Ракът е просто гъбичка и се лекува със сода?

Ракът е просто гъбичка и се лекува със сода?

До голяма степен неясните причинители на рака също са в основата на много конспиративни теории. Забележителна в това отношение е историята на Тулио Симончини.

Роденият през 1951 г. италиански онколог има претенцията, че е открил е лек срещу страшната болест. Той твърди, че ракът се причинява от гъбичките кандида албиканс и е форма на техния свръхрастеж в човешкия организъм.

Оттам идва и неговата терапия - инжекции със сода бикарбонат. Според негови разкази той е работил като лекар, но е уволнен и му е забранено да практикува, след като вместо химиотерапия предписал на пациент своето лечение със сода.

Въпреки че медицината отдавна е отхвърлила тази терапия, сайтовете са пълни със случаи на болни от различни видове рак, излекувани по метода на Симончини. Своите изследвания спорният лекар, който е гостувал и у нас, събира в книгата

"Ракът е гъбичка11"

И действително в множество ракови образувания се открива кандида. По мнението на медици обаче те са там не като причинители, а защото отслабналата от болестта имунна система не може да се бори с тях.

Въпреки това версията на Симончини има много поддръжници по света. По принцип около 90% от хората са носители на кандида,така че тази теория повдига и въпроси.

Например, ако ракът се причинява от гъбички, каква е ролята на антибиотиците, дали много от тях не вредят на организма дългосрочно. Тези ефективни срещу бактерии лекарства предизвикватреволюция в медицината, но имат и множество неблагоприятни въздействия върху здравето. Покрай вредните бактерии те убиват и полезната чревна флора, която има защитни функции. Проблемът е, че хората приемат голямо количество антибиотици не само когато се лекуват от инфекция с микроби, а и чрез храната. В наше време се използват широко антибиотичните препарати в животновъдството, а оттам с месото те попадат и в човешкия организъм.

От своя страна гъбичките също са живи организми и отделят около 80 различни химически вещества като страничен продукт на метаболизма си в човешкото тяло. Всички те са токсични и някои имат сходни свойства с формалдехида, пише Ким Еванс в най-влиятелния блог в света -Хъфингтън пост. Тя изброява и някои от симптомите, които предизвикват свръхрастежа на кандида - пърхот, екзема, главоболие, алергии, обриви, акне, болки, предменструален синдром, мозъчна мъгла, болки в мускулите, фибромиалгия, гняв, депресия... Но най-вече приемът на антибиотици убива здравословните бактерии в стомашно-чревния тракт, след което се получава т. нар. кандидоза. А след приема на захар или рафинирани въглехидрати се подхранва свръхрастежът на гъбичките.

"Тези здравословни бактерии са ни дадени още като бебета чрез кърмата и затова си има причина, пише Еванс, която е и автор на популярни книги за пречистване на организма чрез диети. -Те също могат да се консумират и да се попълват чрез добавки, качествено кисело мляко, екологичночисто месо и непастьоризирано кисело зеле. Добре ще е хората да консумират тези храни редовно."

Все пак засега никъде няма официално научно потвърждение за лечение на рака със сода. За сметка на това тази популярна теория постоянно дава живот на нови конспирации. Макар самият Симончини да твърди, че при терапията си инжектира содата под формата на препарат, който се купува от аптеките, много хора на своя глава гълтали дори профилактично сода от магазина

За тях любителите на мистерии са създали съвсем нова конспирация - международната мафия на фармацевтичните гиганти нарочно е пуснала в търговската мрежа сода менте, която няма лечебни свойства.

Как прецакахме българския бацил за Нобелова награда

Българският млечен бацил може да излекува рака, но българската злоба и завист постоянно го насаждат. Те са причина както в литературата, така и в медицината България все още да няма Нобелов лауреат.

Лактобацилус булгарикус триумфално шества по света във всяка кофичка кисело мляко, но неговият откривател и кръстник д-р Стамен Григоров така и не получава признание в родината си приживе. Дори напротив - всячески му пречат да лекува болни от туберкулоза със създадена от него ваксина. "Как българин шъ ликува охтикътъ?", отрязват го от дирекция "Народно здраве". Ваксината е второто голямо откритие на д-р Григоров, което директорът на института "Пастьор" Албер Калмет и неговият ученик Камий Герен избързват да патентоват и така си я присвояват. От 1921 г. с нея по цял свят се лекува туберкулоза. Представлява омаломощен щам, извлечен от млякото на туберкулозна крава и препосят 230 пъти в продължение на 14 г. Нарича се BCG, съкращение от "Бацил на Калмет и Герен". Тази ваксина е по-нестабилна от Григоровата, тъй като е с живи бактерии. Въпреки това световната слава остава за французите.

Великата българска бактерия за пръв път е рекламирана по света от нобелиста Иля Мечников. Това става година след откриването й от Григоров. Мечников обявява, че тя удължава живота и поради това именно в родината й България има най-много столетници. Ученият обяснява, че стареенето е болест. Тя се причинява от загнили в дебелото черво остатъци от храната, в които се развъждат токсични микроорганизми. Българският бацил обаче ги изтребва. От този момент до края на живота си Мечников всекидневно яде българско кисело мляко.

След десетилетия в лаборатория на софийската болница ИСУЛ случайно или не д-р Иван Богданов открива, че българският бацил лекува карцинома на Ерлих и саркома 180 на Крокер, присадени на бели мишки. Това са най-смъртоносните видове рак и поради това се използват за опити с животни. Те бързо образуват подкожни тумори по гърба с размер до 2 см. Но след третиране с българския бацил при 30% от мишките за 7-10 дни туморът се уплътнява, изсъхва и пада, язвата от него зараства и кожата се покрива с косъмчета.

Този резултат е докладван на симпозиум в Прага през 1959 г. и предизвиква сензация. Аха, значи в българския бацил има някаква феноменална антиракова съставка! И Богданов посвещава живота си на нейното търсене.

Веднага с подписа на Тодор Живков

(със зелено мастило) излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП и му откриват пял институт "за противоракови антибиотици". Слагат го за директор, а за шеф на химическата лаборатория в него през 1962 г. той кани младия учен Пенчо Далев. Оттогава двамата работят съвместно почти 20 г., като Богданов нарежда какво да се изолира, пречиства и идентифицира, за да се установи химичната структура на "антибиотика". Директорът следи всеки ден протоколите за въздействието на отделните фракции при всеки експеримент с мишки, като всяка мишка си има личен картон.

Богданов обаче си е внушил, че активното вещество в бацила е в нуклеиновите киселини. Той дори подготвя и поддържа патент за това от 1972 г. насам, макар това изобщо да не се потвърждава при опити. Напротив, колкото по-богати на ДНК или РНК стават фракциите, толкова по-неактивни са те. След години тежка, денонощна работа е изолирано и изпробвано всичко от вътреклетъчното съдържание на лактобацилус булгарикус - киселини, белтъци, полифосфати, но активната съставка убягва, а Богданов отказва тя да бъде търсена другаде. Тогава химикът Далев на своя глава започва да изолира вещества от клетъчната стена и дори пише статия за тейхоевите киселини от нея в научно списание на БАН.

През 1964г. в института идват двама японци от "Кийова Хако" - първия в света производител на аминокиселини (глутаминова и аспаригинова). Тази фирма създава най-добрия за времето си антираков антибиотик

Митомицин С. Негов откривател е д-р Щигетоши Вакаки. По негова поръка японците се интересуват от работата на Богданов и Далев и ги канят да занесат щамове в Токио. Междувременно, понеже от славния бацил вече силно замирисва на долари, институтът е прехвърлен към ТЕКСИМ, чийто директор е назначеният за капиталист Георги Найденов. В продължение на 2 месеца в Мишима двамата учени работят с изолиран от японците лизозим. Това е ензим в яйчния белтък и в очната лигавица, който пази яйцето и окото от инфекции, като разтваря клетъчните стени на микробите и така ги убива. Оказва се,че лизозимът разтваря и стените на българския бацил, като антираковото му действие се пренася в разтвора

И макар активното вещество в него така и да не е изолирано, Далев вече е твърдо убеден, че то е в клетъчната стена на нашия бацил.

Тази стена е сложна мрежа от полизахаридни вериги, изградени от аминозахари - глюкозамин и мурамова киселина. Свързват ги пептиди, които пък са изградени от 5-6 аминокиселини. Пептидите се слепват в здрава торба, която събира съдържимото в цялата клетка на бацила. Тази клетъчна сте на е толкова яка, че издържа отвътре навън налягане от 20 атмосфери. Нарича се мурамин (от латински muros - стена) и се изгражда от мономерни единици - гликопептиди.

За да разкъсва бактерията и да изолира чисти клетъчни стени,

Далев измисля машина, чертае я и й дава име - ултразвуков дезинтегратор. Отпускат му пари и заводът "Промишлена електроника" в Габрово го изработва. Новата линия е наречена линия 120. Японците също работят по клетъчните стени и след година Делев получава картичка от Богданов с изглед от Токио. В нея той пише: "Ще имам конкретна работа по линия 120. Особено добър се оказа препаратът 3-41-3 в дози от 1 мг. Остава да доразработите тази Ваша идея - да го получаваме по-чист и евентуално повече."

И ТЕКСИМ почва да внася лизозим от Германия и Швейцария, а после почва да си го прави сам от яйчни белтъци. Богданов разтваря лактобацили в него и така създава препарата "Анабол", а след него и "Бластолизин". Двата препарата започват да се дават на болни от рак и са патентовани. Днес гъмжи от патенти за "получаване на имуностимулант чрез разтваряне на лактобацили в лизозим". Най-много са руските, но има и доста американски - на Богданов.

Причината е,-че след Япония в работата на института своя нос завира и Съветският съюз. През 1972 г. Далев е пратен да изследва препарата си 3-41-3 в Москва, да открие естеството на активния принцип и да защити докторска дисертация върху него. Откритието става в Института по биохимия към Академията на науките на СССР. Лечебното вещество срещу рак се оказва гликопептид от 5 аминокиселини, свързан с един дизахарид от глюкозамин и мурамова киселина. Далев го описва в дисертация от 119 страници, защитена в Москва през 1976 г.

За научен ръководител посочва шефа си, а консултанти са светилата акад. Колосов и д-р Гуревич. Защитата минава блестящо и Далев освен от Богданов и другите е поздравен и от самия академик Опарин - световно светило, автор на теорията за произхода на живота.

В София обаче Богданов обявява, че научната работа по пептида е свършена и вече ще се работи в друга насока (пак ли нуклеидите!?). Далев обаче продължава да произвежда големи количества от препарата си ида ги предава на Богданов, знаейки за патентите му, но без да го е грижа за тях.

На 26 октомври 1980 г. срещу него е цръцнат донос

Това е "докладна записка" от Богданов до министъра Георги Панков. В нея първо се разкрива, че е назначил на работа братовчедка си и я е и добре законспирирал". После му се приписват пасивност заради творческа немощ и заради странични доходи - наречени "леви заработки" по съвместителство. Добавя се, че е направил експлозия в лаборатория и е разлял живак и накрая, че авторските свидетелства за бластолизина били отказани с мотива, че всичко е описано в дисертацията му, и това възмутило съветските съавтори. Доносът свършва с предложение Далев да бъде махнат от института.

Той пише обяснение от 14 страници, от което става ясно, че всичко в доноса е лъжливо, а някои обвинения са и глупави. Въпреки това министерска заповед от 16 март 1981 г. прехвърля Далев и братовчедката в друг институт. По-късно се мести в Софийския университет и в следващите години има над 100 научни труда, издава 14 книги, става професор и обучава около 50 докторанти. През 1982 г. го викат в БАН на среща с френския професор Едгар Ле-дерер - икона за химиците от онова време. Онзимуказва,чее ходил да чете дисертацията на му в Москва. "Знаете ли, че сте от първите в света, които доказват антираковата активност на муреините (веществата от клетъчната стена)?", казва френското светило. После предлага на Далев да работят заедно в Париж и обещава да му прати покана. Тя идва бързо, но на Далев писмено са забранени "всякакви контакти и кореспонденция с учени от капиталистическия свят". Така пробивът на неговия гликопептид като лекарство пак се проваля.

Оттогава гликопептиди от клетъчни стени се изолират и синтезират много лесно. Правят ги самият Ледерер и един руснак, вече академик (на когото обаче не му се получава кольцо - тоест молекулата не се циклизира в пръстен). Вече има и руско лекарство срещу рак - "Ликопид", в което пептидът на Далев е скрит под съкращението ГМДП.

Днес в България фирмата "Деодан" развива търговска и научна дейност с препарати на основата на българския млечен бацил. Главният от тях е "Бластолизин", наричан вече "Деодан", демек "даден от бога". За него в рекламата му пише, че е изработен от д-р Иван Богданов през 1966 г. и че е гликопептид от клетъчната стена на бацила.

Това е лъжа, на която автори са племеникът и синът на д-р Богданов

Тя обаче петни паметта му, защото той пръв установява антираковото действие на бацила. Не е успял да открие на какво се дължи то и си е присвоил активната му съставка.

Ако не бяха злобата, завистта и комунизмът, Богданов и Далев щяха да са си поделили Нобелова награда - било за химия, било за медицина.