в) отговорност на продавача при недостатъци и евикция; отговорност на продавача при недостатъци Правен режим:
193 – 199 ЗЗД.
Когато се продава вещ с недостатъци може да има грешка, а може да има и измама. Възможно ли е купувачът, вместо да се насочи към правилата за продажба на вещ с недостатъци да унищожи договора поради грешка или измама. Калайджиев: няма принципна пречка той да може да приложи избран от него способ. Кожухаров: приема, че само в случай на измама договорът би могъл да бъде унищожен. Но няма правило, което да забранява унищожаването на договора и поради грешка.
Проблемът за измамата и грешката стои и при евикцията: няма пречка договорът да бъде унищожен и поради измама.
Недостатъкът. Недостатък е всяко отклонение от изискванията за качество, което намалява цената или годността на вещта за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Изискванията за качество могат да бъдат уговорени от страните, могат да бъдат установени нормативно, а ако нищо не е уговорено, няма стандарт или някаква друга норма се прилага чл.64 за родово определените вещи.
Тези изисквания или условия (за се намалява цената или годността на вещта) са алтернативни – достатъчно е едно от тях да бъде налице, за да могат да се упражнят правата в този случай.
Недостатъкът трябва да отговаря на три изисквания, за да бъде релевантен:
Трябва да е съществувал по времето на сключването на договора при индивидуално определените вещи или в момента на преминаването на собствеността и риска при родово определените. Ако той се е появил по-късно продавачът няма да отговаря за него.
Трябва да е съществен – това е фактически въпрос. Недостатъкът е съществен когато чувствително намалява цената или годността, или и двете.
Няма значение какъв е недостатъкът – явен или скрит, отстраним или не (в някои случаи има).
Недостатъкът трябва да се различава от хипотезата, при която се престира друга вещ -т.нар. aliud. Той може да се дължи на недостатък. Но той е налице, когато недостатъкът е толкова съществен, че вещта не може да бъде използвана по нейното предназначение, не може въобще да го изпълни. В случай на aliud е налице пълно неизпълнение, докато при продажба на вещ на недостатъци е налице лошо изпълнение, което е вид на неточното изпълнение. Общо взето в случай на продажба на aliud положението на продавача е по-тежко.
За да може купувачът да упражни правата в случай на вещ с недостатъци трябва да извърши две действия:
Трябва да прегледа вещта веднага или в течение на времето, което е обикновено нужно за това (чл.194/1), т.е. поначало при явните недостатъци прегледът трябва да се извърши веднага, но когато вещта е голяма или се състои от множество части прегледът се извършва във времето, което е необходимо според изискванията на обмена. Крайният срок за извършване на тази проверка е давностният срок.
Незабавно купувачът трябва да уведоми продавача. Ако не го направи по силата на установена в чл.194 ЗЗД фикция се смята, че е одобрил вещта. Не е необходимо обаче продавачът да бъде уведомяван в две хипотези:
в случаите, когато продавачът е знаел за недостатъка;
когато вещта е aliud.
Целта на уведомяването е извършването на една съвместна проверка на твърденията на купувача.
Когато прави възражение за недостатъци купувачът трябва да пази вещта (това задължение поначало е при дистанционна продажба). Той трябва да държи вещта на разположение на продавача и да се грижи за нея с грижата на добър стопанин. Ако има опасност вещта де се развали или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства купувачът трябва да уведоми продавача и след това да поиска разрешение от районния съд да я продаде.