Законът на живота 19 венецът на живота 21 венецът на славата 24 венецът на радостта 26 венецът на правдата 27

Какво правиш, когато има нещастие? Към кого се обръщаш, когато има проблеми и конфликти у дома? Може би таткото си е отишъл от теб и те е оставил сама да възпитаваш и храниш тези скъпи дечица. Какво правиш, когато чувстваш, че няма нито една звезда на небето ти, когато твоята нощ е тъмна и не можеш да заспиш? Въртиш се в леглото си и ти изглежда, че слънцето никога няма да свети и зората никога няма да изгрее. Чувстваш гореща пот в дланите си. Опитваш се да се биеш в тези битки сама, но борбата, която водиш, ти дава малка надежда за победа и някак си усещаш, че се биеш в една битка, която ще загубиш. Най-великите битки не се водят на бойните полета. Най-големите битки се водят в човешкото сърце! Повярвай ми. Аз знам!

Какво правиш, когато застанеш до креватчето на своето бебе и това скъпо малко тяло изгаря в треска? Ти стоиш там поразена, когато докторът казва, че няма нищо повече, което може да направи. Може би той е достатъчно голям, за да ти каже: „Моли се”, но ти не знаеш как да се молиш. Никога не си се молила. Ти не се познаваш с Този, който чува и отговаря на молитвите. Какво правиш, когато стоиш в присъствието на смъртта? Няма никаква надежда. Ти нямаш никаква надежда. Ти никога не си се познавала с Този, който казва: „Аз Съм възкресението и живота.” Той е непознат за теб. Но, възлюбени, вие можете да Го познавате като Личност, Той е Този, който държи ключа към всеки проблем в твоя живот. В Него няма поражение. Той е мощен завоевател и Този, който ще бъде твоята славна подкрепа. Той е Синът на Живия Бог, Исус Христос. Говоря за Бог, който е Баща на Исус. Приеми Христос сега и мощният Бог на тази Вселена ще стане твоят Небесен Баща. Без Христос животът е безсмислен. С Него има прощение на греховете, мир, радост и живот вечно.

Отче, разкрий Себе Си пред това чакащо и гладно сърце. Ние Те молим в името на Исус. Амин.

Защо твърдя това? Защото в тези пет стиха се казва повече за човешката природа и смисъла на живота; повече за тайната на щастието и успеха; повече за изходния път при трудностите и Божия подход; разкрива се повече за освобождението на душата и спасението на света, отколкото мъдростта на всички философи и теолози, събрани заедно. Тази част обяснява великия закон, Великия Закон на Живота. Много по-важно е всеки човек, млад и стар, да бъде учен за значението на тези стихове, отколкото каквото и да било нещо, което се преподава в училищата и колежите.

Заради важността на това мое твърдение, позволи ми да повторя отново. Много по-важно е всеки възрастен и всеки младеж да бъде учен за смисъла на тези пет стиха, които се намират в Божието Слово, от всичко друго, което се преподава в което и да е училище, университет или колеж. Няма нищо, което да бъде намерено в която и да е библиотека или лаборатория, което да е една милионна част толкова важно, колкото информацията, която се съдържа тук.

Прочети отново: „Не съдете, за да не бъдете съдени, защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.”

Ако човек разбере само за миг истинското значение на тези думи и повярва, че са верни, веднага те ще променят коренно неговия живот, неговото поведение и така ще променят неговия характер за сравнително кратко време, че дори най-близките му приятели едва ли ще го познаят.

Когато препрочитаме тази част от Проповедта на планината, ние виждаме как най-предизвикателните неща в нея тихо са пренебрегнати в практиката в по-голямата част от християнския сват. Ако изобщо някой трябва да го практикува, разбира се, че трябва да са хората, които се смятат за християни. И все пак ние намираме толкова малко плодове от практикуването на тези неща в живота на повечето Божии хора. Изглежда, че тази част от Божието Слово някак си е пренебрегната, а тя е основният принцип, от който зависи християнският ти живот. Винаги съм вярвала и все още твърдя, че ние стоим оправдани чрез вяра пред Бог, а стоим оправдани пред хората около нас чрез живота, който живеем!

Човек трудно може да повярва, че думите от Проповедта на планината са верни, защото изглежда, че тези истини, които са преподавани, са последното нещо, на което хората обръщат внимание в своя всекидневен живот и поведение. Въпреки всичко тези думи, казани от Исус, изразяват простия и неизбежен Закон на Живота.

От този Закон на Живота много ясно се вижда, че както мислим, говорим и постъпваме спрямо другите, така и другите мислят, говорят и постъпват спрямо нас. Това, което правим, ще ни се върне. Това е Законът на Живота и абсолютно никой не може да го заобиколи. Всяко нещо, което правим на другите рано или късно ще ни бъде върнато чрез някой някъде. Ще получим доброто, което правим на другите, в същата мярка. По същия начин ще получим лошото, което правим на другите.

Това обаче в никакъв случай не означава, че същите хора, към които се отнасяш добре или зле, ще бъдат тези, които ще ти отвърнат със същото. Това почти никога не се случва. Често в някое друго време или място, може би дълго след това, някой друг, който не знае нищо за твоето предишно действие, ще ти заплати зрънце за зрънце. То винаги се връща. Никой не може да направи нещо добро, без то да му се върне. Може би ще дойде на следващия или на по-следващия ден. Вероятно няма да дойде за една или дори за десет години. Но когато направиш добро на някой, Божият Закон на Живота гарантира, че твоята добрина ще ти се върне. Ако помогнеш на ближния, тази помощ ще ти се върне. Ако даваш, ще ти се дава. Това е Законът на Живота!

По същия начин, когато вършиш зло или говориш лоши думи на някой или за някой, можеш да бъдеш сигурен, че лоши думи ще ти бъдат казани или говорени за теб. Защото всеки път, когато мамиш, ще бъдеш измамен. Защото всеки път, когато заблуждаваш, ти също ще бъдеш заблуден. Защото всеки път, когато изричаш лъжа, когато пренебрегнеш задължение, избягаш от отговорност или използваш неправилно авторитета си над другите хора, ти ще получиш резултат, като сам пострадаш от същото. Това е Законът на Живота!

Сега не е ли очевидно, че ако хората осъзнаят истината в този закон, това ще окаже огромно влияние върху тяхното държание? Такова разбиране, приложено на практика, не би ли намалило престъпността и не би ли издигнало общи морални стандарти много повече от всички закони, минали през Конгреса? Или от всички законови наказания, наложени от съдии?

Когато хората се поддават на изкушението да вършат зло, вероятно на тях им харесва да мислят, че някак си ще избегнат закона на страната, или ще бъдат по-бързи от представителя на закона, или ще се измъкнат от властите. За нещастие и може би поради неопитност често тази идея е в главата на днешните младежи. Те вярват, че ще „се справят”, въпреки че други са били хванати в същата грешка. Те са убедени, че има изходен път, че могат да нарушат законите на страната и Законите на Бог, и по някакъв начин ще избягат. Те се надяват, че хората, на които са навредили, ще им простят или ще бъдат безсилни да им отмъстят за тяхното действие, или се надяват, че престъплението ще бъде забравено с времето или в най-добрия случай, че тяхното беззаконие въобще няма да бъде открито.

Не се заблуждавайте! Няма никакво бягство от Законите на Живота или от Законите на Бог!

Ако хората биха могли да разберат, че Законът за въздаянието е космичен (универсален) Закон, безстрастен и непроменим, както закона за гравитацията, без значение кой е човекът или институцията, повечето от нас щяха да помислят два пъти, преди да се отнасят несправедливо към другите и преди да нарушат Закона на Живота.

Законът на гравитацията никога не спи, никога не липсва или спира да действа, никога не е изморен, нито пък е състрадателен или отмъстителен. Никой, без значение от неговото интелектуално ниво, не би и сънувал да го избегне или измами, подкупи или изнуди. Хората по целия свят го приемат като неизбежен. Затова те се съобразяват с него. Законът на въздаянието е сигурен, както и законът за гравитацията. Рано или късно водата отива на мястото си, така и отношението ни към другите най-накрая се връща към нас.

Сега спри за минута и погледни на този Закон на Живота от друг ъгъл. Ние знаем, че за всяко добро дело, което вършим, и че за всяка мила дума, която кажем, ще получим обратно еквивалент по същия начин в едно или друго време. Все пак хората често се оплакват, че са неблагодарни тези, на които правят услуги. Твърде често те правят това с пълно право, но това оплакване разкрива фалшиво отношение на ума, което трябва да бъде коригирано.

Чуй ме! Ако се чувстваш обиден от това, че някой ти е бил неблагодарен за твоята добрина, тогава ти си търсил благодарност и одобрение. Ти си търсил благодарностите на някой. Това е сериозна грешка. Истинската причина да помагаш на другите, трябва да е от чувство за отговорност - да помагаме на другите толкова, колкото можем, защото това е истински израз на нашата любов.

В моя личен опит понякога ми се е струвало много лесно да загубя увереност в човешката природа, защото тя е много променлива. Познавала съм хора, които са били особено неблагодарни за много добри неща и благословения. Но има и дела на любов, които трябва да вършим, има неща, които зная, че са правилни, и дали човекът заслужава не е истинският отговор за моето действие. Вътре в мен аз получавам такова огромно удоволствие да помагам и да върша добри неща, че получавам моята награда вътре в мен още, докато върша тези неща.

Но по-важно от това е, че аз непрекъснато помня, че принадлежа на Исус. Аз съм тук като Негов представител. Може би съм единственият Христос, единственият Исус, който човекът пред мен познава. Да живея за мен е Христос. Тъй като съм християнка, Той живее Своя живот в мен. Христос е любов - ето защо в това дело, в тази добрина аз показвам Неговата любов. Това, което човек прави с този израз на любов и грижа, е негова отговорност, а не моя. Аз съм изпълнила моята отговорност, като съм направила това, което зная, че е правилно, и това, което вярвам, че Христос би направил. И до тук е моята отговорност. Какво човек прави с това, е негова отговорност.

Моето предизвикателство към теб е това - направи своето добро дело и след това продължавай напред! Нито очаквай, нито искай лично признание. Направи го и го забрави. Когато направиш добро, не очаквай благодарност и уважение, не очаквай нищо в отговор. Направи го, заради това, което е в твоето сърце и след като си го направил, забрави го.

Но аз ви обещавам нещо. Докато има Бог на Неговия трон, докато има закон за гравитацията, докато има Закон на Живота, ще дойде ден, когато това добро нещо и дело на любов ще ти се върне!

Не е ли прекрасна и окуражаваща сигурност това, че всички молитви, с които си се молил в своя живот, че всички добри дела и мили думи са засети в плодородна почва и нищо не може да ти отнеме тези неща? Наистина нашите молитви, думи и добри постъпки спрямо другите са единствените неща, които ще запазим, защото всичко друго ще изчезне, но доброто, което вършим, ще остане завинаги непроменено и незатъмнено от времето.

Знаеш ли, този земен живот е само една глава от Книгата на Живота. Това е! Когато сърцето на човек спре да тупти, когато спрем да дишаме, когато кажат, че сме мъртви, това е само началото на живота в бъдещия свят. Смъртта не е краят. Толкова много хора живеят за днес, но ти и аз като християни живеем за това утре, в което няма да има утре. Ние живеем за този ден, който е отвъд последния ден тук, на земята.

Има едно нещо, което много често се обсъжда, и това е вярата, че покаянието в твоя смъртен час общо взето не важи. Някои изразяват дори мнение, че има несправедливост в това, че Исус обещава вечен живот на каещия се крадец на кръста, малко преди той да умре. Той беше човек, който не бе служил на Бог нито един ден в своя живот, но там на кръста, когато се покая от своите грехове и призна, че Исус Христос е Синът на Живия Бог, Исус му каза: „Още днес ще бъдеш с Мен в рая.” (Лука 23:43).

Да, има хиляди, които омаловажават покаянието в предсмъртния час - това, че винаги, когато един мъж или жена признаят своите грехове (без значение дали това става 50 години преди да умрат или 5 секунди преди животът да напусне това тяло), Исус Христос ще прости тези грехове, ще го приеме и този човек ще стане християнин. Защо го вярвам? Защото Библията учи на това: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (І Йоан 1:9).

Затова, когато един човек признае, че е грешник, изповяда своите грехове и приеме Исус Христос в прощението на греховете си, Учителят е длъжен според Своето обещание да спази Своето Слово и да приеме този човек като Негов, без значение дали това става 50 години, 1 година или 5 секунди преди да умре. Аз вярвам в предсмъртното покаяние, но не го препоръчвам. Рисковано е да отлагаш най-важното решение, което трябва да направиш в своя живот - твърде рисковано, за да бъдеш спокоен.

Само помисли за всичко, което човек губи, ако чака да дойде последният му час, за да се покае от греховете си. На първо място, той изпуска един прекрасен живот тук на земята: да живее християнски живот, да познава Всемогъщия Бог като свой Небесен Баща, да знае, че Бог го пази в дланта Си, да живее според Неговите стандарти. Той губи тази благословена радост, вълнуващото преживяване да знаеш какво е да имаш мир на ума и мир в сърцето. Той пропуска този славен живот да бъде пазен от силата на Бог. Но дори повече от това е, че той се лишава да получи награда в бъдещия живот. „Сам той ще се избави”, казва Библията, но тъй, като през огън”. (І Коринтяни 3:15). Или както казваме в Мисури: „Спасен на косъм”. Това е твърде рисковано, за да може да ме успокои. Възлюбени, аз не искам да стоя в присъствието на Учителя с празни ръце, като знам, че не съм направила нищо за Него. Не, аз ще се срамувам много и много ще съжалявам.

От друга страна, помисли за този, който е живял за Господ много години, който си спомня за своите дни на служение с радост и удовлетворение. Тук е тази скъпа майка, която е дала всеки ден на Господ и служителят на Бог, който с години Му е служил. Тук е този мисионер, който изцяло е посветил своя живот да служи на Учителя навън, на полето. Те не само ще направят Небето свой вечен дом, но ще получат и награда за всичко, което са направили в плътта, докато са били тук, на земята.

Новият Завет говори за пет корони за тези, които са служили на Учителя през своя живот и първата, за която ще говорим, е Венецът на Живота. Тя е обещана в Яков 1:12 „Благословен онзи човек, който издържа изпитня, защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го обичат.”

Този стих засяга всеки един от нас и той може да отвори очите на много християни. Ти може да не си дете на Бог от години, мъж или жена, изпълнен с Духа или пък нов в нещата на Господ - този Венец на Живота засяга теб и мен и в това обещание Бог гарантира, че ще ни даде награда всеки път, когато се изправим в лице с атаките и ги преодолеем в името на Господ. Така че, запомни: Всеки път, когато си атакуван, погледни нагоре и благодари на Бог за тази атака, защото с нея Той не само ти дава сила да я преодолееш, но и награда за това, че си победил атаката, Той ще ти даде Венеца на Живота в бъдещия свят.

В този час на примамка без значение каква е тази слабост или колко много пъти си се срещал лице в лице с нея, когато откажеш да се поддадеш на това изкушение в името на Исус, ти ще получиш награда на Небето за това, че си победил в това изкушение на плътта. Някои от вас са плакали. Някои от вас са мърморили и са се отчайвали: „Имам толкова много атаки!” Ти си смятал това за своя слабост и дори си се съмнявал в своето спасение, защото си бил изкушаван толкова сериозно.

Позволи ми тук да кажа нещо важно, нещо, което мога да подкрепя с Божието Слово. Не ме интересува кой си или колко си духовен. Може да си изпълнен със Святия Дух и да са ти дадени много духовни дарби. Може да живееш близо до Бог, толкова близо, колкото един човек може да живее, докато е в плътта - все пак никога в твоя живот няма да дойде време, когато да не си атакуван. Защо? Защото врагът на твоята душа не се е покаял. Той все още е противникът, сатана. Той не се е променил. Ти си приел Христос като твой Спасител, ти си станал ново създание в Христос, ти си сменил учителите си, сега ти си Божие дете и си наследник с Исус Христос. Но трябва да се съгласиш с факта, че имаш все още същото тяло и плът, което имаше и преди, когато даде живота си на Исус. Все още има слабост в плътта, защото тя е тленна и смъртна и ще остане такава до часа, в който поемеш дъх за последен път. Тогава и само тогава това, което е тленно, ще се облече в нетление и това, което сега е смъртно, ще се облече в безсмъртие (І Коринтяни 15:53).

Но до този момент ти ще имаш плът, с която трябва да се бориш. Врагът на твоята душа е много жив и той работи чрез твоята плът. Този конфликт ще съществува, докато има живот в твоето тяло. Ти ще имаш изкушения. Така че, не се препъвай върху факта, че си изкушаван. Не се обезкуражавай, защото изкушението само по себе си не е грях. Ти може да си изкушаван всеки час, това изкушение не е грях. Може да чувстваш горещия дъх на сатана, твоя враг, опитвайки се да те вкара в грях. Когато се поддадеш на изкушението, тогава то става грях.

Продължи да четеш Яков първа глава, от 13 до 16 стих:
Никой, който е изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

А който е изкушаван, се завлича и подлъгва от собствената си страст

и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Не се заблуждавайте, любезни мои братя.
Но, възлюбени, когато тези изкушения дойдат, не казвайте, че Бог ми изкушава, защото Той не изкушава нито един човек. Ние сме изкушавани, когато сме завличани от нашите собствени желания и страсти. И кой е източникът на нашата похот? Плътта! Тогава, когато нашите страсти са заченали, те раждат грях и когато грехът напълно порасне, носи смърт. Яков продължава, като казва: „Не се заблуждавайте, любезни мои братя…” От тук става много ясно, че говори на братя, на тези, които са християни.

Сега нека се върнем към този 12 стих, от където започнахме: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание, защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го обичат.”

Какво означава това? Много просто. Всеки път, когато си изкушаван и отказваш да се поддадеш на това изкушение чрез силата на Бог, всеки път, когато разгромиш това изкушение и получиш победа чрез силата на Святия Дух, има награда за теб. Не е ли вълнуващо? С това знание нито един християнин не може да се оплаква, че е трудно да се живее християнски живот или че неговите атаки са толкова много, че не може да получи победа, заради многото слабости в него. Спри да плачеш! Изтрий сълзите си! Изправи се и погледни нагоре! Всеки път, когато си изкушаван, радвай се, като си уверен, че цялото Небе е на твоя страна. Ти имаш Бог Отец, Исус Христос Синът, Святият Дух и всички славни ангели на твоя страна. Затова можеш да вдигнеш глава, да вземеш победата над това нещо, което преди те е обърквало и да продължиш напред, пеейки! И като допълнително заплащане, върху Книгите на Славата има една друга златна звезда за теб - награда, която да ти напомня за твоята победа.

Един ден, когато наградите бъдат раздадени, ти можеш да попиташ Учителя за звездата на твоето име. Той ще ти отговори: „Не си ли спомняш деня, когато излезе на прага, където щеше да срещнеш изкушение? Не си ли спомняш, когато някой те обърка и ти беше провокиран да избухнеш в ярост? Вместо да направиш това, ти се спря и изрече една проста молитва: „Исусе, помогни ми сега!” Ти не мина през вратата, където изкушението те чакаше. Ти беше тих и овладя своето настроение, когато този човек се възползва от теб. Ти получи победата над изкушението и това не е нищо друго, освен част от твоята награда. Тъй като си човек, желанията на плътта искаха да бъдат задоволени, но ти знаеше, че няма да е правилно. Нямаше нужда някой да ти казва. Ти беше атакуван, но в онзи момент ти погледна нагоре и каза: „Учителю, аз съм слаб. Нуждая се да ми помогнеш.” И Аз не те оставих.”

Не, Исус няма да те остави! Без значение колко си слаб, в момента, в който извикаш към Исус за помощ, Той ще бъде там. Той ще ти помогне. Той ще ти изпрати всички небесни сили да отговорят на твоя вик и ти ще имаш победа над това изкушение. Радвай се и бъди щастлив, като знаеш, че когато един ден застанеш пред Бог, когато наградите за победа ще бъдат там, Сам Учителят ще ти даде Венеца на Живота, който ти е обещал.

ВЕНЕЦЪТ НА СЛАВАТА
Вторият венец, който е награда за победата, в бъдещия живот се нарича Венец на Слава, венец, който ще бъде даден на този, който е получил призвание от Учителя да влезе в определено служение. Това е един венец, който Бог е обещал на мъжа или жената, които са призвани да проповядват Евангелието и да стоят зад амвона.
Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а доброволно, като за Бог; нито за гнусна печалба, но с усърдие;

нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример за стадото.

І Петрово 5:2-3
Позволете ми да спра за момент, преди да продължа това послание, защото вярвам, че това, което трябва да кажа, е важно. Твърдо съм убедена, че нито един мъж и нито една жена нямат право да застават зад амвона и да проповядват Евангелието, ако не са призвани от Бог за това. Аз мисля, че е така. Малко по-късно в тези серии от послания ще видим, че всички християни са призвани от Бог да печелят души, но тук не говоря за печеленето на души. Говоря за този, на когото е даден авторитетът да проповядва Словото на Бог, да разчупва хляба на живота и да храни тялото на Христос със Словото на Бог.

Мъчно ми е, че има някои хора днес, които стоят на амвона, а Бог никога не им е дал авторитета да проповядват Евангелието. Това е причината, поради която те не носят товара за душите, нито се чувстват отговорни за духовния растеж на членовете на тяхната църква. Те никога не са били екипирани за тази специална задача. За да бъдем честни, ще кажа, че щеше да бъде хиляди пъти по-добре, ако те имаха друга професия. Някои от тях са били „избрани” да проповядват Евангелието от баба си или от друг член на семейството. Много майки са решили в ума си и са планирали техния син да проповядва Евангелието. Бог не е имал нищо общо с решението на този млад човек да влезе в служение. Може би той е чувствал, че трябва да следва стъпките на баща си, който е бил успешен служител, или на своя дядо, който е бил призован от Бог. В резултат на това, на него му изглежда мъдро решението да стане проповедник, въпреки че не е носил никакъв истински товар за душите в сърцето си. Други са станали пастири по причини, които само те си знаят.

Ако това наистина е така, би било хиляди пъти по-добре такива служители да бяха се захванали с друга професия, защото не вярвам някой да има право да проповядва Евангелието, освен ако не е бил призован от Бог за това и не е получил своя авторитет от Бог.

Ето защо аз имам такава увереност в откровенията, дадени на апостол Павел така, както четем в І Коринтяни 1:1 „Павел, с Божията воля призован да бъде апостол на Исус Христос.” Павел знаеше от къде е получил своето призвание. Той беше убеден без никаква сянка на съмнение, че това е Божието призвание и Божията воля. Когато Бог призовава един мъж или една жена в служение, Той ще екипира изцяло този човек с необходимите средства и оръжия да храни и пази стадото. Дълбоко уважавам многото семинарии и Библейски колежи, но Божието призвание не може да бъде получено на техните лекции. Това е нещо, което никой не може да даде, освен Сам Бог, Този, който върши призванието.

Ако все още си „с мен”, след като споделих с теб това обвинение в моето сърце, аз ще ти кажа нещо повече. Аз твърдя, че ако ти вършиш работата според волята на Бог и според това, което Той е определил да бъде направено, тогава проповядването на Евангелието е най-тежката работа на света и най-трудната професия, която съществува. Тя е предложение за работа 24 часа на ден. Моето призвание да проповядвам Евангелието е нещо, за което нито един не може да ме разубеди, нещо, в което съм 100% сигурна. То е също толкова реално, колкото моето спасение. Няма значение какво може би си казваш за жените проповедници. Не ме интересува дали гледаш на факта, че аз съм жена, която проповядва Евангелието. Аз зная от къде е моето призвание. Зная, че трябва да бъда вярна на това призвание и на Този, чиято воля е да върша това, което сега върша.

Моля те, отвори на първото послание на Петър и прочети отново това прекрасно обещание, което е дадено на този, който е призован да проповядва Словото на Бог: „Пасете Божието стадо, което е между вас, надзиравайте го не с принуждение, а доброволно, като за Бог; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се доверява, а като показвате пример на стадото.”

Това последно изречение е невероятно! Да си пример струва нещо. Всеки служител на Евангелието е отговорен с живота, който живее, пред Бог и пред тези, които води, за да бъде пример на стадото. Ние не само храним стадото, ние трябва да живеем това, което проповядваме, трябва да бъдем пример за това, което проповядваме. Хиляди пъти ще е по-добре да не проповядваме нещо, отколкото да го проповядваме и да не живеем в него. Твърде много хора стоят на амвона в неделя и проповядват едно безкомпромисно Евангелие, а в останалите дни на седмицата живеят противоположно на това, което са проповядвали. Господ ни е заповядал да храним стадото, да правим това доброволно, не за пари, но ние също трябва да бъдем пример за тях 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината.

Продължи сега да четеш 4 стих от І Петрово 5 глава: „И когато се яви Пастиреначалникът [който разбира се е Исус], ще получите венеца на славата, който не увяхва.”

За мен това е страхотно! Бих дала всичко на света, за да мога да опресня паметта на всеки мъж и жена, които знаят, че са призвани да проповядват Евангелието по волята на Бог, за да мога да им припомня това чудесно обещание за един вечен Венец на Славата. Божието Слово ни предизвиква да „пасем стадото”. Той не казва нищо за забавляване на стадото. На нас не ни е казано да гъделичкаме ушите на стадото. Когато Петър пишеше това под вдъхновението на Святия Дух, той имаше предвид духовния човек.

Ако си призован от Бог да проповядваш Словото, има само едно нещо, което ще направи здрави християни и здраво стадо, и това е духовната храна, която е Словото на Бог. Няма никакъв заместител на Библията, никакъв заместител на Божието Слово. То е хляб за духовния човек. Тази прекрасна храна от Словото гарантира, че стадото ще бъде здраво. Едно физическо тяло може да бъде силно само ако този човек се храни с добра храна и има здравословен режим на хранене. Нито един пастир няма да има духовно здраво стадо, ако не го храни с твърдата храна на Словото, Библията. Ние имаме нужда да се върнем отново към тази солидна духовна храна. Твърде много хора са се отдалечили от нея.

Да отдадеш себе си на другите в служение пред Бог е най-славната привилегия на света. Затова прави това с желание. Прави го с усърдие. Прави го, защото Исус все още е твоята първа любов и защото знаеш от къде е дошъл твоят призив за служение. Считай, че най-голямата привилегия е да дадеш своя живот като жива жертва, за да храниш стадото, да помагаш на мъже и жени да намерят Спасителя - Този, който даде Своя живот, за да можем да имаме вечен живот. Питали са ме какви витамини вземам, за да вървя напред. Нито един витамин не може да заеме мястото на увереността и знанието, че съм в съвършената воля на Бог, като храня Неговото стадо и разгласявам Словото на Вечен живот!

ВЕНЕЦЪТ НА РАДОСТТА
Сега стигнахме до третата част на тези серии от лекции - Венеца на Радостта, венеца на този, който печели души. Тази корона е отделна и различна от Венеца на Славата, който Исус ще даде на тези, които е призовал да пасат стадото Му. Понякога ние си мислим, че единственият човек, който печели души, е проповедникът - този, който стои зад амвона. Това не е така. Всеки християнин, всеки човек, който се е новородил, духовно съживен от силата на бог, ще бъде отговорен за печелене на мъже и жени за Господ Исус Христос точно толкова, колкото и този, който стои зад амвона. Всеки християнин е призван да печели души. Да, много често служителят на Евангелието е използван да води хора при Христос, но той е и призован да пасе стадото, да дава духовна храна на хората от своята църква и да тълкува Словото на Бог.

Помисли само за минута за нещо, което чувствам, че е особено важно. Това е фактът, че да доведеш една душа при Исус е най-голямото възможно постижение в човешкия живот. На един прочут и високо уважаван човек му бе зададен следния въпрос: „Според теб кое е най-великото нещо, което един човек може да бъде или да направи?”

Без да се колебае, той отвърнал: „Най-великото нещо не е да бъдеш учен, колкото и важно да е това, нито пък да си държавник или теолог. Най-великото от всичко за един човек е това, да доведе някой друг при Исус Христос.” Със сигурност той говореше мъдро и правилно.

Най-голямата амбиция на всеки член на една църква, за всеки човек, който е християнин, трябва да бъде да доведе някого при Христос. Ако си християнин, Бог те държи отговорен да доведеш някой друг при Неговия Единороден Син. Най-великият начин да бъдат водени хора при Христос може да бъде видян в историята на Андрей, който доведе своя брат Симон при Исус. Ето защо най-великият начин за печелене на света, е личният метод. Това е планът на Христос и Бог очаква всеки едни, който е новороден, да даде най-доброто от себе си, за да печели други на страната на великото служение на Исус.

Деяния 1:8 гласи: „…и ще бъдете свидетели за Мене, каза Исус, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” Ранната църква разбра. Римската империя във времето на ранната църква беше езическа и егоистична сила, гниеща отвътре. Все пак в едно кратко поколение тази ранна църква разтърси Римската империя от центъра до периферията и запали светлината на Евангелието във всяка част на това огромно царство.

Как го направиха? Направиха го по личния метод. Мъжете, жените и децата, които обичаха Христос, излязоха навсякъде, говореха за Христос, свидетелстваха за Христос и слушателите ги последваха и откриха за себе си реалността на новорождението.

Но ти не можеш да бъдеш свидетел, ако преди всичко не го живееш. Как ще свидетелстваш на своя съсед, как можеш да работиш по личния метод и да му говориш за нещата на Бог, ако твоят живот не е едно живо свидетелство? Всички се усмихваме на прочутата фраза: „Делата говорят много повече от думите.” Това е причината много християни да прехвърлят отговорността за печелене на души за Господ върху проповедника или някой друг. Те се опитват да се извинят пред задължението да печелят души, защото знаят, че тяхното свидетелство няма никаква сила - че те не живеят ежедневен, постоянен християнски живот.

Най-великото постижение, което една майка може да има, е да спечели своето семейство за Господ. Това е най-великата благодарност и комплимент, който може да бъде отправен. Искаш ли да знаеш защо? Защото нейният син, нейната дъщеря, нейният съпруг са уверени в нейния живот като християнка. Тя трябва да го живее пред тях по 24 часа на ден. Най-великата благодарност, която може да бъде отправена към един баща, е за това, че синът му е приел Исус за свой Спасител заради християнския живот, който бащата живее пред него.

Павел говори за това в Първо Солунци 2:18-20 „Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но сатана ни попречи, понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим?” Павел задава въпроса: Коя е нашата надежда? Коя е нашата истинска радост? Кой е нашият венец на радост? След това продължава, като отговаря: „Не сте ли вие пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? Защото вие сте наша слава и радост.”

Тук Павел говори за тези, които са били спечелени за Господ Исус Христос чрез неговите усилия, тези, които са били доведени при Христос чрез неговия труд.

Няма по-велика радост тук на земята от това, да доведеш една душа при Христос и най-великата радост в бъдещия живот е, когато застанеш в прекрасното присъствие на Исус, да има някой, който да те погледне в лицето и да каже: „Аз съм тук заради твоето свидетелство. Аз съм на Небето днес заради живота, който ти имаше. Аз съм тук на Небето, защото ти ме научи, защото ти ме доведе в присъствието на Исус.” Тогава ще бъде твой Венецът на Радостта!

Да доведеш една душа при Исус е възможно най-високото постижение за един човешки живот и Венецът на Радостта е венецът на този, който печели души и той е обещан в бъдещия живот на тези, които са довели мъже и жени при Христос.