1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Постановяване на съдебното решение
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Решението се взима на тайно съвещание
| Постановяване на съдебното решение:
а) решаване на делото; б) съдържание на решението; в) неприсъствено решение – основания, атакуване; г) обявяване на решението в регистъра и връчването му. а) решаване на делото Постановяване и стабилитет на съдебното решение В едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Инструктивен срок. Нарушението на инструктивен срок няма процесуални последици. Решението се взима на тайно съвещание – нямат право да участват други лица, освен състава на съда. Цели се запазване безпристрастието на съда. При първата инстанция – съдията сам съставя решението. При втората и касационната инстанция – изказва се първо младшия съдия, после старшия съдия и накрая председателят на съда. Решението се взема с мнозинство. Трябва да се подпише от всички членове на състава. ПРОЦЕДУРА ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО: Дали съществува право на иск Надлежно упражняване на правото на иск и правото на легитимация (напр. представителят няма представителна власт – основание за отмяна на решението. Дали всички процесуални действия по разглеждане на делото, които са от съществено значение за постановяване на решението са валидно извършени. Решаването на спора по същество, ако съдът е компетентен. Съдът разглежда фактите, обвързани от ищеца и ответника. Използваните доказателства, доколкото доказателствата са достоверни според разбиранията на съдията (т.е. формира се вътрешното убеждение), доколко върху тях може да се направят изводи за твърдените факти, т.е. кои факти са доказателство и кои не. След това съдът подбира ПН, подвежда под нея това, което е достоверно установено и взима решение. б) съдържание на решението Съдът постановява решението в писмена форма. Тя е условие за неговата действителност. Решението трябва да има съдържание, посочено в чл. 236 ГПК. Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: датата и мястото на постановяването му; посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; номера на делото, по което се постановява решението; имената, съответно наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на спора; в тежест на кого се възлагат разноските; подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. РЕКВИЗИТИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ – диспозитив същинската част – решението на съда по спора; – мотиви – фактическите констатации на съда на базата на доказателствения материал – на тяхна база се постановява диспозитивът – логично е да предхождат диспозитивът. Мотивите обхващат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа, на които той е стигнал да решението. Немотивираното решение не е нищожно. То поражда правни последици и е само отменяемо – чл. 282, т. 3. На обжалване подлежи диспозитивът. Сталев – дали и мотивите се обжалват – не. За разлика от практиката, която твърди, че и мотивите се обжалват. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|