Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Определение: Правото на надстрояване и пристрояване е право на едно лице да надстрои или пристрои заварена сграда, собственост на друго лице, с етаж или свързана неделимо с нея пристройка, заедно със зимничните и тавански помещения, като стане изключителен собственик на така надстроените и функционално обособени обекти и собственик на съответен дял в общите части на сградата и на съответна част на правото за строеж.

ПНП може да се учредява и на външно за имота лице. Съдържанието на ПНП са вещните правомощия на носителя да извърши надстрояването и пристрояването съобразно ЗРП да държи така построения обект върху земя, да се разпорежда като негов изключителен собственик.

Учредяването на ПНП става с правна сделка – възмездна или безвъзмездна. То се отстъпва от собственика на земята, върху която вече има изградена постройка и се отстъпва на трето лице. Възможно е собственикът на земята да отстъпи вещно право на строеж на друго лице, а да запази за себе си право на надстрояване и пристрояване върху изградената от това лице постройка.

Придобиване може да стане по давност; по сила на съдебно решение и др.

Прекратяване на ПНП: С изтичане на срока; С отказ от ПНП; Чрез осъществяване на надстрояването и пристрояването.

Правото на собственост дава на носителя си пълна власт върху една вещ в рамките, определени от закона.

Ограничените вещни права върху чужда вещ са права, които може да бъдат обсъдени от две страни. От гледище на техния носител те дават частична власт върху чужда вещ с право на ползване или владение. Обратно погледнато, за собственика е налице едно ограничение на неговата власт и на неговите правомощия върху собствената му вещ.

Наред със суперфикцията, сервитутите са ограничени вещни права с голямо приложение.

Обективното право, както и вещноправната теория разделят сервитутите на две основни групи:

-поземлени сервитути при които е наложена тежест върху един имот за служенето и ползването на друг недвижим имот.

-Лични сервитути, които са учредени в полза на едно лице каквито са плодоползването, употребата и обитаването. Някои от тях са непрхвърляеми и ненаследими, други са прехвърляеми и наследими.

-Поземленият сервитут не е свързан със задоволяване на лични нужди на правен субект, а с нуждите на един имот, чието нормално или по-добро обслужване осигурява. При личните сервитути е налице един правен субект, в чиято полза е учреден сервитутът или чийто нужди и интереси той задоволява.

Личните сервитути се характеризират с това, че те са учредени в полза на конкретен правен субект, като в негова полза се създава вещно право на ползване върху чужда вещ се наричат “лични”.

Вещното право определя като лични сервитути плодоползването, употреблението и обитаването.

Плодоползване:

Той е ограничено вещно право на ползване на чужда вещ и придобиване на плодовете и, без да се засяга нейната същност. Плодоползвателят става собственик на плодовете от момента на събирането им.

Това ограничено вещно право е непрехвърляемо, но упражняването му може да бъде отстъпено и на трето лице, което не придобива вещното право, а има само право да иска от плодоползвателя да му отстъпи упражняването на плодоползването.

Същност на плодоползването

Плодоползването в своята същност обхваща две права на носителя си: правото да си служи с вещта и правото да събира и придобива плодовете.

Плодоползването е личен сервитут. Той се учредява в полза на конкретно лице, което придобива определени, но ограничени вещни права върху една вещ. То е ограничено вещно право, чието съдържание се свежда до ползването на една чужда вещ и до придобиване на плодовете и, без да се засяга нейната субстанция. Обект на плодоползването може да бъде както недвижимост, така и движимост. Изключение правят потребимите вещи.

Вещното право на плодоползване по своя обем е второто вещно право върху чужда вещ. Плодоползването е ненаследимо.

Задължения на плодоползвателя.

Учредяване на плодоползването.

Това вещно право може да възникне по волята на правните субекти или по силата на закона.

1.По волята на правния субект. Основен способ за учредяване на плодоползването е договорът. Възможностите по принцип са две:

-собственикът може да сключи договор с трето лице, по силата на който то придобива съответното ограничено вещно право върху една или повече вещи;

-собственикът може да продаде своя вещ на трето лице, като си запазва плодоползването върху същата. По този начин по договорен път правото на собственост се трансформира в плодоползване.

В тази категория влизат продажбата, замяната, дарението, а също така и делбата – доброволна делба.

Но съществува възможност плодоползването да бъде учредено със завещание. Безспорно е, че по волята на човека може да се създаде ограничено вещно право и във формата на завещание. При този способ има два варианта: може да се даде в завет плодоползването и да се остави голата собственост в наследството, или да се даде в завет голата собственост и да се остави на наследниците плодоползването.

2.По силата на закона. Законът също така може да определя случаите, в които се създава плодоползване.

3.Придобиване чрез давност. Давността е институт на гражданското право. Придобивната давност съществува и в вещното право, не само в областта на собствеността, но и при ограничените вещни права, включително и при сервитутите. Следователно няма никаква причина да го изключим като способ за възникване на плодоползването.

Погасяване на плодоползването.

1.Смърт на плодоползвателя. Плодоползването е лично право. Смъртта на плодоползвателя е един напълно естествен край на плодоползването.

2.Изтичане на срока, за който правото е учредено. Възможно е личният сервитут да бъде учреден за определен срок. С изтичане на този срок то се погасява.

3.Погиване на веща. Плодоползването е вещно право върху една вещ. Докато тази вещ е налице, плодоползването продължава да съществува. При погиването на вещта поради липса на предмет плодоползването се погасява.

4.Откъс от страна на плодоползвателя. Всеки носител на вещно право може да се откаже от това право.

5.Погасителна давност. Както приехме, че плодоползването може да възникне след изтичане на предвидения срок за придобивната давност, така може да стане и обратното – поради неупражняването на плодоползването в течение на определен срок това право да се погаси.

6.По договорен път. Както е възможно да се създаде плодоползване по силата на договор, така е допустимо и договор да се прекрати това лично вещно право.

7.При сливане в едно лице на собственика и плодоползвателя на вещта правото се прекратява. Щом като двете вещни права се съберат в лицето на един правен субект, плодоползването се прекратява.

8.При унищожаване на договора. Възможно е да бъде унищожен договорът, по силата на който е създадено плодоползването. Когато се прекрати плодоползването, следва законът да определи произтичащите от това правни последици. Има случаи, при които ще трябва да бъде върната веща.

Употребление

Употреблението е ограничено вещно право върху чужда вещ. То е вид личен сервитут. Същността му се свежда до това, че носителят може да ползва една вещ и да събира плодовете от нея, доколкото това е необходимо за неговите и за тези на семейството му нужди.

Същност на обитаването.

Обитаването е личен сервитут, който създава право на обитаване върху чуждо жилище или част от това за задоволяване жилищните нужди на обитателя и на членовете на неговото семейство, без право на нарушаване субстанцията на жилището.

Ограничено вещно право да се използва чужда вещ, съобразно нейното предназначение и да се получават добивите от нея без тя да се промени съществено. ПП се учредява възмездно или безвъзмездно, то е ненаследимо право, не може да се отчуждава. Правото на ползване има за обект главно недвижими вещи, но може и да е върху потребими – храна, напитки.

Правото на ползване включва в своето съдържание две основни правомощия – да се владее чуждата вещ и да се ползва, включително и да се получават добивите от нея. Правомощието да владее не е владение по смисъла на чл.68, ЗС – ползвателят тук упражнява фактическа власт, защото има това право. Липсва намерението да я държи като своя. Правомощието да ползва – да получава добивите от вещта. Използването е извличането на полезните свойства на вещта. ЗС не сочи начините на ползване, а определя само границите, в които да се осъществява. Чл.56, ЗС – вещта да се използва според предназначението й. Например автомобил за превоз. Предназначението може да е определено и с нормативен акт, и с договор – участък земя да се използва само за зеленчукова градина. Правото на ползване включва в своето съдържание и други правни действия. Така например ползвателят може да отдава под наем чуждата вещ (чл.60, ЗС) в заем за послужване, влог и др. Това са сделки на управление и те са допустими при правото на ползване. Сделки на разпореждане са недопустими. С учредяване правото на ползване възникват вещни правоотношения между неговия носител и всички други лица, включително и със собственика. Същевременно обаче между собственика и ползвателя възникват правоотношения, които нямат вещен характер – това са взаимни задължения – напр. собственикът да предаде владението на ползвателя.

пълно – чл.56 – „да използва вещта”, т.е. както я използва собственика, но според предназначението и.

Ограничено – правна възможност на ползвателя да събира само плодовете (чл 56 – явява се специална норма спрямо чл.93)

Право на обитаване – разновидност на ПП, чл.344, ал.2, ГПК. Правото на обитаване може да се учреди при наследяване, като съда определя ползувателя по молба на сънаследник. За останалите наследници съда определя начина на уравняване за ползването. Това състояние продължава до окончателното извършване на делбата.

ПП е ВП – има за предмети вещи (недвижими и движими), но не може да се учредява върху потребими вещи (ако е така, то това е заем за потребление и по силата на чл.240, ЗЗД ползувателя е длъжен да върне вещи от същия вид, количество и качество).

Няма ПП и при ползване срещу вземане (чл.99, ЗЗД) – новия кредитор събира лихвите по прехвърленото вземане – това е облигационно право.

Задължения на ползвателя – чл. 57 и 58 от ЗС !!!

- да плаща разноските, свързани с вещта (поддържането и ползването й), също данъци, такси и др. Разноски, свързани с поддържането на вещта – това са необходимите разноски, тези без които вещта би погинала или би се повредила. Разноски, свързани с ползването – най-често са в категорията на подобренията – наторяване на почвата, ограждане и други свързани с нормалното използване на имота. В тежест на ползвателя са и разноските съставляващи плащане на данъци и такси.

- задължение на ползвателя е да застрахова вещта и да плаща премиите по застраховката. Няма задължение да ги плаща, ако вече е била застрахована.

- да съобщава на собственика за всяко посегателство срещу собствеността.

- да върне вещта след прекратяване правото на собственост. Вещта трябва да се върне в състоянието, което е приета, като се отчете овехтяването и изхабяването й.

Задължения на собственика.

- да предаде владението, фактическата власт

- да съдейства при съставяне опис на имота

- да не пречи на ползвателя при упражняване правото на ползване

- да защитава имота от посегателства.
Договор за аренда на земеделски земи – определение, обща характеристика, обект, страни, сключване, форма

Нормативна уредба – Закон за арендата в земеделието (1996г.)

Тук има легално определение на договора – член 2, алинея 1. Определението следва модела за определяне на договорите чрез същественото им съдържание. С този тип договор се предоставя временното ползване върху определена вещ (такива за наем, влог и т.н.). при договора за аренда има някои особености – например той няма краен срок, има възможност в него да се уговорят подобренията, строежа на сгради и т.н. Това е отделен тип договор.

С правото на ползване по ЗС собственикът отделя от себе си правото на ползване и го отдава на друго лице. Тук арендателят е длъжен да поиска съдействие от арендодателя, когато ТЛ предявят претенции към договора и предмета му.

Обект на договора – член 1, алинея 3 ЗАрЗ – „обект на арендния договор са земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство”. Това означава, че са възможни всякакви комбинации. Недвижими вещи извън земята могат да бъдат обект на договора. Движими вещи – всичко, което може да бъде отгледано. Те трябва да бъдат предоставени за производство за производство на земеделска продукция, което запазва целостта на вещта.

Страни – арендодател и арендатор. Особеността е в това кой може да бъде такъв. Арендодателят не е необходимо да е собственик на това, което отдава под аренда. Освен това договорът може да се преарендува. Собственикът на арендуваната вещ трябва да осигури ползването на вещта по договора. Има искове за защита срещу неправомерно отнемане на фактическата власт. Недобросъвестният владелец е длъжен да върне на собственика плодовете, които вещта може да даде.

Арендодатели не могат да бъдат арендаторите на държавни/общински ЗЗ. Предоставянето на държавна/общинска земя под аренда се извършва пир състезателна процедура и държавна комисия преценява годността за земеделското производство.

Минимално съдържание на договора :

Да се постигне съгласие за предмета на договора;

Да се постигне съгласие за арендната цена.

Договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите (форма за действителност). Договорът подлежи на вписване в СВ (за противопоставимост) – т.е. не е елемент от фактическия състав. Договорите за аренда на недвижими имоти се вписват на името на арендодателя.
18. Държавна и общинска собственост: а) същност и разграничение; б) видове - уредба в Конституцията, ЗС, ЗДС, ЗОС; в) придобиване по давност на държавни и общински имоти; г) актове и тяхната правна сила оспорване актуване
Държавна собственост

Чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България определя, че собствеността у нас има две форми: частна и публична.

Когато държавата се проявява със своите властнически правомощия, тя трябва да притежава такива вещи, които да ай дават възможност да упражнява своята власт, да задоволява интересите на цялото общество, на своите граждани. Чрез тези вещи и функцията, която те обслужват, се изразява един стабилитет, суверенитет на държавата и нейното място в обществото. Поради това, тези вещи имат своя собствена характеристика.

Държавната собственост бива публична държавна собственост и частна държавна собственост.

Вещите, включени в държавната публична собственост са точно определени и изрично посочени в чл. 2 ал.2 и § 6 а ЗДС.

1.Вещите, определени като “изключителна държавна собственост”. Те са изброени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Тук са включени такива богатства, които може да бъдат притежание само на българската държава, поради всеобщата им полза и важност. За да бъдат включени посочените вещи и ресурси в категорията на изключителната държавна собственост, конституционният законодател изисква два критерия: да са с национална публичноправна зависимост и да имат всеобща полезност.

В сила е вече и Законът за горите.Член 7 ал. 2ЗГ определя , че гори – изключителна държавна собственост са: горите в териториите от 200 метровата ивица покрай нашата граница, включително и островите по гранични реки; горите в защитените територии, полезащитните горски пояси.

Парковете с национално значение и природните резервати, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост са изключителна държавна собственост.

Подземните богатства по смисъла на чл.3 от Закона за подземните богатства са изключителна държавна собственост.

Вещите, върху които държавата осъществява суверенни права. Те с изчерпателно изброени в ал. 2 и 3 на чл. 18 КРБ.

Вещите, които са свързани с държавния монопол, установен със закон в посочените от ал.4 на чл.18 КРБ области и случаи.

А/държавен монопол може да се установи само със закон, но не и с под законов акт;

Б/държавен монопол може да се установява само в изчерпателно посочените от Конституцията области. С § 10 от закона за далекосъобщенията се установява държавен монопол върху предоставяне на:обикновена телефонна услуга между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа, до 31 декември 2002 г, линии под наем при публично известни условия до 31 декември 2002 г.

Имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им – чл. 2 ал1 т.2 ЗДС.

Съобразно иманентната същност на държавата, тя трябва да упражнява редица свои функции. Изпълнението на тези функции се извършва от конституционно установените органи в конкретни сгради. В тази категория влизат сградите, в които упражнява своите функции.

5 Други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване чл. 2 ал.2 т.4 ЗДС.

Има за цел да включи в обсега на разглеждания вид собственост всичко онова, което изрично не е обхванато от посочените дотук групи, но което по своето предназначение, изисква да бъде публична собственост.

Характеристика на вещите, включени в публичната държавна собственост не подлежащи на разпоредби и д-ия.

Включването на една вещ в категорията на публичната собственост е свързано с много сериозни и категорични правни последици. Включените тук вещи не може да се отчуждават. Върху тях не може да се учредяват ограничени вещни права. Те не може да бъдат обременявани с тежести. Те не може да бъдат придобити по давност от другите правни субекти. Имотите - публична държавна собственост не може да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.

Тези вещи се ползват само съобразно предназначението им за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Тези вещи се използват свободно, но само съобразно тяхното предназначение. Стопанското използване на някои от тези вещи се осъществява по реда, предвиден в Закона за концесиите и други закони.

Частна държавна собственост.

Съгласно чл.2, ал.3 ЗДС всички вещи извън посочените като публична собственост – “други държавни имоти и вещи” - са частна държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са също така частна собственост на държавата. Частната държавна собственост са и всички вещи, които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които са общинска собственост.

Характеристика на вещите, включени в честната държавна собственост.

С вещите, включени в частната държавна собственост държавата се явява с качеството на обикновен участник в гражданския оборот. По отношение на тези вещи, държавата има и си запазва трите правомощия, съдържащи се в абсолютното право на собственост. По отношение на тях се прилагат общите правила на правото на собственост и ограничените вещни права. Тези вещи могат да бъдат придобивани по давност от другите правни субекти.

Съгласно чл.14 ЗДС и чл. 15 ППЗДС предоставеното право на управление върху имоти и вещи – държавна собственост включва правото на държавното юридическо лице да упражнява върху тях право на управление и владение от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, в пределите на закона.

Частната собственост се предоставя безвъзмездно за управление на юридически лица и организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението на вещта със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Движимите вещи, включени в разглежданата категория се предоставят безвъзмездно на държавни юридически лица и други организации на бюджетна издръжка със заповед на областния управител, а когато тяхната стойност надхвърля определената от МС , е необходимо съгласието и на министъра на финансите.

Когато става дума за разпореждане с вещи, обект на държавна собственост, са изключени онези вещи, които са включени в публичната собственост. Съгласно съдържанието на правомощието на разпореждане , което е един от елементите на субективното право на собственост, то може да намери израз в няколко възможности, които ще бъдат разгледани последователно.

1.Основната правна сделка е покупко-продажбата на една вещ. Правната уредба намираме, както в закона, така и в правилника за неговото приложение.

А/Съгласно сегашната регламентация, продажбата на недвижимите имоти се извършва от съответния областен управител, въз основа на проведен търг. Провеждане на търг при условия и ред, определени от Министерския съвет, след което се издава заповед на областния управител, последвана от договор за покупко-продажба и се плаща дължимата сума. Когато предмет на сделката е недвижим имот, стопанисван от ведомство, е необходимо и съгласието на съответния ръководител. Имот, чиято балансова стойност надхвърля 70 млн.лв. В този случай е необходимо решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството , последване от заповед на министъра и договор, сключен с него.

Б/Специална уредба е предвидена за продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи.

В/ППЗД в чл. 136 и сл. Създава специален ред при разпореждането с конфискувани и отнети в полза на държавата недвижими и движими вещи. Недвижими имоти се извършва на търг чрез плащане изцяло в брой. Движимите вещи се продават по пазарни цени.

Г/Съгласно чл. 61 ЗДС разпореждането с движими вещи – машини, - предоставени на ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на съответното ведомство.

2.Замяна. Съгласно ЗДС и правилника за прилагането му е допустимо да се извърши замяна на имот – частна държавна собственост, с недвижим имот – собственост на физически или юридически лица.

З.Безвъзмездно прехвърляне. Що се отнася до чл. 54 ЗДС се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Искане за такова прехвърляне се прави чрез областни я управител, който дава мотивирано становище. Договорът се сключва с областни я управител и се вписва при съдията по вписванията.

Движимите вещи чл. 28 съгласно него такива може да бъдат предоставени безвъзмездно на ведомства и други организации на бюджетна издръжка. Допустимо е прехвърлянето и на общини.

4 Съгласно чл. 43 ЗДС делбата на съсобствен недвижим имот се включва в правомощието на разпореждане на държавата.

Делбата се извършва , както по съдебен ред, така и доброволно. Когато държавата е съсобственик на една вещ, която е предмет на съдебна делба, намират приложение съответните правила на ГПК.

Доброволната делба на съсобствен недвижим имот може да бъде както договорна, така и в един висящ съдебен процес. Доброволната делба се извършва със съгласието на областни я управител или ръководител на ведомството. След уточняване на всички въпроси, областният управител издава заповед за доброволна делба, извършва се плащането и правната сделка се оформя в договор. Когато доброволната делба не е в интерес на държавата ,областният управител , респективно ръководителят на ведомството, не дават съгласие.

5. Ползване. По принцип върху обектите на публичната държавна собственост не може да се създава правото на ползване. Бихме могли да говорим главно за концесия. Възможно е учредяване право на ползване върху обектите на частната държавна собственост. Този вид вещи могат да бъдат обект на разпореждне, така и върху тях може да се учредява правото на ползване. Правото на ползване върху недвижим имот се учредява със заповед на областния управител, съгласно чл.56 ЗДС за срок не по-дълъг от 10 години и след провеждане на търг или конкурс. Когато областният управител издава съответната заповед, той определя не само лицето, но обекта и цената.

Когато се учредява правото на ползване върху един недвижим имот безвъзмездно е необходимо съгласието на Министерския съвет.

Член 73 ППЗДС съдържа една специфична разпоредба. Право на безвъзмездно ползване върху недвижим държавен имот се учредява на централните ръководства на синдикалните организации за изпълнение на техните функции с решение на Министерския съвет.