Здравословни и безопасни условия на труд (збут) въпрос

Стратегии и техники за работа с деца с нарушения от аутистичния спектър, които може да се прилагат в детската градина

Изтегляне 75.12 Kb. страница 19/21 Дата 02.04.2024 Размер 75.12 Kb. #120858

Навигация на страницата:

• ВЪПРОС Организира ежедневните дейности за деца с увреждания и хронични заболявания

Стратегии и техники за работа с деца с нарушения от аутистичния спектър, които може да се прилагат в детската градина Терминът „аутизъм” е въведен през 1907 г. от Ойген Блойлер, произлиза от гръцкото autos (себе си) и в точен превод означава „съществуване сам за себе си“.Препоръки за работа с деца от аутистичния спектър: Осигурете ясни физически и визуални граници, ако в групата имате дете от спектъра на аутизма. Използвайте етикети, символи, цветово кодиране, номерации, снимки при организиране на средата. Използвайте конкрет-ни помагала, като таймери, часовници, списъци, разписания. Намалете до минимум визуални, звукови, физически отвличания на вниманието. Помислете за подходящото индивидуално работно място за детето, като обърнете внимание на местоположението, близостта на другите деца, представяйте правилата и рутините ясно и визуално, покажете ясни и ви-зуални системи за награда. Ако е необходимо, понякога използвайте „под-мамващи” предмети. Подкрепете детето в заучаването на социални умения. Децата с нарушения от аутистичния спектър често се дразнят от присъствието на другите деца, не се интересуват от тях, отдалечават се, играят сами. Целта е бъдат подпомогнати в приемането и разбирането на другото дете. В първите дни, седмици от адаптацията в детска група позволете на детето да бъде встрани от групата. Това е необходимо, за да се почувства то сигурно и спо-койно, да приеме новата среда и обстановката. Не допускайте обаче това да се превърне в ежедневие! Веднага щом детето се държи видимо по-спокойно с Вас, започнете да го социализирате. Нека всеки път има пред-виден материал за работа и за него (адаптиран според възможностите му). Подканяйте го да седне до другите, дори и само, за да ги наблюдава. ВЪПРОС Организира ежедневните дейности за деца с увреждания и хронични заболявания Комуникацията в основите на развитието Общуването се разглежда като сложен и многостранен процес. Този процес е важен фактор за цялостното развитие на личността. Общуването е опит да разберем чувствата и мислите на хората около нас, както и да дадем подхо-дяща реакция в отговор на тези мисли и чувства.Нуждата от общуване и социално взаимодействие ни заставя от най-ранни години да се стремим да използваме жестове, мимики, да развиваме устна-та реч. Така разбираме света, който ни обкръжава, мислим, изразяваме своите потребности, идеи. Човек използва също погледа, посочването, усмивката, плача, погалването, агресията, интонацията, паузите, приближаването до другия, подравняването и други, за да привлече чуждото внимание. Особено важно за комуникативното развитие на малкото дете, е то да бъде въведено от възрастния в света на обектите, но не самоцелно, а по-скоро заради факта, че тези обекти могат да са предмет на общуване. Основни причини, поради кои-то общуването при децата със специални нужди е затруднено, са слабата им мотивацията за общуване, недостатъчна степен на разбиране на света, и то без да споделят традиционното виждане за него, при общуване се затрудняват да изчакват другия/да се редуват, нямат понятие за „социално време”, нямат достатъчни практически опит и умения, не са в състояние гъвкаво и креативно да използват езика, нямат умения да използват езика за социализиране, страдат от нарушения на невербалната комуникация. Когато детето няма развита функционална система за комуникация, то може да бъде обучено да използва различни методи за общуване. Те могат да бъдат алтернативни – вместо реч, или допълващи речта. В зависимост от използването на технологии може да бъдат нискотехнологични – картинки, знаци, символи и др., или високотехно-логични – редица електронни помагала, компютри, таблети, smart телефони. Изборът ще зависи от индивидуалното ниво на физическата и умствената спо-собност на детето, от подкрепящата среда. Дидактични материали, играчки и помощни средства – Играчките и материалите, които се предлагат на децата със специални нуж-ди, трябва да бъдат съобразени с особеностите на общата и фината им моторика, лесни и удобни за хващане. Когато на децата с ДЦП се предлагат книжки и картинки, те могат да бъ-дат изработени от различни материи, да са по-плътни и за предпочитане е да бъдат поставени на наклонена повърхност под ъгъл 45 градуса за по-лесно виждане. Картинките трябва да са изчистени, с ясни цветове, без допълнителни елементи. Ако се налага, за улесняване на общуването могат да се използват индивидуални комуникатори за детето. Това са бутони за комуникация, на които предварително или на момента възрастен може да направи гласов запис с различна продължителност, в зависимост от паметта на комуникатора. По време на общуване с възрастни или с други деца, детето може да натисне бутона и така да отговори на въпрос, поздрав и др. Така ще се чувства част от групата, равнопоставено с другите деца. Ако в детската група има дете със сериозни двигателни нарушения, при което се наблюдава повишен или понижен тонус на мускулите в устата, от-говорни за дъвкане и преглъщане (на устните и езика), тогава е необходимо хранещите детето да се консултират с родителите му, с кинезитерапевт/рехабилитатор, логопед от екипа специалисти, работещи с него, за подходящия модел на хранене. Важно е да се внимава за открито или скрито аспириране. При децата с ДЦП от изключителна важност са и приборите за хранене. Те не бива да бъдат метални, тъй като това би повишило спастичността им и би засилило саливацията. Подходящи са почти плоски пластмасови лъжици и пластмасови чашки с изрязана част от едната страна на стената, така че да има място за носа и да се улесни дишането по време на пиене. Когато децата с ДЦП се приучават към самостоятелно хранене и пиене, могат да се ползват адаптирани прибори – лъжици с удебелени дръжки за подпомагане на зах-ващането на детето и изкривена предна част под различен ъгъл за по-лесно поднасяне към устата, а чашите за пиене за по-голяма стабилност трябва да имат дръжки от двете страни за двете ръце. Чиниите трябва да бъдат фиксирани върху нехлъзгаща се повърхност. Децата от спектъра на аутизма също имат особености при храненето, които трябва да се имат предвид. Това могат да бъдат различни алергии, сензорни нарушения и/или диети, с които храната им трябва да бъде съобразена. Понякога неправилното сервиране на храните може да доведе до прояви на неприемливо поведение. Те лесно могат да бъдат избегнати като се използват съдове с няколко отделения, в които различните вкусове и консистенции да не се смесват. Изтегляне 75.12 Kb. Сподели с приятели: