Губернатор преглежда без пари на 1 април

Burnout удря висшисти

Изпушване. Напоследък чуваме думата почесто от "добър ден". Особено след като превъртелият пилот Андреас Лубиц заби Ербъс със 150 души в земята. Какво е отключило депресията му? Какво събужда агресията, греха на убийството и кара едно американско дете да застреля по-малкия си брат заради бургер? А у нас майка да се хвърли с детето си от третия етаж.

Отговорът е Burnout прегряване. Чумата на XXI век. Тя е резултат от епидемията стрес. Натрупването на постоянно напрежение в работата, вкъщи, в емоционален план води до изпушване, обясняват психолозите. Човек превърта, без да е луд според медицинските учебници. Крайните проявления на синдрома, необясними за нормалното поведение, стават все по-чести и по-жестоки. Застигнатият от Burnout организъм дава сигнали много по-рано, обърнете внимание алармират психолозите. В науката синдромът означава "професионално прегаряне". Ако човек не вижда смисъл в работата си, ако е безразличен към околните, чувства се непрекъснато уморен, вероятно страда от болестта на XXI век. "Burnout" е типично работен стрес, породен от бързане, ангажименти, много задачи. Човек се чуди с какво да се захване по-напред, когато няма план за работа, получава се едно объркване", казва психологът Христина Краева-Стоянова. Според нея това са състояния, при които напрежението ескалира емоционално. Това води пък до вегетативни промени чувстваме се разтревожени, притеснени, получаваме сърцебиене, главоболие, изтръпване на ръце. "Burnout рефлектира и върху емоциите, върху поведението и много пъти дори върху социалното функциониране. Както и до семейни проблеми, дори и до развод", казва Стоянова. Според нея този стрес може да докара и депресия. До нея водят и съдбовни събития като загуба на любим човек или ценни взаимоотношения, предмети, работа.

Депресията е част от синдрома Burnout. Трябва да се търси лекарска помощ още при първите симптоми на Burnout, казва д-р Петър Вълков, клиничен психолог. Симптомите са два вида - телесни и емоционални. Към първите спада продължителната умора, честите настинки, главоболието, а към вторите - потиснато, тъжно настроение, загуба на интерес, занемаряване на социалните контакти, безразличие, апатия. Ако не се предприемат мерки, се стига до клиничната депресия, която се лекува медикаментозно или с психотерапия.

В световен мащаб 10% от населението страдат от клинична депресия. Жените са два пъти по-уязвими от мъжете, тъй като те са по-чувствителни. Това е свързано с майчиния инстинкт, който трябва да подскаже от какво има нужда бебето или малкото дете, обясняват медиците. Депресията не е проблем само на работещите хора. Тя застига и ладите. Според едно американско изследване 25% от студентите в университетите са засегнати. Причината е, че се стресират при смяна на мястото на живеене и стил на живот, като се откъсват от подкрепата на семейната среда.

Професиите с най-голям стрес на работното място са учителите, лекарите, пожарникарите, полицаите.

***

5 стъпки към спасението

Американската асоциация по психология препоръчва стратегия за справяне с Burnout феномена:

1. Поставете си нови задачи и цели - личността трябва да си отговори на въпроса чии идеали следва - своите собствени или нечии чужди

2. Потърсете помощ-дискутирайте проблема с приятели, семейството или психотерапевт. Те ще ви помогнат да си определите нови професионални и жизнени цели и да намерите сили за реализацията им

3. Намерете занимания извън работата - професионалната дейност не трябва да е единствен източник на успехи и радост в живота

4. Спорт! Натоварвайки тялото, се разтоварва психиката

5. Ако проблемите надвишават силите на човека да се справи сам, потърсете незабавно помощ на специалист клиничен психолог или психотерапевт

Всеки втори болничен заради стрес в офиса

Психосоциалните рискове и стресът на работното място са сред най-големите предизвикателства пред здравето на хората. Всеки втори работник и служител се оплаква от сериозен психологически дискомфорт на работното си място, показва мащабно изследване за условията на труд у нас, направено преди две години. По данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа пък половината от всички загубени работни дни заради излизане в болнични са причинени от стрес, довел до изтощение, депресия и сърдечно-съдови заболявания. На стреса на работното място трябва да се гледа като на организационен проблем, а не като личен недостатък. В тази връзка стресът може да бъде управляван като всеки друг риск на безопасността и здравето при работа, смята Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Затова според него е много важно работодателите да идентифицират източниците на стрес и да предприемат мерки за тяхното отстраняване. Защото това е инвестиция в човешкия капитал, която лесно се възвръща с по-голяма производителност на труда. В България най-масово стресът е причинен от бързо темпо на работа, прекомерно и продължително натоварване, замърсена среда и неергономични условия на труд. В определени сектори и професии заради натовареността хората имат все по-малко време за пълноценна почивка и срещи с близки и приятели.

"Едни от най-високите нива на стрес се забелязват сред самите работодатели и мениджъри", посочва Нейков. Те са притиснати не само от гонене на добри резултати във фирмите си, но и от други външни влияния като правната и икономическата несигурност.