12 правила за живота
Посоката на погледа (или да направим равносметка)
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Посоката на погледа (или да направим равносметка) Очите ни винаги гледат към онези неща, които искаме да доближим, да проучим, да намерим или да притежаваме. Ние се нуждаем да виждаме, но за да видим нещо, трябва да се „прицелим“ с поглед. Човешкият ум се е развил въз основа на някои физически особености на нашите предци, които са били ловци-събирачи. За лова е необходима цел, която да набележиш, да преследваш и накрая да хвърлиш предмет по нея. При събирачеството трябва да набележиш какво търсиш и да го прибереш. Ние мятаме камъни, копия и бумеранги. Хвърляме топки по метални рингове, стреляме с шайби по парчета мрежа и плъзгаме по леда дялани гранитни камъни, за да попаднат в центъра на концентрични окръжности. Стреляме по най-различни мишени с лъкове, пистолети, пушки и ракети. Хвърляме обвинения, задвижваме проекти и стреляме с компромати. Поздравяваме се с успех, когато отбележим точка или улучим целта. Когато това не се случи, казваме, че сме загубили, провинили сме се (провинение, грях означава „пропускане на целта“ 123 ). Докато сме на този свят, ние сме принудени непрекъснато да се движим, а за да го правим, трябва да имаме цел. 124 Във всеки един момент ние се намираме в точка А (която по правило е недостатъчно привлекателна) и се придвижваме към точка Б (която ни се струва доста по-примамлива в съответствие с нашите осъзнати и неосъзнати ценности). Сблъскваме се със слабостите на света и се опитваме да ги променим. Винаги намираме нещо, което може да се поправи или подобри – дори да имаме всичко, от което сме смятали, че се нуждаем. Дори когато сме (временно) удовлетворени, ние продължаваме да бъдем любопитни. Живеем в мисловна рамка, която определя настоящето като неизменно недостатъчно, 123 Гръцката дума за грях е хамартия (от ἁμαρτία), което означава пропускане на целта. Допълнителни значения: грешна преценка; фатален недостатък. Виж. https://biblehub.com/greek/264.htm 124 Gibson, J. J. (1979). The ecological approach to visual perception. Boston: Houghton Mifflin. 121 а бъдещето – като неизменно по-добро. Ако не възприемахме нещата по този начин, щяхме просто да бездействаме. Нямаше дори да виждаме, защото, за да видиш, първо трябва да се фокусираш, а за да се фокусираш, от всички неща пред очите ти трябва да избереш само едно и да насочиш погледа си в него. Само че ние виждаме. Способни сме да виждаме дори това, което не съществува – като например как биха изглеждали нещата, след като ги подобрим. Ние умеем да съграждаме нови хипотетични реалности, където се сблъскваме и ангажираме с проблеми, за чието съществуване дори не сме предполагали. Тази наша способност има едно очевидно преимущество и то е, че можем да променяме света по такъв начин, че непоносимите условия в настоящето да намерят своето решение в бъдеще. Недостатъкът обаче на тази наша прозорливост и находчивост е хроничното неспокойствие и дискомфорт. Тъй като винаги съпоставяме това, което е, с това, което може да бъде, съвсем естествено ние се стремим към второто. Проблемът е, че понякога се целим прекалено високо. Или прекалено ниско. Или просто произволно. В резултат на това се проваляме и живеем в разочарование – дори отстрани да изглежда, че всичко ни е наред. Как обаче да извлечем полза от силата на въображението си и от способността да подобряваме бъдещето, без непрекъснато да заклеймяваме сегашния си живот като недостатъчно успешен и смислен? Първата стъпка, логично погледнато, е да си направим равносметка. Кой съм аз? Когато купуваме къща с намерението да живеем в нея, ние наемаме специалист, който да направи оценка на състоянието ѝ – такова, каквото е в действителност, в този момент, а не каквото искаме да бъде. Готови сме да си платим, дори и новините да са лоши. Просто трябва да знаем. Трябва да сме наясно със скритите дефекти на бъдещия ни дом. Трябва да разберем с какво си имаме работа – с козметични дефекти или с конструктивни нарушения. Това е важна информация, защото няма как да отстраним повреда, за която дори не знаем. Ами когато „повредата“ е в нас? Ние също се нуждаем от специалист. С тази отговорна задача може да се заеме вътрешният критик – стига да успеем да го ангажираме и да го накараме да ни съдейства. Той може да ни помогне да си направим вътрешна равно- сметка. За тази цел трябва да се разходим заедно из нашия психологически дом и да чуем непредубедено какво има да ни каже. Колкото и да сме сръчни и всичко да ни идва отръки, е напълно възможно да ни „потънат гемиите“, щом вътрешният критик започне да излага дългия съкрушителен доклад за нашите несъвършенства. Как да направим така, че да се хванем за работа, вместо да се депресираме? Ето един жокер. Бъдещето прилича на миналото. С изключение на една много съществена разлика. Миналото е неподвижно, а бъдещето може да 122 бъде по-добро, по-добро до някаква определена степен – в зависимост от онова, което можеш да постигнеш за един ден с минимално усилие. Настоящето винаги ще бъде несъвършено. Но може би по-важно е не мястото, от което тръгваш, а посоката, в която вървиш. Навярно щастието Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|