Заседание на комитета за наблюдение на програмата за развитие на селските райони
Предлагам да започнем критерий по критерий каквото беше предложението на Зам.министър Васил Грудев
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ
- Г-жа ЕЛЕОНОРА НЕГУЛОВА, Национално сдружение на малкия и среден бизнес
- Г-жа САВИНА ВЛАХОВА, Председател на Съюза на мелннчарите
- Предлагам да дискутираме критерии 2,3 и 4, тъй като са еднотипни, просто сменяме приоритетния сектор. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ
- Г-н ВЕСЕЛИН ЦВЕТКОВ, Асоциация „Биопродуки”
- Г-н ВЕСЕЛИН ЦВЕТКОВ
- Г-жа АНТОАНЕТА БОЖИНОВА, Съюз на преработватели на плодове и зеленчуци
- Г-н ДИМИТЪР ВАНЕВ
- Г-жа ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА-ДИМИТРОВА
Предлагам да започнем критерий по критерий каквото беше предложението на Зам.министър Васил Грудев. Първият критерий за оценка е базиран на приоритета, който е записан в мярката, насочен към стимулиране, т.е. приоритетно подпомагане на млади земеделски стопани, които имат съответното образование със стопанска насоченост висше или средно образование. Виждате как е разписан критерия и съответно неговата тежест от 10 точки. Мисля, че тук имаме пълно съответствие със заложения приоритет в мярката. Разбира се, и на другите места има пълно съответствие, правя го като коментар.Това е нашето предложение за критерия № 1 към приоритет № 1 от мярката «Стартова помощ за млади земеделски стопани». Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Започваме дискусията по така предложения първи критерий. Г-н ДИМИТЪР БЕЛЕРЕЧКОВ, Борд „Птиче месо и яйца”: Аз считам, че не бива да се унифицира висшето и средното образование по земеделие. Трябва да дадем някакъв стимул, тъй като три или четири години, а може би някъде и за магистър 5 години, ще бъдат с по-голям стаж като обучение тези хора като обучение и същевременно това ще бъде стимул за хора с висше образование да влязат в земеделието като млади фермери. Би трябвало да има поне две единици разлика между средното и висшето образование. Благодаря. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Други становища? Г-жа ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА -ДИМИТРОВА , Асоциация за развъждане на породата Ил Дьо Франс: Подкрепям становището на г-н Белоречков защото тук не е уточнено дали ще се зачита и някакъв документ, сертификат, диплома или каквото и да е от Център за професионално образование и обучение, професионално обучение или диплома от професионална гимназия. Има огромна разлика между полученото средно образование и висшето образование, така че трябва да се добавят допълнително точки при представяне на диплома за висше образование. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Не виждам да има други реакции. Следва да имате предвид, че първо говорим за яснота на критерия. Не говорим за дипломки, за квалификации. Критерият е ясен – завършено средно или висше образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина или техническо образование със земеделска насоченост, не говорим за курсове, не говорим за сертификати, говорим за образование – средно или висше. Дали да има допълнителна градация, това ще го реши Комитета. Следва да се има предвид, обаче, че понякога средното профилирано образование дава много повече практическа насоченост на младите земеделски стопани отколкото висше образование, което не е тясно профилирано и да правим панелизация на тази база, не винаги може да е правилното решение. На мен също ми звучи по-разумно, като надграждаме образованието да даваме повече приоритет в точките, но от практическа гледна точка, не следва да губим от поглед и факта, че средното специализирано образование в областта на земеделието понякога, аз съм сигурен, може да даде много повече практическа насоченост на нашия млад фермер отколкото широкоспектърно висше образование, което няма да е толкова профилирано в земеделската тематика, разсъждавам на глас. Ще бъде подложено на гласуване от Комитета по наблюдение това предложение стига да няма противни становища. Аз ще го направя, въпреки че съм упрекван че давам прекалена демокрация на Комитета по наблюдение и всички се гласува, но мисля че това е разумния подход. Така че, предложението ще бъде подложено на гласуване. Профилираните асоциации на младите фермери да имат становище по тематиката? Обмисляте го в момента? Г-н Белоречков, заповядайте. Г-н ДИМИТЪР БЕЛОРЕЧКОВ: Благодаря Ви. Аз имам два съществени аргумента. Първият аргумент е този, че обикновено тези, които учат за висше образование в направление селско стопанство, са минали през такива техникуми или произхождат от семейства, които са работили или работят в селското стопанство. Вторият аргумент, който също е много съществен е, че обикновено с висшето образование те получават и мениджерски умения, които в техникума ги няма. Техникума прави работници, той не прави мениджери. Тук трябва да правите разлика. Осевен това, техникумите са насочени към обикновени, работнически умения, докато във висшето образование освен тези умения и знания, получават и мениджерски умения, които са много важни когато говорим за нова ферма. Благодаря Ви. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Това са коментарите на някои от членовете на Комитета. Колегите ги записват и ще бъде подложено на гласуване варианта за диференциация на първия критерий. Г-жа ЕЛЕОНОРА НЕГУЛОВА, Национално сдружение на малкия и среден бизнес: Нашият въпрос е свързан с това, каква е причината да бъде пренебрегнато професионалното образование и да не е включено в критерия. В много райони на страната няма специализирани средни училища и качеството на човешкия ресурс там има единственият шанс да влезе в тези професии по линия на професионалното образование. Имам предвид това, което е в системата на Националната агенция за професионално образование и обучение. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Искам да направя едно уточнение. В момента дискутираме критерии за оценка на представена пред Европейската комисия Програма за развитие на селските райони с включена подмярка 6.1. Зам.министъра г-н Грудев спомена, че има потвърждение от ЕК по отношение на Програмата. В момента ние дискутираме и работим по текстовете, включени в ПРСР, защитени от българската страна в комисия по преговорния процес. Благодаря. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Въпросът е, ако степента, която се дава от съответното училище, център отговаря и дава средно образование, разбира се че ще бъде включено. Ако не дава средно образование, няма как да бъде включено. Г-жа САВИНА ВЛАХОВА, Председател на Съюза на мелннчарите: Искам да изкажа съображения в подкрепа на това, което г-н Грудев вече каза. Аз не считам, че трябва да се дава приоритет на висшето образование като това не омаловажава мениджърските способности, които се придобиват или биха се придобили чрез това образование, но с ПРСР ние целим подпомагане и стимулиране на селските райони, на хората по селата, където малка вероятността всички те да са завършили висше образование, така че да не даваме предимство на висшето образование, което е предимно в градовете. Благодаря. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Мисля, че изчепихме дебата по първата точка. Ще се върнем на гласуването. Ще предложим за гласуване и двете предложения. Предлагам да дискутираме критерии 2,3 и 4, тъй като са еднотипни, просто сменяме приоритетния сектор. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Ползвана е една и съща логика при трите критерия за оценка по отношение на приоритетни сектори и биологично производство. Защо е такъв коефициента? Правя уточнение, че той е формиран на база на минимален брой точки, които може да получи едно заявление. Максималният брой точки, по нашето предложение, следва да се формира от моментното състояние към момента на кандидатстване на земеделското стопанство по съответната формула – стандартен производствен обем по коефициент 0.001625 като към получената сума даваме възможност за добавяне съответно на 3 или на 6 точки за съответното проектно предложение. 6 точки се добавят, ако ръстът, който предвижда земеделският производител е изцяло в приоритетния сектор тогава той да получи 6 точки и ако ръстът не е изцяло в приоритетния сектор, имам предвид за бъдещото намерение съответният земеделски стопанин да получи 3 точки. В самите таблички има и пример, който онагледява как ще бъде получен крайния резултат. Правя уточнението, че общият общият сбор по тази формула не може да надхвърля 26 точки, т.е. това са точките за съответния критерий за оценка към съответния приоритет. Тук също има възможност за комбинация между приоритетните сектори или комбинация приоритетен сектор - биологично земеделие по отношение на приоритета, свързан с биологично земеделие. Моля за дискусия по тези критерии за оценка. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Аз имам едно единствено предложение като допълнение към така представените варианти. То е свързано и с някои от коментарите, които получихме относно предложените точки. Говорим за хипотезата, в която намерението за нарастване не е изцяло свързана с приоритетен сектор. По нашето първоначално предложение, следва да се добавят 3 точки. Струва ми се, че е по-разумно към нарастването отново да приложим съответен коефициент, за да постигнем максималната справедливост, защото в момента нарастването е свързано с добавянето на една овца от целия обем на нарастване, ние ще атрибуираме 3 точки, което не кореспондира с общата философия на справедливост на заложената снимка. Затова предложението ми е, когато говорим за нарастване неизцяло свързано с приоритетен сектор, отново да въведем такъв коефициент, който да прави точна снимка на нарастването спрямо активите, с които се нараства. Идеята е да избегнем спекулацията, че с една овца на фона на цялото друго нарастване, ние ще атрибуираме 3 точки защото инвестицията не е изцяло свързана със съответен сектор, но това също ще бъде обект на дискусия и гласуване.Тук е сърцето на дебата. Г-н ДИМИТЪР БЕЛОРЕЧКОВ: Не може ли, за да избегнем да говорим за една овца, да говорим за животновъдна единица. По този начин много по-елегантно, като говорим за животни, да бъдат сравними примерно говеда с крави, крави с овце, с кози и т.н., даже и с птици, тъй като животновъдната единица е възприета в Европейския съюз и се прилага и в нашето законодателство. Благодаря. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: На практика аз предложих точно това, защото ние превъртваме животинската единица през СПО-то, което е различно за всяка една животинска единица. Г-н ДИМИТЪР БЕЛОРЕЧКОВ: Но стават сравними животните. Това е по-важното. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Идеята на СПО-то е да бъдат сравними обекти, които не са еднакви. Така че, преминавайки през СПО-то и вкарвайки този коефициент, ние изцяло спазваме тази логика. Г-н ВЕСЕЛИН ЦВЕТКОВ, Асоциация „Биопродуки”: Аз смятам, че правилно е записано в критериите, че ръстът трябва да бъде изцяло в приоритетния сектор. Знаем, че младият фермер трябва да направи минимум 4000 евро ръст. Т.е. тези 4000 евро трябва да бъдат изцяло в приоритетния сектор и тогава да получи тези 6000 точки. Аз така го разбирам. Моят конкретен въпрос, обаче, е с този коефициент 0.001625, ако кандидатстваме с долната граница, разрешена по Наредбата 8000 евро СПО, ще се получат 13 точки и е заложен ръст още 4000 евро в същия приоритетен сектор, ще станат общо 19 точки. Това означава, че млади фермери, които сега ще се инициализират да създадат по-голям стартов СПО да отидат на 12,307евро умножен по коефицианта, за да получат 20 точки и при ръст още 4000 евро още 6, за да получат максималния брой 26. Смятам, че това не е най-удачният вариант. Знаем, че разликата в размера на СПО трябва да бъде между 8 и 16, сега ще им кажем „гледайте да са над 12,300 евро, защото иначе няма да получим максималния брой оценка. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Точно това означава. Ние трябва да намерим начин за диференциране на бенефициентите. Тук не говорим за критерии за допустимост, който е сложен на една граница, а говорим за това кой да има предимство пред другия, по какъв начин. Относно 6-те точки. Да, те се добавят, ако инвестицията е изцяло в приоритетен сектор. Ако погледнете в таблицата, в по-долното квадратче, имате в случай, че нарастването /тук е подчертано / не е изцяло с отглеждане на култури от този приоритетен сектор или пък с животни, тогава по предложение добавяме 3 точки, но именно тук е възможно да има спекулация, че ако имаме една единица нарастване в приоритетен сектор, ще добавим 3 точки, което няма да е справедливо спрямо приоритетния сектор. А иначе, логиката на този вид точкуване с минималния праг за допустимост няма как да бъде достигната максималната възможност за даване на точки, но точки ще бъдат взети. Това е причината да се спрем на тази диференцирана ставка, защото независимо от размера на стопанството когато то е в насочен приоритетен сектор, точки ще бъдат взети и то е много справедливо точно спрямо формулата. Да, разбира се, ако се тръгне да се гони максималната възможност за най-голям обем от вземане на точки, тогава отиваме към нарастване на стопанството. Беспорно, в това резултира предложението. Г-н ВЕСЕЛИН ЦВЕТКОВ: В биоземеделието стопанствата са малки и в много от случаите трудно се доказва дори СПО 8000 евро. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Специално за биоземеделието е единственият сектор, в който може да се получи комулиране на точките, няма друг такъв сектор. Стопанството ви, както и да го разделите, дори да го насочите в два приоритетни сектора по 50, то отново ще вземе такава част каквато му се полага от всеки един от тях, но биокомпонентата ще бъде надградена в зависимост от размера на СПО-та, които са биологични. Така че, специално биологичното производство тек ще получи много сериозен тласък с младия фермер. За никой не е тайна, че биопроизводството е един от приоритетните ни подсектори до 2020 г. Г-жа АНТОАНЕТА БОЖИНОВА, Съюз на преработватели на плодове и зеленчуци: На мен ми се ще да отидем към момента с трите точки, защото там е по-важното. Считам, че предложението, което дадохте за коефициента дава обективност при изчисляване и получаване на въпросните три точки. Придържам се към това и особено за тези млади фермери, които ще се насочат към приоритетните области, мисля че това ще отрази техния моментен статус и нарастването много по-обективно. Благодаря. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви. Други коментари. Г-н ДИМИТЪР ВАНЕВ, Национална служба «Съвети в земеделието»: Виждам, че максималният брой точки, който може да се получи е 100. Това означава ли, че има възможност, при която ти може да получиш едновременно 26-те точки, ако си едновременно в «животновъдство» и 26 точки в сектор «плодове и зеленчуци». Мисля че няма такава опция. Т.е., максималният брой точки не е ли 26, ако гледаш и двата приоритетни сектора. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Прав си на 3/4, няма как да се получи да се комулират и животни, и плодове и зеленчуци, защото всеки един от тях ще вземе тази част от стопанството по формулата, която му размера и вида на стопанството с това изключение, което казах преди малко, биологичното производство. За биологичното производство може да се вземат точки като животновъдно стопанство, примерно за съответните животни, и ако част от тях са биологични, да му бъде надградено и хипотетично може да се случи именно тази възможност за комулиране на двете точки. Иначе няма как да се добавят и да се получи комулиране на 26-те точки. Единствената хипотеза е в био-то. Г-н ДИМИТЪР ВАНЕВ: Може би тогава максималният брой точки трябва да запишем, че е 74 точки. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Аз разбирам коментара. Наистина, максималният брой точки при оптимална комбинация, да речем изцяло в плодове и зеленчуци, биологично производство, максимален брой нови работни места плюс съответното образование, това генерира максимален размер от точки по сега посочените тежести от 74. Ние сме дали 100 точки като общ брой на точките, които се формират от критериите, но на практика тези 100 точки не могат да бъдат достигнати, тъй като с коефициента се избягва тази възможност. 100 точки оценка е на цялото проектно предложение, но на практика те не могат да бъдат достигнати от нито едно проектно предложение. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Няма други коментари. Продължаваме с последния критерий 5. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Критерият под номер 5 е съобразен с петия приоритет включен в подмярката „Създаване на нови работни места и заетост в рамките на земеделските стопанства“. Тук говорим за наемане на допълнителен персонал в тези земеделски стопанства. Ние знаем, че в рамките на тези стопанства хората полагат свой личен труд, тук говорим за допълнителна заетост, извън труда, който полага собственикът на стопанството. Нашето предложение е за максимален брой точки по този критерий -12, в три стъпки: За създадено едно работно място – 10 точки; За създадени две работни места – 11 точки; За създадени над две работни места – 12 точки по критериите за оценка. Това е нашето предложение като стъпки и съответно като тежест на критерия за оценка. Заповядайте за коментари по този критерий. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Преди това да направим едно уточнение. Като говорим за създаване на нови работни места и заетост в рамките на земеделското стопанство, в тази бройка се изключва самонаемането на самия млад фермер. Т.е., самият млад фермер, когато застане като самонаето лице, няма да получи това допълнение от точки. Трябва да има генериране на допълнителна заетост. Г-жа СТАНКА ТАЧЕВА, Бизнес-център, Нова Загора: Това, което казахте, беше много важно, защото обикновено това се брои като създадено работно място. Аз бих искала тук да отчетем факта «сезонност».Тъй като младите фермери тепърва ще се утвърждават, някак си насилствено ми звучи това създаване на едно работно място. Според мен трябва да включим «включително и сезонните работни места», защото така не става ясно дали работното място е на постоянен трудов договор, дали е на сезонен, дали е на граждански договор. Нека тези неща да ги уточним, защото и без това се търси устойчивост на младия фермер и неговото стопанство, а обикновено, когато ги задължим по тези програми да създават постоянна трудова заетост, постоянен трудов договор, когато не е необходим такъв човек, например в зимен сезон, това затруднява устойчивостта и финансите на едно ново стопанство. Затова аз предлагам, за да не утежняваме тяхната финансова издръжка, особено след приключване на проекта, да се броят и сезонните работни места и да не е задължително работното място да е постоянно. И това някъде трябва да се отчете, за да е ясно при кандидатстването на тези млади хора, какво работно място създават – сезонно или постоянно. Тук не става ясно. Благодаря. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Аз съм абсолютно съгласен с вас. Предвид първо спецификата на мярката, предвид и насочеността в приоритетните сектори, които даваме, така или иначе там говорим за голямо натоварване със сезонна заетост. Няма как да не се съглася с вас. Това ще бъде отчетено, като в рамките на проекта ще се отчита средносписъчния състав, който е нает от младия фермер с уговорката, че когато едно лице е наето за шест месеца, то ще се брои за създадени 0.5 работни места на база на годишния списък. Ако искаме да влезем в точките за едно работно място, трябва да има поне два сезонни договора за шест месеца или четири за три месеца. Но това е хипотезата, по която работим и това ще залегне в наредбата. Смятам, че това е най-справедливия и реален показател. Разбира се, че няма нужда да се държат хора, при положение, че работата е сезонна, но тогава сезонната заетост трябва да бъде разпределена на цялата година, за да се получи средносписъчния състав. Приемам го, работим в тази посока. Г-жа ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА-ДИМИТРОВА : Абсолютно Ви подкрепям и тези стъпки, които сте дали е може би един от най-важните критерии, които ще дадат крайна оценка или крайна тежест на предложението. Бих предложила, подкрепяйки и колежката, тези стъпки да бъдат през две точки, защото наистина това е един важен критерий и може би на този принцип, ако се върнем на първия приоритет, бихме могли да разделим съответно и нивото за образование - да има отделни стъпки за нивото на образование – средно, висше, или получен сертификат или диплома от ЦПО. Като предложение го правя, защото това също ще е важно за младите фермери. Някой каза, че в по-малките населени няма достатъчно професионални училища. Не смятам, че е така. Има достатъчно професионални гимназии в България, които имат възможност и дават съответни дипломи за завършено професионално образование – 76 са тези гимназии, много добре разпределени в цялата страна, така че по първия приоритет и критериите могат на този принцип, както е последният, да бъдат разделени на стъпки. Това е предложението ми. Благодаря. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Разбира се, че е процес на дебат каква да бъде стъпката и през какъв интервал, но не трябва да губим от фокус фактът, че едва ли мярката „Млад фермер“ е мярката, която ще генерира сериозна заетост в селските райони. Нека да я поощряваме, но нека да не си поставяме свръхцели. Аз лично не бих бил щастлив да видя една маса от проекти, които да започнат със спекулация със създаване на работни места от проекта на един млад фермер - това е абсолютно невъзможно. Не искам да насърчаваме колегите, които ще подготвят проектите да бъдат прекалено съблазнени от създаване на едни изкуствени условия и да влизаме в хипотеза, която после ще доказваме защо не се е случила. Нека да стимулираме работните места, защото това е най-важното, но да ги стимулираме спрямо инструментариума, който имаме в конкретната мярка. И докато в инвестиционната мярка, в 4.1., там сложихме много голямо разграничение, докато във втората мярка от Ос 4, която ще е за преработката, там ще сложим още по-голямо разграничение, защото там има сериозен потенциал за генериране на работни места. Мярката „Млад фермер“ има малко по-скромни амбиции в тази гледна точка, затова нека да не я натоварваме с очаквания относно генериране на заетост в селските райони. Това е единствената хипотеза. Други коментари. Г-н ВЕСЕЛИН ЦВЕТКОВ: Едно допълнение. Понеже познавам млади фермери, които вече имат назначен допълнителен персонал, дали не е по-удачно да се запише, че бонусът ще се дава за създаване на допълнително увеличение на средносписъчния състав с една, две или повече от две бройки. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Да, то е точно така «създаване на нови работни места». Т.е., ако младият фермер, който се е инсталирал току-що като млад фермер, той вече има наети работници преди да кандидатства по проекта, тук ще бъде отразено увеличението, т.е. създаването именно на новите работни места, които ще са резултат от проекта. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВАТАНОВ: Ако няма повече коментари по отношение на критериите за оценка, представям на вашето внимание другия важен въпрос, който пак е свързан с критериите за оценка - минималния брой точки за допустимост за подпомагане на едно заявление за подпомагане. Знаете, че това е вписано като задължение в програмата, имаме го по инвестиционните мерки, т.е. имам предвид подмярка 4.1. Всяко едно проектно предложение, трябва да отговаря на минимален брой точки, за да бъде финансирано. Целта на този минимален брой точки е да гарантира качеството на самото проектно предложение, като качество по отношение изпълнение на целите на програмата и в частност на съответната подмярка. Минималният брой точки, който предлагаме за едно проектно предложение, за да може то да е допустимо за подпомагане е 10 точки, виждате го в материалите, които сме ви изпратили. Това е нашето предложение.Даваме възможност за коментари, ако има такива по тази немаловажна, ключова част от критериите за оценка. Г-н ВАСИЛ ГРУДЕВ: Наясно сме с представената тематика, предлагам да преминем към гласуване на отделните критерии. Г-жа ДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА: Нашето прдложение беше в същия дух и мисля, че дава още по-голяма възможност за достъп на кандидати за финансиране. То е следното: «един от партньорите, изпълнил успешно проект-договор, финансиран със средства от ЕС, националния бюджет, други публични средства или от друг международен донор». Така че, обхватът на допустимите кандидати в случая става още по-голям, не кандидата, а един от партньорите и съответно разширяваме обхвата на източниците, от които е било възможно да бъде получено отнякъде. Г-н АНТОН АСПАРУХОВ: В представените критерии по мярката не видяхме критерии, които са част от насоките за интегриране на политиките по околна среда и изменение на климата, които съвместно всички ведомства разработихме. Те са още в проект и сме ги съгласували. Това са критерии, които ще допринесат за класиране на младите фермери и в тази връзка искам да попитам защо липсват тези критерии. Смятате, че не са приложими, въпреки че сме ги съгласували между двете ведомства. Това са например критерии, които поставят по-високи изисквания, например: проектът предвижда водоспестяващи технологии за напояване, проектът включва мерки за оползотворяване на отпадъците за собствени нужди, има и такива, които са свързани с адаптация към измененията на климата и други. Не ги виждаме в предложените критерии. Каталог: media -> filer public -> 2018 2018 -> Първа общи разпоредби чл. (1) 2018 -> Наредба №11 от 2 април 2015 Г. За профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите 2018 -> Република българия заместник-министър на земеделието, храните и горите 2018 -> ГР. Смолян техническо предложение 2018 -> Министерство на земеделието, храните и горите Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|