Отношения между съпрузите: а) имуществени отношения съгласно Семейния кодекс б) прекратяване на съпружеската имуществена общност и последици

1. законов режим на общност;

2. законов режим на разделност;

3. договорен режим.

Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак;

-не са избрали режим на имуществените си отношения;

-са непълнолетни или

-ограничено запретени.

Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим.

Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и подлежи на регистрация.

Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. Регистрацията се извършва служебно.. Регистърът е публичен.

С оглед защитата на трети лица при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

- Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение на съпруга, който ги е придобил;

- Движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.

- Вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

- Вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по или с друго лично имущество, придобито преди или по време на брака.

Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.

Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.

Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг.

Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласиетона другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия.

Прекратяване на съпружеската имуществена общност

Съпружеската имуществена общност се прекратява с: – прекратяването на брака; по време на брака, ако важно причини налагат това – по съдебен ред; по време на брака ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор: – В случай, на насочено изпълнение на кредитор върху вещ – съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите.

При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

При развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения., както и в случай, че приносът на единия съпруг му в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия съпруг.

При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството.

Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.

При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.

Разпореждане със семейното жилище

Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия.

Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.

Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.

Встъпващите в брак, ако са пълнолетни лица и не са поставени под ограничено запрещение, могат да сключват брачен договор. Брачен договор може да бъде сключен и по време на брака. Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му

Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:

1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;

2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;

3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;

4. участието на страните в разходите и задълженията;

5. имуществените последици при развод;

6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;

7. издръжката на децата от брака;

8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на законовите разпоредби.

Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.

За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност.

Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът и се вписват в имотния регистър към Агенцията по вписванията. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие.Изменението на брачния договор се извършва във формата з на неговото сключване .

по взаимно съгласие на страните;

по иск на единия съпруг, в законоустановените случаи

при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на закона и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.

По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите. Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.

ПРИ РАЗДЕЛНОСТ и при БРАЧЕН ДОГОВОР – според тях.

ПРИ СИО: Прекратяване, т.е. отпадат специфичните характеристики на СИО. Бездяловата се превръща вече в дялова, обикновена съсобственост под режима на Закона за собствеността изцяло. Отпаднала е и друга специфика - че СИО е неделима. Вече е делима и може да се извършва делба. Дяловете са равни, това изхождаме от презумпцията за равния принос. Това е първоначалното положение. Щом разводът е по исков ред се определят равни дялове. Предпоставките за неравни дялове са посочени при определяне на по-голям дял на съпруга. Искането на единия ще е за по-голям дял. Правото на по-голям дял е едно правообразувано субективно право. То се упражнява само по съдебен ред. Дори и да не спорят този, който ще получи по-голям ще предяви иск. Искът е конститутивен. За неговото предявяване има срок, които е 1 година от прекратяване на брака, той е преклузивен, а не давностен.

Освен при развод, исковете за по-голям дял могат да бъдат предявени:

-при унищожаване на брака;

-по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.

Основания за искане по-голям дял:

1 )при прекратяване на общността поради развод или по ред (по време на брака; ако важна причина налага това), съдът може да определени по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Но това, че единия имал по-голяма заплата не е достатъчно, защото приносът в целия му смисъл - както прекия, така и косвения. Съдът само, по справедливост ще даде оценката си спрямо косвения принос. Оценката на косвения принос е възможност. Това означава, че искането може да се отнася само до по-голям дял върху отделни вещи или влогове. Определя нови идеални части в съсобствеността, но само в рамките на производството.

2)други основания за по-голям дял са свързани с упражняването на родителските права. Основният момент на доказване ще е материалното положение на този родител. По справедливост съдът ще прецени и определени някакъв нов размер на дяловете, така че да се компенсират задълженията.

3)СК съдържа също правило относно упражняването на родителските права. Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движими вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитание. Тази норма пряко няма ефект, но косвено има, защото вещите, предназначени за отглеждане на децата се обособяват вън от общността. Значи тя се намалява. Дяловете пак са равни, но от по-малка СИО, без вещите, които са съсобственост на децата.При определяне по-голям дял от СИО. В един момент съдът предоставя на бащата отглеждането на децата. И вещите, които майката е получила би трябвало да следват децата.Ако този, който има право на по-голям дял не по време на производството, може ли неговите наследници и кредитори да искат по голям дял. В определени хипотези а СК - категорично не, защото става дума за една лична преценка на титуляра на по-големия дял, който е починал. При хипотезата е възможно, защото прекият принос все пак подлежи на доказване.

- материалноправни – чл. 44 т.2 СК, чл. 49-59 СК

Регламентират формите, основанията и правните последици, които засягат о-ята между бившите съпрузи и трети лица.

Само по силата на влязло в сила съдебно решение. Чл. 321-329 ГПК, чл. 330 ГПК- развод по взаимно съгласие.

Прекратяване на брака чрез развод може да се постигне или чрез предявяване на конститутивен иск за развод или чрез подаване на обща молба на съпрузите до съда за допускане на развод по взаимно съгласие.

Каквото и форма на развод да се избере- законодателят допуска развода на съда със съдебено решение. Недопустимо е решение за развод за постигнато съгласие чрез медиация. Медиаторът не е арбитър. Той не е носител на доброволно учредена правораздавателна власт. Не разполага с властнически правомощия да разрешава един правен спор.

Българското бракоразводно право е подчинено на 2 принципа:

1. Създаване на правни гаранции за запазване на правната връзка, която има потенциал да се закрепи брачната връзка. Това може да разглежда като принцип по чл. 14 К.

По стария ГПК- да се запази брака намира израз задължително провеждане на помирително заседание.

Новия СК възлага на бракоразводния съд само в производството по исков ред да напъти страните към помирение чрез медиация.

2. Принцип за по-бързото и освободено от юридически прекратяване на брачните препятствия, която продължава да съществува само формално.

- изоставя принципа за служебно произнасяне на бракоразводния съд по брачната вина.

чл. 49, ал.3 СК - само изрично в петитума на исковата молба трябва да е посочено искане за произнасяне на съда относно вината.

- съгл. Новия СК при развода отпада изискването да са минали поне 3 години от сключване на брака, за да се прекрати брачния д-р.

Чл. 94 стар СК

Развод – понятие - Разводът е едно от основаният за прекратяване на брака съгл. Чл. 44 СК прилика между развода и унищожаване на брака – брачната връзка се прекратява приживе на 2 съпрузи въз основа влязло в сила решение. И в двата случая резултата настъпва от съда (чл. 52, ал.1 СК). Разлика има в това, че правото на развод принадлежи на лице, със съпружеско качество, а унищожаване на брака може да се иска от прокурора (когато съществува брак по родство напр.) или от по-рано сключилия брак лице.

- Основната разлика между развода и унищожаване на брака се появява във вида и характер на юридическите причини за прекратяване на брачната връзка. Докато при унищожаемост на брачната връзка- чл. 49 СК, то при унищожаване на развода са свързани с възникване на чл. 50 СК

- Основания за развод по исков ред са конкретни житейски факти, които са довели браната връзка до дълбоко и непоправимо разстройство, т.е. правна квалификация на брачната връзка. Основание за развод в този смисъл може да бъде нанесен побой, изневяра и др.

Чл. 322, ал.1 ГПК

- При развод – когато то е по искане на една от страните – трябва задължително да се посочат всички основания от момента на сключване на брака до момента на подаване на исковата молба. Ако съда отхвърли молбата като издаде решение за това, при ново подаване на исковата молба в основанията трябва да се посочат само онези случки, които са станали след постановяване на първото решение, но не и тези за които има вече решение на съда (с отхвърляне на първата искова молба).

Абсолютни бракоразводни основания:

- Прелюбодеяние - Опит за убийство- Разболяване от срамна болест- Продължително отсъствие - и др.

Единствено форма на развод- развод по исков ред.

Развод по взаимно съгласие

Това е охранително производство, т.к. съпрузите не са в положени на ищец и ответник, а с в една обща процесуална позиция на молители. При този вид развод съпрузите са длъжни да уговорят пълно всички последици от развода в о-ята между тях (лични отношения), както о-я между тях и ненавършили пълнолетие деца, ползване на семейното жилище, фамилно име и издръжка. Чл. 51, ал.1 СК посочва минимално необходимо задължително съдържание на развод при взаимно съгласие.

Разводът по взаимно съгласие не е договорна форма на развод, т.е. не е съглашение между съпрузите насочено към прекратяване на брачната връзка, защото правопрекратяващото действие настъпва само от съдебното решение което има 2 условно изразени част : чл. 330 ГПК

1. диспозитив за прекратяване на брака

2. утвърждаване на споразумението чл. 51, ал.1 СК

Това са две относително самостоятелно част на диспозитива. Ако това споразумение бъде атакувано – то съдът ще постанови решение за унищожаване, но развода не отпада

Чл. 322, ал.2 т.2 ГПК

Ако падне споразумението, това решение не подлежи на атакуване.

Материалноправни условия за допускане на развод по взаимно съгласие. Има две условия :

- чл. 50 СК

- чл. 51 СК – различно от съдържанието по чл. 49,ал. 4 (факултативно, т.е. няма изискване за пълнота)

Съгласие за развод - чл. 50 СК

ППВС 5/77 г. –

Изисква лично присъствие на страните в залата, също лично разписване на молбата ...... чл. 330 ГПК

чл. 530-541 ГПК Съпрузите трябва да са дееспособни, защото това не е исков процес. Ако някой е запретен трябва да присъства попечител, а в този процес всичко се прави лично.- Чл.319 ГПК

Чл. 173, ал.2 СК –

Напълно запретен съпруг не може да дава съгласие.

Ограничено запретени не може да дава съгласие, но ако има друг попечител то тогава може да сключи съгласие за развод по взаимно съгласие.

Процесуални особености.

Производството по развод по взаимно съгласие чл. 351 ГПК и чл. 51, ал. 2 СК – към него субсидиарно намират приложение на правилата на чл. 530-541 ГПК. Искането е подсъдно на РС. Местната подсъдност се определя по постоянен адрес на съпрузите. Производството започва с обща писмена молба подписана лично от 2 съпрузи. Недопустимо е подписване от пълномощник. На 1 заседание трябва 2 да се явят лично. На 1 заседание съдът проверява дали съгласието е сериозно и непоколебимо. При действието на стария ГПК предвижда помирително заседание. Особеност – молбата се разглежда в о.с.з. На това заседание се проверява, че съгласието отговаря на чл. 50 СК и дали споразумението е пълно, дали отговаря на закона и дали отговаря на интересите на децата. Ако съдът констатира недостатък той дава срок на страните да отстранят нередовностите. Ако в срока страните не представят коригирано споразумение, то съдът проверява законосъобразността и целесъобразността на споразумението. Срокът е преклузивен. При преценка на съда за интересите на децата той може да иска становище от Дирекция за социално подпомагане на децата. В случай че съпрузите не отстранят нередовностите в дадения им срок следва отхвърляне на молбата за развод.

чл. 49 ал. 1 СК

Дълбоко и непоправимо разстройство на брака (ДНРБ) – ВС е дал разяснения на т. 2 на ППВС 10 /1971 г- под основание за развод - конкретни обективни и субективни причини, които са довели брачните отношения между съпрузите до ДНРБ. Според ВС решаващият състав трябва да прекрати брака само ако констатира, че някои причини са непоправими и брака не може да съществува. Дълбоко разстройство- при което между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство- не може да се преодолее и не могат да се възстановят нормалните о-я между съпрузите.

ИЗВОД: Понятието ДНРБ изразява едно обективно състояние на брачната връзка. Основава се на правна преценка на съда, която има за предмет дали и в каква степен житейските факти са причинили ДНРБ.

Правно значение на вината (връзка с въпроси 16,17 и 18)

Брачната връзка има важно значение за вината.

1. За разлика от СК от 85 г. – предвижда, че упражняване на родителски права по отношение на ненавършили пълнолетие деца не се възлага на виновния съпруг (чл. 106, ал.2 стар СК). В новия СК липсва аналогична разпоредба.

Чл. 59 СК – цели да предостави на съпрузите по общо съгласие да решават въпросите относно родителските права, т.е. възможно е развод с произнасяне от страна на съда за вината и споразумение по отношение на родителските права. Само ако не се постигне съгласие по чл. 59 тогава съда решава този въпрос.

Критерии по новия СК: регулиране на възпитателските качества на родителя, грижите на родителя до момента, пола на детето, възрастта на детето, възможността за помощ, социалното обкръжение и материалните възможности. Чл. 59, ал.2 СК- липсва форма на вина.
2. Брачната вина няма значение за отмяната на дарения на бивши съпрузи направени преди или по време на брака.

Чл. 55 СК вр. чл. 227 ЗЗД.

3. Брачната вина има правопрепядстващо действие да се търси издръжка след развода за себе си, т.е. за безвиновния съпруг Чл. 145, ал1 СК

чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК

4. чл. 329 ал.2 изр 1 ГПК – разноски по производството

5. Нов СК – брачната вина има значение за материалноправното условие за продължаване на процеса от призованите към наследяване низходящи или родители на починалия, ако е направил иска преди смъртта си.( на чл. 327 ГПК) . Искът на осн. чл. 49 ал. 3 СК (брачна вина) чл. 52 ал.2 СК – роднините продължават бракоразводния процес.

чл. 232 и 234, ал.4 Кодекс на застраховането

чл. 56, ал.5 СК –

чл.23, ал. 1 ЗЗД –

чл. 150 СК -

Производството по исков ред има няколко особености:

- искът за развод е подсъден на РС - чл. 103 ГПК

- искът се предявява пред съда в района постоянен адрес на ответника

- по брачните искове непълнолетни ограничено запретени съпрузи имат специална брачна дееспособност

- процесуалната легитимация може да принадлежи само на лице със съпружеско качество, искът за развод не преминава върху наследниците

- деца, ненавършили пълнолетие, които задължително следва да бъдат изслушани в брачния процес по реда на чл. 15 ЗЗакр.Д при произнасяне на съда (чл.59 СК) относно родителските права не стават страна в брачния процес. Деца над 10 год. се изслушват задължително, под 10 год. съдът преценява на място дали ще се изслуша.

- строго личния х-р на потестативното право на развод изключва правилата за прилагане на общия исков процес относно законното правоприемство в случай на смърт на ищец или ответник. Ако ответника почине производството се прекратява без процесуално правоприемство.

- Предявяване на иск за развод е подчинено на принципа за изчерпателност на основанията за развод. Чл. 322 ал. 1 ГПК.

Принцип на еднократност и изчерпателност на брачният процес – важи както за ищеца така и за ответника.

- задължителното предявяване за съвместно разглеждане с иска за развод и на небрачните искове по чл. 322, ал.2 изр. 2 ГПК

- възможност за постановяване на привременни мерки на висящия процес чл. 323 ГПК нов – обект издръжка на ненавършили пълнолетие деца, издръжка на съпруг, разпределение на имущество и др. Ако жилището не може да се ползва поотделно и от двамата съпрузи, поради несъвместимост – съдът постановява кой да ползва семейното жилище докато трае процеса. Чл. 59 СК

Привременни мерки - акт на съдебна администрация. Допускат се с определение на съда, което се ползва с изпълнителна сила. Това не подлежи на самостоятелно обжалване по новия ГПК. Привременни мерки се определят само по молба на единия съпруг. Съдът се произнася за тези мерки в заседанието, в което е подадена молбата.