1. Особенности на кръвотворната система
Изтегляне 58.5 Kb.
|
Свързани:
PBO BD Georgieva M
- Навигация на страницата:
- 2. Най-често срещани заболявания на кръвитворната система
|
1.Особенности на кръвотворната система Кръвотворенето след раждането запазва ембрионалния си характер с огнища на екстрамедуларна хемопоеза. То е с подчертана неустойчивост спрямо външни фактори и голяма регенераторна способност. В първите дни след раждането настъпва физиологична хемолиза /разграждане/ на еритроцитите, чийто брой и съдържание на хемоглобин намаляват. Започва заместването на HbF с HbA. В този период се регистрира физиологична чернодробна незрялост и намален синтез на витамин К. От 4-я ден диференциалната бяла кръвна картина е с преобладаваща лимфоцитоза. Високите стойности на еритроцити, хемоглобин и хематокрит клинически се изявяват с плетора, което най-често се дължи на забавено прерязване на пъпната връв или дехидратация. Ниското протромбиново време /при недоносени/ обуславя склонност към хеморагични прояви /кървене/. Свързано е със забавения синтез на факторите на протромбиновия комплекс /имат отношение към кръвосъсирването/. Общият белтък и белтъчните фракции зависят от нивото им у майката и активната роля на плацентата. Плодът синтезира сам албумини и гамаглобулини. У НОВОРОДЕНОТО Е НАЛИЦЕ ПОЛИГЛОБУЛИЯ 6 И НАД 6,5.1012/l – ПРИЧИНА ХРОН. ХИПОКСИЯ. ВИСОК Hb над 160-200 g/l – ПРИЧИНА ХРОН. ХИПОКСИЯ. 80 % от Hb НА НОВОРОДЕНОТО Е HbF ПОСТЕПЕННО HbF СЕ ЗАМЕНЯ С HbA1 ЛЕВКОЦИТОЗА 15-20.109/l С НЕУТРОФИЛИЯ КЪМ 3-4-ия ДЕН БРОЯТ НА ЛЕВКОЦИТИТЕ СПАДА КЪМ 15.109/l И НЕУТРОФИЛИЯТА СЕ ЗАМЕНЯ С ЛИМФОЦИТОЗА. 2. Най-често срещани заболявания на кръвитворната система Класификация -НЕДОИМЪЧНИ – СВЪРЗАНИ С НЕДОСТИГ НА ГРАДИВНИ ВЕЩЕСТВА В КОСТНИЯ МОЗЪК (ЖЕЛЯЗО, ВИТАМИН В12, ФОЛИАТИ, БЕЛТЪК И ДР.). В ТАЗИ ГРУПА СЕ ВКЛЮЧВАТ И т.н. ПОСТКРЪВОИЗЛИВНИ АНЕМИИ. -ХИПОПЛАСТИЧНИ (ХИПОРЕГЕНЕРАТОРНИ) АНЕМИИ – РЕЗУЛТАТ НА ПЪРВИЧНА (ВРОДЕНА, ГЕНЕТИЧНА) ИЛИ ВТОРИЧНА (ПРИДОБИТА) КОСТНОМОЗЪЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. -ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ – В РЕЗУЛТАТ НА УСКОРЕНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЕРИТРОЦИТИТЕ. Поради изразена неустойчивост на кръвотворната система у кърмачета и деца към различните външни и вътрешни вредни влияния анемиите се срещат често в детството. При паралелно намаляване на Hb и еритроцитите анемията се определя като нормохромна или изохромна. При по-силно намаляване на Hb анемията се определя като хипохромна: еритроцитите съдържат по-малко хемоглобин. В случаите, при които хемоглобинът намалява в по-слаба степен в сравнвние с еритроцитите, анемията се определя като хиперхромна: еритроцитите съдържат повече хемоглобин. Намаляването както на еритроцитите, така и на хемоглобина води до нарушаване на окислителните процеси в организма, които са от изключително важно значение за растящия организъм. За образуването на хемоглобин е необходимо желязо, което детето си осигурява от храната- месо, черен дроб, жълтък, зеленчуци- леща, грах, соя, спанак, коприва, зелени листни зеленчуци, зърнени храни, брашна. Запас от желязо детето получава от майката по време на бременността и с кърмата. Ако майката е с анемия по време на бременността може новороденото също да бъде с анемия. След 5 месечна възраст , тези запаси се изчерпват и ако кърмачето не се захрани с зеленчукови и месни пюрета развива желязонедоимъчна анемия. Резервите от желязо са недостатъчни у недоносените, при многоплодна бременност. Изкуствено хранените с квасено мляко кърмачета / желязязното съдържание е ниско- 0,5 мг/ л / по- бързо изчерпват резервите си и се развива железен дефицит, което е свързано и с по- ниска резорбция на желязото от кравето мляко. Дефицитните анемии възникват вследствие недостатъчен прием в организма на детето на вещества, необходими за образуването на хемоглобина. Те се наблюдават по-често през първата година от живота на детето. Сред дефицитните анемии най-разпространени са елементните, причинени от недостатъчно или еднообразно хранене. В повечето случаи е налице недостатъчен прием на желязо от организма (желязодефицитни анемии) или белтъчини, което води до нарушаване в образуването на белтъчната част на хемоглобина (белтъко-дефицитни анемии). Определено значение в развиването на дефицитните анемии има и недостигът на витамини В6, В12 и фолиева киселина (витамино-дефицитни анемии), които участват в синтеза на хемоглобина. Нерядко дефицитните анемии се срещат при заболявания, съпроводени с нарушения на функцията на стомаха. Честите заболявания, както и недоносването допринасят за развитие на дефицитни анемии Изтегляне 58.5 Kb. Сподели с приятели:
|