Родители не искат болни деца в училищата

Наказани да страдат

Нашето време е забравило чумата. От туберкулоза страдат основно бездомните. Скоро вероятно ще започне да се лекува и СПИН. Най-големите страдания, които човечеството понася днес, са гладът и ужасът от войните. Които се дължат на човешката примитивност, злоба и алчност.

Мирният свят е модернизиран технологично, а човекът е разкъсван между максималната експлоатация на неговия умствен труд и в същото време изключването на социалните му потребности - общуване в реално време, споделяне на емоции, забавления и отдих. Свят, който изисква непрекъснато развиване и усъвършенстване на нашите способности. Често това е и свят, лишен от любов.

Труден за приемане и отнемащ много енергия за непрекъснати битки с обстоятелствата. Оказва се, че в това наше време заболяванията на психиката са най-често срещани. Нещо като съпътстващ фактор.

През 2010 г. са били хоспитализирани 51 881 души в психиатричните клиники в страната. Това означава, че толкова българи са имали отклонение от нормата, което не им позволява да живеят по нормален начин - да ходят на работа, да отглеждат децата си, да се срещат с приятели, да поддържат прилични контакти със съседите и т.н.

Според мен това са 51 881 души, които са имали проблеми в работата си, ако са имали такава изобщо; били са под напрежение заради недостатъчните средства, с които да изхранват себе си и децата си и да плащат сметките си за ток и парно; изплащали са кредити и заеми; движили са се в неуютна среда или не са можели да си взимат изпитите в университета. Да, сред тях има никак немалко млади хора - такива, пред които стоят редица житейски въпроси за решаване.

В същото време специалистите по психиатрия казват, че всеки втори, който се движи по улиците, има психично разстройство, което не лекува. Може би поради факта, че в болниците в България има едва 4888 легла за психичноболни, българите не се лекуват. Но едва ли това е единствената причина. Много малко са случаите, в които човек доброволно отива на психиатър, за да помоли да му изпишат халоперидол или някакъв антидепресант.

Та нали всички ще ги сочат с пръст? Шефът ще ги уволни, семейството ще се отдръпне, приятелите ще се разбягат... А и на халоперидол е невъзможно да се работи. Нито да се учи. Нито да се смее.

Изобщо обществото ни робува на стигмата. Да си луд е престъпление, по-прозаично от бедността и болестите. А те често вървят ръка за ръка. Или дори между тях има причинно-следствена връзка.

Държавата дава близо 26 лева на болен за един негов ден в психиатрична болница. За тези 26 лева болният получава русенски креват, понякога без спално бельо, постна храна, тоалетни без врати, общ душ за всички в болницата, лекарства с много странични ефекти. Може да се случи и да получи шамар от недоволните от живота санитари. При всички случаи ще бъде лишен от условията на средата, която може да го излекува. И ще има привилегията да постъпи в тази среда само ако е здравноосигурен.

Престоят в психиатрията прави хората неспособни да се върнат към предишния си живот. Досегът до психичноболни в изострено състояние ги откъсва и отчуждава от живота, който изисква адекватност.

На излизане от болницата болният получава диагноза. Най-често тя е шизофрения. Не знам дали лекарите имат някаква изгода от поставянето на тежки диагнози, но за бедните болни тя означава безплатни лекарства и евентуално социална пенсия. Бих добавила и повече направления за прегледи при психиатър, но се оказва, че направления се дават само на първо число от месеца. А и специалистите не гледат с добро око на направленията - те предпочитат платените прегледи, естествено.

Интересен факт е размерът на пенсията на хората с диагноза шизофрения. Приема се, че те се инвалидизират, защото не могат да работят. И въобще да съществуват в обществото. Те са трайно нетрудоспособни. Противно на логиката тяхната пенсия е най-малка - сума от порядъка на 100-150 лева. Не повече.

Как тези средства могат да компенсират нетрудоспособността на болния?

И как светът да стане по-уютен за болните и бедните?

Като спрем с алчността и злобата първо.