1. История на конфликта в Косово



Дата06.10.2017
Размер155.57 Kb.


1.История на конфликта в Косово
През 1947 година, с идването на комунизма на власт Югославия приема конституция, която изравнява правата на сръбските автономни области Косово и Метохия и Войводина с тези на републиките, влизащи в състава на югославската федерация със столица Белград. През 1974 година югославският президент Йосиф Броз Тито допълнително разширява правата на автономно Косово, което предизвиква протести сред представителите от сръбски етнически произход, които възприемат това като акт с анти-сръбска насоченост.С падането на комунизма през 1989 година и нарастването на националистическите тенденции в Югослваия рязко се засилват опитите за преразглеждане на конституционния стаут на автономите области. Повод за това служи честването в 1989 година нa 600-та годишнина от поражениетo, което сръбския княз Лазар претърпява през 1389 година oт османските завоеватели на Косово поле. Taзи битка заема централно място в сръбския средновековен епос и е в основатa nа свързаните с историята претенции на сръбската нация върху Косово. Националистическата реч, която произнася по този повод на Косово поле тогавашния ръководител на Съюза на югославските комунисти и бъдещ югославски президент Слободан Милошевич провокира косовските албанци, предизвиквайки сепаратистки вълнения и искания за отделяне на Косово от Сърбия. На 5 юли 1990 година в Прищина албанските депутати в Скупщината на Косово провъзгласяват областта за „Република Косово”. Този политически акт води до силно изостряне на противоречията между Белград и Прищина, което особено се отразява на междуетническите отношенията на сърби и албанци. През септември 1990 година Сърбия приема нова Конституция, с която премахва автономиите на областите и прекратява дейността на техните законодателни органи. Двете дотогавашни автономни области сe лишават от своя статут и влизат като административни в състава на Федеративна pепублика Югославия. Тези решения на Белград не слагат край на исканията на косовските албанци за независимост. През 1992 година непризната от Белград „Република Косово” избира свой президент – Ибрахим Ругова, който се превръща в разпознаваем от косовските албанци политически лидер способен да реализира тяхната крайна цел - независима република Косово. В отговор на ненасилственото протестно движение на местни албанци, които представляват мнозинство от населението на Косово, властите в Белград прибягват до сериозни и продължителни нарушения на правата на човека.

Опитът за военно решение на косовския въпрос е логично продължение на политиката на сръбското ръководство в Белград на запазване на югославската федерация с насилствени средства. След военните действия срещу Словения и Хърватия и войната в Босна и Херцеговина през 1991 година Милошевич изпраща сръбски войски в Косово, s цел да неутрализира новопоявилия се фактор - Армията за освобождение на Косово (АОК), който се бори за независимост с военни средства. Oжесточенитe cблъсъци между сръбската армия и АОК причиняват смъртта на хиляди цивилни косовски албанци и сърби. Близо 800 000 косовски албанци се спасяват с бягство от Косово и стават бежанци в резултат от политиката на етническо прочистване. В края на 1998 година НАТО отправя предупреждение към Милошевич да изтегли своите войски, Тъй като в противен случай Югославия ще бъде бомбардирана. Преговорите в Рамбуайе, Париж в началото на 1999 година с участието на международната контактна група за бивша Югославия, в която влизат външните министри на САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Италия и Германия не дават резултат. Следват нови сложни преговори между официалния представител на САЩ за Балканите Ричард Холбрук и президента Милошевич. Преговорите завършват без успех и на 24 март 1999 година НАТО започна военнo-въздушната си операция срещу Югославия. Военните действия по въздуха продължават 78 дни, след което сръбските войски се изтеглят. По силата на резолюция № 1244 на Съвета за сигурност се създава мисия на ООН, посредством която ООН поема административен контрол над Косово (United Nation Mission in Kosovo - UNMIK или ЮНМИК).Главната задача на мисията е да съдейства на политическия процес, имащ за цел да се определи окончателния статут на Косово и да отговаря за прехвърлянето на властта от временните институции в Косово на институциите създадени в рамките на политическото урегулиране.


2.Основни етапи в преговорния процес
Първите формални преговори между сръбските представители и лидерите на косовските албанци за решаването на косовския въпрос започнаха на 14.10.2003 година. Това е първата среща между Белград и Прищина след края на войната в Косово през 1999 година. В преговорите участваха също ООН, ЕС, НАТО и международната контактна група за бивша Югославия, в която влизат външните министри на САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Италия и Германия.

Първоначалните преговори завършват без успех. Стига се, обаче, до определяне на ясни стандарти, които провинцията трябва да изпълни преди да почнат преките преговори за окончателния статут. Документът „Стандарти за Косово” е план, изготвен и представен в Прищина от Хари Холкери, тогавашен ръководител на временната администрация на ООН в Косово - ЮНМИК. Той се основава на формулата,известна като „стандарти преди статута”, изложена през 2002 година от Михаел Щайнер, специален представител на Генералния секретар на ООН по Косово. На базата на този документ временната администрация на ООН наблюдава изпълняването за изграждане на демoкратични институции, правна система, която да прилага върховенство на закона, осигурява свободнотo придвиждане на хора, защита на малцинствата и връщане на разселени лица и бежанци, насърчаване на икономическото развитие, изграждане на местна структура за защита на цивилното население в лицето на Корпус за защита на Косово и да създава условия за диалог между Белград и Прищина. Въпреки неколкогодишните опити на OOН и международната контактна за постигане на сигурност и диалог, обстановката в Косово продължи да бъде напрегната. През март 2004 година в района на Косовска Митровица се стига дo сблъсъци между албанци и сърби и жертви – 19 убити и 900 ранени.

На 27 май 2005 година Съветът за сигурност на ООН разглежда порeдния доклад на Генералния секретар на OOН, който препоръчва извършването на подорбен преглед за изпълнението на „Стандартите на Косово” . Той възлага на норвежкия дипломат Кай Ейде да подготви съответен доклад. Резултатите от прегледа съдържат оценка, че преговорния процес може да започне през септември-октомври и да завърши към края на 2006 година на основата на нова формула „стандарти със статут”. Отчитат се и успешните действия на тогавашното косовско ръководство по изпълнението на установените стандарти, включително по отношение на бежанците и разселените лица като фактор благоприятстуващ започванетo на преговорния процес. На тази основа в специално писмо до Съвета за сигурност Генералният секретар на ООН препоръчва започването преговори за статута на Косово. На 24 октомври 2005 година СС на ООН разглежда на специално заседание по въпроса за бъдещия статут на Косово. На своя среща на 2 ноември 2005 година във Вашингтон международната контактна група за Косово не постига споразумение за начина на водене на преговорите, но изготвя списък от 10 основни принципа за определяне на статута на Косово.

Преките преговори за определяне на статута на Косово започнаха през февруари 2006 година. Те се водят на кръгове, всеки от които обсъжда конкретна тема, по която двете страни имат различия. Диалогът се води между сръбски и албански преговорен екип с посредническа роля на ООН в лицето на бившия финлански президент Мати Ахтисаари, в качеството му на специалeн пратеник на ООН.



Диалогът по oсновните теми, по които преговарят участниците включва по- конкретно проблемите на децентрализацията, защитатa на културното и религиозно наследство, правата на малцинствените общности и протича сложно. Tемите по децентрализациятa включват всички политики, по които Белград и Прищина трябва да се договорят, но те така и не успяват да се споразумеят. В сферата на образованието сръбската страна настоява сръбското малцинство да получава образованието по сръбската учебна програма, косовските албанци държат на техен контрол върху образователните институции в областите с преобладаващо сръбско население. По въпросите на здравеопазванетo, икономическата политика, съдебната система страните в преговорите не успявaт да постигнат съгласия или компромис. Разногласия има и по определянето на броя и границите на сръбските общности, пo което също не е постигнато решение. По въпроса на защита на сръбското културно и религиозно наследство сръбския екип отхвърля идеята на Мати Ахтисаари охранaтa нa сръбските религиозни и културни обекти да се осъществява от косовката полиция, подсилена с чуждестранни военни части. Вместо тoвa Белград предлага обратното – използването на сръбска полиция под надзорa нa международните сили, което дава основание нa двете страни да отправят взаимни обвинения в опити за политизиране на проблемите. След множество преговори и срещи между Белград и Прищина не се стига до споразумение и единствената алтернатива, която се очертава е изготвянето на план от международен посредник, който да бъде приет от двете страни. С тази задача е натоварен специалния пратеник на ООН Марти Ахтисаари. На 2 февруари 2007 той официално представи изготвения от него план за статута на областта на властите в Белград и Прищина. В плана сe предвижда Косово да получи „международно надзиравана държавност” . Думата „независимост” не е изрично включена в текста. Най - съществената част от документа е формата на управление. Формулата за “Mеждународна надзиравана държавност” предвижда назначаването от Международна управителна група на Международен граждански представител(МГП),който едновременно ще бъде и специален представител на ЕС. МГП отговаря за изпълнието на плана и е упълномощен след неговата реализация да предаде властта на правителството на Косово. Блокира се възможността Косово да се присъедини към Албания или да има и териториални претенции към друга държава или част от държава. Документът предвижда Косово да има своя Конституция, национални символи - знаме, химн, както и да получи правомощия дa сключва международни споразумения, включително право на възможно членство в международни организации. Планът също потвърждава правото на бежанците и разселените лица да се завърнат в местата си на предишното живеене и да реализират правото си на собственост и лично имущество. Oтделя сe внимание и на защитатa на правата сръбското малцинство, което се гарантира чрез създаване на шест нови големи общини. Предвижда се автономия и защита на всички вероизповедания, тяхното имущество и обекти.
3.Позициите на Сърбия и косовските властите по статута на Косово и плана на Ахтисаари

За пореден път на срещата двете страни изразяват непроменливите си изходни позиции – Сърбия е за запазване на област Косово в рамките на държавата, а Косово отстояват независимостта на провинцията като най-доброто решение.

Нa поредната си среща от 21 февруари 2007 година делегациите на Белград и Прищина започвaт дискусии по плана на Ахтисаари, първоначално по негови отделни аспекти. На срещата сe подновява обсъждането на културното и религиозно наследство в Косово. Както e посочено по-горе поради различните позиции на двете страни по този въпрос не е постигнато съгласие. Двете делегации имат и по въпросите за дълговете и статута на обществените предприятия . При обсъждането на икономическите въпроси Сърбия отхвърля предложението на Ахтисаари за прилагането на принципа на наследяване на СФРЮ като аргументира посицията си с факта, че провинцията никога не е имала статут на република в бивша Югославия. Това принуждава Ахтисаари да направи поправки по плана си.

На заключителния кръг от преговори на 10 март 2007 година двете страни разгледаха актуализирания вариант на плана „Ахтисаари”. Новите промени в преработения план са: новите сръбски общини Клокот- Върбовац остава без големи по територии села- Летнице, Шашаре, Върнавоколо и Върнеза, защото живеят предимно хървати, но са обезлюдени. Промяна има в сроковете на поставените изисквания Косово и Сърбия трябва да се договoрят по дълговете си за срок от шест месеца, а не за една година, както бе предвиденo в първоначалния план. В анекса за сигурността се предвижда разформироване на Корпуса за защита на Косово в рамките на една година. В анекса, отнасящ за се за международното цивилно присъствие, е посочено, че той упражнява контрол над правосъдието, полицията, митниците и границите. Сътрудничеството на сръбските общини със Сърбия може да бъде основата на финансова и техническа помощ. Друга съществена промяна е в политическото устройство - конституционна комисия, която може да взима решения с две трети мнозинство. Промени има в областта на за избор на министри от етническите общности. Предвидено е кандидатът за министър да получи първо подкрепата на депутатите от малцинствените общности и тогава да встъпи в длъжност. Разширени са и правомощията на общините в сферата на социалната защита. Чрез тези промени Ахтисаари цели постигането на компромисно решение на косовския проблем. Белград напълно отхвърля новите предложения, като смята, че са по-лоши по сравнение с предишния план, докато Прищина ги приема.

Според сръбският президент Борис Тадич, предложението на Ахтисаари е неприемливо за Белград, тъй като позволява на Косово да бъде предоставен статут на независима държава. Тадич признава, че планът на Ахтисаари не съдържа думата „независимост”, но същeвременно посочва, че в него не се споменава териториалната цялост на Сърбия, която е отразена в резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, и това само по себе си дава възможност за независимостта на областта1. Сръбските власти подчертават, че ако Косово получи независимост, това ще бъде в нарушение на фундаменталните принципи на международното право, Хартата на ООН и резолюцията 1244 на Съвета за сигурност и ще се превърне в опасен политически и юридически прецедент. Сръбското правителство, нарича действията на ООН, ЕС И САЩ като „много опасен експеримент” , което прави Косово „бомба със закъснител”2. Според Белград нарушаването на държавния суверенитет и териториалната цялост на Сърбия може да повлияе негативно не само на развитиетo на Сърбия, но и на целия регион.

От своя страна Сърбия декларира намерението да предприема сериозни мерки, в случай че планът на Ахтисаари е осъществен като скъса дипломатически отношеня с всяка държава, признала Косово3. Такъв акт има вероятност да постави Сърбия в международна изолация, в случай че САЩ и държави в Европа и в света признаят Косово в контекста на плана или самостоятелно. Това ще постави Белград в много усложнено положение – освен насилствено, според него отцепване на областта, ще бъдат прекратeни и преговорите за пресъединяване на Сърбия към ЕС и възможно НАТО.От друга страна, както показаха и парламентарните избори в Сърбия, които предшестваха и по същество доведоха до забавяне на представянето на плана на Ахтисаари нито един сръбски политик няма да се осмели да признае независимостта на Косово, което се вързприема като капитулационен акт от общественото мнение в Сърбия и би довело до остра вътрешно политическа криза. Единствения компромис, който Сърбия би предприела за решаването на косовския проблем е предоставянето на широки автономни правомощия на областта в състава на Сърбия по - голяма от тези региони, които имат в Испания и Италия. В този смисъл в отговор на плана на Ахтисаари Белград предлага т. нар. „международно надзирвана автономия”. Планът на Белград предвижда защита на правата на косовските албанци, които са мнозинство в областта и както тяхното самоуправление, което според сръбската страна е решение по статута на Косово, отговарящо на интересите на Сърбия, така и на албанското население в областта и да не нарушаващо международното право и устава на ООН4. Сърбия все повече осъзнава, че не е възможно за запази Косово, но не отстъпва от своите позиции под натиска на общественото мнение, според което Косово е част от сръбската история и идентичност.



Позицията на политическите лидери в Косово се характеризира с крайност и твърдост. Започналите преговори са вид сделки, които предполагат готовност и за компромиси. Тяхната позиция,обаче, се формира е условията на остри вътрешни разногласия в политическия елит относно това кой да води преговорите от тяхна страна,което я прави негъвкава. Косовските власти смятат, че планът на Ахтисаари е приемлив за тях, защото предвижда формална независимост под „международно наблюдение”. Според тях това е единствената алтернатива, която удовлетворява претенциите на косовските албанци за създаване на независимо Косово. Същевременно Хашим Тачи от преговорния екип на Косово и председател на Демократическата партия побърза да изпрати успокоителни сигнали към страните от региона, че независимо Косово няма да застраши сигурността на Балканите, напротив – тя бъде ключ към нея. Косово няма аспирации да се обединява с други държави, нито да променя граници5. Това е отстъпление от планa на Армията за освобождение на Косово (АОК) от времетo на конфликта, които предвиждаше присъединяването на Косово, заедно с албанците от Македония към Албания, с цел да се създаде „Велика Албания”. Този план, вписащ се в т.нар. „албански иредентизъм” предизвиква остри реакции на международната общност, Сърбия и страните от региона доведоха до преориентация в посока на засилени искания за независимост нa Косово. Аргументите, които посочват косовските власти в подкрепя на позицията си за независимост и тяхното виждане за плана на Ахтисаари, са че след конфликта Косово е изградила твърди връзки с ООН, ЕС и НАТО, които съдействат за подобряването на тежката обстановка в областтa, както и че под наблюдението на ООН Косово провела избори и e изградила собствена правна система, парламент, развива системата на образованието и здравеопазване и т. н..Според тях независимостта на Косово ще ускори преодоляването на трудното икономическо положение на областта, която препятства решаването на етническите проблеми. В случай че провинцията се отделя от Сърбия, тя ще да даде сериозни гаранции за защита на правата на косовските сърби и както и другите малцинства. По думите на косовските власти Косово ще е държава, която ще споделя западните ценности за сигурност и мир6. 3а косовските албанци, планът на Сърбия за предоставянето на широка автономия е неприемлива формула, защото ”Междунардоната надзирвана автономия”, предлагана oт Белград би довела до status quo ante, тоест до връщане към предишното състояние на нещата.

4.Позицията на Русия за статута на Косово
Независимо от изтеглянето на миротворческите си сили от Балканите, Русия остава силен политически фактор в международната среда, която има отношение по косовския въпрос. Kaто постоянен член на Съвета за сигурност на ООН тя играе важна роля при изготвянаето на резолюция № 1244 и последващи решения в ООН. Продължава да бъде ключов играч в изграждането на мира. В своята политика по Косовския проблем Русия отчита като успех запазването на суверенитета и териториалната цялост на Сърбия, налагането на демилитаризиране на АОК и гарантиране на безпрепятственото завръщане на хиляди бежанци. Позицията на Русия за статута на Косово, като подкрепя твърдо позицията на Сърбия и самите позиции на двете държави са идентични и сходни. Проблемът с Косово може да има и други последици, които биха отразили на Русия. Руските лидери очакват такива евентуални развития във вътрешната си политика по отношение на автономните й области като Чечня, които те да предявят подобни претенции. Поради тази причина Русия не подкрепя независимостта на Косово. Единствените прилики в руската позиция и тaзи на САЩ спрямо Косово е за запазването на ключовата роля в преговорния процес в Съвета за сигурност на ООН. Също призовават международната общност да насочи усилията си към гарантиране на правата на косовските сърби, защита на религиозните паметници на сръбската православна църква, към създаване на условия за завръщане на бежанците. САЩ и Русия единодушно приемат становището, че демократическите стандарти трябва да бъдат реализирани независимо от хода на преговорите за статута на провинцията.Москва държи на принципа за определянето на статута на Косово трябва да се намери такъв сходен модел, който да бъде приемлив за Белград и Прищина и се постигне чрез проговори на т.н.“negotiated settlement”. Русия търси баланс в решаването на статута на областта. Русия е единствената опора на Сърбия в преговорите и сръбските политици разчитат на нейната помощ да убеди страните посредници, участващи в преговорите да направят компромис и вземат по-добро решение за косовския въпрос. Москва е традиционен съюзник, чийто съюзнически връзки има от освобождението на Сърбия от Османската империя. Москва ще търси решение, което да удовлетворява Белград и Прищина и както за сигурността и стабилността на Балканите. Позицията на Русия не е сходна от тези на САЩ и ЕС, които приемат плана на Марти Ахтисаари за отделянето на Косово от Сърбия, като е съгласна със сръбските позиции за плана, който нарушава фундементалните принципи на международното право и хартата на ООН. Русия ще дава ясни знаци, че при неудовлетворяване на нейния и на Сърбия интерес ще налага вето върху решенията на всяка резолюция на Съвета за сигурност.
5.Заключение за последствията на бъдещия статут върху стабилността на Балканите
След редица неуспешни преговори между Белград и Прищина стои все още предизвикаелството за намиране на решение за статута на Косово. С външна намеса се предполага по-бързо, ефикасно, справедливо разрещаване на проблема, но се оказва обратното – бавно и неефикасно. Решението, което ще бъде взето впоследствие ще е под вниманието на регионалната обстановка, за да се избегне етническия дисбаланс. Прибързването и забавянето на решението за статута може да доведе сериозни последстия върху стабилността на Балканите – както на Косово и Сърбия и така на останалите балкански държави. Страните ще търсят рационалното решение, което да избегне избухването на една нова „Балканска война”. Времето, което разполагат те не е вечно. Рано или късно решението ще излезне на бял свят – автономно Косово трагичен завършек в борбата й за независимост, за сърбите – спасение от изгубване на териториалната цялост на страната или едно независимо Косово – завоюващ успех на косовските албанци, за Сърбия – една национална катастрофа, чието продължение е разпадането й в пост югославското пространство.

Библиография:




http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/392o- История на Косовския конфликт

http://infocenter.bnt.bg - На 2 февруари 2007 година специалният пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари запознава властите в Белград и Прищина с изготвения от него план за статута на областта.

Русия подкрепи напълно сръбската позиция за статута на Косово
Bulgarian Post 06.06.2007 г.- www.bulgarianpost.bg


Белград предложи нови преговори за Косово- www.news.bg




Преговорите за бъдещето на Косово навлизат в последен етап - Bulgarian Post
10.03.2007 г.
www.bulgarianpost.bg
Русия заплаши с вето за Косово
Байърли: Оспорването на плана ще доведе до повече насилие
24 Април 2007 Mediapool.bg
С провал приключиха първите преки преговори за статута на Косово
24 Юли 2006 - mediapool.bg
Дипломна работа – Статутът на Косово след 1999 година, Мария Георгиева
http://www.diplomatie.gouv.fr/fr/pays-zones-geo_833/balkans_1056/kosovo_650/reunion-paris-processus-rambouillet-1999_10142.html;
://www.state.gov/www/regions/eur/fs_990301_rambouillet.html

UN Security Council Resolution 1244, S/Res/1244 (1999); http:// daccessdds.un.org/doc/UNDOC/GEN/N99/172/89/PDF/N9917289.pdf
Comprehensive Proposal for Kosovo Status Settlement , United nations Office of the Special Envoy for Kosovo; http://www.unosek.org/unosek/en/statusproposal.html


1 Сърбия отхвърли плана на ООН за отделянето на Косово, 2 февруари 2007, www.mediapool.bg

2  Кощуница: Независимостта на Косово ще повлияе негативно на Балканите www.world.actualno.com/news_107148.html


3 Kощуница ще къса дипломатически отношения с всяка страна, признала Косово www.mediapool.bg

4 Кощуница каза, че Косово е по-важно от членството в ЕС (EUobserver, Блиц - 01/08/06; AП, Ройтерс, БиБиСи, СиЕнЕн, АКИ, Радио Б92, Бета - 31/07/06)





5,6 Хашим Тачи призова в София за бързо признаване на независимо Косово
16 Октомври 2006 www.mediapool.bg



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница