Заръчвам ти пред Бог и пред Исус Христос, който ще съди живите и мъртвите, и предвид явлението Му и царуването Му

Прочети 8-ми стих отново: „От сега нататък се пази за мен венеца на правдата, който Господ, праведният Съдия ще ми даде в оня ден.” До тук ли спря Павел? Не. Като говори за този Венец на Правдата, той продължава: „и не само на мен, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.” Това е един точно определен венец и той казва на кого ще бъде даден този Венец на Правда.

Позволи ми да спра за минута, за да анализирам нещо, което намирам за много интересно. Не знам как е с теб, но за мен няма друга част от Божието Слово, която да ми харесва толкова много, както книгата Откровение. В първата глава Йоан писа за това, което видя и чу, като се опитва да убеди тези, към които пише, че неговото откровение е автентично, че е бил свидетел на тези неща.

Но знаеш ли защо? От всичко, което Йоан видя и чу, това, което най-много го развълнува, беше фактът, че той видя Исус да се връща на земята отново! Когато разбрах това, направо не можех да стоя на краката си и осъзнах защо Йоан не можеше да овладее своето вълнение и сам прекъсна своите поздравления, за да каже: „Ето, иде с облаците; ще Го види всяко око и ония, които Го прободоха; и всички земни поколения ще възридаят за Него. Така е. Амин. Аз Съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, който е, и който е бил, и който идва, Всемогъщият.” (Откровение 1:7-8).

От всичко, което Йоан видя, от всичко, което чу, това, което го развълнува най-много, беше славното идване, прекрасното явление на Господ Исус Христос! И искаш ли да знаеш нещо? Аз все още твърдя, че само тези, които живеят живот, отделен и посветен на Бог, само тези, които живеят живот без компромиси, само тези, които живеят изцяло осветен живот, които живеят изцяло според светлината, която са получили, са тези, които с радостно нетърпение очакват идването на Господ. Защо? Защото те знаят, че са готови да Го посрещнат.

Бог иска ти да бъдеш готов за Неговото славно явление и да бъдеш сред тези, на които ще бъде даден Венецът на Правдата.

Част от твоята подготовка за надбягването е да се тренираш да пазиш самообладание. Дисциплината е много стриктна. Нито едно препятствие не е твърде голямо. Всичко, което получава победителят, е тленно - награда, която ще избелее и ще изчезне. Тя не е нещо, което той ще вземе в бъдещия живот. Тя ще изсъхне, защото е временна и преходна, не е вечна и трайна.

Но ние сме състезатели в едно надбягване, в което ще получим нетленна награда. Венецът, който ще получим в бъдещия живот, не е тленен венец. Венецът, който ще получим в края на надбягването, е траен, венец на вечно благословение.

„И така, аз така тичам” - казва Павел - „не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си (изтощавам тялото си) и го поробвам (правя го роб), да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен (да не съм в състояние да издържа изпитанието).” (І Коринтяни 9:26-27).

Нека спрем и помислим върху това. Нуждаем се да размишляваме известно време върху това. Какво казваше всъщност Павел? То е дълбоко. То е изразително. То е мощно и е свързано точно с всекидневния живот. Какво имаше предвид? Общоприета истина е, че Павел беше един от най-великите светии, които някога са живели. Тогава, ако Павел е намерил за необходимо да държи своето тяло в подчинение, ако е намерил за нужно да се бори с плътта, тогава колко ПОВЕЧЕ ти и аз трябва да имаме тази ежедневна битка, този ежедневен стремеж да държим плътта в подчинение! Това е нещо, за което си струва да се помисли.

Павел продължава, като казва нещо повече по този въпрос, което е записано в посланието към Галатяните 5:17-18: „Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате. Но, ако се водите от Духа, не сте под закон.”

Какво се има предвид? Павел признава, че съществува една постоянна битка, която ти и аз като Божии деца ще имаме. Тук той не пишеше за невярващите или за тези, които не са новородени. Той отправя своите думи към братята и сестрите (Галатяни 5:13). Мога ли да бъда наистина искрена и пряма с теб? Ако нямаш никакви трудности с плътта, ако нямаш битка с плътта, нещо не е наред. Ти или не си бил новороден, или си мъртъв, но не го знаеш! Знаеш ли защо твърдя това? Защото Божието Слово учи, че ще има непрекъсната борба между плътта и Духа… и това наистина е така!

Но Павел казва: „Аз поробвам плътта.” Желанията са там. Изкушенията са там. Въпреки всичко Павел казва, че поробва плътта чрез силата на Святия Дух. Не чрез своята собствена сила, не чрез своята воля, но чрез силата на Святия Дух Павел можеше да владее над своята плът. Ние можем да правим това по същия начин!

Ти знаеш, че врагът на твоята душа е триединен: съществуват светът, плътта и дяволът. Честно ти казвам, светът въобще не ме привлича. За нищо на света не бих си сменила мястото с неспасен човек. Не мога да видя как мъжете или жените в грях могат да спечелят каквото и да било. Никой от тях няма това, което аз искам. На стария пияница от улицата се гледа с презрение и отвращение. Нито пък човека на най-високото стъпало на социалната стълбица, който се занимава с толкова празни неща, има нещо, което аз искам. Нямам никакво желание нито за неговия начин на живот, нито за неговото плитко съществуване. Той не притежава нищо от това, което аз искам. Аз работя за нещо, което е вечно. Аз имам цел. Не, аз не се страхувам от света, защото той изобщо не ме привлича. Аз не се страхувам от дявола, защото зная, че нито един човек не трябва да бъде победен дори с една единствена точка от дявола, освен ако той не се съгласи с поражението. Защо? Защото ти и аз можем за използваме същото оръжие, което използва и Исус: „Писано е…” (Матей 4). Ти ще откриеш, че сатана и неговите малки подчинени демони ще изчезнат доста бързо, ако използваш меча на Духа, който е Словото на Бог (Ефесяни 6:17). Исус използва това оръжие и Той ни учи и ние да Го използваме.

Но ще ти призная, че се страхувам от плътта. Аз зная моите слабости. Аз все още съм дъщеря на Джоу и Ема Кулман. Аз съм наследила слабостите на плътта от татко и мама. Аз съм все още в плътта. Дори въпреки че съм се новородила, тези слабости са все още там и не са напълно изкоренени. Ако слабостта на плътта можеше да бъде изкоренена в момента на новорождението, Павел никога нямаше да каже, че има постоянна и непрекъсната борба между Духа и плътта.

Въпреки този факт, аз имам добри новини за теб. Ти и аз можем да имаме победа над нашите слабости. Ние не само можем да бъдем победители над слабостите на плътта, но повече от победители чрез Исус Христос. Ние сме родени със свободна воля. Като грешници ние сме абсолютно свободни да приемем или да отхвърлим Христос като наш Спасител. След като се новородим, ние продължаваме да имаме свободна воля. Ние можем да избираме дали да позволим на Учителя да ни даде власт над плътта и да живеем ежедневен, постоянен, победоносен християнски живот, или да изберем да живеем живот на компромиси. Ако избера да държа моето тяло в подчинение, Той ще даде силата и ще направи това възможно.

Това, което се опитвам да кажа по много прост начин, е: има едно място в Господ, където можеш да Му предадеш не само душата, където можеш да Му предадеш не само духа, но има едно място, където можеш да посветиш своето тяло на Христос като жива жертва. И Павел описва това като „вашето духовно служение” (Римляни 12:1), когато даваш всичко на Този, който толкова те е обикнал, че е дал Своя живот и тяло за теб. Той не само проля Своята кръв за теб, Той изцяло предаде Своето тяло за теб. Тъй като е дал Своето тяло и е пролял Своята кръв, на теб и мен е дадена силата да имаме ПОБЕДА над душата, духа и плътта. Един ден, когато застанем в Неговото славно присъствие, този нетленен венец ще бъде даден на тези, които са държали плътта в подчинение на Неговата съвършена воля.

Затова в това послание за Печата на Духа нека започнем с писмото на апостол Павел към християните в Ефес. В това ценно писмо ти ще откриеш цялата християнска доктрина. Започни да четеш първа глава от 3-ти до 14-ти стих.

Първата дума от този трети стих сама по себе си е цяла проповед. „Благословен…” и ще призная, че не знам друга по-вълнуваща дума в цялата Библия от думата „благословен”. Аз искам да бъда Божието благословено дете, аз искам да бъда Неговият благословен служител, аз желая Неговото благословение и Неговата усмивка, Неговото благоволение, Неговото одобрение.

Ти и аз сме виждали някои от Божиите деца да живеят в поражение! Наистина. Ще си помислиш, че техният Небесен Баща е умрял, като ги видиш как действат, как живеят, как изглеждат. Толкова е тъжно, но е вярно, че често ние, които сме християни, създаваме погрешно впечатление и неправилна представа за Божиите деца у неновородения мъж и неспасената жена.

Само ако можехме напълно да разберем, че ние сме някой! Наследници на Бог. Знаеш ли какво означава това? Сега бъди честен, като отговаряш на моя въпрос. Можеш ли по някакъв начин да разбереш какво означава да бъдеш наследник на Бог? Ако наистина си новороден, ако си християнин, ти си точно това: буквално ти си сънаследник с Исус Христос. Това не е една вълшебна приказка или няколко думи, които звучат красиво. Това не е плод на нечие въображение. Това е едно обещание, което идва от най-високата власт на Небето и земята, защото това гарантира Божието Слово на тези, които са новородени.

Нека да помислим само за момент за нещата, които Небесният Баща върши от любов към Своите деца. Ние сме новородени. Ние сме вярващи и Бог ни е благословил в Христос с всички благословения. Осъзнаваш ли, че ти и аз сме благословени, защото Той ни е благословил? Зная,че понякога се чувстваме толкова независими и самодоволни. И тогава в нашето самодоволство ние се вкарваме в толкова ужасни бъркотии. Някои от най-умните хора, които познавам, са влезли в най-ужасни ситуации. Защо? Защото те са зависели от своята мъдрост. Това е почти като че са се опитали сами да се благословят, но ти и аз сме благословени, защото Бог ни е благословил. „Той ни е благословил в Христос с всяко Небесно благословение.” (Ефесяни 1:3) и с Неговото благословение върху нашия живот ние ставаме най-богатите хора на света!

Той ни е избрал в Своята любов преди създаването на света, защото четем в Ефесяни 1:4 „Той ни е избрал в Него преди създаването на света.” Позволи ми тук да направя едно малко сравнение. Джоу Кулман е моят земен баща, моят татко. Едно от най-хубавите неща на света е, когато едно дете знае, че то е желано - това е най-голямата сигурност, която едно дете може да има.

Аз знам, че татко и мама са ме искали. Аз не бях нежелано дете и през целия си живот съм ценяла това знание дълбоко вътре в мен. Това е почти като едно скрито бижу, което съм запазила в себе си, като знам, че съм желано дете. Днес има хиляди и хиляди деца, които се скитат по улиците, защото не са желани от своите земни родители.

Но знаеш ли нещо? Всяко едно от скъпите деца на Бог е желано! Няма нито един от нас, който да се е новородил и да не е желан от Небесния Баща! Ти може да си дете, нежелано от своите земни родители, но има един Небесен Баща, който те е искал, преди да си видял светлината на деня. Дори преди основаването на света ти си бил желан и си бил обикнат от Него.

Освен това в Своето благоволение Той е предопределил теб и мен да бъдем Негови деца. Той ни е обогатил в Своята благост с изобилен дар. Бедни? Нито едно от Божиите деца не е бедно. Ти може да нямаш в изобилие, що се отнася за материалните неща, но ти си милионер! О, нямам предвид долари и центове. Понякога си мисля, че много от нас са придобили грешна представа за ценностите и че се нуждаем да се върнем към това да усещаме истинските ценности.

Ако имаш мир на ума, ти си богат. Ако можеш да легнеш през нощта и да сложиш главата си върху възглавницата, като имаш мир на ума, ти си богат. Ако имаш мир на душата, ти имаш нещо, за което някои от най-имотните хора на света нищо не знаят. Ако имаш увереността, че въпреки всички несигурни неща в живота, има едно сигурно убежище, тогава ти имаш истинска сигурност. В този ден и епоха тези, които познават пълната сигурност, са наистина богати. Не говоря за финансова сигурност. Имам предвид сигурност в Бог Отец, която трае не само един ден, шест месеца или дори десет години. Говоря за сигурност в Христос, която ще трае през цялата вечност.

Да, Бог те е обогатил с изобилен дар. Той е открил на Своите деца великите тайни на Неговия план. Божиите деца знаят повече за бъдещето, отколкото някои от най-великите световни лидери. Той е открил скрити истини на Своите деца и е показал в нас Своята слава заради Своята любов.

Ако си новороден, ако си имал това прекрасно преживяване да станеш сънаследник с Исус Христос, Божия Син, ти имаш върху себе си Божия знак. Той те е запечатал със Своя Дух, като те е белязал,че си Негово притежание.

Понякога си мисля, че говорим твърде малко за това славно преживяване, когато ставаме нови създания в Исус Христос. В тази първа глава на Ефесяни, в пети стих, се появява думата „предопределил” и това Писания ясно учи, че всяко човешко същество от първия - Адам, до последния човек, който ще бъде роден в плътта, в началото е било предопределено в ума на Бог. Всички са били предопределени в плана на Бог и в сърцето на Бог да бъдат Негови наследници и сънаследници с Неговия Единороден Син.

Но не цялото човечество е приело Божия дар. Не всички са християни. Не всички са се новородили. Библията ясно учи, че Бог не желае нито един да загине (ІІ Петрово 3:9). Той не иска нито едно човешко същество да бъде загубено. Бог никога не е искал ти да бъдеш грешник. Бог никога не е искал ти да отиваш в ада. Адът никога не е бил създаван за мъже и жени. Адът е бил направен за паднали ангели и никога не е бил направен за човечеството!

Но виж! Човекът беше създаден със свободна воля. Аз не съм насилвана и няма никаква желязна ръка върху мен, която да ме принуждава да върша това, което върша. Аз не съм карана да работя 16 или 18 часа на ден. Аз го правя, защото така съм избрала. Аз можех да избера някаква друга професия, вместо да проповядвам Евангелието и може би щях да имам доста по-лесен живот. Обаче по свой избор аз правя това, което правя. По избор аз съм християнка. Никой и никаква сила не ме е принудила да бъда християнка или да избера Христос като мой личен Спасител и да живея този живот като християнка. Аз съм родена със свободно право на избор, със свободна воля, с воля, отделна и независима от волята на който и да е на света, отделна и независима дори от Бог. По абсолютно същия начин Исус имаше отделна и независима воля от волята на Отец, когато Той ходеше по тази земя. Исус беше толкова човек, като че не беше Бог!

Една неделна сутрин в една малка методистка църква в Конкордия, Мисури аз избрах да бъда християнка. Нямаше никакво подтикване, нито едно човешко същество не ме накара. Всъщност малко хора в тази църква знаеха какво наистина означава да си новороден. В онзи момент Святият Дух говори в сърцето ми и като малко момиче, почти на 14 години, аз видях себе си като грешница. Аз видях Исус като Спасител за моите грехове и направих избора, най-великия и мъдър избор, който някога съм правила през целия си живот. Аз упражних своята воля и избрах Исус като мой Спасител. Аз направих този избор не за един ден, не за шест месеца, но завинаги и за вечни векове.

Бог не желае ти да загинеш. Не желае да загинеш или да бъдеш загубен, но всеки човек трябва да направи своя собствен избор. Никога няма да има и един човек в ада, който да може да посочи с пръст Всемогъщия Бог и да каже: „Ти избра да ме сложиш тук. Аз съм тук, защото Ти направи избора вместо мен.” Не, възлюбени! Божията воля е ти да се новородиш. Той те е предопределил да се новородиш, но ти и аз сами трябва да изберем дали да приемем или да отхвърлим прощението.

То е точно това, което е - прощение. Когато Исус умря на кръста и извика: „Свърши се” - беше завършено прощението на цялото човечество. Всичко, което трябва да направиш, е, да приемеш това прощение. В момента, в който получиш това, което Бог направи възможно чрез Своя Син Исус Христос, нещо се случва, нещо прекрасно се случва! Да го обясниш? Не можеш! Но това е едно определено действие.

Святият Дух е обвиняващата сила на Троицата и Той е Този, който ти показва, че си грешник. Това е Неговата работа. В същата секунда, в която приемеш Христос като Спасител за прощение на греховете си, Бог, Създателят на цялото човечество, става твоят Небесен Баща и ти си осиновен от Него. Без значение от твоята националност и твоето положение в обществото, има едно нещо, което е общо за цялото човечество: един Спасител, който е Всемогъщият Бог. Обаче Той не става наш Небесен Баща, ПРЕДИ да сме приели Исус Христос, Неговия Син, като наш Спасител.

Сигурна съм, че си чувал да се говори за бащинството на Бог и братството на човека. Възлюбени, Бог не може да стане наш Небесен Баща, ако не сме приели Неговия Син Исус Христос като наш личен Спасител. Само тогава Той става нашият Небесен Баща. Ти не можеш да погледнеш нагоре и да Го наречеш „Отче”, ако не си осиновен от Него. Мисли логично. Ти и аз не можем да наречем „баща” някой, когото сме си избрали. В плътта ние имаме само един баща. Аз имах татко - Джоу Кулман. Аз не мога да нарека някой друг „баща”.

Така че, ние не можем да погледнем нагоре и с право да се обърнем към Всемогъщия Бог като към Баща, докато първо не сме осиновени от Него. В І Йоан 3:1 четем: „Вижте каква любов е дал на нас Отец, да се наречем Божии деца.” И ние сме такива, защото сме осиновени от Отец, но Той няма да ни осинови, докато първо не приемем Неговия Син в прощение на греховете ни. Едва след това ставаме част от Неговото семейство. Точно така е.

Само, ако можехме да се научим да живеем! Ако само ти и аз можехме да разберем колко лесно, просто и естествено е да бъдеш християнин. Небесното семейство е като земното - с братя и сестри и един Баща, който е глава на семейството. Ние всички сме едно семейство.

Позволи ми да спра тук, за да прочетем 12-я стих от първа глава на Ефесяните: „тъй щото да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надявахме на Христос.” Има много да се говори за вярата. Ние съществуваме на базата на нашата вяра в Бог, но няма по-велика вяра от вярата, която Бог Отец показа, когато изпрати Своя Син, роден в плът. Това е оригиналният и най-истински пример за вяра, който познавам, и Сам Бог ни даде този пример.

Това, което ще кажа, е много важно. Ние обърнахме внимание на работата на Бог и Неговия Син Исус Христос при новорождението, но нека видим работата на Святия Дух. Павел продължава в 13-и стих и макар, че може да си чел тези думи много пъти, може би не си разбрал изцяло какво се има предвид под този израз: „запечатани с обещания Свят Дух”.

Словото на Истината ти е дадено. Ти Го чу. Святият Дух е Този, който те е обвинил. След това ти си повярвал и си приел Исус Христос като твой Спасител. Най-накрая ти си бил „запечатани с обещания Свят Дух, който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бог - да бъдете за похвала на Неговата слава.” (14-я стих).

С други думи Бог носи обвинение в твоето сърце чрез Святия Дух, ти вярваш и приемаш Неговата дума за истина. Тогава Бог дава потвърждение чрез печата на Духа, защото Библията казва: „След като повярвахте, вие бяхте запечатани с обещания Свят Дух.” Ето защо запечатването на Духа е съзнателно приемане на вярващия в Христос чрез благодатта на Живия Дух, който свидетелства в неговото сърце за това. Това е причината, поради която ти си толкова сигурен! Това е причината, ти да знаеш! Това обяснява Писанието, което казва: „Самият Дух свидетелства с нашия дух.” (Римляни 8:16).

От къде знаеш, че си новороден? Това е нещо, което не може да опишеш или обясниш, и затова скептикът или невярващият не може да разбере какво се е случило вътре в теб. Няма думи, с които можем да разкажем за това преживяване, но в момента, в който Святия Дух поставя Своя печат, Неговият Дух (Святият Дух) свидетелства с нашия дух, че сме преминали от смърт в живот и че сме осиновени от Отец, родени в тялото на Христос. И ние знаем, че знаем, че знаем! Как? Мога само да ти кажа, че съм по-сигурна, по-уверена в моето обръщение, отколкото в каквото и да е на света.

Ти и аз може да се чувстваме толкова благословени, че да мислим, че тук и сега нашето изкупване е усъвършенствано. Не, ние получаваме само един „залог” (ниско заплащане) за нашето наследство. Всички тези прекрасни неща - мирът на ума и мирът на душата, Неговата любов, която ни обгражда, Неговото благословение, Неговата доброта, чудесната радост, която Отец дава на Своите деца, увереността, че въпреки всяка несигурност в живота Той е близо - не са нищо друго, освен „залог” за всички притежания.

Може да чувстваш, че си стигнал предела на Божиите благословения, и все пак, без значение какви са били твоите преживявания, това, което си видял в плътта, е само един „залог”, защото твоето изкупване не е усъвършенствано и ти няма да влезеш в твоето пълно наследство, докато не застанеш в Божието славно присъствие и това, което е тленно, не се облече в нетление.

Докато ние сме в тези физически тела, в тези тленни тела, как може нещо да бъде напълно съвършено? Ние все още преживяваме болка. Има страдание, старост и безброй много други проблеми в този живот. Ние продължаваме да се сблъскваме с болки в сърцето и има сълзи. Ето защо това не може да бъде пределът. Това не може да бъде съвършенство. Следователно нещата, за които говоря - мир на ума, сигурност, тази прекрасна увереност в знанието, че принадлежим на Един, който е вечен - са само „залог”. Това е. Но един ден, когато това, което е тленно, се облече в нетление, повече няма да има сълзи, проблеми и тревоги. Ние няма да познаваме нито страдание, нито изкушение. Днес ние виждаме чрез вяра. Утре, когато видим Исус лице в лице, нашето изкупване ще бъде усъвършенствано в телата, както Неговото.

Нека погледнем отново 13-ти и 14-ти стих в светлината на това, което казах по-горе. Може да си чел тази част от Божието Слово хиляди пъти, без да си получил духовно прозрение. Запомни, че тези думи са отправени към вярващите. Първо, вие „чухте Словото на истината, благовестието на нашето спасение, в което КАТО И повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух, който е ЗАЛОГ на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бог - да бъдете за похвала на Неговата слава“.

Всичко бе купено и платено със смъртта на Христос на кръста и с Неговото възкресение от гроба и няма нищо, което може да отнеме „купеното притежание”. Няма значение какво се случва тук на земята или това, което става на стоковата борса - това, което е нашето наследство в Христос, е купено и платено ИЗЦЯЛО.

А колко много от Божиите хора са седели през всичките тези години, като са се оплаквали, пъшкали, мърморили, недоволствали и са живели в поражение! Ако ти си един от тях, как не те е срам! Как изобщо можеш да бъдеш похвала на Божията слава, като действаш по този начин? Ти си живял като бедняк. Ти си действал като бедняк и през по-голямата част от времето си се чувствал бедняк! Знаеш ли кой си ти? Започни да изискваш своето наследство. Ти си богат! Ако си изкупен, ако си новороден и го знаеш, тогава Бог е твоят Небесен Баща. Ти си осиновен от Него и Святият Дух е поставил Своя печат върху тази сделка. Ти си запечатан с Неговия обещан Свят Дух и Той свидетелства заедно с твоя дух, че си преминал от смърт в живот.

Запомни нещо: Троицата се състои от три Личности - Отец, Сина и Святия Дух. Всяка Личност участва в твоето новораждане. Всеки Един от Тях има отделна и точно определена работа в теб, Божието дете. Обаче Те никога не работят отделно и независимо Един от Друг. И Тримата действат в съвършена хармония и съвършено единство. Отец винаги е Източникът на всяко благословение. Отец е Този, който дава всеки добър и съвършен дар. Аз обичам да мисля за Него като за „Големия Шеф”.

Исус, Неговият Син, е посредникът, чрез който се дават всички неща, Исус е каналът, чрез който ни бе даден вечния живот. Винаги Исус си остава каналът, чрез който ни бе даден вечния живот. Винаги Исус си остава каналът и посредникът, а Отец непрестанно е източникът на всяко благословение, Този, който дава всеки добър и съвършен дар.

Святият Дух е СИЛАТА на Троицата. Много от вас знаят, че Отец е източникът на всяко благословение, а Исус прави всички неща възможни за нас, но може би ти не си видял, че Святият Дух е силата на Троицата. Това е причината, поради която повечето хора, които посещават нашите изцелителни служби, са изцелявани, както си седят на местата. Защо ще се нуждаят да им полагам ръце, когато Святият Дух присъства? Святият Дух е силата на Троицата и самото Негово присъствие ще изцели болното тяло. Това е сега! Хората са се опитвали да ограничат тази сила. Не правете това! Отец дава, Исус върши работата, а Духът осигурява силата. Винаги помни, че Святият Дух е ЛИЧНОСТ точно както Бог Отец е Личност и Исус Христос е личност. Бог избира, Исус Христос доставя, а Святият Дух съживява.

Никога не забравяй, че вярващите и само вярващите са запечатани с обещания Свят Дух. Бог ни притежава. Ние сме Неговите осиновени деца с право на всички привилегии, като Негови деца. „Вижте каква любов е дал на нас Отец, да се наречем Божии деца.” (І Йоан 3:1). И такива и сме! „Приели сме” - казва Божието Слово в Римляни 8:15 - „дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче.” Ние сме запечатани заради това, което сме в Него. Ние не сме запечатани заради някаква наша лична заслуга. Ние сме запечатани заради това, което Исус направи и защото ние приехме това, което Той направи за нас. И така, Святият Дух запечатва тази сделка заради това, което сме в Христос.

А сега да обобщим.

Какво е печатът? Първо, той не е някакво чувство. Позволи ми добре да изясня това, за да нямаш фалшива представа. Повтарям, той не е някакво чувство. Тогава какво е печатът? Той е потвърждението на Святия Дух във вярващия, че е изцяло приет в Христос.

Ще завърша, като задам няколко въпроса, свързани с Исус Христос. Не е прилично да отговаряш на мен, а на Него и ако откриеш, че не си посветил напълно своя живот на Учителя, няма ли да го направиш сега без никакво отлагане? Никога няма да съжаляваш за решението си да Го направиш Господ на твоя живот.

Синът на Бог ли е Той? Същи и ние сме синове на Бог по осиновение. Възлюбен ли е Той от Бог? Ние също сме възлюбени заради това, което Исус направи за нас и чрез това, че ние сме Го приели. Праведен ли е Той? Ние също сме праведни в Него. Няма съвършенство в нито един от нас. Грешиш, ако чувстваш, че има съвършенство в теб. Нито един от нас не е непогрешим.

Без петно ли е Той? Също и ние сме без петно в Него. Когато Бог Отец погледне надолу през съвършенството на Своя свят и праведен Син, Той ни вижда святи и праведни. Не че в нас има съвършенство, но Бог Отец ни вижда святи и съвършени чрез Исус, който е каналът. Бог ни вижда през съвършенството на Своя Син и ние като Негови осиновени деца сме приети, святи и съвършени в очите на Отец. Но никога не забравяй факта, че съвършенството е на Исус, а не твое!

Възкръснал ли е Той от мъртвите? Ние също сме възкръснали с Него. Приет ли е Той от Бог? Ние също сме приети в Него. Той ли е Святият? Също и ние сме святи в Него. „Както е Той, така сме и ние в този свят” (Йоан 4:16) наследници с Исус Христос!

Никога не забравяй на кого принадлежиш!

ТРИ ВЪЗКРЕСЕНИЯ