Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Дванайсета глава ЧУДОТВОРНИТЕ ХОРМОНИ, АЙКАЗАНОИДИТЕ -ДЪЛГОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА
Изтегляне 1.95 Mb.
|
Дванайсета главаЧУДОТВОРНИТЕ ХОРМОНИ, АЙКАЗАНОИДИТЕ -ДЪЛГОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТАСпомняте ли си последния път, когато се разболяхте от грип? Ако сте като мен, тогава сигурно сте се оправили с два аспирина. Макар той да не лекува болестта, само минути след като го изпием, вече се чувстваме по-добре. Симптомите на грипа като че ли се отдалечават, температурата спада, чувствате съзнанието си прояснено, умът - по-бистър. Защо аспиринът оказва такова драматично влияние върху самочувствието ни? Както вече разбрахте, това се дължи на влиянието му върху простагландините, -една от важните подгрупи от семейството на айказаноидите. Всъщност, ако връзката между аспирина и простагландините не беше открита, сега нямаше да пиша тази книга. Това откритие и неговите епохални последствия върху лечението и профилактиката на сърдечните заболявания ме насочиха към пътя, който на свой ред ме отведе към Зоната. В предишната глава подчертах някои от причините, поради които ползата от аспирина е толкова голяма. Но той може ли да ви отведе в Зоната? Не. Това лекарство променя временно съотношението между добри и лоши айказаноиди, като намалява значително продукцията на всички простагландини, така че това се отразява по най-груб начин върху Зоната. Ако произвеждате прекалено много лоши айказаноиди, аспиринът ще наклони везната във ваша полза за кратко. Вашата цел обаче е да го задържите постоянно. Това може да се постигне единствено чрез храната. За да разберете в по-големи подробности изключително важната връзка между начина на хранене и Зоната, първо трябва да сте запознати с важния хранителен кодекс, който определя кой тип айказаноиди (добри или лоши) произвежда тялото. В много случаи той е също толкова важен, колкото и вашият генетичен код. Колкото по-добре разберете това, толкова по-подготвени ще бъдете да влезете завинаги в Зоната. Айказаноидите се контролират от консумираните от нас мазнини Една от чертите на този хранителен кодекс е предизвикателството срещу много от съвременните твърдения за ролята на приеманите при ядене мазнини. В много отношения мазнината е главният герой в историята на Зоната. Спомнете си, че при производството на всички айказаноиди се използват като суровина група мастни субстанции, известни като незаменими мастни киселини. Те трябва да се набавят чрез това, което консумираме, тъй като не могат да бъдат произвеждани от тялото. Съществуват осем незаменими мастни киселини, които образуват два класа - мастни киселини Омега 6 и Омега 3. Въпреки, че и от двата класа могат да се произвеждат айказаноиди, Омега 6 са по-важни за достигането на Зоната. Айказаноидите, получени от мастни киселини тип Омега 3, са сравнително неутрални. Те не правят кой знае какво нито в едната, нито в другата посока. Омега 6 от своя страна са градивният материал както за добрите, така и за лошите айказаноиди. А сега нека да обобщим. Ефектът, който оказва диетата (особено съотношението между консумираните протеини и въглехидрати) върху метаболитната съдба на мастни киселини тип Омега 6 определя дали ще влезем в Зоната. Производството на айказаноидите започва с бебето на семейство Омега 6: незаменима мастна киселина, известна като линолеова киселина. (Наричам я „бебе", тъй като тя може да бъде превърната в айказаноиди едва след като първо премине през още метаболични процеси, които ще я трансформират в истинските градивни материали на айказаноидите.) Линолеовата киселина се намира буквално във всяка храна - протеини, зеленчуци, дори зърнени храни. В повечето случаи колкото е по-високо мастното съдържание на една храна, толкова по-богата е тя на линолеова киселина. Тъй като линолеовата киселина е всъщност едно безпомощно малко дете, щом достигне до клетките, тя трябва да „порасне", преди да може да се превърне в айказаноид. „Порастването" е всъщност истински водопад от промени на молекулярно ниво, които могат да се разглеждат като отделни етапи в развитието на линолеовата киселина и превръщането й във „възрастни" айказаноиди. Първата стъпка от това преобразуване става, когато един ключов ензим, наречен делта 6 дезатураза превръща линолеовата киселина в друга, по-активна от метаболична гледна точка мастна киселина, известна като гама линоленова киселина (DTK). (Може да представим това като достигане на „юношество" от „бебето", подпомогнато от влиятелен „учител" - делта 6 дезатураза.) За разлика от линолеовата киселина, която се съдържа буквално във всяка храна, ГЛК се открива рядко в храната. Най-богатият неин източник е майчиното мляко, но съвсем малки количества от нея могат да се открият в една доста разпространена храна - овесеното брашно. На ГЛК се гледа като на „активирана" мастна киселина, защото съвсем малки количества стимулират тялото да създава други активирани незаменими мастни киселини. Това е показано на фиг. 12-1. Ако поради една или друга причина тялото не произвежда достатъчно активирани незаменими мастни киселини като ГЛК, следователно няма как да създаде достатъчно айказаноиди (добри или лоши) и да оптимизира своите функции. С други думи, ако желаете да се озовете някога в Зоната, метаболичният тръбопровод за Омега 6 на тялото ви трябва да бъде пълен с адекватни количества ГЛК. На два пъти в живота на човека способността му да създава ГЛК от линолеовата киселина е нарушена, като по този начин се стига до значително нарушаване в производството на айказаноиди - и добри, и лоши. Първият път е при раждането. Нужни са около шест месеца след раждането, докато делта 6 дезатураза достигне пълната си активност. През този период жизненоважната ГЛК (която бебето все още не може да произвежда ефективно) идва само от майчиното мляко. Това обяснява защо кърмените деца са неизменно по-здрави и по-слаби от изкуствено хранените. Те приемат по-големи количества ГЛК и следователно могат да произвеждат повече добри айказаноиди. От друга страна в кравето и/или соевото мляко, използвани при производството на бебешки млека, няма абсолютно никакви ГЛК. („Нестле", един от водещите производители на хуманизирани млека и гигант в света на хранителновкусовата промишленост, през последните десет години финансира обемна изследователска програма, чиято цел е изолирането на ГЛК и въвеждането му в бебешките храни.) Шест месеца след раждането, когато делта 6 дезатураза е вече напълно активна, (може да представим този момент като „дипломиране" на „учителя"), бебетата могат да бъдат отбити, тъй като вече, след като консумират линолеова киселина, могат да си произведат сами нужните количества ГЛК. Вторият път, когато способността на тялото да произвежда ГЛК намалява значително, е след навършването на трийсетгодишна възраст. С годините активността на делта 6 дезатураза намалява. Научните изследвания показват, че способността за изработване на айказаноиди на шейсет и петгодишните е тройно по-малка от тази на двайсет и петгодишните. Нещо повече, много от хроничните заболявания, свързани с възрастта - сърдечни, артрит и рак например - са силно свързани с нарушеното равновесие (или дори почти пълна липса) на айказаноидите. Това може да доведе до намаляване активността на делта 6 Дезатураза. С увеличаване на годините става все по-трудно и по-трудно да се озовем в Зоната. Един от най-значимите положителни ефекти на моята диета обаче е ускоряването на естествената активност на ензима Делта 6 дезатураза въпреки възрастта. Така че, когато следвате основните правила на тази диета, вие произвеждате младежки нива на ГПК, макар да остарявате. Съществуват ли други фактори, освен възрастта, които може да се отразят на способността на тялото да произвежда ГЛК? Да. Някои са изброени на фигура 12-2. Вече разгледахме ефекта от остаряването, затова сега нека се спрем и на другите. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|