Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Станфорд срещу Тексас в Националните универсиади в периода 1990-1994 година
Изтегляне 1.95 Mb.
|
| Станфорд срещу Тексас в Националните универсиади в периода 1990-1994 година
Всички елитни атлети обикновено са с вродени способности. Всички са изключително дисциплинирани в тренировките и имат страхотни треньори. Разликите между първото и петото място са изключително малки. Следователно диетата може да играе огромна решаваща роля, когато става въпрос кой ще завърши пръв и кой - пети. Начинът на хранене обаче действа и в двете посоки. Както показаха всички цитирани тук изследвания, богатата на въглехидрати диета най-вероятно намалява шанса на спортистите да се представят максимално добре. Онзи, който желае да се прояви по най-добрия възможен начин, трябва да разбере как да използва, както за тренировки, така и за състезания, диетата, която води към Зоната. Тази диета и създаваното от нея равновесие между айказаноидите, дава незабавно няколко предимства на атлетите. Приемът на калории се намалява с около 50%, тъй като спортистите имат достъп до телесните си мазнини като главен източник на енергия, вместо да се налага да увеличават количеството на приеманата храна - и особено бедните на енергия въглехидрати - за да се сдобият с нужната енергия. Но, макар приемът на калории в моята диета да е намален, непрекъснатият глад, особено ненаситното желание за въглехидрати, се елиминира, тъй като нивата на кръвната захар се поддържат повече или по-малко постоянни в продължение на четири до шест часа - интервалът между храненията в Зоната. Благоприятното отражение, което оказва тя върху хормоните, подобрява както нищо друго атлетичната изява. Когато се намираме в Зоната, мастните киселини се отделят по-бързо от мастните тъкани, което означава увеличена мускулна издръжливост, тъй като мускулният гликоген се запазва. Складираните мазнини се оползотворяват по-добре, както по време на физическа активност, така и по време на почивка и по този начин се осигурява желаната загуба на мазнини, към която се стремят всички спортисти. Преносът на кислород се подобрява, а мускулната умора намалява. А стабилното ниво на кръвната захар увеличава възможността за съсредоточаване, задължително условие за постигане на максимални резултати. Ако всичко това е вярно - а както моите, така и по-скорошните изследвания на други учени ни карат да смятаме така - защо специалистите по храненето на спортистите не признават резултатите? Защото е нужна смелост, за да променим „мъдростта" за начина, по който трябва да се храним, особено пък ако съществува красноречива институция, която обяснява многословно и подробно защо богатата на въглехидрати диета подобрява резултатите, дори фактите да не го потвърждават. На елитния спортист или треньор му е нужна дори още по-голяма смелост. В крайна сметка мнозина от тях досега са се справяли чудесно със стария начин на хранене. Защо да рискуват? Единствените, които го направиха, бяха спортисти и треньори, на които не им достигаше малко до върха. Това беше акт на голяма вяра и надежда, че съм прав. Сега, след като тези пионери нагазиха първи във водата и я опитаха, единственото, което задържа останалите спортисти е непознаването им на правилата за достигане на Зоната. Онзи от тях обаче, който прочете тази книга, вече разполага със средството. Тъй като малцина атлети (да не говорим пък за останалите хора) се хранят по правилата на Зоната, тя остава за тях нещо тайнствено и неуловимо. Понякога спортистите навлизат в нея, но дори тогава се налага да я напуснат скоро, така и без да разберат как са се озовали там или защо са я напуснали. Но започнем ли да контролираме храната си, така че съотношението протеини-въглехидрати да се поддържа постоянно в продължение на пет до седем дни, ние се озоваваме стабилно в нея и само от нас зависи още колко време ще останем. Толкова е времето, нужно на тялото да направи нужните хормонални промени. В крайна сметка това води до даване на най-доброто, на което сме способни, смайващи резултати, световни рекорди и стаи, пълни с шампионски трофеи и отличия. Осъзнаят ли тези неща спортистите, техните треньори и специалисти по храненето, висшият спорт ще достигне нови, неподозирани нива, а рекордите ще завалят един след друг. Това е просто въпрос на време. Междувременно Станфордските треньори и другите елитни атлети, с които съм работил, се надяват, че техните съперници ще продължават да се тъпчат с тестени изделия. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|