1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право



страница8/19
Дата09.04.2017
Размер2.95 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19

2. АГС за граждански брак.
Актовете за граждански брак се съставят, след като длъжностното лице по гражданско състояние провери самоличността и възрастта на страните и установи, че няма пречки за сключването на брака, получи волеизявленията на страните за съгласието им, в присъствието на двама свидетели.
3. АГС за смърт.
Актовете за смърт се съставят въз основа на получено съобщение за смърт, което се издава от компетентно медицинско лице не по-късно от 48 часа и не по-рано от 24 часа от настъпването на смъртта. Обявител на събитието е лицето, което представя медицинското свидетелство за смърт.
Разновидност на АГС за смърт е акт за смърт, съставен въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се обявява дадено лице за умряло. АГС се съставя от длъжностното лице по гражданско състояние въз основа на заверен препис на решението (59 ЗГР).
4. АГС за военнослужещи при извънредни случаи.
Тези АГС се съставят в случаите, когато военнослужещи се намират извън територията на страната или са на нейна територия, но поради военни действия са лишени от възможността да съобщят на гражданските власти за настъпилото събитие. В тези случаи функциите на длъжностно лице по гражданско състояние се поемат от военнослужещи, определени от командването (63 ЗГР).
5. АГС за раждане, сключване на граждански брак или смърт, съставяни при пътуване по море.
В тези случаи капитанът на кораба е длъжен да впише съответното събитие в корабния дневник и да състави АГС в срок от 24 часа от настъпването му (без актът за граждански брак) – 66 ЗГР. Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните АГС в службата за гражданско състояние при общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или в българското посолство/консулство в първата страна, в чието пристанище влезе кораба (67, ал. 1 ЗГР).
6. АГС на български граждани, съставени в чужбина.
Съставят се или от съответния българско дипломатическо/консулско представителство в съответната държава, или от чуждите местни органи по гражданско състояние там. Във втория случай българският гражданин е задължен да се снабди със заверен препис от АГС и да го предаде (изпрати) не по-късно от шест месеца на дипломатическия/консулския представител в съответната страна, като му съобщи и постоянния си адрес в Р България (70, ал. 1 ЗГР).
Изменения в актовете по гражданско състояние
Измененията в актовете по гражданско състояние стават чрез отбелязване, допълване и поправяне. 77 ЗГР предвижда, че промяната в гражданското състояние на лицата се извършва по съдебен или по административен път.
Чрез отбелязване се внасят промени относно обстоятелствата, характеризиращи гражданското състояние на лицата (отбелязването става в графата “бележки”). Отбелязването също има качеството на вторичен административен акт.
Съществуват и случаи, когато тези отбелязвания стават и без официален акт на държавен орган – напр. при припознаване, което е частен акт на лицето, което извършва волеизявлението.
Чрез отбелязване става промяна на такива обстоятелства, като прекратяването на граждански брак/обявяването му за недействителен, прекратяване на осиновяване, установяване на произход чрез съдебно решение;
Промяна на АГС по административен ред
Когато има промяна в АГС по административен ред, въз основа на официални документи се извършва промяната, но това може да стане само тогава, когато тези данни не променят смисъла на АГС. По административен ред не може да се променят името, пола и т.н. на лицето.

Промяна на АГС по съдебен ред
Промените на АГС въз основа на съдебно решение са следните:
1. При непълно осиновяване – в АГС се отбелязва решението, с което се допуска непълното осиновяване, имената на лицето, което се осиновява (ако са променени) и имената на осиновителите.
2. При развод/обявяване за недействителен брака – обявява се номерът и състава, който е издал решението за развода, а, ако има изменение на фамилното име – отбелязва се и това.
Съставяне на нов АГС въз основа на съдебно решение
Нов АГС, който се съставя въз основа на влязло в сила съдебно решение, има в две групи случаи:
1. При пълно осиновяване по реда на 54 СК и при обявяване на смърт – 14 – 18 ЗЛС. Новият АГС за раждане се съставя, защото било по силата на пълното осиновяване, било по силата на обявяването на смъртта, се променя гражданското състояние на съответното лице.
2. Когато първоначално съставеният АГС е бил изгубен или унищожен. Тук пак има нов съдебен акт, но той вече не притежава конститутивното действие на съдебното решение за пълно осиновяване, а върви по специалното производство на 436 – 442 ГПК за установяване на факти. Това е особен вид охранително производство.
Унищожаването на вече съставен АГС става, когато например длъжностното лице по гражданско състояние е съставило два акта за едно и също обстоятелство.
Поправките не водят до анулирането на акта за гражданско състояние, а се вписват в графата “бележки”.
Съгласно 34, ал. 2 ЗГР, съставените по установения ред актове за гражданско състояние, имат пълно доказателствено действие за отразените в тях факти до доказване на тяхната неистинност. Оборването на тази презумпция става чрез оборването истинността на съответните документи – това е едно особено производство по 154-156 ГПК. Оборването истинността на съответните АГС ще се установи с предявяване на иск по 97, ал. 3 ГПК.
Всеки АГС (с изключение на акта за граждански брак) има декларативно действие.

Регистри за гражданско състояние
Регистрите за гражданско състояние представляват специални книги, които съдържат съставените през годината актове за гражданско състояние по видове. Част от регистъра е азбучният указател на вписаните в регистъра лица.
Регистри за населението (22-33 ЗГР)
Регистър на населението се води във всяка община/кметство и се състои от личния регистрационен картон на лицето с постоянния му адрес в съответното населено място. Регистърът на населението се състои от всички общински регистри на населението и се съставя въз основа на други официални свидетелски документи, поради което те нямат доказателствената сила на актовете за гражданско състояние.

Въпрос 25:
Безвестно отсъствие и обявяване на смърт

Източници:


1. Павлова, М. Гражданско право, Второ преработено и допълнено издание
2. Закон за лицата и семейството, съобразен с действащото законодателство на Република България към 10. 2007 г.


1. Безвестно отсъствие
необходимост от правна уредба на безвестното отсъствие
Физическите лица обикновено пребивават постоянно или преимуществено в определени населени места. Едно лице обаче може да отсъства продължително време от населеното място, което по принцип обитава, и да няма сведения за него. Такава ситуация създава несигурност и опасност от увреждане на интересите както на отсъстващия, така и на други лица, с които той се намира в правоотношения.
Ето защо защитата на интересите, заплашени от отсъствието на едно лице, за което няма каквито и да било сведения, се осъществява чрез действието на правните норми, които уреждат обявяване на продължително безвестно отсъствие или на смърт на физическо лице.
Произходът на този правен институт се свързва още със Средновековието, когато поради участие във войни, кръстоносни походи и т.н. определени лица продължително време не са се завръщали в своето обичайно местопребиваване. Първоначалната презумпция, прилагана от съдилищата, е, че при продължително отсъствие и ако лицето е достигнало определена възраст, то е починало. В първите граждански кодекси се създават и правни норми, които регламентират обявяването на отсъствие и правните последици от това.
Правната уредба на този институт в нашето законодателство се съдържа в Гражданско-процесуалния кодекс, както и в Закона за лицата и семейството.

правни последици от безвестното отсъствие
За да бъде налице правнорелевантно отсъствие по смисъла на чл. 8-17 от ЗЛС, е необходимо:
1) физическото лице да е изчезнало, т.е. да не се появява на мястото, което обикновено обитава
2) да не се знаят причините за отсъствието, къде се намира лицето, дали е живо, т.е. да няма никакви сведения за него

Ако се установи, че лицето е живо, макар и да не се знае точният му адрес, няма основание то да се третира като безвестно отсъстващо.



ЗЛС урежда три групи правни последици от безвестното отсъствие, в зависимост от това, колко време продължава то:
I) назначаване на представител
Според чл. 8 от ЗЛС, когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд, по молба на заинтересованите или по искане на прокурора, назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки по запазване на неговите интереси.
Препоръчително е представителят да се назначи измежду роднините или близките на отсъстващия.
Ако отсъстващият има законен представител, друг такъв не се назначава.
Когато отсъстващият има пълномощник, представителят се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.
От съдебното решение за назначаване на представител и волеизявлението на последния, между него и отсъстващия възниква правоотношение, което по съдържание е аналогично на това при договора за поръчка. Представителят се задължава безвъзмездно да извършва действия на управление спрямо имуществото на отсъстващия. Назначеният от съда представител може да предявява искове и да отговаря по предявени срещу отсъстващия такива.
Съдът може след сезиране от заинтересувани лица да освободи представителя и да назначи друг или други такива.

II) обявяване на отсъствие и правните му последици
Чл. 9 от ЗЛС казва, че ако отсъствието продължи повече от една година, съдът, по искане на заинтересованите или на прокурора, обявява лицето за отсъстващо.
При обявяване на отсъствие правата и задълженията на обявения в отсъствие се запазват, но се спира изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт – издръжка, пенсия и т.н., защото се предполага, че той няма нужда от тях.
Освен това, евентуалните наследници на отсъстващия, определени към момента, за който се отнася последното известие за него, могат да поискат да бъдат въведени във владение на имотите му (чл. 10 ЗЛС). Ако се постанови въвод на наследниците, пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.
Заветниците и лицата, имащи права, зависещи от смъртта на отсъстващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползват от тия права – чл. 12 ЗЛС.
Въведените във владение лица могат:
да придобиват приходите от имотите на отсъстващия
да извършват действия на управление спрямо тях
да представляват отсъстващия пред държавни органи и частни лица
Въведените във владение лица не могат:
да извършват действия на разпореждане с правата на отсъстващия, като например да ги прехвърлят на други лица, да ги залагат или ипотекират, освен ако от такива действия има очевидна полза отсъстващият, и при това само с решение на районния съд

В случай, че обявеният за отсъстващ е жив, по негово искане определението на съда за обявяване на отсъствието се отменя. Той има право да иска връщане на имотите от въведените във владение лица. Също така те са длъжни да върнат доходите, които са събрали от имота след поканата за връщането му.



III) обявяване на смърт


2. Обявяване на смърт
След изтичане на 5 години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, може да бъде обявена неговата смърт по искане на заинтересованите или на прокурора. Обявяването на отсъствие и неговите правни последици не са предпоставка за обявяване на смърт.
Саксонската система за обявяване на смърт допуска това само при достигане на определена възраст от отсъстващия. Германското законодателство обявява двойно изискване за обявяване на смърт:
- изтичане на определен срок на отсъствие
- достигане на определена възраст от отсъстващия

Българското законодателство не възприема тази система. Според ЗЛС, освен при 5-годишно безвестно отсъствие, смърт може да бъде обявена при по-кратък изтекъл срок, при особени случаи. Чл. 15 постановява, че ако лицето е изчезнало при военни действия или при събитие, което дава основание да се предполага, че то е загинало, обявяване на смъртта може да се иска след изтичане на 2 години от прекратяването на военните действия или от събитието.


Смъртта се обявява с решение на районния съд по последното местожителство на отсъстващия, като в него се определя денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт. Въз основа на решението за обявяване на смъртта се съставя акт за смърт в общината по последното местожителство на лицето.
Решението за обявяване на смъртта според чл. 17 от ЗЛС поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето. Решението на съда се основава на оборима презумпция, поради което до оборването й имуществените права на обявения за починал преминават към неговите наследници. Личните права, които има, докато е жив (право на издръжка, пенсия), се прекратяват само при естествена смърт. Бракът се прекратява и дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява. Но, ако обявеният за починал е жив, решението на съда н прекратява неговите правоспособност, дееспособност, лични права, свързани с неимуществени блага на личността като живот, здраве и т.н.
Ако обявеният за починал е жив, той има следните права:
да получи обратно имотите си, които наследниците и други лица са придобили вследствие на решението на съда за обявяване на смърт, ако са налице
да му се върнат безвъзмездно отчуждените имоти от техните приобретатели
да му се върне всичко, което е придобито срещу отчуждени по възмезден начин негови имоти и да получи цената, дължима от трети лица срещу прехвърляне на негови права
да му се върнат имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателите в момента на придобиването им са знаели, че обявеният за умрял е жив

Изпълнението на правата, които се погасяват при смърт, като издръжка, пенсия и т.н., се спира до обезсилване на решението. Изпълнението им се възстановява от деня на поканата, отправена до задължените лица (чл. 18, буква “в” на ЗЛС).


Ако след постановяване на решението за обявяване на смърт се установи, че в него не е отразена точната дата на действителната смърт, последната може да се установи по съдебен ред. Към тази дата неговите наследници могат да упражнят само правата по букви “а” и “б” на чл. 18 от ЗЛС.
Правната урежда на обявяването на отсъствие и смърт се нуждае от осъвременяване, като се използва опитът на френското и германското законодателство.


26. Юридическо лице - понятие, историческо развитие, теории

Най-общата класификация на правните субекти е на физически и юридически лица. В гражданското право юридическото лице е правна категория, чието съществуване е предизвикано от разрастването на гражданския оборот.


За утвърждаване на категорията “юридическо лице” най-съществен принос имат трудовете на канонистите, които използват достиженията на Римското право и развиват теорията за юридическото лице.
Понятието “юридическо лице” не е познато на Римското право. Макар по това време в Рим да са били познати корпорациите, последните са били правоспособни само в имущественото право и като изключение са имали право на име/могли са да бъдат патрони на освободените от тях роби. В Римското право корпорацията е възниквала с постигане на съгласие на поне трима членове-учредители за създаването й.
Фондацията се е появила чак по време на Християнството. През Средновековието първите юридически лица възникват като религиозни, занаятчийски или търговски сдружения.
Едва през XIX век юридическото лице се утвърждава и получава правна уредба, която първоначално се формира във връзка с правния режим на юридическите лица. Юридическите лица стават легални именно с признаването качеството “юридическо лице” на търговските дружества. В последствие възникват и юридическите лица с идеална цел, като понятието “юридическо лице”, заедно с понятията “субективно право” и “правоотношение” е един от основните китове на днешната цивилистика.

Юридическото лице е значима в практическо отношение правна конструкция, тъй като огромна част от гражданския оборот минава именно през него. Юридическото лице е едно правно творение, на което основните предимства са следните:


1. В съвременния правен оборот доста често се оказва непосилно за отделните правни субекти самостоятелно да задоволяват интересите си, докато юридическото лице дава възможност за събиране на големи средства.
2. Така набраните средства се упражняват много по-рационално чрез разделянето на собствеността от управлението при юридическите лица.
3. Юридическото лице дава възможност за обособяване на имуществото на участващите в него от това на самото юридическо лице. По този начин всеки един участник в юридическото лице има лична собственост, която е независима от собствеността му в юридическото лице. Т.е. съответното юридическо лице поначало не отговаря за правата и задълженията на участниците си, а участниците в юридическото лице, отговарят до размера, до който са участвали в него. Казаното важи за ООД, АД и т.н., но събирателното дружество е подложено на друг режим.

Тук е наложително да се изяснят някои понятия:


- имущество – това е един материален субстрат, обхващащ всички права и задължения, които има едно юридическо лице (вещни права, права на вземане и пр.). Имуществото се променя с всеки правен акт на даденото юридическо лице, т.е. варира непрекъснато и може да става по-голямо или по-малко в зависимост от това, дали юридическото лице придобива права или пък се обременява със задължения.
- капитал – това е една относително непроменяема величина, един стойностен израз на имуществото на юридическото лице към момента на неговото учредяване.
Оттук се прави извода, че ако капиталът е условен, то имуществото е материално.
Правна уредба на юридическите лица
Правната уредба на юридическите лица в нашата правна система е разпръсната, но три текста в ЗЛС (131-133) могат да се приемат като обща уредба на юридическите лица. Трябва да се отбележи, че след влизането на ЗЮЛНЦ в сила, членове 134-154 ЗЛС бяха отменени и корпоративно устроените юридически лица вече не се уреждат там.
За други типове юридически лица съществува правна уредба в различни нормативни актове – напр. за жилищно-спестовните кооперации правната уредба се съдържа в ЗЖСК, за кооперациите – в ЗКооп., основните видове юридически лица, които представляват търговски дружества имат уредба в ТЗ, търговските банки – в ЗБ, застрахователните и презастрахователните дружества – в ЗЗастрах., инвестиционните дружества – в ЗППЦК;

Обща дефиниция на юридическите лица в нашето законодателство няма, поради което тя се извежда от текста на 131 ЗЛС – юридическите лица са носители на права и задължения, които те придобиват чрез органите си.


Юридическото лице се създава по силата на правната норма, т.е. едно социално образувание ще бъде признато за юридическо лице, ако е предвидена в законодателството конкретна правна норма за него. Т.е. определянето от правната норма дали една даденост да бъде юридическо лице, може да бъде изрично (136 КРБ) или да не е изрично, като се допуска възможността едно социално образувание да е самостоятелна страна по едно правоотношение.
Друг белег на юридическото лице е, че то се явява като един обособен правен субект, носител на права и задължения, различни от тези на лицата, които го учредяват или го съставляват. Целта на създаването на юридическото лице е, то да бъде самостоятелен участник в гражданския оборот.
Вярно е, че повечето юридически лица възникват, за да бъдат носители на права и задължения в частното право, но не е вярно, твърдението на проф. М. Павлова, че юридическите лица не са носители на властнически правомощия. Голяма част от юридическите лица могат да бъдат носители на такива правомощия или поне да имат публични функции (напр. един университет, който безспорно е юридическо лице, осъществява публични функции).
Вярно е и, че юридическите лица имат гражданско-правна правосубектност, но редом с това те имат правосубектност и в други правни отрасли – възможно е напр. да изпълняват и административно-правни задължения, т.е. правосубектността на юридическите лица е поливалентна.
Друг белег на юридическото лице е наличието на определено организационно устройство, което е абсолютно наложително за едно образувание, което трябва да има права и задължения, но е лишено от своя психична воля. Поради тази причина организационната структура на юридическото лице е друг негов констативен белег. Организационната структура на юридическото лице означава наличието на структура на неговите органи – лице/група от лица, на които по закон или с вътрешен устройствен акт, са предоставени определени правомощия – 131 ЗЛС.
Друг родов белег на юридическото лице е обособяване имуществото му от това на неговите членове/лицето, което го е образувало (при фондациите). Това е другата страна на самостоятелната имуществена отговорност на юридическото лице.
От всичко казано дотук, може да се даде и едно меродавно определение на понятието “юридическо лице” – това е социално образувание, което е създадено по предвидения в закона ред, за да придобива права, да поема задължения и да извършва правни действия/да отговаря по тях чрез своите правни органи.
Проф. М. Павлова дава и още един белег на юридическото лице – то не трябва да притежава властнически правомощия. По този въпрос по-горе бяха посочени съответните възражения.
Друго, което е неприемливо в тезата на проф. Павлова, е по отношение на организационната структура на юридическите лица, а именно, че авторката смята, че органите на юридическите лица се създават само от физически лица. Такова схващане обаче не може да се приеме и като аргумент в противното е ТЗ (234, ал. 1) , където е предвидено как ще се формира волята на юридическото лице, когато негови членове са други юридически лица.
Друга характеристика на юридическото лице е персоналният и материалния му субстрат. Под материален субстрат трябва да се разбира имуществото на юридическото лице. Под персонален състав на юридическото лице се разбират следните две неща:
-корпоративният му състав, когато между членовете му съществува членствено правоотношение
-съществуват и юридически лица, които нямат корпоративен характер, но въпреки това също имат персонален субстрат – напр. университетите.

Видове юридически лица
Видовете юридически лица се определят в зависимост от различни критерии, които са следните:
1. В зависимост от това, дали осъществяват властнически функции, юридическите лица биват:
юридически лица на публичното право – тук спадат държавните учреждения (БНБ, общините, министерствата и пр.), които от една страна са подчинени на публично-правните норми, но като носители на права и задължения, имат и частно-правен режим;
юридически лица на частното право – към тях могат да бъдат отнесени търговските дружества, кооперациите, сдруженията, фондациите, партиите и т.н.

2. Друго деление на юридическите лица, е в зависимост от дейността, която осъществяват и отрасловата им принадлежност. Тук различаваме:


юридически лица на търговското право
юридически лица на гражданското право

Такова едно деление не би било вярно, тъй като търговското право не е отделено от гражданското право и следователно не може да се прави такова деление. Вярно е друго – критерий за това деление е видът на дейността, която осъществява юридическото лице, а оттам и неговото предназначение, т.е. критерий за разграничението не може да бъде отрасловата принадлежност на съответното юридическо лице. Следователно делението, базирано на вида дейност на юридическото лице, ще бъде следното:


стопански юридически лица – търговски дружества, кооперации и т.н.
юридически лица с нестопанска цел – фондации, сдружения и пр.
юридически лица, които указват публични услуги – университети, болници, социални заведения.
Тук разграничението на юридическите лица на стопански и нестопански, се натъква на следната трудност – от една страна част от стопанските юридически лица не формират и не разпределят печалба, защото не искат, а от друга страна – при определени предпоставки, на юридическите лица с нестопанска цел е разрешено да осъществяват стопанска дейност. По ЗЛЗ организациите, които предоставят публични услуги, се обособяват в публични юридически лица, но прилагането изцяло на стопанска дейност би довело до промяна на предназначението им (3, ал. 4).

3. Друга класификация от гл.т. наличието или отсъствието на личен състав е:


корпорации – те включват някакъв тип обществена групировка на членовете си и имат органна структура. Това са колективните правни субекти. Тук влизат акционерните дружества, кооперативните сдружения, сдруженията с нестопанска цел, партиите и пр. Техни членове могат да бъдат физически или юридически лица, както и физически, и юридически лица едновременно;
учреждения и фондации – тук влизат университетите, БНБ и пр.
Тази класификация обаче е условна, защото напр. при едно ЕООД/ЕАД се поставя въпроса, дали те са корпоративни или не. При тях няма членска маса, а има едно лице, което притежава целият капитал. Това лице е различно от юридическото лице на ЕООД/ЕАД. От друга страна, колкото и да не прилича това дружество на корпоративно, то е мислено като такова (фактът, че акциите и дяловете са разделени, го прави различно от фондациите).
Правното значение е огромно, тъй като има съществени различия във възникването на двата вида юридически лица – корпорациите възникват или по нормативно-контролната система, или по лицензионната система, докато учрежденията и фондациите възникват по разпоредителната система.

4. В зависимост от правото на собственост юридическите лица се делят на:


частни
общински
държавни
Ограничен брой юридически лица са такива, които притежават право на собственост върху вещите, които са апортирали в него, но има и юридически лица – публични търговци (62 ТЗ), които не притежават собственост, а само право на владеене и ползване върху вещи държавна собственост. Следователно, когато вещи, публична държавна собственост, бъдат внесени в друго юридическо лице, те не могат да станат негова собственост.

От всичко това може да се направи извода, че разграничението на юридическите лица ще е следното:
юридически лица със своя собственост
юридически лица, които упражняват правото на собственост;

Друго деление на юридическите лица е на:


първични юридически лица – онези, които са формирани директно от физически лица или от държавата
производни юридически лица – тези, които имат за членове други юридически лица.


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница