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката или датата на извършването на услугата;
   
2. 
   Датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).
   

Териториалният обхват на закона включва географската територия на страната , континенталния шелф и изключителната икономическа зона. Изключват се свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за валутна търговия. Уточнението за географската територия урежда споровете по облага не на доставките с място на изпълнение на територията на чуждестранните посолства. Те вече ще се облагат на общо основание и като места на географската територия на страната.

Друг нов момент, е че в територията на страната вече се включват антрепозитните складове, които до влизането на новия закон в сила бяха изключени от територията на страната и сделките от тях не се облагаха.