1 Простен
ЕДНА ВЕЧЕР ЧУХ реч на бившия Държавен Секретар, Доктор Хенри Кисинджър. Той каза на събралите се, че първата му грешка е спомената в автобиографията му, на стр. 1159: Отбеляза също, че тя била и последната.
Ако трябваше аз да си напиша автобиография, първата ми грешка вероятно щеше да се намира още в предисловието на книгата, ако не и в самото съдържание! Никога не бих се опитал да застана пред Бога въз основа на собствената си доброта. Изключено е. Не че съм някакъв долен, морално пропаднал тип, а просто, защото далеч не съм толкова добър, че да бъда одобрен и приет от един абсолютно свят Бог.
Безперспективна праведност
Един много обикновен начин да се опитаме да станем праведни е да определим какво праведността е и какво не е, да установим една система от правила и след това да живеем според нея. Само, че има един проблем: никой не може да живее на висотата на собствените си правила и затова си измисляме безброй извинения, за да обясним защо сме се провалили. Най-обикновеното е, че неуспехът ни, всъщност, не е по наша вина.
Ако изпусна чаша и тя се счупи, не се дължи на това, че движенията ми не са координирани, а защото някой ме е повикал в неподходящия момент. Другите са вдигали твърде много шум в съседната стая, така че, всъщност, вината за моята грешка е тяхна: „Вижте какво ме накарахте да направя!“, казвам, "Вие сте причината да го направя, а не аз." Никой от нас не обича да приема обвинения.
Този начин на реагиране можем да проследим назад чак да Адам. Той обвини Ева за своя провал. „Жената, която си ми дал за съпруга“, каза той на Бога, „нейна е вината, че съм такъв, какъвто съм“ (вижте Битие 3:12). В Притчи се казва: „Има поколение, което е чисто пред своите си очи, обаче не е измито от нечистотата си“ (Притчи 30:12).
Ако си мислите, че сте много чист човек, а всъщност не сте измит от нечистотата си, то праведностга ви е убягнала. Библията казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас...Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“ (1 Йоан 1:8, 10). Писанието ясно изявява проблема ни: „...Целият свят е виновен пред Бога...Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:19, 23).
Всеки път, когато се опитаме да изградим праведността си върху спазване на правила, в края на краищата ще бъдем принудени да признаем, че работим с разтеглива мярка. Аз винаги ще се виждам морално по-добър, отколкото вие ме смятате и вие, в моите очи, ще изглеждате винаги по-зле морално, отколкото се виждате. Мога да видя във вашия живот какви ли не грешки, но като се погледна, малкото недостатъци, които забелязвам, не изглеждат толкова лоши.
Дори и праведността, която мога да постигна чрез това, което правя, е само една фалшива праведност. В Библията се казва: „Защото всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха...“ (Исая 64:6).
Ако връзката ни с Бога зависеше
от това да бъдем праведни и добри,
никога не бихме успели да се
справим.
Почти комично е да гледаме, как някои хора се перчат в дрипите си. Те се шляят насам-натам, придавайки си вид на свръхдуховни, облечени в някаква показна религиозност, която казва: „Аз съм по-свят от теб“. Говорят шепнешком, защото си мислят, че звучи по-свято и по-духовно. Използват архаизми като смятат, че такива думи звучат по-духовно. Виждаме ги да се пъчат със своята праведност, да пристъпват важно, да се изтъкват... а Бог клати глава неодобрително и казва: „Мръсни дрипи“.
Ако общението ми с Бога зависеше от това да бъда праведен и добър, никога не бих се справил.
Каква е мярката?
Тези, които вярват, че могат да станат угодни на Бога без Исус, ще трябва да се занимаят с някои решителни въпроси. Ако те вярват, че могат да влязат в небето, като достигнат известно ниво на доброта, тогава според какво мерило би трябвало да живеят? Какво ще изисква Бог от тях? Толкова много хора казват: „Чувствам, че общо взето съм внимателен и добър човек и съм готов да се явя пред Бога въз основа на собствените си заслуги“.
Но тези хора забравят да вземат предвид, че Божиите норми са различни от нашите. Исус ни показа какво е Божието изискване спрямо тези, които биха се стремили да влязат в небесното царство със собствени усилия, когато каза: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48). Мярката за този, който иска да бъде праведен пред Бога е абсолютно съвършенство и нищо по-малко от това - не само да полага всички усилия, или да бъде искрен, но да спазва безпогрешно всичко, което Бог е предвидил за човека. Явно е, че тези, които вярват, че могат да спечелят вечен живот поради добрите си дела, имат криво погрешно разбиране за святостта на Бога и за това какво означава да бъдеш праведен пред Него.
Ако ще въвеждаме мярка за праведно поведение, то трябва да използваме тази, установена от Исус Христос. Той е единствената личност, чийто живот беше причината Бог да каже: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17). За да се радваме на общение с Бога, трябва да бъдем толкова праведни колкото самия Исус. В Йоан 16:8, 10 Исус казва: „И Той (т.е. Святият Дух), когато дойде, ще обвини света за ... правда, защото отивам при Отца, и няма да Ме виждате вече“. Възнасянето на Исус в небето е Божието свидетелство пред света, че Исус е Неговият Син. Сякаш Бог казва: „Това е праведността, която ще приема в небето“. Животът на Исус е единствената мярка за праведност. Ако искам да бъда приет от Бога, трябва да бъда праведен като Исус Христос. Писанията показват, че има само един вид праведност, която Бог ще приеме, а именно праведността на самия Христос. Така че, ако искаме да застанем пред Бога въз основа на собствените си добри дела, трябва да живеем живот, който по доброта се равнява на тази, която виждаме в Исус.
Разбирам, обаче, че това е невъзможно. Не е по силите ми да постигна този вид праведност. Самият Исус заявява: „Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей 5:28).
Също: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си (без причина), излага се на съд“ (Матей 5:22). И по-нататък: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят. Благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост. На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ти ги отнема“ (Лука 6:27- 30). Заповядва ни: „...обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад“ (Лука 6:35).
Как може някой да бъде толкова праведен? За себе си знам, че не мога. Провалил съм се ужасно. Означава ли това, че трябва завинаги да бъда отчужден от Бога? Няма ли въобще никаква възможност да се радвам на общение с Него? Трябва ли да продължавам в тази празнота, в тази безизходица, търсейки и стремейки се към нещо, което никога няма да мога да получа?
Ако има някаква надежда Бог да ни прости, то трябва да съществува друга основа за това, различна от нашите дела. Както Павел заявява: "Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона..." (Римляни 3:20).
Ако изобщо някога можем да се радваме на общение с Бога, то ще трябва да ес основава на нещо друго, различно от собствената ни праведност. правилата за праведност, които Бог е установил, са прекалено строги, за да можем да ги спазваме. не са по силите ни. Единствената ни надежда е, че за нас е осигурена друг вид праведност, основана на принцип напълно различен от този на собствените ни дела.
Благодаря на Бога, че такъв принцип съществува! Нарича се благодат.
Какво представлява
благодатта ?
Основното значение на думата благодат е „красота“. В Новия Завет, благодат означава „Божието незаслужено благоволение“. Благодат е Бог да ми даде нещо, което не мога да получа със собствени усилия. Благодат е да бъда приет от Бога, въпреки че не го заслужавам и въпреки че не съм достоен за това.
Библията учи, че получавам благодат въз основа на моята вяра и доверие в Бога. В Евреи 11:6 се заявява, че без вяра е невъзможно да угодим на Бога. Получаваме прощение от един свят Бог само чрез вяра в Исус Христос и в Неговата смърт заради нас. Когато сложим доверието си в Него, старото досие е изтрито, започваме нов живот.
Не е възможно да получим прощение, като следваме някакъв закон или религиозна система. Необходимо беше Христос да отиде на кръста, за да положи основата, поради която мога да имам достъп до Бога.
Когато Исус се молеше в градината, Той каза: „Отче, ако щеш отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42), с което искаше да каже: „Ако е възможно хората да бъдат спасени по някакъв друг начин, освен чрез Моята смърт - ако могат да бъдат спасени, като станат религиозни, като спечелят по някакъв начин собствената си праведност - то тогава Аз не искам да отида на кръста. Моля Те, не Ме оставяй да премина през това ужасно изпитание“. Но това не беше възможно, и така Той отиде на кръста, умря, бе погребан и възкръсна. Неговата смърт направи възможно Бог да излее благодатта Си над теб и мен.
Може би един пример ще ни помогне да си изясним това. Представете си, че сте обвинен в извършване на престъпление. Обвинен сте, че сте влезли незаконно в имота на Вашия съсед. Всеки адвокат, който защитава подсъдим знае, че има два начина да бъдете оправдани: като се опитате да докажете, че не сте навлезли в имота на съседа Ви или, че сте имали пълното право да бъдете там.
А сега, нека приложим същата логика към нашето духовно състояние. Бог ни обвинява, че сме грешници, защото сме се разбунтували против Неговия закон и Неговата воля. Обвинява ни в неправедност.
Как можем да бъдем оправдани от тези обвинения? Не можем да кажем, че сме невинни, защото сме виновни. Всички сме съгрешили. Нито пък можем да кажем, че сме имали право да направим това, което сме направили, защото не сме имали това право. Ясно е, че действията ни са били погрешни. Как тогава можем да се възползваме от закона, в желанието си да бъдем простени? Отговорът е, че не може. Случаят е приключен. Не сме имали право да направим нещо, но въпреки това сме го направили - следователно сме виновни.
Големият банков обир
Нека сменим примера. Да предположим, че напълно съзнателно и умишлено съм обрал една банка. Законът ме осъжда, защото нито мога да кажа, нито да докажа, че не съм направил обира. Заснет съм с видео камера. Не мога да твърдя, че съм имал право да го направя, тъй като кражбата се осъжда от закона. Следователно, според него, не може да ми бъде простено.
По време на съдебния процес може да се опитам да кажа: „Обещавам, че няма вече да обирам банки до края на живота си. Отсега нататък ще живея честно и почтено. Никога вече по незаконен начин няма да взема нещо от някого“. Но това все пак не ме оправдава за онова, което вече съм направил. Може да се опитам да кажа, че трябва да ми се прости, защото съм направил много добрини с парите. От тях съм дал на църквата и съм изхранвал семейството си. Но „праведните“ ми дела не могат да неутрализират, или да опростят вината ми.
Съдията може да нареди да върна на банката всичките пари, които съм взел. Като част от присъдата ми, той може да ми заповяда да събирам консервни кутии, захвърлени покрай магистралата, за да помогна да опазим Америка красива. Може да прекарам остатъка от живота си във вършене на добри дела, но пак няма да ми бъде простено това, което вече съм направил. Всички дела, изисквани от закона, не могат да заличат вината ми.
Грешните ми постъпки от миналото все още съществуват. Аз съм крадец и присъдата е ясна.
Защо тогава, в духовно отношение, толкова много хора се опитват да докажат, че са невинни пред Бога, като се позовават на добрите си дела?
Мнозина от нас, реагират на своите грехове, вина и неправедност с разкаяние и взимане на нови решения. Искаме да се поправим и да отворим нова страница в живота си. Но тези усилия не могат да спечелят опрощението ни. Дори и най- добрите ни усилия не могат да заличат вината ни за това, което вече сме направили. Не можем никога да бъдем оправдани чрез добри дела. Даже един цял живот на добри дела не може да изкупи един единствен грях.
Бог ни прощава въз основа на жертвата на единородния Си Син. Цялата наша вина - всичките ни минали и бъдещи прегрешения - беше приписана на Исус Христос, невинният Агнец, на Съвършения, Който не познаваше грях. Той умря вместо нас. Понесе вината ни; страда и умря заради греховете ни. Павел пише: "Който за нас направи грешен /гръцки - грях/ Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (2 Коринтяни 5:21). Исус стана грях за нас, за да може ние да бъдем опростени чрез Него. С други думи, Той размени мястото си с нас. „...Богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (2 Коринтяни 8:9). Той е взел греха ни и ни е простил, заради простата ни вяра и доверие в Него.
Исус, нашата надежда
Когато Бог сложи върху Исус престъпленията на всички ни, Христос прие осъждението, което ни се полагаше, поради греховете ни. Той прие нашето заслужено наказание, което според Библията е смърт (вижте Римляни 6:23). Бог е заявил, че ако повярваме, че Исус Христос е наш Господ и Спасител, ще ни бъде простено всяко прегрешение, което някога сме направили. „...Кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ се казва в 1 Йоан 1:7. Това очистване е нещо, което законът никога не можеше да направи; то е осигурено чрез благодатта.
Можем да се стараем да
достигнем небето със
собствени усилия, или да
положим вярата си в Исус.
Факт е, че вярата е нашата единствена надежда. Добрите ни постъпки, усилия или дела никога не могат да ни спечелят Божието прощение. Павел заявява това със силните думи: „А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда“ (Римляни 4:5). На този, който не върши дела, а просто вярва, Бог вменява праведност. Бог ни дава това прощение поради вярата ни в делото, което Исус Христос вече е извършил за нас.
Изборът е ваш
Вие имате избор. Можете, или да се стремите да достигнете небето със собствени усилия и да се опитвате да бъдете добри колкото Исус, или да положите вярата си в Исус и да получите праведност пред Бога, като дар на благодатта Му.
За мен такъв избор изобщо не съществува. Знам, че чрез добрите си дела не мога по никакъв начин да достигна небето. Осъден съм безнадеждно, поради миналите ми грехове. Нямам никаква възможност да бъда приет от Бога освен чрез Неговата милост.
Добрата новина е, че Бог е промислил начин да бъдем приети от Него. Бог, Който е абсолютно свят и чист и толкова праведен, че никакъв грях не може да устои в присъствието Му, е приготвил начин за хора като нас да имаме общение с Него. Когато повярваме в жертвата, която Исус Христос принесе за нас - въпреки, че не сме я заслужили - Отец ни подарява пълно опрощение.
Това е евангелието на благодатта. Всеки един от нас може да има връзка с Бога, макар че далеч не сме съвършени. Въпреки това можем да имаме прекрасно общение с Бога, чрез Неговия Син Исус Христос.
Когато общението ни с Отец се основава на вяра в Сина Му, връзката ни е стабилна. Сега ние сме Божии синове. Понеже Той е наш Баща, няма защо да се чудим дали сме достойни да дойдем при Него. Не правим това въз основа на нашето достойнство, а на родството ни с Него.
Това е същността на евангелието на благодатта. Бог гледа на нас така, като че ли никога не сме извършили нито едно прегрешение спрямо Него.
За мен е трудно, обаче, да гледам на себе си по този начин. Поглеждам се в огледалото и си казвам: „Чък, ти си грешник. Не можеш да контролираш апетита си; имаш толкова много недостатъци“. И въпреки това, Бог ме поглежда и казва: „Простен!“. Той ме обича и ме приема такъв какъвто съм, защото съм в Исус Христос. Така, както е приел собствения Си Син, така сега Той приема и мен. Павел ни казва, че сме приети във
„Възлюбения Му“ (Ефесяни 1:6). Възлюбеният е Христос; и вие, бидейки в Христос, сте приети от Бога точно така както Христос е приет.
Ето защо евангелието на благодатта е най- добрата новина, която някога съм чувал. Бог ни прощава, защото вярваме в Сина му, Когото Той изпрати да умре за греховете ни. Всичките ни грехове са заличени. Не ни държи сметка за вина. Както Павел ни казва: „Блажени ония, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“ (вижте Римляни 4:7-8).
Като Божии синове, имаме пълното право да дойдем при нашия Отец и да Го помолим за всичко, от което имаме нужда. Можем напълно да се доверим на мъдростта на нашия Отец, с която ще отсъди да удовлетвори или да отхвърли молбата ни, според знанието Си за това кое е най-добро за нас. Можем да поверим живота си на нашия небесен Отец, Който толкова много ни обича. Той ще ни даде само това, което е най-добро.
Каква радост е да знаем, че Бог копнее да ни подари богатството и пълнотата на Своята любов - не защото я заслужаваме, а защото Той ни обича. Това е евангелието на благодатта в Исус Христос!
Сподели с приятели: |