Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Четвърта Глава АЙКАЗАНОИДИТЕ - ПРЕКИЯТ ПЪТ
Изтегляне 1.95 Mb.
|
Четвърта ГлаваАЙКАЗАНОИДИТЕ - ПРЕКИЯТ ПЪТКакто казахме, хормоните контролират едно или друго, така както инсулинът и глюкагонът например отговарят за кръвната захар. Но какво контролира пък хормоните? Айказаноидите. Това са суперхормоните на тялото. Мистериозни и мимолетни, но изключително мощни, те се произвеждат от всяка клетка в човешкото тяло. Те са молекулярното лепило, което споява тялото. Айказаноидите не само контролират всички хормонални системи, а и всяка жизненоважна физиологична функция: сърдечносъдовата система, имунната система, централната нервна система, репродуктивната система и т. н. Както става ясно, те ни поддържат живи и в добро здраве. Без тях животът такъв, какъвто го познаваме, би бил невъзможен. Семейството на айказаноидите включва голямо разнообразие от суперхормони с трудни за произнасяне имена: простагландини, тромбоксани, левкотриени, липоксини и хидроксидни мастни киселини. За тези групи хормони и техния ефект върху болестите ще говорим с по-големи подробности по-късно. Засега просто запомнете, че айказаноидите са най-мощният биологичен агент, известен до този момент на човека. Успеете ли да ги контролирате, значи сте отворили вратата към Зоната. Въпреки изключително важната им роля в поддържането на живота и здравето, те са все още доста слабо познати. Вашият лекар най-вероятно дори не е чувал за тях. Може да влезете в Медицинската академия, да тръгнете по коридорите й и да попитате всеки срещнат професор дали е чувал за айказаноидите - след като ви изгледа неразбиращо, той най-вероятно ще отвърне отрицателно. Тази неосведоменост за айказаноидите сред медицинските среди е смайваща. А първите изследвания върху тях спечелиха през 1982 година Нобеловата награда за медицина и най-мощните лекарства във всеки аптекарски шкаф са онези, които влияят на нивото на айказаноидите в тялото. Причината за това незнание се дължи на факта, че айказаноидите са част от свързани в двойки от противоположности паракринни и автокринни хормони, които са изключително сложни и на всичкото отгоре почти невидими. Техният живот се измерва в секунди, действат в почти равни на нулата концентрации и не използват кръвния поток, за да достигнат целите си. С други думи, подобно на Грета Гарбо, тези хормони могат да бъдат видени рядко и следователно трудно могат да бъдат разбрани. Айказаноидите възникват, свършват определената си задача и след това се самоунищожават, и всичко това за броени секунди. В много отношения те са биологичен еквивалент на кварките във физиката. Кварките рядко могат да бъдат наблюдавани. И това се постига само в гигантски ускорители на частици, често след години на неуспешни опити. Колкото и трудно да могат да бъдат измерени кварките обаче, всеки физик ще ви каже, че те са основата на всяка материя и съществуват откакто свят светува. Айказаноидите са доста подобни на тях. Те съществуват повече от петстотин милиона години - всъщност, те са първата хормонална контролна система в живите организми. (Много от тези суперхормони, конто произвеждаме и ние с вас, са същите като у паразитите.) Айказаноидите обаче са открити едва през 1936 година. Тъй като били изолирани първо от простатата, те били наречени простагландини. По това време се смятало, че айказаноидите са просто друга ендокринна хормонална система, отделяни от простатата, за да отпътуват чрез кръвта до някоя все още неоткрита цел-клетка. Истинската им роля обаче не могла да бъда открита през следващите четирийсет години. Учените успели да изследват айказаноидите за първи път едва в средата на 70-те години, благодарение на изобретяването на по-съвършена апаратура. Оттогава насам последва поредица от открития, които доказват единодушно колко вездесъщи и мощни са тези хормони. Оказа се, че простагландините са само част от голямото семейство на айказаноидите. През 40-те години учените откриха друг тайнствен биохимикал, който нарекоха първоначално „бавнодействащо вещество" (БДВ). Това откритие в крайна сметка довежда до запознаването с левкотриените - друг подклас айказаноиди, които освен много други неща, контролират и изграждането на бронхите и алергиите. По-късно през 70-те години са открити простациклините и тромбоксаните - два от ключовите айказаноиди, свързани със сърдечните заболявания. Откритията на нови групи от тези суперхормони продължава и през 80-те години. Сред тях са липоксините и хидроксидните мастни киселини. Те имат особено голямо значение при контрола на възпалителните реакции и Регулирането на имунната система. Всички тези айказаноиди действат на ниво отдел клетка и оказват изключително различен и силен ефект. Те са всъщност крайните регулатори на клетъчните функции и действието им се проявява на всяка секунда, сякаш са светулки, които просветват в гореща юлска нощ. „ДОБРИ" И „ЛОШИ" АЙКАЗАНОИДИ Подобно на всички хормони, айказаноидите действат като контролна система. И точно като инсулина и глюкагона, айказаноидите също се проявяват в противопложни посоки. Тъй като те са най-мощната от всички хормонални системи, равновесието между тези противоположни функции е гаранция за добро здраве, а дисбалансът води до болести. Така всъщност айказаноидите са крайната система за проверка и постигане на равновесие в клетката. Някои от айказаноидите са добри, а други - лоши. Разбира се, нито едно естествено вещество не може да бъде определено като напълно добро или лошо. Да вземем за пример холестерина. Лекарите описват различните видове холестерин като добър (липопротеини с висока плътност или HDL) и лош (липопротеини с ниска плътност или LDL). Е, както вече казах, в човешката физиология няма нищо напълно лошо или добро. Липопротеините с ниска плътност (преносителите на лошия холестерин) транспортират липиди, като мастни киселини и холестерин, жизнено необходими за нарастването на клетката. Без този лош холестерин бихме умрели. Вероятността от възникване на сърдечносъдови проблеми се появява, когато се наруши равновесието между добрия и лошия холестерин. Друг пример е инсулинът. Както вече видяхме в предишната глава, прекалено високите му нива водят до хипогликемия (ниско съдържание на захар в кръвта), а прекалено ниските означават диабет. Изводът? Природата обича равновесието и прекалено много от нещо хубаво" (или прекалено малко от нещо „лошо") в крайна сметка може да доведе до лош край. Същото важи и за добрите и лошите айказаноиди. Тук залогът обаче е дори още по-висок, тъй като паракринните хормони като айказаноидите са дори още по-мощни от ендокринните хормони като инсулина и глюкагона. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|