Кредитно писмо, документарен акредитив

75. Кредитно писмо, документарен акредитив.

1. Кредитно писмо. Правната уредба е в чл. 433. Кредитното писмо не е форма на плащане. Отношения подобни на кредитното писмо има при пътническия чек. Кредитното писмо е нареждане от една банка до друга банка да заплати на посоченото в писмото лице сума до определен размер.

1.1. Кредитното писмо е едностранна формална сделка, по която страни са банка-наредител и банка-платец. Това на практика е делегация за плащане, която не създава задължения за банката платец. Лицето, което получава плащането се нарича бенифициер.

1.2. Видове кредитно писмо.

1) Циркулярно писмо – кредитното писмо, което е адресирано до няколко банки в различни населени места.

2) Открито писмо – кредитно писмо, в което не е посочен размерът на сумата, т.е. то може да бъде за всякаква сума до покритието по сметката на банката-наредител.

1.3. Система от правоотношения по кредитното писмо:

1) Делегация за плащане, която се развива между банката-наредител и банката-платец.

2) Паралелно с делегацията, между банката-издател и банката-платец съществува и отношение на покритие. Обикновено по това правоотношение банката-издател осигурява на банката-платец пари, за да извърши плащането. Според проф. Герджиков това отношение на покритие се развива между кореспондентски сметки (ностро и востро сметка).

3) Валутно отношение, между банката-издател и бенифициера. То стои в основата на кредитното писмо. По това правоотношение бенифициерът се задължава да предостави сума пари и разноски, лихви и възнаграждение на банката, а банката-издател се задължава, че сумата ще бъде платена от баката-платец, т.е. това е едно обещание за действие на 3то лице. Според проф. Герджиков тук има 2 договора – 1 за разплащателна сметка и втори договор за издаване на кредитно писмо (който договор се отличава от самото кредитно писмо и по същността си е договор за обещаване действията на 3то лице).

Между банката-платец и бенифициера няма правоотношение.

1.4. Ако кредитното писмо е циркулярно банката платец не може да го задържи, а само може да отбележи плащането върху него.

2. Акредитив. Може исторически да е възникнал от кредитното писмо, но днес това са съвършено различни правни фигури. Акредитивът е форма на плащане. Правната му уредба е в чл. 435-441 ТЗ. Акредитивът е сделката, с която банка поема задължение към определено лице бенифициер да заплати парична сума (да приеме или закупи менителница – това са форми на акредитив, които не са уредени в ТЗ).

2.1. При акредитива участват 3 страни:

1) Наредител – лице, което нарежда на банката да изпълни плащането. Наредителят обикновено е купувач и при всички случаи е платец.

2) Банка-издател на акредитива – банката, която се задължава да плати.

3) Бенифициер – лице, което придобива правата по акредитива, получател на плащането.

2.2. Правоотношения при акредитива:

1) Правоотношение по акредитива между банката-издател и бенифициера.

2) Валутно отношение – развива се между наредителя и бенифициера. То може да е породено от всякаква сделка. Особеното е, че плащането по тази сделка се извършва с акредитив.

3) Договор за откриване на акредитив – между наредителят и банката-издател. Това е разновидност на договора за поръчка, защото банката извършва правни действия.

2.3. Особености на акредитива като форма на плащане:

1) Акредитивът е кредитна форма на плащане, защото започва по нареждане на платеца.

2) Акредитивът е условна форма на плащане, защото плащането се извършва при определени предпоставки, наречени условия. Тези условия обаче, не са условията по ЗЗД.

3) Обикновено акредитивът е дистанционно плащане, защото е скъпа форма на плащане.

4) Акредитивът е най-сигурната форма на плащане, защото банката плаща ако се предоставят точно документите описани в акредитива и се предполага, че те удостоверяват, че бенифециера е изпълнил своите задължения по валутното правоотношение. Това обаче не винаги е така.

2.4. Акредитивът сам по себе е едностранна сделка, с която банката поема задължение към бенифициера. Това е сделка с адресат, т.е. бенифициерът следва да е уведомен за нея, за да породи действие. Задължението на банката става изискуемо, когато се изпълнят изискванията, посочени в самия акредитив, които се изразяват в представянето на определени документи (за това и се нарича “документарен акредитив”). Акредитивът е формална сделка, за която се изисква писмена форма. Той е абстрактна сделка. Задължението по него е делимо – банката може да плати на части при представяне на част от документите или при представяне на документи за частично изпълнение. Акредитивът е едностранна сделка, защото създава задължения само за банката. Представянето на документите не е задължение на бенифициера, той може да ги представи ако иска да получи плащане.

2.5. Видове акредитив:

1) С оглед възможността за отмяна на задълженията на банката:

а. Отменяем – може да се отмени от банката по всяко време преди плащането. Няма практическо приложение, защото не създава сигурност за бенифициера.

б. Неотменяем – банката не може да отмени акредитива след уведомяването на бенифициера, а акредитивът може да се отмени или измени само с неговото съгласие – чл. 436.

2) С оглед задълженията на банката:

а. Акредитив за плащане на предявяване на документ – уреден в ТЗ. Най-често използван у нас.

б. Акредитив с отсрочено плащане – плаща се известно време след представянето на документите. Този акредитив представлява форма на кредитиране на наредителя от страна на бенифициера, защото последния поличава плащането по-късно.

3) С оглед на това дали плащането може да е извършено изцяло или дали то трябва да стане на части:

а. делим – правило;

б. неделим;

4) С оглед възможността за прехвърляне:

а. прехвърляем – правило;

б. непрехвърляем – може да се уговори само от бенифициера.

5) Според участието на друга банка, която се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.

6) Акредитиви, които не са форми на плащане (не са уредени у нас, съществуват в англо-американските системи).

а. Акредитив за приемане на менителница – банката трябва да акцептира менителница, издадена от бенифициера в негова полза (менителница, по която издателя и поемателя са едно и също лице, а платец е банката). Смисълът е, че това представлява гаранция за плащането на менителницата.

б. Акредитив за негоциране – банката се задължава да закупи издадени от бенифициера менителници или други документи, т.е. тя не приема, а купува менителниците.

2.6. Договор за откриване на акредитив. Това е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален договор.

1) Задължения на банката.

а. Банката е длъжна да изпълни поръчката.

- Тя трябва да открие акредитива и да се задължи към бенифициера като го уведоми.

- Когато и ако бенифициерът представи документите Банката трябва да ги провери дали отговарят на условията по акредитива. Най-често документите, които се използват при акредитив са коносамент или товарителница, товарна застрахователна полица и фактури. Банката следва да извърши проверка на документите от външна страна, дали отговарят на посочените в акредитива. Банката не изследва автентичността на документите, нито отношенията между бенифициера и наредителя. Възможно е да има разлика между документите. Всички документи се разглеждат заедно, като най-важният документ е фактурата (дребна разлика в количеството, която може да се установи от другите документи не е от значение). Проверката, която се извършва на документите е в срок от 7 работни дни, като този срок е краен и е установен от международната практика. По начало е необходимо документите да се прегледат в разумен срок. Това е необходим най-вече в случаите, когато стоката е изпратена, но все още има възможност доставката да се спре. След прегледа на документите банката трябва да каже дали ще плати или няма да плати. Най-големият проблем в тази насока е дали банката трябва да плати ако има малки отклонения в документите. Господстващото виждане е, че банката извършва проверка на документите по принципа на формализма, т.е. може да се откаже плащане при най-незначително отклонение от акредитива. Има съдебни решения, които допускат и противното, но принципът е този.

- Ако банката реши да приеме акредитива, тя трябва да извърши плащане, с което изпълнява най-важното си задължение.

б. Банката е длъжна да уведоми наредителя за обстоятелствата, които имат значение за изпълнението на акредитива.

в. Банката има задължение да даде сметка на наредителя и да му предаде документите по акредитива.

При неотменяемия акредитив банката не е длъжна да изпълнява последващи нареждания на наредителя, свързани с изпълнение на задължението й към бенифициера. Банката не е длъжна и да проверява изпълнението на бенифициера по валутното правоотношение.

2) Задължения на наредителя:

а. Да осигури покритие по акредитива.

б. Да заплати разноски, лихви и вреди на банката.

в. Да приеме документите.

2.7. Специални правила за отговорността на банката:

1) Банката не носи отговорност за грешки при предаване на съобщения.

2) Банката не носи и отговорност за неизпълнение на задълженията по валутното правоотношение.

3) Банката, издател на акредитива не отговаря за действията на останалите банки. Това е отклонение от правилата на договора за поръчка, тъй като банките не могат да се контролират помежду си.

4) Ако наредителя е посочил друга банка, а банката-издател се е отклонила от това нареждане, последната носи отговорност. Същото се отнася и когато плащането не е между банки.

2.8. Схеми за участие на други банки. Възможно е банката-издател да няма клон в седалището на бенифициера и поради това да се наложи участие и на други банки.

1) Авизираща банка – уведомява бенифициера, че е открит акредитив в негова полза. Тя няма задължения и не участва в плащането.

2) Банка-платец, която участва в плащането. Тя плаща по акредитива на бенифициера, но не се задължава към него. Тя плаща като 3то лице, бенифициера не може да иска нищо от нея.

3) Потвърждаваща банка – тя поема лично задължение към бенифициера да плати. В този случай бенифициерът има на разположени 2 банки. Ако има потвърждаваща банка, се смята че отговорността на банката-издател е субсидиарна. Това е най-сигурната, но и най-скъпата схема.

Може да участват и банки, които не са в отношения по акредитива.

4) Рамбурсираща банка – осигурява средства по акредитива ако банката издател и банката платец нямат сметки помежду си или общо казано това е банка посредник.