Ако можеше да видиш себе си такъв, какъвто Бог иска да бъдеш, ти никога повече нямаше да бъдеш човекът, който си сега

Това са думи на един мъдър човек от миналото, но един стих от Библията твърди тази истина с по-голяма мъдрост:

Разбери нещо. Християнинът трябва да се развива в подобието на Христос и Христос е типът растеж. Спомням си колко голямо впечатление ми направи легендата на Хотърн - „Голямото каменно лице”. Може би си спомняш легендата и знаеш нейното обещание, че в някое незнайно бъдеще ще дойде един мъж, който ще носи същите черти на образа върху голямата скала. Имало един младеж, който се втренчвал в това лице, издълбано в скалата дни наред и го сънувал през нощта и търсел човека, по чието подобие бил направен образът върху скалата. С времето всички в неговото общество разбрали, че неговото собствено лице започнало да прилича на лицето, издълбано в скалата. В този човек те различили великия дух на образа върху скалата. Обещаният човек дошъл при тях в образа на тази чакаща и търпелива човешка душа. Никога няма да забравя дълбокото впечатление, което тази история ми направи като малко момиче.

В този тринадесети стих на четвърта глава от Книгата Ефесяни Павел казва нещо такова за истинското дете на Бог. Нека да прочетем във Второ Коринтяни 3:18 една част от Писанието, която често е тълкувана погрешно и е погрешно разбирана:
А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки господната слава (слава тук означава характер) се преобразяваме в същия образ (подобие) от характер в характер.
Това означава ли, че всеки един от нас най-накрая ще стане още един Христос? Не. Има такива, които не са разбрали правилно истинското значение на този стих и твърдят такова нещо, но аз се моля Святият Дух да бъде твоят Учител.

Когато четем този стих отново, не бива да забравяме, че един образ е подобие. Нищо от това модерно обожествяване на човека няма да го направи спасител на света, както изкупителния Христос. Не позволявай на никого да ти казва, че който и да е човек може да стане толкова съвършен, че да може да стои като един Христос, равен със Сина на Живия Бог.

Да се преобразяваме в същия образ от характер в характер, е израз на трансформиращото влияние от посветеното и искрено изучаване на моралната красота и славна сила на Сина на Бог. Ние трябва да бъдем като Христос. Ние трябва да бъдем толкова като Христос и толкова да носим Неговия характер, че когато светът те види като християнин, да каже: „Кой е Този, чиято слава отразяваш? Кажи ни за Него, чиято благост излъчваш чрез своя живот.”

Нека да ти напомня, че тези, които са новородени, стоят пред Бог оправдани чрез вяра, но ние стоим оправдани пред целия свят (това включва нашите съседи, приятели, нашите семейства, тези, с които контактуваме в работата си) чрез живота, който водим. Единственият Христос, с който много мъже и жени контактуват днес, е християнинът или християнката, чиято отговорност е да отразяват любовта на Исус. Тази личност в света може да не знае нищо за Словото на Бог. Те може би никога не са посещавали църква. Може да нямат никаква директна връзка с каквото и да било, свързано с Христос и никаква лична връзка с Исус, но чрез контакта си с теб те ще видят Неговата слава, която ти отразяваш, и благодатта, смирението, любовта на Христос, на когото ти служиш.

В момента на новорождението Христос издига Свое обиталище в душата на вярващия и индивидуалността повече не принадлежи на себе си, но на Исус Христос. Останалата част от живота е непрестанно отричане на някой като индивидуалност и цялата красота на характера, който той носи не е нищо друго, освен израз на съвършения човек вътре в него - Исус Христос.

Винаги съм обичала това, което е написано за Август. Той е живял окаян, грешен живот, но след това дал себе си на Христос, като се отказал от своите нечестиви пътища и връзки. Един ден, когато минавал по улиците на Картаген, срещнал жената, която го била пленила със своя чар в неговия предишен грешен живот. Той веднага се обърнал и избягал от нея. Тя викнала след него: „Защо бягаш, Августе? Това съм аз!” И Август все още тичайки, се провикнал в отговор: „Бягам, защото аз не съм аз!”

Великият реформатор Мартин Лутер веднъж казал: „Тук не живее Мартин Лутер. Исус Христос живее тук.” А ти и аз сме чели думите на един друг велик човек на Бог - апостол Павел, който казва: „...и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20).

Благословен да бъде Бог за такива прекрасни промени! Библейско е това, че ние сме нови създания в Христос Исус, и ако не си нов човек след като Христос е влязъл в твоя живот, тогава ти никога не си бил новороден. Ако си същият човек, който си бил преди това преживяване, тогава ти никога не си имал това преживяване.

Ще има промяна и ти ще кажеш, както Август е извикал: „Бягам, защото аз не съм аз!” Исус Христос живее вътре във всеки новороден вярващ и доказателството, че Христос е в този вярващ, се състои във възпроизвеждането на Христос в неговия живот. Той ще има същия ум и характер като Христос във всичко. Когато невярващият забележи живота на християнина, неговите разговори, начина му на живот, светът ще разбере, че Христос се е върнал на земята в душата на един човек и живее там. Аз Го представям. Ако си християнин, ти Го представяш и да бъдеш християнин означава нещо.

Говоря за възпроизвеждането на Христос в живота, но не като нещо, което една бедна и слаба човешка душа може да направи. Вижте тази прекрасна илюстрация, която Сам Христос даде, когато говореше за кремовете:

И така, подобието на Христос в християните не става в резултат на борба или усилие на човека да възпроизведе характера на Исус. Това не става с имитация. Ние имаме твърде много имитации и фалшификати. Доказано е, че където има оригинал, винаги някой прави фалшификат. По този начин ние имаме фалшиви християни. Но да възпроизведеш живото подобие на Христос в живота на един християнин е най-естественото нещо на света. Това е един естествен растеж.Научният свят определя този естествен растеж като „съответствието на вида”. Това е спонтанно развитие без борба.

Тогава нека се обърнем към голите факти: Какво означава да бъдеш като Христос? Накратко това означава да бъдем хора, с които по-лесно можеш да се спогаждаш и по-лесно да живееш с тях у дома. Никога повече няма да бъдеш любезен, мил и хубав, когато си далеч от къщи, а сърдит, когато си в собствения си дом. Зная, че има хора, които са сладки като захар, когато са сред обществото, но още в минутата, в която прекрачат прага на своя дом, те стават лоши и заядливи като всеки, който върви по улиците. Това е да си фалшификат. Този неконтролируем, избухлив характер, с който ти е трудно да живееш, ще бъде взет под контрол и ще изчезне. Тази тънко покрита чувствителност, която винаги създава рани в теб, ще изчезне. Защо? Защото животът за себе си ще бъде разпнат, а един мъртвец няма никакви чувства.

Но ще ви кажа, че имаме най-живите трупове в Църквата на Бог! Това огорчение на сърцето, този непрощаващ дух ще отлети, когато животът за себе си бъде разпнат. Когато твоята омраза бъде погребана, ти няма да отделяш никакво време, за да слагаш цветя на нейния гроб. Много хора правят това. Те погребват едно нещо, но държат гроба отрупан с цветя. И от време на време, след като са погребали своята болка, те взимат старата кирка и лопатата и я изкопават отново. Този дух на „добър като никой друг и може би малко по-добър” ще даде място на истинското смирение, когато Христос управлява живота. Това работи!

Когато „себе”-то бъде разпнато, ще има промяна в този светски живот, която ще кара хората да забелязват разликата и да я сравняват с живота на този човек, който не е направил професия от християнството. Нека се върнем до това, какво казва Библията, че означава да си християнин. Всичко, което е свързано с тази промяна на живота и съвършенството, което идва като резултат от нея.
Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на Христовата пълнота;

за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешка заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости,

но действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, който е главата, Христос

Ефесяни 4:13-15
Погледни към чудесния характер на Исус, към ослепителната слава на Неговата морална красота и помисли да бъдеш като Него в Неговата несравнима и непоклатима вяра, в праведната цел и сила, която Той дава, за да изкупи света! Помисли да бъдеш като Него в Неговото охотно подчинение да върши волята на Своя Баща, въпреки че затова Той трябваше да премине през неизговорима агония на Своята душа! Като Него в Неговата искреност, като направи Своето себе, което направи цялото Негово съществуване продължителни мъки на Голгота, заради Своите приятели.

Знаеш ли какво означава истинска мъка за другите? Забравил ли си достатъчно себе си, за да мислиш за другите толкова изцяло, че да желаеш да се жертваш за тях и след това да забравиш своята жертва? Това, че ти си я направил, защото си ги обичал и си искал да изразиш тази любов? Забравил ли си себе си и своите собствени желания и нужди, заради своята искрена грижа за твоя приятел, за този, който се нуждае от твоето съчувствие, помощ и любов?

О, да бъдеш като Исус в Неговото безкрайно прощение, което дойде от едно сърце без зрънце омраза, въпреки че Неговите гонители в своя гняв Го приковаха на едно дърво! Като Него в Неговото нежно съчувствие, което Неговото сърце излъчва, с безкрайната Му жажда да помогне на бедните и страдащите и да направи Своя живот мисия за милост над наследниците на нещастието. Като Него, възлюбени, преобразени в същия образ от характер в характер… по подобие на Самия Христос!

НАДЕЖДА
Без значение какъв е твоят ден или колко големи са твоите неприятности в този час, докато Бог е все още на Своя трон и чува, и отговаря на молитви, и докато твоята вяра в Него стои непокътната, всичко ще се нареди!

Тези, които ме познават, знаят думите от предишния абзац. Преди да започна това послание за НАДЕЖДАТА, което чувствам, че е жизнено необходимо, и преди да отворя сърцето си, за да споделя с теб някои от истините, които съм научила от Божието Слово, моля се да позволиш на Святия Дух, който е тази животворяща Личност от Троицата и Този, който мощно ни подкрепя, да раздвижи твоя ум и да те накара да бъдеш съучастник на божествените истини, които Той е направил реални за моя собствен дух.

Веднъж един човек в абсолютно обезкуражение и отчаяние, натоварен с проблеми и тревоги, изведнъж погледна към мен и каза: „Мис Кулман, нищо друго не ми е останало, освен надежда.”

Обърнах се към него и казах: „Това е прекрасно! Това е велико! Поздравления!”

Никога няма да забравя изражението на лицето му, когато ме погледна. Той бе безмълвен за момент и след това измънка смаян: „За какво, за Бога ме поздравяваш?”

Отговорих: „Заради факта, че имаш надежда, че погледът ти се е издигнал на нивото на надеждата. Всичко друго е изчистено и ти си отворен за тази динамична, тази жизнена, тази невероятна сила, наречена надежда. Докато я имаш, ти имаш една доста добра основа, на която да стоиш. С надежда ти не си победен. Всъщност, ако само знаеш това, ти вече щеше да си тръгнал по пътя на победата. Ти си на твоя път към успеха!”

Аз мисля това, което казах дори и сега, когато ти казвам, че е без значение какво ти се е случило, без значение е колко бедствени са твоите обстоятелства, без значение е какво е дошло в твоя живот, ако имаш надежда, тогава ти си далеч от това, да бъдеш победена личност.

Но позволи ми да те попитам: „Знаеш ли наистина КАК да се надяваш?” Ако знаеш как да пускаш надеждата да работи за теб, ти можеш да вървиш от една победа в друга. Как знам това? Защото е работило в моя живот и това, което споделям с теб сега, тук, е буквално една от тайните на моя живот.

Питай тези, които ме познават най-добре. Никога, никога, никога, при каквито и да е обстоятелства, аз не съм победена. Никога! Не ме интересува дали водите на трудностите така са прелели, че дори когато се протегна толкова, колкото мога, само един пръст може да бъде видян над дълбоките води - тогава аз все още се надявам. Не ме интересува дали небето е толкова черно, че не мога да видя дори най-слабата светлина от някоя звезда. Дори ако никаква луна и никаква светлина не се вижда на небето, надеждата може да сложи звезди в това тъмно небе за мен. И за теб също! Аз вярвам това с цялото си сърце и се моля на Бог, като продължаваш да четеш, да видиш и да разбереш, както никога до сега това прекрасно нещо, наречено надежда.

Запомни, няма никакво поражение в Исус Христос. Нито един мъж или жена, които четат тези думи, не трябва да бъдат победени от врага. Ти не трябва да отиваш в поражение. Бог не те е направил, за да бъдеш един провал. Ти не си създаден, за да имаш провал! Няма значение кой си или ситуацията, в която живееш. Ти не си направен за поражение. Ти си победен, когато си СЪГЛАСЕН да бъдеш победен, защото ти имаш Един, който стои отдясно на Бог Отец и е в позицията на Първосвещеник на Живия Бог, който е твой Застъпник, Един, който винаги ходатайства за теб.

Има един пасаж, който всички ние знаем много добре. Той се намира в 13-та глава на І-во Коринтяни. Започни да четеш от дванадесети стих, където Павел казва:
Защото сега (в това настоящо време) виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава (и тук той използва думата „тогава”, защото говори за времето, когато ние вече няма да имаме нужда нито от вяра, нито от надежда) ще ги видим лице с лице. Сега познаваме отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
Под думата „сега” Павел има предвид този земен живот в плътта, нашето ежедневно съществуване. Но когато използва думата „тогава”, той говори за времето, когато повече няма да имаме нужда нито от вяра, нито от надежда. Тогава нашата вяра ще е станала реалност. Ние няма да имаме нужда да се надяваме, защото когато застанем в прекрасното присъствие на Исус и това, което е тленно, бъде облечено в нетленност, ние няма да имаме повече товари, неприятности, проблеми, мъки, болести, скърби. Разбираш ли? Моля се да мога да ти обясня, че когато Павел говори за „тогава”, той има предвид времето, когато това, което се разваля (това е нашият земен живот), ще бъде сложено в нещо, което не се разваля (нашето възкресено тяло). Сега ти и аз знаем отчасти, но ТОГАВА ще знаем така, както ние сме познавани. „И така (Павел все още говори за земния живот, който познаваме днес), остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта.”

Защо любовта е най-голямата от трите? Защото любовта е нещо, което ще вземем с нас, и което ще бъде усъвършенствано „тогава”, когато ще стоим в присъствието на Исус. В Неговото присъствие надеждата и вярата ще дадат път на реалността. Но сега, в този час, днес, остават вярата и надеждата. Така виждаме, че вярата не е надежда, нито надеждата е същата като вярата. Те са различни и отделни, но преди да има вяра, трябва да има надежда.

Но какво е надеждата? Речникът на Уебстър я определя като „чувство, че това, което е желано, ще стане; желание, придружено с очакване”. Сега ние знаем, че думите не могат да обяснят представи, които са свързани с някакво отношение. Това отношение може да се каже, определя гледната точка на живота на даден човек, неговия фокус или цел. Затова думите - това си ти. Като резултат ние виждаме от самото начало, че надеждата е нещо, което е умствено и което всеки човек може да притежава. Това е достъпно за теб. То не е задължително нещо духовно. То е умствено. Ти можеш да го имаш и аз мога да го имам.

Ако някога е имало ден, когато безнадеждността да е съществувала, изглежда, че това е сега. Все пак надеждата е една от най-известните терапии, които са познати на човечеството. Не знам друга терапия, която да дава по-добри резултати в човека от надеждата. Надеждата слага звезди в тъмни небеса. Надеждата слага прозорци на голи стени. Надеждата слага усмивка на лицето, когато сърцето скърби. Надеждата упорства дори след като лодката е потънала. Надеждата завързва възел на края на въжето, така че човек да може да продължи да се държи за това въже. Надеждата отказва да приеме „не” за отговор дори когато не е останало нищо друго, освен самата надежда.

Нека сега се обърнем към това лично Слово от Бог, изговорено чрез апостол Павел и записано в 8-ма глава на Римляни, което започва от 24-ти стих. Павел казва, че с тая надежда ние се спасихме. Точно така! Ти можеш да бъдеш спасен от много трагедии, спасен от абсолютно бедствие, спасен от поражение, докато надеждата е жива вътре в сърцето ти. И защо мога да твърдя това? Защото Божието Слово обещава, че „с тая надежда ние се спасихме“, а Божиите обещания не могат да пропаднат. Но Павел не спира тук, а продължава: „а надежда, която се вижда изпълнена, не е вече надежда, защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме”.

Прочети този последен стих няколко пъти и нека този пасаж да потъне в твоя ум, и най-накрая да проникне в подсъзнанието, и да обгърне твоето ежедневие. Да, ние сме спасени чрез надежда. Всеки е чувал тази стара поговорка: Където има живот, там има надежда. Това е много добра поговорка, но аз знам една по-добра, просто я обърни: Където има надежда, там има живот. Винаги ще има живот и винаги ще има победа, докато има надежда в твоя живот. Когато надеждата изгасне, ти си наистина мъртъв. Когато надеждата изгасне, губиш всичко. Когато надеждата изгасне, не може да има победа. Когато надеждата изгасне, не може да има успех. Но докато надеждата съществува в твоя ум, ти си жив и докато си жив, има възможност за растеж. Растежът е винаги резултат от жив живот.

Така, като вземеш това величествено, славно и динамично нещо, наречено надежда, в твоето същество, ти освежаваш своя ум с него. Като резултат, ти мислиш надежда, ти буквално живееш надежда и изграждаш своя ден на надежда. Когато ставаш сутринта, окуражи се, като кажеш на висок глас: „Аз ще изградя моя ден на надежда.” Аз правя това всяка сутрин от моя живот. Когато се събудя, първите ми мисли са: Чудя се какво ще донесе Бог в моя живот днес. Има очакване в моето сърце, че нещо прекрасно ще се случи. И толкова често това става! Всеки ден е един славен ден и нито един ден не си прилича с друг.

Утре сутринта, когато се събудиш, и ти опитай това. Започни да използваш надежда, започни да мислиш надежда, вместо отчаяние и вместо да мислиш, че твоят ден може би ще бъде толкова ужасен и разочароващ, както вчера. Ако поддържаш такова негативно отношение, това ще ти се случи, защото ти и аз обикновено получаваме това, което търсим. Аз нямам „лоши” дни. Разбира се, случват ми се неща, защото все още съм част от човечеството. Но аз не се фокусирам върху болезнените и разочароващи неща, които излизат на пътя ми. Когато те се случват, аз се държа здраво за надеждата, прескачам лошите неща и излизам на върха. Има очакване в тази славна дума „надежда”, защото надеждата е динамична сила. Когато един човек има надежда вътре в себе си, той започва да усеща някакво очакване, което не може изцяло да разбере. Тогава вярата започва да израства и този човек започва да получава ръководство в своя ум, и то е следвано от Божията духовна мощ, която включва растеж в знание и сила, които са жизнено необходими, за да се справиш успешно с проблемите на живота.

Трябва да има една база, едно начало на всички неща. Затова ние не трябва да стоим в обезкуражение, отчаяние и поражение. Ние имаме вътре в нас, чрез Исус Христос нашия Господ, силата да се издигнем над трудностите и надеждата освобождава тази сила. Така че, аз ви предупреждавам да напълните ума си с това славно нещо, наречено надежда.

Надеждата отказва да приеме „не” за отговор дори когато нищо не е останало. Когато твоят ум е пълен с надежда, ти ще премахнеш всички разрушителни фактори. Ти ще бъдеш по-здрав и по-щастлив. Ти ще бъдеш по-ефективен. Надеждата ще сложи усмивка на лицето ти, когато всъщност няма нищо, за което да се усмихваш.

Има едно Писание, което за мен е прекрасно. То е написано в 42 Псалм, 11 стих:
Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бог, аз още ще Го славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
Надеждата не само ще сложи звезди в тъмното небе и прозорци на една гола стена, но тя ще сложи и усмивка на лицето. Ако умът ти е пълен с надежда, дори, когато няма външна причина за тази надежда, освен заради обещанията на Бог, ти ще премахнеш всички разрушителни фактори. Надеждата е най-великото оръжие срещу умствената депресия, което познавам.

Затова, въпреки всички трудности и въпреки значимостта на твоя час, не позволявай на твоя ум да бъде изцяло потопен в твоите проблеми! Признай, че те съществуват. Разпознай ги, но веднага разгроми твоята депресия с НАДЕЖДА. Ти никога няма да бъдеш победен и никога няма да рухнеш, докато можеш да напълниш твоя ум с надежда.

Депресията е болест и много са жертви на депресията, обезкуражението и неефективността. Ако си жертва на обезкуражението, искам да опиташ някой от моите „витамини”. Въпреки, че не съм доктор в медицинския смисъл на думата, имам някои доста добри и стимулиращи хапчета, които не можеш да си купиш от аптеката на ъгъла. „Инжекциите”, които ти представям, не са такива, каквито твоят доктор или медицинска сестра ти предписват, но аз гарантирам, че имам сигурно лекарство против депресията. Аз имам най-великото лекарство за обезкуражението.

Ето го: „Надявай се на Бога, аз все още ще Го славословя - Той е помощ на лицето ми и Бог мой.”

Научи се да мислиш за бъдещето с надежда, вместо обезкуражение и ти ще познаеш физическата енергия. Ти ще притежаваш яснота на ума. Ти ще се наслаждаваш на духовно здраве. Ти ще имаш котва, която е здрава и непоколебима. Моята надежда не е в човек. Има само Един, който е абсолютно непоколебим, и само Един, който е здрава котва. Това е нашият Бог. Той е това, от което днешното поколение се нуждае повече от всичко на света. Аз се нуждая от Него. Ти се нуждаеш от Него. Всички се нуждаем от Него.

В Евреи 6-та глава 19 стих е дадено Божието обяснение: „Която (надежда) имаме за душата като здрава и непоколебима котва.”

Как практикуваме тази надежда? Как живеем, като мислим за бъдещето с надежда? Много е просто. Всичко, от което се нуждаем, е, да започнем да мислим надежда, защото надеждата е умствена. Ако умът на един човек е пълен с тревога и страх, той ще произведе тревога и страх. Ти си това, което мислиш. Страхът започва с това, от което се страхуваме. Ако дълго време се страхуваме от болест, често тя ще дойде върху нас, защото създаваме благоприятни условия за тази болест. Или ако се страхуваме от провал известен период от време, вероятно ще срещнем провал, защото сме създали атмосфера за провал.

Не позволявай на страха да владее в твоя ум и твоите мисли. Вместо това започни да изразяваш надежда, като осъзнаваш, че единствената истинска тайна за това, да мислиш за бъдещето с надежда, е, да сложиш своята вяра в силата на Всемогъщия Бог. Това е една сигурна формула, която ти гарантира, че никога няма да бъдеш победен.

Това, което той каза, ми говори много. Искаш ли да знаеш защо? Аз съм научила, че ако „загубим нашето небе”, скоро ще загубим нашата земя. Това, което се опитвам да кажа, е просто това: ако можем да се хванем за Бог или ако позволим на Бог да ни държи, тогава „нашето небе” е добре и всичко си идва на мястото, и във всичко има смисъл.

Ако нямаме Бог в нашия живот, ако нямаме Небесен Баща, никаква определена личност, никакъв Господ, който да е наша основа и главна фигура в нашия живот, тогава ние нямаме истинска здравина и никаква пътеводна звезда, за да можем да управляваме нашата малка лодка. В резултат на това ние никога не можем да разчитаме на някакви вечни ръце да ни поддържат, когато нашият плавателен съд започне да потъва. Така ние, блъскани от вълните, живеем един безсмислен живот. С други думи, ако в своя живот сме далеч от Бог, тогава нашият живот няма истински смисъл.

Искаш ли да знаеш нещо? Хората днес са като малки глупави деца, защото те мислят, че страната на материалния успех е един достатъчен и задоволителен свят. Един много добре проспериращ нюйоркчанин и неговата съпруга се завърнаха в малкия град в Мисури, в който са израснали. По време на своето малко посещение мъжът каза на жена си: „Е, ето от къде сме излезли.” Тя отговори по много неочакван начин: „Да, и аз се чудя какво е останало от нас.” Тя чувстваше празнота сред тяхното огромно материално благополучие.

Позволи ми да споделя с теб нещо, което намирам за много интересно. През 1929 година една група от най-известните милионери в света се срещнали в хотел „Еджуътър Бийч”, Чикаго. Там били следните хора: президентът на най-голямата независима компания за производство на стомана, президентът на най-голямата компания за комунални услуги, най-големия прекупвач на пшеница, президентът на нюйоркската стокова борса, един член на президентския кабинет, най-големият борсов агент на Уол Стрийт, президентът на Банката за международни спогодби.

Взети заедно тези магнати контролираха повече пари, отколкото има в хазната на Съединените щати и с години вестниците и списанията пишеха за техния успех и подтикваха младежите в Америка да последват техния пример. Нека да видим какво стана с тези мъже след 25 години. Президентът на най-голямата независима компания за производство на стомана живя през последните пет години от живота си с пари, взети назаем и умря в абсолютна бедност. Големият прекупвач на пшеница умря в чужбина неплатежоспособен. Президентът на нюйоркската стокова борса беше освободен от затвора „Синг Синг”. Членът на президентския кабинет бе помилват, така че да умре вкъщи, а не в затвора. Най-големият борсов агент на Уол Стрийт се самоуби. Главата на най-големия световен монопол също се самоуби. Всички тези мъже се бяха научили да правят пари, но нито един от тях не бе се научил как да живее.

Обърни внимание. Човек трябва да има вяра и лоялност към нещо, което е над него, едно нещо, което дава истинско значение, смисъл и цел на живота. Без него човек е загубен и животът му няма никакъв истински смисъл. Животът няма истински смисъл, ако няма индивидуалност, една определена личност в самото сърце и корен в човешкото съществуване. Аз виждам как нещо става с това поколение, нещо, което много прилича на това, което се случи с поколенията на Авраам, Исаак и Яков.

Яков можеше да каже: „Бог на моите бащи”… Бог на Авраам и страхът на Исаак… Бог бе Всемогъщият Бог на Авраам. Той си говореше с Него. Той бе реален за Авраам и негов интимен приятел. В следващото поколение обаче, Бог беше само „страхът” на Исаак. Исаак не беше толкова близък с Бог и за него Той беше второстепенен. Все пак Исаак стоеше в страх спрямо Бога на неговия баща.

В третото поколение резултатът от това постепенно заличаване на реалността на Бог се вижда в гниещия морал на Яков. Появи се морално гниене. Яков открадна първородството на брат си и бе готов да се заеме със своето бъдеще, без да го интересува Бог.

Чуй ме сега! Същите неща са се случвали и все още ни се случват. Нашите предци са имали прясно преживяване с Бог във великите ранни съживления. Следващото поколение се е оттеглило от това лично да се среща с Бог и се е прилепило към църквата заради бащите си. Но Бог е бил само „страхът”, проблясък на една изчезваща вяра.

Третото поколение жъне резултата от тази вяра, която произвежда гниещ морал и гниеща цивилизация. Това, че ние сме загубили Бог, е очевидно и ние жънем гниещ морал и гниеща цивилизация. Ние се срутваме морално, защото сме се срутили духовно. Доказано е - нито една нация не е по-здрава от своите духовни сили. Америка днес не е по-здрава от своите духовни хора, а тези, които са загубили Бог, са загубили и основата на своята морална сила.

Яков срещна Бог, когато се бореше през нощта (Битие 32:24-32) и се появи един нов човек. Докато ние като Яков не бъдем морално обновени, като намерим Бог, ние ще бъдем победени и няма никаква надежда за нашето бъдеще. Човек трябва да вярва в някого, да бъде верен на някого, трябва да има активна вяра и да вярва в нещо, което е над него. Разбира се, ние, които сме християни, вярваме, че това НЕЩО, че този НЯКОЙ е БОГ. Първо като отделни личности, после като нация ние трябва да се върнем при Бог, защото, когато Бог си отиде, основата на нашия морал също си отива. Днес бъдещето на света е в ръцете на вярващите и ние трябва да познаем Бог по личен, интимен начин, също както Давид Го познаваше, когато каза: „Господ е моят Пастир.”

Да, Той е моят Пастир. Той е реален. Той е личен. Той е една определена личност. Бог е Този, на когото се доверявам, Този, в когото имам увереност. Той е реален за мен по същия начин, както бе реален за Давид, когато написа 23-ти Псалм: