От всички чудодейни лекарства, създадени през нашия век, аспиринът може би е най-важното. Никое друго от тях не може да се похвали с такива обширни и бурни ефекти. Той побеждава болката, контролира високата температура, облекчава възпалението и помага в профилактиката срещу инфаркт и инсулт. Предполага се, че не е безучастен и в профилактиката на рака. Аспиринът е изключително всеобхватен за такова широкоразпространено лекарство.
Въпреки това, през първите седемдесет години от производството му от немската фармацевтична компания „Фарбенфабрикен Байер", никой не е знаел как точно действа. През 1966 година например „Ню Йорк Таймс Магазин" нарича аспирина „чудотворното лекарство, което никой не разбира".
Пробивът в тази насока идва в края на 60-те години, когато Джон Вейн, фармаколог в Ройял Колидж ъф Сърджънс в Лондон, Англия, открива, че аспиринът спира производството от страна на клетките на важен подклас айказаноиди, наречени „простагландини". Как върши това аспиринът? Той ръководи самоубийствената мисия за унищожаване на циклооксигеназа, ключовият ензим в производството на всички простагландини.
Оказва се, че една молекула аспирин унищожава напълно един от тези ензими. На тялото са му нужни четири до шест часа да произведе нови, така че, в зависимост от погълнатото количество аспирин, вашето тяло създава съвсем малко простагландини, добри или лоши.
Влиянието на аспирина върху образуването на простагландини се оказва ключът към неговите широко-обхватни ефекти. Те пък от своя страна се оказват тясно свързани с много биологични функции: помагат за регулиране свиването и разширяването на кръвоносните съдове и възпаленията, особено на ставите. Откритието, че аспиринът слага спирачки на производството на някои лоши айказаноиди обяснява ролята му в борбата с болката, високата температура и възпалението и поставя основата за разбиране на важността му в профилактиката на инфаркта, инсулта и рака.
През 1982 година Вейн получава част от най-мечтаната от всички научни почести награда - Нобеловата, за своето някогашно откритие. Той обаче все още не е обяснил ролята на аспирина за предпазване от образуване на съсиреци в кръвоносните съдове - тайната на успеха му при предпазване от инфаркт и инсулт. В средата на 70-те години група учени, ръководени от шведския изследовател Бенгт Самуелсон от Каралинския институт в Стокхолм, откриват, че един от простагландините, известен като „простагландин G2, може да се превърне в друг айказаноид, наречен „тромбоксан" (вж. фиг. 11-1). Благодарение на това откритие Самуелсон получава част от Нобеловата награда за медицина за 1982 година. (Третият удостоен с нея е С. Бергстрьом, също от Каролинския институт в Стокхолм, заради разгадаване структурата на айказаноидите.)