Зоната д-р Бари Сиърс анонс


Дванайсета глава ЧУДОТВОРНИТЕ ХОРМО­НИ, АЙКАЗАНОИДИТЕ -ДЪЛГОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА



страница42/85
Дата15.12.2023
Размер1.95 Mb.
#119643
1   ...   38   39   40   41   42   43   44   45   ...   85
thezone

Дванайсета глава

ЧУДОТВОРНИТЕ ХОРМО­НИ, АЙКАЗАНОИДИТЕ -ДЪЛГОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА


Спомняте ли си последния път, когато се разболяхте от грип? Ако сте като мен, тогава сигурно сте се опра­вили с два аспирина. Макар той да не лекува болестта, само минути след като го изпием, вече се чувстваме по-добре. Симптомите на грипа като че ли се отдалечават, температурата спада, чувствате съзнанието си прояснено, умът - по-бистър.


Защо аспиринът оказва такова драматично влияние върху самочувствието ни? Както вече разбрахте, това се дължи на влиянието му върху простагландините, -една от важните подгрупи от семейството на айказаноидите.
Всъщност, ако връзката между аспирина и простаг­ландините не беше открита, сега нямаше да пиша тази книга. Това откритие и неговите епохални последствия върху лечението и профилактиката на сърдечните за­болявания ме насочиха към пътя, който на свой ред ме отведе към Зоната.
В предишната глава подчертах някои от причините, поради които ползата от аспирина е толкова голяма. Но той може ли да ви отведе в Зоната? Не.
Това лекарство променя временно съотношението между добри и лоши айказаноиди, като намалява зна­чително продукцията на всички простагландини, така че това се отразява по най-груб начин върху Зоната. Ако произвеждате прекалено много лоши айказаноиди, аспиринът ще наклони везната във ваша полза за кра­тко. Вашата цел обаче е да го задържите постоянно. Това може да се постигне единствено чрез храната.
За да разберете в по-големи подробности изклю­чително важната връзка между начина на хранене и Зоната, първо трябва да сте запознати с важния хра­нителен кодекс, който определя кой тип айказаноиди (добри или лоши) произвежда тялото. В много случаи той е също толкова важен, колкото и вашият генети­чен код. Колкото по-добре разберете това, толкова по-подготвени ще бъдете да влезете завинаги в Зоната.
Айказаноидите се контролират от консумираните от нас мазнини



Една от чертите на този хранителен кодекс е пре­дизвикателството срещу много от съвременните твър­дения за ролята на приеманите при ядене мазнини. В много отношения мазнината е главният герой в исто­рията на Зоната. Спомнете си, че при производството на всички айказаноиди се използват като суровина гру­па мастни субстанции, известни като незаменими мас­тни киселини. Те трябва да се набавят чрез това, което консумираме, тъй като не могат да бъдат произвежда­ни от тялото.
Съществуват осем незаменими мастни киселини, които образуват два класа - мастни киселини Омега 6 и Омега 3. Въпреки, че и от двата класа могат да се про­извеждат айказаноиди, Омега 6 са по-важни за дости­гането на Зоната. Айказаноидите, получени от мастни киселини тип Омега 3, са сравнително неутрални. Те не правят кой знае какво нито в едната, нито в другата посока. Омега 6 от своя страна са градивният матери­ал както за добрите, така и за лошите айказаноиди. А сега нека да обобщим. Ефектът, който оказва диетата (особено съотношението между консумираните проте­ини и въглехидрати) върху метаболитната съдба на мастни киселини тип Омега 6 определя дали ще вле­зем в Зоната.
Производството на айказаноидите започва с бебе­то на семейство Омега 6: незаменима мастна киселина, известна като линолеова киселина. (Наричам я „бебе", тъй като тя може да бъде превърната в айказаноиди ед­ва след като първо премине през още метаболични процеси, които ще я трансформират в истинските гра­дивни материали на айказаноидите.) Линолеовата ки­селина се намира буквално във всяка храна - протеини, зеленчуци, дори зърнени храни. В повечето случаи кол­кото е по-високо мастното съдържание на една храна, толкова по-богата е тя на линолеова киселина.
Тъй като линолеовата киселина е всъщност едно безпомощно малко дете, щом достигне до клетките, тя трябва да „порасне", преди да може да се превърне в айказаноид. „Порастването" е всъщност истински во­допад от промени на молекулярно ниво, които могат да се разглеждат като отделни етапи в развитието на линолеовата киселина и превръщането й във „възрас­тни" айказаноиди.
Първата стъпка от това преобразуване става, ко­гато един ключов ензим, наречен делта 6 дезатураза превръща линолеовата киселина в друга, по-активна от метаболична гледна точка мастна киселина, известна като гама линоленова киселина (DTK). (Може да пред­ставим това като достигане на „юношество" от „бе­бето", подпомогнато от влиятелен „учител" - делта 6 дезатураза.) За разлика от линолеовата киселина, ко­ято се съдържа буквално във всяка храна, ГЛК се отк­рива рядко в храната. Най-богатият неин източник е майчиното мляко, но съвсем малки количества от нея могат да се открият в една доста разпространена хра­на - овесеното брашно.
На ГЛК се гледа като на „активирана" мастна ки­селина, защото съвсем малки количества стимулират тялото да създава други активирани незаменими мас­тни киселини. Това е показано на фиг. 12-1. Ако пора­ди една или друга причина тялото не произвежда дос­татъчно активирани незаменими мастни киселини ка­то ГЛК, следователно няма как да създаде достатъчно айказаноиди (добри или лоши) и да оптимизира сво­ите функции.
С други думи, ако желаете да се озовете някога в Зоната, метаболичният тръбопровод за Омега 6 на тя­лото ви трябва да бъде пълен с адекватни количества ГЛК.
На два пъти в живота на човека способността му да създава ГЛК от линолеовата киселина е нарушена, като по този начин се стига до значително нарушава­не в производството на айказаноиди - и добри, и лоши. Първият път е при раждането. Нужни са около шест месеца след раждането, докато делта 6 дезатураза дос­тигне пълната си активност. През този период жизненоважната ГЛК (която бебето все още не може да произвежда ефективно) идва само от майчиното мляко.
Това обяснява защо кърмените деца са неизменно по-здрави и по-слаби от изкуствено хранените. Те при­емат по-големи количества ГЛК и следователно мо­гат да произвеждат повече добри айказаноиди. От дру­га страна в кравето и/или соевото мляко, използвани при производството на бебешки млека, няма абсолют­но никакви ГЛК. („Нестле", един от водещите произ­водители на хуманизирани млека и гигант в света на хранителновкусовата промишленост, през последните десет години финансира обемна изследователска програма, чиято цел е изолирането на ГЛК и въвежда­нето му в бебешките храни.)
Шест месеца след раждането, когато делта 6 дезатураза е вече напълно активна, (може да представим този момент като „дипломиране" на „учителя"), бебе­тата могат да бъдат отбити, тъй като вече, след като консумират линолеова киселина, могат да си произве­дат сами нужните количества ГЛК.
Вторият път, когато способността на тялото да про­извежда ГЛК намалява значително, е след навършва­нето на трийсетгодишна възраст. С годините активнос­тта на делта 6 дезатураза намалява. Научните изслед­вания показват, че способността за изработване на ай­казаноиди на шейсет и петгодишните е тройно по-мал­ка от тази на двайсет и петгодишните.
Нещо повече, много от хроничните заболявания, свързани с възрастта - сърдечни, артрит и рак напри­мер - са силно свързани с нарушеното равновесие (или дори почти пълна липса) на айказаноидите. Това мо­же да доведе до намаляване активността на делта 6 Дезатураза. С увеличаване на годините става все по-трудно и по-трудно да се озовем в Зоната. Един от най-значимите положителни ефекти на моята диета обаче е ускоряването на естествената активност на ензима Делта 6 дезатураза въпреки възрастта. Така че, когато следвате основните правила на тази диета, вие произ­веждате младежки нива на ГПК, макар да остарявате. Съществуват ли други фактори, освен възрастта, които може да се отразят на способността на тялото да произвежда ГЛК? Да. Някои са изброени на фигура 12-2. Вече разгледахме ефекта от остаряването, зато­ва сега нека се спрем и на другите.




Сподели с приятели:
1   ...   38   39   40   41   42   43   44   45   ...   85




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница