Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Както държавата, така и общините имат двояка функция и същност.В това си качество общината трябва да притежава такива вещи, които да ай дават възможност да упражнява своята власт и да задоволява трайно интересите на гражданите, които живеят, работят и пребивават в нейната територия. След като те са свързани с основните функции на общината с нейните властнически проявления, те трябва да бъдат точно посочени. Общината се явява и като правен субект на гражданското право и с оглед на тази нейна характеристика и функции тя трябва да притежава такива вещи, които съответстват и обслужват тази нейна характеристика. Това е втората група вещи, които се включват в имуществото на общината.

Законът за общинската собственост и ППЗОС от 1996 година отговориха на изискването на Конституцията да бъде уреден със закон общинската собственост. Същевременно този закон даде възможност да се разграничат двата вида общински вещи – публична и частна собственост.

Публична общинска собственост

Единственият нормативен акт, който определя тази собственост е ЗОС. Съгласно чл. 3 ал.2 в публичната общинска собственост са включени две групи вещи:

1.Вещите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация. Общината е местна власт. Поради това, сградите, в които се осъществяват функциите на органите на държавната власт, трябва да бъдат включени в публичната собственост.

2.Имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Това е всъщност и дефиницията на публичната общинска собственост. Тук може да се имат предвид само недвижимости.

Характеристика на вещите, включени в публичната общинска собственост

Тук говорим за право на собственост на общината, като абсолютно вещно право. Но всъщност правомощията на собственика в случая са силно ограничени. Това е базовата характеристика на вещното право върху тези обекти.

На първо място правомощието на разпореждане до голяма степен отсъства. Вещите, не може да бъдат отчуждавани, нито може да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Върху тях не може да бъдат учредявани ограничени вещни права на други правни субекти. Тези вещи се ползват само съобразно предназначението си за нуждите, посочени в двете точки на чл. 3 ал.2 ЗОС.

Върху вещите от категорията на публичната общинска собственост може да се учредява концесия по реда и при условията, предвидени в отделна глава на ЗОС. Обектите, включени в публичната общинска собственост не може да бъдат част от капитала на еднолични търговски дружества с общинско имущество.

Частна общинска собственост

Съгласно чл.3 ал.3 ЗОС частна общинска собственост са всички общински вещи – недвижими и движими, които не са включени в публичната общинска собственост. Плодовете и приходите от вещите, включени в публичната общинска собственост са частна общинска собственост.

По изричната разпоредба на ЗОС не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативни организации и сдружения с идеална цел, включително и прилежащия терен.

Характеристика.

С частната общинска собственост общината се явява обикновен участник в гражданския оборот. Общината е правен субект. Поради това съдържанието на правото на собственост в този случай е в пълния обем на това право, обхванато в неговата триада.

Съгласно чл.7 ал.3 ЗОС включените в частната собственост обекти “могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права”.За тях се прилагат общите разпоредби на собствеността, доколкото в закона не се предвижда друго. Могат да бъдат предмет на правни сделки, на ипотекиране. Тези вещи може да бъдат придобити от други правни субекти по давност.Общинската собственост се управлява в интерес на населението в общината с грижата на добър стопанин, съгласно разпоредбите на ЗОС. Тази собственост се използва съобразно предназначението й и за нуждите, за които е предоставен а от кмета.

Договорите, с които се извършва разпореждане с недвижими вещи се сключват в писмена форма от кмета и се вписват от съдията по вписванията по местонахождението на общинския имот.

Продажбата на недвижим имот се извършва с решение на общинския съвет или със заповед на кмета, след проведен търг или конкурс.

Замяната на недвижим имот се извършва от кмета, след решение на общинския съвет.

Доброволна делба се извършва по инициатива на всеки от съсобствениците със съгласието на общинския съвет и приключва с писмен договор, сключен с кмета.

Право на собственост се прехвърля по решение на общинския съвет безвъзмездно на юридически лица на бюджетна издръжка.

Правото на строеж се учредява по решение на общинския съвет след проведен търг или конкурс.

Право на ползване се учредява след проведен търг или конкурс.

Собствеността върху недвижимите имоти у нас принадлежи на граждани, на юридически лица, на държавата и на общините.

За да се легитимира едно лице като собственик на недвижим имот, то трябва да представи съответен нотариален акт, съдебно решение или друг легитимен документ.

Актуване на държавни имоти

Въпросът се регламентира в ЗДС – глава пета,чл. 66-82. Целта на тези разпоредби е всички недвижими имоти, които влизат в патримониума на държавата да намерят необходимото записване и регистриране. Акт за държавна собственост. Съставянето му се нарича актувне. За недвижимите имоти - държавна собственост – съгласно чл. 68 ЗДС се съставят актове за държавна собственост по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Този акт е формален.Попълването на тези графи цели точното описание и конкретизация на имота по място, характеристика, вид, площ, означение по ЗРП и пр. Вписва се и основанието на което е придобит имота от държавата и датата на съставяне на акт.

Актовете за имотите - частна собственост, се съставят и съхраняват в служба “ Държавна собственост” при областния управител.За имотите, включени в публичната собственост актът се съставя от министъра на регионалното развитие и благоустройството с копие до областния управител; за имотите, свързани с държавната сигурност, държавната тайна и отбраната на страната.Министерството на финансите съставя актове за имотите извън страната с копие до министерството на външните работи.

Обекти на актуване

За всички държавни имоти в строителните граници на населеното място се съставят актове.

Извън строителните граници се актуват само сградите, които се намират както в земеделския, така и в горския фонд.

Подлежат на актуване и земята, върху която се намират обектите с национална значение.

Актуват се и имотите, които се намират извън страната.

Актуват се всички новопридобити имоти, както и тези , които са станали държавна собственост в резултат на принудително отчуждаване.

Актовете се номерират и подреждат в книги.

Деактуване на държавни имоти

Когато става дума за отписване на един имот от актовете за държавна собственост, говорим за деактуване. Но при държавната собственост има един основен принцип. След като бъде съставен акт за държавна собственост, този акт не може да бъде унищожен или премахнат. Съответните помени се в писват на гърба на съответния акт.

Съгласно чл.78 ЗДС се продължава една стара традиция за отписване от актовите книги.

Процедурата е съвсем улеснена. Когато е допусната грешка , тогава заинтересованият собственик подава молба за деактуване. Ако възникне спор, той се решава по съдебен ред и съдебното решение подлежи на изпълнение.

Деактуването се вписва на гърба на акта за държавна собственост с точните основания. Имотът вече не е държавна собственост, но актът остава да съществува, без да се унищожава.

Актувне на общински имоти

Недвижимите имоти – държавна собственост, по принцип важи и за общинските имоти.

Всеки общински имот се съставя акт за общинска собственост по образец утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Актът се съставя от служба “Общинска собственост” по местонахождението на имота. Той се утвърждава от кмета на общината. Актът за общинска собственост съдържа основните данни за всеки имот, неговата характеристика, местонахождение и пр. Независимо от всякакви промени , тези актове се запазват, като всички промени се отразяват на гърба на акта.

Обекти на актуване

Всички общински имоти, които се намират в строителните граници на населените места подлежат на актуване.

Сградите, които се намират върху земеделски и горски земи се актуват.

Подлежат на актуване територията на водоемите и прилежащите към тях плажове, кариерите и парковете с общинско значение, както и общинските сгради в тях.

Когато се образуват нови парцели, за тях се съставят актове.

Деактуване на общински имоти

Закона за общинската собственост в чл. 64 предвижда недвижими общински имоти, неправилно актувани като такива, както и тези основанието за актуването на които е отпаднало, да се отписват от актовите книги. Чл. 79 ЗДС. Когато незаконосъобразно е актувен държавен имот като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител, която подлежи на обжалване по общия ред.

1. Видове защита.

Начините за корекция на кадастралния план, влязъл в сила са два. Първият е свързан с наличие на безспорни и ясни факти, когато няма вещноправен спор. Затова неговото разрешаване е поставено в правомощията на общинската техническа служба. Вторият е свързан с вещноправен спор, поради което е предоставен аз разрешаване от съда.

1.Установяване на грешки и непълноти чрез общината. Член 86 ППЗТСУ предвижда, че грешки и непълноти в кадастралния план може да се установят на самото място от техническата служба при общината с административен акт, наречен “технически протокол”. Такъв акт се съставя в три случая.

А/Първият е свързан с наличието на две императивно необходими условия:да няма спор за имуществено право между пряко заинтересованите собственици и ако те подпишат техническия протокол. Той се подписва и от представителя на общината и от молителя.

Б/ При втория случай, в който не е необходимо съгласието на собствениците на съседни имоти. Изхожда се от конкретни дадености на терена, които са ясни и видими, но въпреки това са пропуснати в плана. В този случай се изготвя подписан само от представител на общинската техническа служба технически протокол.

В/ При третия случай се сследва същото правило, когато парцелни граници по приложен регулационен план се заснемат като имотни граници.

Предвидената в чл. 86 ППЗТСУ процедура се използва само когато между страните не е налице спор за имуществено право, когато фактите са безспорни.

Иск за непълноти и грешки в кадастралния план – кадастърът е национална система за набиране, обработване, съхраняване и предоставяне на данни за количествените и качествени характеристики на територията надземните и подземни обекти. С него се регистрира и технически документира собствеността и ползването на недвижимите имоти и др ограничения на тези имоти. Единният кадастър у нас се разделя на централни, териториални и ведомствени кадастри. Въз основа на тях се разработват общи и подробни градоустройствени планове. От своя страна подробните планове биват застроителни и регулационни, в които се предвиждат мероприятия по архитектурно-благоустройствено изграждане и развитие на населените места. Образуват се дворищно-регулационни парцели за жилищно и вилно строителство. За целите на териториално-устройственото планиране се изготвят кадастрални планове. КП е графично изображение на хоризонталните граници недвижимите имоти, сгради постройки и съоръженията в тях. Всеки имот има кадастрален номер, който за населените места се нарича планоснимачен номер. Графичното изображение на имота се съпътства с писмен документ – “писмен операт”, “разписен лист”, който е неразделна част от кадастралния план. Имотът може въобще да не е отразен в КП, неправилно да е заснета и определена граничната линия, неправилно да е вписан друг собственик и т.н. поради това закона допуска възможност за изменение на кадастралния план.

По административен ред – дава се възможност непълноти и грешки в КП да се установят на самото място от техническата служба при ОбС (технически протокол).

С иск като спора се решава по съдебен ред – за да се упражни иска трябва да е налице административно-правен спор. Меродавен момент, в който грешката трябва да е налице, за да се предяви иска, е денят за влизане в сила на кадастралния план.

Съставянето на КП е продължителен процес, който завършва с издаването на заповед за неговото одобряване. Надлежна страна по иска би бил всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение на един недвижим имот по КП. Установеното със съдебно решение правно положение във връзка с КП е задължително за администрацията.
20. Владение и държане: а) разграничение и същност; б) защита на владението и на държането; в) права на подобрителя върху чужд имот
Собственикът владее, ползва и се разпорежда с вещта. Законът му признава и гарантира това право. Има случаи, когато лице, което няма вещно право фактически упражнява такова право (лице, което е намерило чужда, загубена вещ). Тези лица фактически имат вещта, те я държат ползват, могат да се разпореждат се нея като я продадат, подарят, изоставят. Те фактически упражняват едно вещно право, което не притежават. Истинският собственик има такова право, но реално не го упражнява. Едно е правното, а друго фактическото положение на вещта. Лицето, което фактическо упражнява съдържанието на едно вещно право наричаме владелец. Владението е фактическо отношение между хората по повод на вещите. Това е упражняването на фактическа власт върху вещ. Владелецът упражнява пълна власт и изключва възможността други да въздействат върху същата вещ. При пълното владение владелеца си служи с вещта, прибира плодовете и може да се разпорежда с нея. Ако упражнява ограничено вещно право и властта ще е ограничена. Това е обективният признак.

Субективният признак е намерението на владелеца да държи вещта като своя. Владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че държи вещта за другиго. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.

Добросъвестно владение – когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната от закона форма е била опорочена.

Чрез едностранни действия

Със съгласие на досегашния владелец

Чрез превръщане на досегашния владелец в държател

За да е налице владение трябва кумулативно да съществуват двата признака: упражняване на фактическа власт върху вещта и намерение да се държи като своя. С отпадането на един от тях владението се загубва. Не е необходимо постоянно въздействие върху вещта, за да се продължи владението. Изгубване на владението чрез превръщане на държането във владение. Това може да стане със съгласието на предишния владелец. Например собственикът на вещта я продава на наемателя.

Българското право урежда два иска за защита на владението:

Предмет на защита – с този иск се защитава владението само на недвижим имот или на владение на вещно право върху такъв имот или на сервитут. Не може да се брани владение върху недвижима вещ. Държателя не може да се предяви иск за защита на нарушено владение.

Срок на владение – владението трябва да е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. То се брои от момента на нарушението назад.

Нарушение - искът може да се предяви само при нарушено владение.

Ответник по иска – всяко лице, което нарушава владението.

Предмет на иска – прекратяване на нарушението или възстановяване на владението, ако е било отнето. Ако в отнетия имот е извършена промяна (постройка), то искът е насочен към връщане на имота в състояние, в което се е намирал преди нарушението.

Срок за предявяване на иска – 6 месеца и започва да тече от деня на нарушението. Срокът е преклузивен, т.е. с изтичането му се прекратява правото на иск.

Иска за защита на отнето владение – Владелецът или държателят на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта да предяви иск по преходния член.

Предмет на иска – може да се защитава, както владението, така и държането. Може да се предявява от владелец и от държател. Чл. 76 от ЗС говори за движим или недвижими вещи. Преобладава мнение, че в предмета на тоз иск се включват и вещни права.

Нарушение на владението – то е квалифициран случай, трябва да е извършено насилствено или по скрит начин. Използва се термина отнемане в смисъла на нарушение. Няма значение дали владелецът е лишен напълно от фактическа власт или тя е частично ограничена. Например не може да се берат плодовете.

Страни по иска - ищец – владелецът или държателят; ответник – лицето, което е отнело веща. Искът е недопустим срещу трето лице, придобило вещта от нарушителя.

Предмет на иска – цели се при установяване на нарушението връщане на отнетото владение. Заедно с възстановяването на владението може да се иска обезщетение за вреди.

Срок за предявяване на иска – 6-месечен. Приема се, че срокът започва да тече от момента на нарушенето.