„ Епископ Константин Преславски
Изтегляне 36.95 Kb.
|
|
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ Епископ Константин Преславски“ Есе:
Развитието на системите на физическото , здравното възпитание и спорта у нас се интерпретират като водещ компонент от системата на възпитанието, необходима за хармоничното развитие на човека. Като обществено явление физическото възпитание е част от физическата култура на човека. Като форма на обществената практика физическото възпитание е призвано да осигури подходящи функционални изменения в организма, богата двигателна култура и добро физическо образование. Възможността за комплексно развитие на двигателните качества /сила, бързина, издръжливост, гъвкавост и ловкост/ в условията на детската градина се обосновава с факта, че живият организъм е изграден от функционално неразривно обвързани една с друга структури. В ежедневната си двигателна дейност децата от предучилищна възраст проявяват своите физически качества под различна форма и специфични особености. Теорията на методиката на физическото възпитание, като наука третира техните характерни черти и методи за формиране и възпитаване. Предучилищното възпитание чрез формите и средствата на физическата култура съдейства за цялостното развитие на детето и го подготвя за ефективно обучение и възпитание в ранна училищна възраст. Ефективността на обучението по физическо възпитание в детската градина се определя от целта на учебно-възпитателния процес и основните стандарти, които трябва да се достигнат. Постигането на тези цели и формиране на определени двигателни възможности е съобразено със степента на развитие на децата и с особеностите в психофизическата характеристика на подрастващите в предучилищна възраст. В този смисъл средствата и методите на физическото възпитание прилагани в учебно-възпитателния процес в детската градина се явяват жизнена потребност за растящия организъм. В процеса на физическото възпитание се формират знания, умения и навици за влиянието на физическите упражнения върху детския организъм. Чрез интереса към тях и упражняването им се развиват физически качества които подлежат на постоянно развитие и усъвършенстване. Само при основно познание на морфологичните и функционалните особености на дадена възраст е възможно да се разработят и прилагат адекватни методи и натоварване на порастващия организъм с максимално формиращ ефект. Теорията и практиката на физическото възпитание и спорта като особен дял от педагогическото познание изучава закономерностите на процеса на формиране на двигателни умения и навици, развитието на двигателните качества. По своята същност физическото възпитание е функция на интегрирането на познания от областта на анатомията, физиологията и хигиената на детето, психологията, педагогиката, антропологията, историята на физическата култура и пр. Възможността за комплексно развитие на двигателните качества /сила, бързина, издръжливост, ловкост/ в условията на детската градина се обосновава с факта, че живият организъм е изграден от функционално неразривно обвързани една с друга структура. В ежедневната си двигателна дейност децата в предучилищна възраст проявяват своите физически качества под различна форма и специфични особености. Теорията и методиката на физическото възпитание, като наука прилага характерните черти и методи за формиране и възпитаване. В процеса на физическото възпитание се формират знания, умения и навици за влиянието на физическите упражнения върху детския организъм. Чрез интереса към тях и упражнението им се развиват физически качества, които подлежат на постоянно развитие и усъвършенстване. Само при основно познаване на морфологичните и функционалните особености на дадена възраст е възможно да се разработят и прилагат адекватни методи и натоварване на подрастващия организъм. Съобразявайки се с функционалната характеристика на предучилищна възраст е необходимо да се осигурят подходящи условия за провеждане на заниманията по физическа култура и оптимално прилагане на методическия инструментариум. Това ще съдейства за ефективно физическото развитие на обучаваните. Целта е да се повиши ефективността от приложението на кръговия метод в заниманията по физическа култура и комплексно възпитаване на двигателни качества в цялостния двигателен режим в детската градина, чрез изграждане на модел за приложението му. Изработването и прилагането на модел за комплексно възпитание на физическите качества в условията на детската градина изисква детайлно познаване на основните морфо-функционални характеристики на децата в предучилищна възраст и закономерностите в развитието на техните двигателни способности. Основния акцент е използване на засилена двигателна дейност във всеки възможен момент от дневния режим в детската градина при прилагане на кръгов модел, като доказан рационален начин за комплексното възпитаване на физическите качества. Литературния прочит за актуалността на проблемите, свързани със състоянието на физическата годност и двигателни възможности на детето е причина за тяхното постоянно и многократно изследване. В тази насока съществуват резерви в ефективността на методите за възпитаване на двигателни качества за конкретни възможности и потребности на педагогическата практика. Изработването и прилагане на модел за комплексно възпитаване на физическите качества в условията на детската градина изисква детайлно познаване на основните функционални характеристики на децата в предучилищна възраст и закономерностите в развитието на техните двигателни способности. Основният акцент е използване на засилена двигателно дейност във всеки възможен момент от дневния режим в детската градина при прилагане на кръгов модел, като доказан рационален начин за комплексно възпитаване на физически качества. В съвременната образователна реформа грижата към предучилищното образование е един от приоритетите на държавата. Това се потвърждава и от законовите и нормативни документи, приети след 2016г. В закона за предучилищното и училищното образование и прилежащата му наредба № 5 от 03.06.2016г. (относно държавния образователен стандарт за предучилищно образование) е дефинирано, че предучилищното образование полага основите за учене през целият живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата вземайки предвид значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие [Наредба №5 2016]. През последните години физическата култура и спорта се утвърди като една от сферите с недостатъчна управленска и обществена ангажираност. Все повече преобладава мнението на различни изследователи за необходимостта от промяна на подхода за организация на физическото възпитание и спорта във формалната и неформална образователна система. Проблеми на физическата култура, физическото възпитание, здраве и качество на живот на човека придобиват значими стойности в съвременното общество. В тази връзка следва да добавим, че физическото възпитание на съвременното дете е проблем от особен характер, със социална и педагогическа значимост. То помага на детето в процеса на цялостната му социална реализация. Същевременно спомага за качественото формиране на децата като личности. Подборът на разнообразни форми на занимания със спорт дава положителен резултат и мотивира подрастващите за самостоятелна спортна дейност. Стремежът на децата към двигателна активност е източник на здраве, сила и енергия, така необходими за естественото им развитие. Физическата култура създава благоприятни условия за физическо, интелектуално и социално-нравствено развитие на децата. Възниква необходимостта от ефективно и пълноценно използване на по-богата спортна база като предпоставка за повишаване на физическата дееспособност на подрастващите и усъвършенстване на физическите им качества. Изтегляне 36.95 Kb. Сподели с приятели:
|