Заседание софия, петък, 29 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч

Трето, договор за концепция за присъединяване на АЕЦ „Белене” към преносната мрежа на Националната електрическа компания с „Електро енергопроект” ООД на Стефанка Голомехова.

Четвърто, договор за строителни дейности на площадката на АЕЦ „Белене”. Поръчката е одобрена от Съвета на директорите на НЕК, но още не е определен изпълнител. Вероятно Владимир Христов ще го определи твърдо скоро.

На пето място, договор с „Делойт и Туш” за финансов консултант.

По този повод, като се има предвид, че има и други договори, които са сключени, отправям към Вас, господин министър, следното питане: какви суми до момента са похарчени за дейности, свързани с атомната електроцентрала – Белене, след решението на Министерския съвет от 2004 и последващото – от 2005 г.? Кой е източникът на финансиране на проекта преди подписване на финансов меморандум със съответните задължения на страните, всъщност преди завършване на търга, който тече в момента? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.

Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.

МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вече няколко пъти имах възможност да говоря от парламентарната трибуна по проблемите на развитието на ядрената енергетика в България, при което многократно бе обосновавана и доказвана необходимостта от изграждането на нова ядрена мощност.

Всички възможни към настоящия момент стратегически решения по проекта АЕЦ „Белене” са взети в периода 2002-2005 г., включително след публично обсъждане на основните моменти в тях. Така че на този етап очакваме да бъде приключена процедурата за избор на основен изпълнител на новата ядрена мощност. Потенциалният изпълнител ще изготви проект, който ще бъде санкциониран от Агенцията за ядрено регулиране. След изработването на проекта ще бъдат подготвени спецификациите на оборудването и то ще бъде доставено с отчитане на вече доставеното на площадката оборудване и услугите с неговото последващо остойностяване. Необходимите средства ще бъдат определени след провеждане на допълнителни преговори на финансовите условия с изпълнителя.

Сега ме питате за похарчените до момента суми за оценители и консултанти в едно или друго направление на проекта.

Ще припомня, че с Решение № 260 от 8 април 2005 г. за изграждане на атомната централа на площадката Белене с максимална инсталирана мощност 2000 електрически мегавата Министерският съвет на Република България изпълни изискването на чл. 45, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и даде началото на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”, като всички изградени активи на площадката и доставеното оборудване са собственост на „Националната електрическа компания” ЕАД от датата на вписването на регистрацията на компанията, тоест 29 декември 1991 г.

Към момента подписаните, а отчасти и изпълнени договори по отношение на АЕЦ „Белене” от страна на Националната електрическа компания са следните:

Договор № И 188 от 2003 г. за изпълнение на технико-икономическия анализ за обосноваване изграждането на АЕЦ „Белене” и изготвяне на ОВОС с фирма „Парсънс енерджи енд кемикъл Юръп лимитид”. Договорът е изпълнен. Договорът е възложен по смисъла на Закона за обществените поръчки на стойност 7 млн. 699 хил. щ. долара. Сумата по договора е изплатена 100%.

Договор № ИД 436 от 2005 г. за изпълнение на дейностите на финансов консултант на НЕК ЕАД по проекта АЕЦ „Белене” с фирма „Делойт центръл Юръп лимитид”. Договорът е възложен по смисъла на Закона за обществените поръчки и е в процес на изпълнение. Същият е на стойност 1 млн. 674 хил. 900 евро, от които към момента са изплатени 921 хил. 480 евро, като и възнаграждение за успех, платимо при финансово приключване на проекта в размер на 0,25 от общата стойност на проекта.

Това е един договор, господин Иванов, от който Ви предлагам да се позаинтересувате. За съжаление обаче е така направен, че той не може да бъде прекратен.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Заинтересуван съм.

МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Договор № И 455 от 2005 г. за изпълнение на дейностите на архитект-инженер, технически консултант на НЕК ЕАД по проекта АЕЦ „Белене” с фирма „Парсънс енерджи енд кемикъл Юръп лимитид”. Договорът е възложен по смисъла на обществените поръчки и е в процес на изпълнение. Същият е на стойност 18 млн. 985 хил. 185 евро, от които са изплатени 18 млн. 36 хил. 185 евро.

Извършените до момента разходи по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”, съгласно горепосочените решения на Министерския съвет на Република България, са от собствени средства на „Националната електрическа компания” ЕАД. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Иван Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие действително поименно изброихте сключените договори, но в крайна сметка на част от моя въпрос не отговорихте.

Позволете ми това да го задам като допълнителен въпрос: какъв е срокът за изпълнение на договора за архитект-инженер на проекта и каква е общата сума на този договор?

Това, което Вие към момента споменахте, е единствено за първата фаза на изпълнение на този проект. И това е точно, както го казахте – 18 млн. евро приблизително.

И по този повод, вярно ли е, че общата сума на този договор е за около 180 млн. евро и за срок от 10 години?

Второто, което мен ме интересува, е дали е проведен търг или конкурс за изработване на концепцията за присъединяване на АЕЦ „Белене” към преносната мрежа на Националната електрическа компания? Този договор Вие не го споменахте, аз дори казах, че той е сключен, това е моята информация, на стойност 800 хил. лв.

Третият въпрос, зная, господин председател, че имам право на два, но ще ми позволите, искам все пак да Ви запитам: какво ще бъде отражението на всички тези разходи, които Националната електрическа компания прави към момента, преди да е стартирал проектът за изграждането и въвеждането в експлоатация на блокове от АЕЦ „Белене”, върху цената на електрическата енергия, тъй като няма никакво съмнение, че тези средства НЕК ги получава единствено, и това е съвсем нормално, от заплащаната цена за потребяваната електроенергия, независимо от какъв вид потребители – дали в страната или в чужбина? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, за да отговори на допълнителните, както и господин Иванов каза, три въпроса, макар че правилникът позволява два.

МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов, все пак ще Ви моля да се уважаваме и ще Ви прочета точно какво е питането, което сте ми задали: “По този повод отправям към Вас следното питане - какви суми до момента са похарчени по дейности, свързани с АЕЦ “Белене” след решението на Министерския съвет от 24 юни 2004 г.? Кой е източникът на финансиране на проектите преди подписване на финансов меморандум за съответните задължения на страната?”.

Има ли нещо от това, което сте ме питали, на което да не съм отговорил?

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз веднага се коригирах и Ви го зададох като допълнителен въпрос.

МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз много се извинявам, но вярвам, че не очаквате от мен да бъда някакво бюро “Справки”, което води на статистика всички договори, които се сключват във всички дружества на системата на Министерството на икономиката и енергетиката. Нямам абсолютно никакво подценяване към собствените си умствени способности, но според мен прекалено ги надценявате. Няма как да свърша тази работа.

По договора с “Парсънс” казах и ще повторя, че договорът, който в момента действа, е на стойност 18 985 185 евро, от които са изплатени 18 036 185 евро. Сега ме питате дали това е първа фаза от договора и дали има втора фаза. Ако ме питате още веднъж с още един въпрос, аз ще проверя и ще Ви информирам най-коректно дали има втора фаза. Може би има такава фаза, но не мога да го кажа сега, в момента, както и не мога да го отрека.

Разходите върху договора за концесия за присъединяване. Вие имате информация, аз ви чета официалната информация, която има от Националната електрическа компания за договори, които са в действие, по които са извършени плащания. Всякакви други информации, които някой от нас може да има някъде си, са си така да се каже за негово ползване.

Разходите върху цената. Когато става дума за един проект, който е на стойност два милиарда за единия блок плюс още два за втория блок, за четири милиарда евро, аз мисля, че средствата, които се изразходват на подготвителния етап, трябва да бъдат изключително пестеливо и разумно изразходвани, но те в никакъв случай не трябва да бъдат недостатъчни. Защото ако ние не анализираме на този етап това, което правим, ако не оценим всички възможни ефекти – и положителните, и отрицателните, всички развития на ситуацията и в региона, а и в страната като цяло, то можем да се окажем в онази ситуация, в която сме евтини на брашното и скъпи на триците. Нещо, което в България сме правили много пъти.

Затова аз смятам, че средствата, които се изразходват на този етап, разбира се, ако те се изразходват по целесъобразност, към момента нямам данни, за да се съмнявам в това, те трябва да бъдат изразходвани, за да бъдем наясно какво правим, защо го правим и как ще го правим. Така че да бъде максимално полезно и ефективно за всички български граждани. Тогава вече и ефектът върху цената на електроенергията ще бъде максимално положителен. Положителен в смисъл на намаляване на цената.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще вметна, че при питането народният представител може да зададе до два – обърнете внимание – уточняващи, а не нови въпроси.

Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително смятам, че въпросът, който зададох като доучняващ, е по темата, по която бяха основните въпроси, касаещи изразходваните средства. И допълнителният ми въпрос беше: за какъв срок са тези сключени договори. За същите тези договори аз говоря.

На второ място, господин министър, Вие казахте нещо, което мога да го смятам като новина. След като в различни етапи през последните две години и министър Милко Ковачев, и Вие, за Севлиевски не говоря, споменахте различни променящи се стойности на строителството на АЕЦ “Белене”, като се започне от 2 млрд. евро до 2,5-3 милиарда, днес Вие стигнахте тавана – 4 млрд. евро. Първоначално се говореше за 4 млрд. лв.

По отношение на начина, по който отговорихте, че не можете да знаете за всички договори, защото не сте бюро “Справки”, съжалявам, господин министър, аз не Ви питам за всички договори за доставка, примерно, на тоалетна хартия или на нещо друго, за Националната електрическа компания. Аз Ви питам за договор, за чиято стойност не само се говори, но има определена информация, че е 180 млн. евро. Нещо повече, пред мен са публикациите във вестниците и Вие знаете, че това е от пресконференция с участието на тогавашния министър на енергетиката Милко Ковачев на снимката. И не може сегашният министър да не знае за този изключително важен договор.

Затова, господин министър, когато заявявате, и аз Ви цитирам, че слагате край на безстопанствеността и източването на НЕК и на другите енергийни дружества, Вие трябва да защитите тези Ваши думи с конкретни действия. Едва ли непознаването на договорите, които НЕК сключва, е най-доброто доказателство за това, че ще изпълните обещанието, което сте дали, което цитирам като Ваши собствени думи.

В заключение, господин министър, искам отново да подчертая, че част от тези договори са специално раздути и са възложени на специални изпълнители. Нямах време също да Ви кажа, че независимо от Вашето твърдение, че договорите са по Закона за обществените поръчки, част от тях са сключени без провеждането на търг или конкурс. Тази практика трябва да преустановите, защото иначе петното върху тази дейност ще става все по-голямо и по-голямо. И се надявам, че при влизането ни в Европейския съюз тази практика наистина ще бъде преустановена. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, заповядайте, за да зададете Вашия въпрос към министър Овчаров.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, преди две седмици Вие заявихте, че “Топлофикация” – София, не е управлявана ефективно, необходима е промяна в управлението на дружеството. В това едва ли някой се съмнява. Не само че “Топлофикация” не е управлявана ефективно, но се е крало и като за последно. Случаят с Валентин Димитров го доказа. Вие обаче казвате и друго – приватизацията е единственото възможно решение. Вие твърдите, че “Топлофикация” има около 230 млн. лв. задължения и че дружеството се намира в състоянието, в което се намираше Авиокомпания “Балкан” и “Кремиковци” преди да бъдат приватизирани. Тук възникват няколко въпроса.

Защо приватизацията да е единственото възможно решение? Защо да не се смени ръководството и не се предприемат незабавно оздравителни мерки?

Второ, кой би купил дружество, което е в несъстоятелност и пред което няма перспектива? Ако е вярно това, което Вие твърдите.

Трето, ако вземем за пример приватизацията на енергоразпределителните дружества и БТК, всички тези сделки ощетиха българската държава с милиарди. Бяха закупени на безценица, а качеството на услугата, уважаеми господин министър, се влоши. Един телефонен пост в България беше изтъргуван за 150 евро, докато в съседна Македония за 1350. За качеството на услугата на енергоразпределителните дружества просто не ми се говори.

В момента 138 села или малко повече от Варненско съдят немската Е.ОН за ниско напрежение, което е 160-180 волта. Заради този ток масово гърмят електроуредите на българските граждани и селяни. Защо да мислим, че приватизирането на “Топлофикация”, уважаеми господин министър, ще донесе някакви ползи за държавата, а и за българските потребители? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров да отговори на въпроса, зададен от народния представител Минчо Христов.

МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Този път може би ще просроча малко времето, но ще разчитам на вашата снизходителност, защото въпросът ми се струва важен, а пък и спестих на предното питане.

Най-напред бих искал да Ви благодаря, тъй като „Топлофикация - София” е дружество с ключово значение за социално-икономическото развитие на страната и преди всичко за столицата. Затова е необходимо народните представители да бъдат запознати с алтернативите пред развитието на дружеството.

Финансовият резултат на дружеството към 30 юни 2006 г. е 4 млн. 987 хил. лв. или близо два пъти по-нисък от финансовия резултат за миналата година, когато е бил 10 милиона. Дългосрочните задължения по кредити от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие с падежи 2016 и 2020 г. са в размер на 67 млн. лв. Кредитното споразумение е регламентирано в задължение, господин Христов, на „Топлофикация - София” за привличане на частен оператор в срок до 30 декември 2003 г. Тоест преди три години в София топлофикацията е трябвало да бъде управлявана от частен оператор. Нещо, което не е станало и в момента част от кредита на Европейската банка за възстановяване и развитие е прекратена.

Общият размер на задълженията на „Топлофикация - София”, включително получените банкови кредити, към края на м. август е не 230 милиона, а 240 милиона. Просрочените задължения на дружеството са 88 млн. лв. Тази задлъжнялост трябва да съотнесем с капитала на дружеството, който е 107 млн. лв. Сам си направете сметката за какво става дума.

Най-големият дял от задълженията на дружеството са към „Булгаргаз”. Към края на м. август 2006 г. те възлизат на 97 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година задълженията са нараснали с 12 млн. лв. С 2 милиона са нараснали в сравнение с м. юли т.г.

Преустановяване на плащането по задълженията, което може да се случи във всеки един момент, означава внезапна неплатежоспособност и трябва да бъде декларирана от самото ръководство на дружеството. Тоест, господин Христов, дали ние с Вас искаме или не искаме, икономическите закони и законите в страната неминуемо ни водят към една известна история. Неслучайно я сравнявам с историята с „Балкан” и „Кремиковци”. След малко ще стане дума за още една доста близка аналогия с това, което би могло да се случи с „Топлофикация - София”.

За промяна на настоящото статукво на управлението, за изход от инерционната динамика за декапитализиране на дружеството и за последващото му ликвидиране, което в крайна сметка ще бъде крайно негативно, с тежки социални последици за всички столичани, а и за цялата страна, се изисква влагането на значителни инвестиции за подобряване състоянието на дълготрайните активи, подобряване на управлението, оптимизиране на количеството произвеждана топло- и електроенергия, респективно подобряване на ценовата конкурентоспособност на доставяната топлоенергия. Неотложно е технологичното обновление на „Топлофикация - София”. Това включва успешно реализиране на проекта за рехабилитация на топлофикационната система и ускорено стартиране на проекти за изграждане на когенерационни модули, при което ще бъдат постигнати икономически и екологични ефекти, по-ниска себестойност и социално приемлива цена за потребителите.

Тенденцията за повишаване себестойността на топло- и електроенергията, високият коефициент на финансова задлъжнялост на дружеството, както и невъзможността за финансиране на мащабна инвестиционна програма от акционерите в дружеството в настоящия им състав предопределят необходимостта от приватизация на „Топлофикация - София”.

Освен това, незабавната подготовка за провеждане на процедура по приватизация на дружеството е решаваща за постигане на максимална продажна приватизационна цена, както и подобряване на управлението. Отлагането на приватизационната процедура ще доведе до допълнително физическо и морално остаряване на активите поради липса на финансов ресурс за инвестиции и до влошаване на параметрите по сделката.

В изпълнение на меморандума, който подписахме през м. юни, за разбирателство между министерството, Столичния общински съвет и столичния кмет, съгласно който трябва да бъдат предприети стъпки за приватизация при прозрачни и конкурентни процедури до 2007 г., министерството изготви концепция за приватизация, която беше предложена на мажоритарния акционер. Концепцията предвижда приватизация на 100 процента от капитала на дружеството при поставени ясни цели, които гарантират развитието му, а именно запазване на основния предмет на дейност на дружеството, гарантиране и доставка на топлинна енергия за столицата на Република България, осигуряване на гаранции за по-нататъшно развитие на дружеството в конкурентна среда, оптимизиране дейността на дружеството, включително чрез минимизиране загубите на енергия и намаляване на разходите, гарантиране обслужването на задълженията на дружеството. Тези цели могат да бъдат изпълнени от стратегическия инвеститор, който има опит в управлението на дружества в подобен мащаб и притежава или е в състояние да осигури необходимия финансов ресурс, който ще гарантира изплащането на цената и задълженията на дружеството, както и изпълнението на останалите задължения по приватизационния договор и преди всичко инвестиционната програма.

Такива инвеститори в енергийния сектор има и това е видно от кандидатурите, които участват в процесите на приватизация на останалите топлофикационни дружества. Имам предвид Пловдив, Варна и Русе. Освен това инвеститорският интерес в момента е насочен към България. Според инвестиционната карта на УНКТАТ към Организацията на обединените нации България е втората най-привлекателна дестинация за инвестиции в областта на енергетиката, а това не е тайна и за големите компании. Именно поради тази причина те са тук – в България.

Всички останали алтернативи, господин Христов, за малки компании, допускане на кандидати с неясно корпоративно минало, без опит са компромис с бъдещето на столицата, компромис с енергиен обект с изключителен мащаб и компромис, ако щете, с около десетте хиляди души, които в момента изкарват своята прехрана от „Топлофикация - София”. Става дума за семействата на работниците – не са десет хиляди работещи.

За да гарантираме постигането на целите, които сме си поставили, в концепцията на министерството са записани безусловни задължения, които следва да залегнат в приватизационния договор и да бъдат спазвани от купувача за период от пет до десет години. Сред задълженията са: спазване на основния предмет, забрана за преструктуриране, недопускане на ликвидация и несъстоятелност, уреждане на задълженията към международни финансови институции и към държавата, както и социални ангажименти. Не пропускаме и инвестициите в когенериращи мощности.

Във връзка с това и в изпълнение на задачата, възложена на съвместната работна група от представители на Министерството на икономиката и енергетиката, Агенцията за приватизация, Столичната община и Столичния общински съвет, министерството изготви процедура за продажба на акциите на дружеството. Сделката е изключително сложна с оглед разпределението на собствеността: 58,2% общинска собственост и 41,8% държавна собственост. За постигане на оптимални резултати от приватизацията на дружеството подходът, заложен в процедурата, е осъществяване на две паралелни приватизационни процедури за продажба на държавното и общинско участие. За прозрачността на сделката процедурата предлагаме да бъде реализирана от обща конкурсна комисия, чийто състав представлява и двата собственика. Решенията ще се приемат съответно от Агенцията за приватизация и от Столичната общинска агенция за приватизация.

Необходими са императивни правила за кандидатите, съгласно които същите да бъдат задължени да участват в двете процедури едновременно. Освен това, задължително е и едновременното подаване на документацията, но да не влизам повече в чисто процедурни въпроси. Ако трябва, на допълнителните Ви въпроси ще отговоря.

Искам обаче да обърнете внимание на последното развитие на ситуацията. Подходът на министерството и на Столичната община е различен. Предложението на Столичната община включва възможността именно за компромис, за който говорих преди малко – допускане на малки компании с неясни финансови възможности, неясно минало, които да закупят част от активите на „Топлофикация - София” чрез отделянето им като обособени части. Това е позната схема за избор на инвеститор при най-лошо сключваните сделки до момента. Отделянето на тецовете като обособени части и развитието им като отделни дружества, тоест връщането ни към системата „вход и изход” на големи държавни или общински дружества – тази, която наблюдавахме дълги години с източването примерно на „Кремиковци”, отново ще ни обрече на същите последствия.

Освен всичко останало, това преструктуриране на „Топлофикация - София” за един дълъг период от време ще запази статуквото по отношение на управлението и няма да има гаранции за промяна на настоящия подход и стил на управление на дружеството.

Днес ще се проведе общо събрание, на което Столичната община ще отхвърли искането на министерството за промяна на ръководството на дружеството. Не само министерството, мисля и всички столичани много трудно ще бъдат убедени, че лявата и дясната ръка на Валентин Димитров, които продължават да управляват „Топлофикация - София”, са необходимият фактор за стабилизацията и за необходимата промяна в дружеството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – народният представител Минчо Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, аз не разбирам защо трябва да приватизираме това дружество? Защо държавата е такъв лош собственик? Защо общината е такъв лош собственик? Защо се допуска този грабеж?

Повече от ясно е, че приватизацията на “Топлофикация” няма да донесе никакви реални ползи на гражданите, бих казал, и на държавата - точно обратното, ще облагодетелства една малка група хора и техния личен финансов интерес. Имам чувството, че криминалната история с Валентин Димитров в момента се използва, за да се ускори приватизирането на “Топлофикация” - София. Питам се дали това не са същите хора, които създадоха този порочен модел? Ще ви кажа и защо.