Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Пета глава ЕЛИТНИТЕ СПОРТИСТИ В ЗОНАТА
Изтегляне 1.95 Mb.
|
Пета главаЕЛИТНИТЕ СПОРТИСТИ В ЗОНАТАОсем златни медала по плуване на Олимпиадата в Барселона. Резултатът не е никак лош, дори за цяла голяма страна, да не говорим само за един американски университет. Прибавете към това шест последователни шампионски титли по плуване в Националната универсиада (NCAA) през последните три години. Коя фабрика за атлети бе дала подобни забележителни резултати? Това не е някое спортно училище. Всъщност става дума за една от най-строгите и трудни академични институции в Америка: Станфордския университет. Станфордските плувци са сред стотиците елитни спортисти, с които съм работил, за да им помогна да получат предимството да се състезават в Зоната. Хормоналните промени, които се опитва да постигне чрез тренировките един елитен атлет са същите, от които се нуждае един сърдечноболен, за да оздравее. И в двата случая става въпрос за производството на повече Добри и по-малко лоши айказаноиди. И в двата случая става дума за престой в Зоната. Вече разбрахте, че консумирането на богати на въглехидрати храни е най-сигурният начин да останем извън нея. Точно това обаче е основата на съвременното хранене за спортисти, особено за онези, които заемат първите места в света. Специалистите по въпросите на храненето обаче грешат страшно много. Представянето на един спортист не се решава в самия ден на състезанието и със сигурност не зависи от някаква енергизираща напитка или сладкиш. (Между другото повечето от т. нар. „енергизиращи сладкишчета", предлагани днес на пазара, са богати на въглехидрати и бедни на мазнини и протеини. По хранителен състав те не са кой знае колко по-различни от традиционните сладкиши от рода на „Марс", само дето последните имат по-приятен вкус. Изводът е: може цял ден да нагьвате един след друг въпросните „енергизиращи" сладкиши, без никога да достигнете Зоната.) Представянето на елитните спортисти зависи от тяхната тренировка и от храненето им в продължение на седмици и дори месеци преди съответното събитие. Нищо в публикуваната досега научна литература не поддържа наложилото се мнение, че продължителната консумация (за повече от пет дни) на богата на въглехидрати храна подобрява спортните изяви. Затова пък начинът на хранене, който ни отвежда в Зоната, увеличава значително спортните достижения и това може да бъде измерено научно. Откъде знам ли? Прекарах последните четири години в изследване на това твърдение и изпробването му върху някои от най-добрите спортисти в света. Тези атлети и техните треньори се превърнаха в живи лаборатории. Първата възможност да работя с голяма група елитни спортисти в обстановка, подобна на клиничната, ми се предостави през 1991 година, когато бившият треньор по издръжливост на „Лос Анджелис Рейдърс" Марв Маринович, се свърза с мен. Всяко лято той провежда един свръхнатоварен тренировъчен лагер в Калифорния за професионални баскетболисти и за състезатели по американски футбол от колежите. Той бе чул за Зоната покрай работата ми с Гарет Гимънт, по онова време треньор по физическа издръжливост на"JIoc Анджелис Рамс", и с неколцина от играчите на “Рамс”. Когато се запознах с Марв, теглото му беше с дванайсет килограма над нормата, въпреки че беше един от най-прочутите треньори в Америка. Подобно на почти всички елитни атлети, той беше страстен привърженик на богато на въглехидрати хранене. Първото, което направих, беше да го окуража да влезе в Зоната. Маринович беше скептично настроен. Как бе възможно всички специалисти по спортно хранене да грешат? В същото време обаче знаеше за огромния успех на Гарет Гимънт и „Лос Анджелис Рамс", постигнат благодарение на спазването на моята диета. И реши да опита. Две седмици по-късно той ми се обади и съобщи, че по време на тренировките се случило нещо прекрасно. Докато се занимавал с вдигане на тежести, „внезапно в стаята като че повя антигравитационен вятър." Сега вече беше истински заинтригуван и се зае с всички сили да промени из основи разбиранията си за диетата на спортиста. И така, Марв вече бе убеден, но останалите бяха все още скептично настроени. Защо трябвало да променя нещата? Нима предишните му хранителни стратегии не бяха носили винаги добри резултати? Да, така е, но хора като Марв, които са сред най-добрите треньори в света, винаги горят от желание да бъдат дори още по-добри. Марв попита дали ме интересува да направя изследване с група от девет елитни спортисти, ако той ми гарантира, че те ще следват моята диета. Положителният ми отговор, разбира се, бе незабавен. Предложението бе особено привлекателно, тъй като щях да имам възможност да работя с по-голяма група спортисти във върхова форма. По-големият брой на участващите в експеримента хора щеше да даде възможност да се направи статистически анализ. Сега вече Щях да мога да потвърдя научно, че резултатите могат да се възпроизвеждат, така, както можеха да се възпроизвеждат в изследванията ми, в които участваха хора с леко наднормено тегло. Статистиката ще се изкаже върху това каква е вероятността получените резултати да бъдат възпроизведени. Ако факторът на вероятността е по-голям от 95% (т. е. р-фактор по-малък от 0,05), тогава може да бъдете уверени, че ако повторите същия опит 100 пъти, резултатите ще се повторят 95 пъти. За един статистически анализ обаче са нужни достатъчно хора, готови да следват стриктно всички указания по време на изследването. Спортистите на Марв изпълняваха това условие. Освен това експериментът щеше да покаже дали си заслужаваше да продължа по-нататък изследванията си с елитни атлети. Ако не успеех да получа статистически значими резултати сега, при тези чудесни условия, даващи възможност за строг контрол, нямаше да го направя никога. И така, през лятото на 1991 година поставихме деветима от спортистите на Марв (шестима колежани -състезатели по американски футбол и трима професионални баскетболисти) на отговаряща на изискванията за Зоната диета в продължение на шест седмици. Всяко ядене се следеше неизменно всеки ден. Ако някой донесеше в лагера неподходяща храна, той получаваше предупреждение от Марв. Второ предупреждение нямаше - при евентуално ново нарушение провинилият се щеше да отпадне от експеримента и от лагера на Маринович. Да, вярно е, в неговия лагер дисциплината е изключително строга. Но само така можеше да осигури стопроцентово спазване на диетата. Преди започването на шестседмичния период, Марв измери килограмите и процентите телесни мазнини на всеки един от участниците и пресметна крехката им телесна маса. Освен това подложи на тест издръжливостта на сърцето, силата и скоростта, подвижността и координацията, като използваше скок на височина (за определяне силата на долната част на тялото) и способността за хвърляне на тежаща три килограма и половина топка (за измерване силата на горната половина на тялото). След шест седмици с моята диета (и по две тренировки на ден), Марв измери и тества отново спортистите. Резултатите (представени в Таблица 5-1) бяха изумителни, ако не и невероятни. Теглото на всички се беше увеличило средно с пет килограма и същевременно количеството на телесните им мазнини бе намаляло с по два килограма и половина. Това означава, че бяха увеличили крехката си мускулна маса с повече от седем килограма и половина.
Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|