25 техника и технология на античността



страница1/3
Дата01.01.2018
Размер442.71 Kb.
#38944
  1   2   3

25 ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ НА АНТИЧНОСТТА

Характеристика на епохата

Древната история се развивала не само във времето, тя се премествала и в пространството. Ту едни, ту други народи ста­вали носители на човешкия прогрес и център на световната ис­тория за десетилетия и векове. След това други подхващали щафетата на развитието, а огнищата на старите цивилизации задълго бивали покривани от праха на времето.

Според досегашните достижения на историческата наука, най-старата цивилизация е възникнала през IV хилядолетие пр. н. е. на територията на Югозападна Азия и Североизточна Аф­рика: Вавилон, Шумер, Египет, Асирия, Урарту... Съществуват предания, а има и материални сведения за по-стари цивилиза­ции: митът за Аталнтида, откритата в Мексико пирамида (зат­рупана някога от потоци лава), чиято възраст учените определят на осем хиляди години и др., но сведенията за тях са оскъдни.

Към края на Ш-то хилядолетие пр. н. е. центърът на човешка­та цивилизация се премества в Крит, а по-късно към континен­тална Елада, към Микена.

През И-то хилядолетие пр. н. е. се формира и център на ци­вилизация на територията на днешен Китай, отначало по брего­вете на р. Хуанхе, а след това в басейна на р. Янцзе.

В периода между 800 и 200 г. пр. н.е. се забелязва културен и политически подем (израстват силни империи), почти едновре­менно в Китай, Индия, Иран, Близкия изток, Балканите и Апе-нинския полуостров. Възникват високите култури на античност­та.

Връх на китайската цивилизация е VI-V в. пр. н. е., когато там се появяват "сто школи на учени". Това е времето на вели­кия Лао Дзъ (роден 604 г. пр.н.е.) на знаменития философ Кон-фуций (551-479 г. пр. н.е.).

В VI в. пр.н.е. на територията на днешен Иран израства мощ­на робовладелческа държава. В продължение на два-три века тя е културен център и най-могъщата държава на тогавашния свят. Тук проповядва своето учение Заратустра.

26

В Палестина се появяват голяма част от библейските проро­ци (от Елия, през Исая до Йеремия). В Индия живее Буда.

На основата на Критско-Микенската цивилизация израства Елинската, чиито връх е през У-ти век пр. н. е. През следващото столетие се разширява към Македония и Тракия. Добре органи­зираната македонска държава прераства в края на IV в. в све­товна империя, която като държавно формирование проблясва и изчезва като метеор на историческия небосклон, но нейното значение за развитието на човешката цивилизация е огромно. Македонската армия, водена от Александър Велики, извършва една от най-големите културни революции в историята на чове­чеството. Достиженията на Балканските общества стават досто­яние на други народи, а Балканите се обогатяват с достиженията на завоюваните народи.

Империята на Александър Велики се разпада на няколко държави в резултат на което възникват нови културни центрове, най-значителни са царствата на Селевкидите в Азия (Сирия) и Птолемеите в Египет с център Александрия. Там са върховите постижения на античната наука, техника и технология.

През II в. пр. н. е. се засилва Рим. Той завоюва Македония и Елада. В 31 г. пр. н. е. войската на Цезар превзема Александрия. Формира се огромна империя разположена на три континента. Така на основата на достиженията на етруските, балканските народи, Египет и Сирия, израства Римската цивилизация. Прос­торната Римска империя създава възможност, в продължение на няколко века, свободно да се придвижват хора, идеи, стоки. Централна и Западна Европа бяха приобщени към достиженията на Балканите, Югозападна Азия и Североизточна Африка. С па­дането на Рим се слага край на Стария свят и започва европейс­кото Средновековие.

Картината за света в представите на човека от античността е такава каквато се вижда и чувства със собствените му сетива. Земята в неговите представи е безкрайна. По-точно счита се, че там където свършва сушата започват океаните, но къде и как свършват те, няма ясна представа. Над земята е разположено небето по което се движат Слънцето, Луната и звездите. Стихи­ите на земята - ветрове, бури, порои, земетресения, вулканични

27

изригвания - са дело на божества. Ако човекът иска всичко да бъде спокойно, тези божества трябва да се омилостивяват. Има и други обяснения на природните явления, за които съдим по достигналите до нас митове. По-късно елинските учени и най-вече учените от елинистичния период, правят опити за рацио­нално обяснение на явленията в природата.

Древните нямали добра представа за това което става далеч от тях. Средствата за комуникация, особено в началото на разг­леждания период, са такива, че цивилизациите се развиват отно­сително самостоятелно. Освен белезите на времето, те носят и белези на географския регион, на исторически сложилите се ус­ловия, на народа, който ги е изграждал. Така са се оформили, според Арнълд Тойнби [146, с.96], началните шест независими културни общности - египетската, шумерската, минойската, ки­тайската, на майте, андската.

Състояние на техниката и технологията

Като се погледне назад панорамата на историята се открояват периоди на голям подем, когато човечеството прави смела крач­ка напред, по-скоро скок напред. Като че ли нещо става на земя­та, нещо което е немислимо при нормално развитие. Във всяка област на живота започва да блика необикновена енергия, само­то съществуване става по-интензивно. Скок напред се прави в много направления - организация на обществото и производст­вото, техниката и технологията, науката, философията, изкуст­вото. Такъв е периодът 3500 - 3000 г. пр. н. е. Тогава като че ли внезапно се появяват цивилизации в Месопотамия и Египет, в долината на Инд, Анатолия, Балканския полуостров и др.

Ако нашата представа за историческото развитие е вярна ин­тересно кои са причините за този интензивен прогрес. Клима­тични или космически промени? Появата и развитието на пик-тографическото писмо (специално за разглеждания период)? Новата организация на производството? Дали идвайки новата обществено-икономическа формация не носи със себе си няка­къв особен заряд, който се изчерпва с течение на времето? И накрая, дали причината не е необходимостта? Защото премина-

28

вайки от присвояване на готови природни продукти, към про­изводство на материални блага, човечеството се нуждае от нова организация, от инструменти и техника за работа.

Всъщност тази революция се подготвя хилядолетия преди това. Тя е резултат на научни и технологични открития, за които стана дума по-напред. Земеделското производство изисква нови инструменти, нова техника. Налага се съществуващият до тога­ва комплекс от технически средства значително да се разшири. Още повече, че основните технологии на аграрната цивилизация - растениевъдството и животновъдството, предизвикват нужда от нови, спомагателни технологии за обработка на селскосто­панската продукция. Тези технологии също изискват техника. Новият технико-технологичен комплекс постепенно премахва старите социални структури на родово-общинния строй и създа­ва нови - семейството, робите, държавата. Променя пейзажа -появяват се пасища, ниви, ливади, градини, села, градове, пъ­тища.

Около 3500 г. пр. н. е. е изобретено колелото и колите. За ро­дина на колелото се смята Шумер, макар че някои специалисти по история на техниката считат за родина на колелото Индия. Вероятно идеята за колелото се е породила от подлагането на дървесни трупи за преместване на тежки товари. По-нататък то постепенно се усъвършенствува и през 11-то хилядолетие пр.н.е. колелата на колите вече се правят със спици.

Около 3500 г. пр.н.е. в Египет се появяват стъклото и папи­русът. Това са сериозни технологични постижения. Плиний Стари разказва, че технологията за получаване на стъкло е отк­рита случайно. Финикийски търговци, каращи натриев карбо­нат, се наложило да спят край бреговете на Палестина. От едри късове сода (натриев карбонат), те направили огнище върху пя­съка и наклали огън. На сутринта забелязали прозрачни твърди топчета - първото стъкло. Според специалисти (доц. П. Джам-,базки) това е малко вероятно, тъй като не може да се получи необходимата температура.

През третото хилядолетие пр.н.е. е започнало изработването, , в съвременния им вид, на редица инструменти и битови предме­ти като: брадвата, ножа, пилата, бръснача, свредела, длетото,

29

точилото, ситото, кантара, въжето, стола, масата, креслото, до­макинските съдове, тухлите и др.

Новото общество, основаващо се на робския труд, дава силен тласък в развитието на земеделието и земеделската тех­ника, строителството и строителната техника, минното дело и металургията, военната техника и др.

Алувиалната почва на Месопотамия, добре наторявана и на­появана от периодичните прииждания на Тигър и Ефрат, дава големи възможности за развитие на земеделското производство. Подобно е положението по долината на р. Нил. Това е може би основната причина именно там да разцъфтят по онова време го­леми цивилизации, които развиват аграрната технология. Там се създават овощни градини. Поставя се началото на лесовъдство-то и лесоохраната. Необходимостта от лесовъдство и лесоохра-на е била особено ясно изразена в Средна и Южна Месопота­мия, където голяма част от горите са били унищожени във връз­ка с развитието на земеделието. Вавилон е изпитвал остра нуж­да от дървен строителен материал. Поради тази причина царете вземат в свои ръце грижата за засаждане и запазване на горите. Те назначавали лесничеи, които отговаряли за непокътнатостта на горите. При разкриване на служебни престъпления, виновни­те са наказвани със смърт [1, с.53].

Силен тласък в развитието на земеделието дават разпростра­нените през периода 1000 - 700 г. пр. н. е. железни селскосто­пански инструменти и особено след внедряването в практиката през И в. пр. н. е. на модернизираното рало, което не само разо-рава земята, но я и обръща. Това рало е изобретено в държавата на Птолемеите в Египет.

В земеделието навлизат и редица други технически съоръже­ния. За издигане на водата за напояване, около 600 г. пр.н.е., се внедрява колелото с окачени по външния диаметър съдове. Последните загребват водата, изкачват я на височина, определя­на от диаметъра на колелото и там я изливат. По нататък водата се отвежда по дървено корито.

В Месопотамия и Египет се построяват сложни системи от иригационни съоръжения за осигуряване на поливното земеде­лие. Идеята за напояването на земеделските култури и строи-

30

телството на напоителни системи е важен момент от развитието на аграрната цивилизация.

Внедряват се технически съоръжения за преработка на селс­костопанската продукция, като мелници за смилане на зърното, винтовите и лостовите преси за изстискване на гроздовия сок и за получаване на зехтин. Усъвършенствува се техниката за пре­дене и тъкане. Чувствителни усъвършенствувания получава тъ­качният стан през II в. от н. е. в Китай. Той е снабден с механи­зъм, който позволява тъкането на по-сложни модели. Китайците първи използват педала за задвижване на бърдото (може би се има предвид задвижването на нищелките). В Европа тези техни­чески подобрения се въвеждат през Средновековието.

Силен тласък получава строителството. За размаха на строи­телството можем да съдим и по това, че пет от седемте чудеса на древността са достижения на строителната техника и техно­логия: Египетските пирамиди, Халикарнаският мавзолей, Алек­сандрийският фар, храмът на Диана Ефеска и висящите градини на Семирамида.

Може да се каже, че техниката и технологията използувани в строителството по онова време, в основни линии, се е запазила до 20 в.

Със строителната си дейност се прославил основателят на първата историческа династия на Лагаш (на Персийския залив -Шумер) - Ур-нанше. Върху запазен релеф е изобразен царят (Ур-нанше), който лично участвува в тържественото полагане на основите на храм. Той носи на главата си кошница с кирпич. Следват го роднините му, чиновници и слуги. (Виждаме, че и в това отношение нещата малко са се изменили в течение на из­миналите 5000 години. В едно чисто техническо мероприятие се показва политическият ръководител, който може и хабер да си няма от строителство, а истинският творец е забравен.).

Строителството на дворци, храмове, канали и др. продължава и при следващите монарси. Мащабно строителство на храмове предприема управителят Гудеа (XXIII в. пр. н. е.). Храмовете се строят по предварително разработени чертежи. Скулптурни изображения представят Гудеа в скромния облик на обикновен

31

човек, който внимателно разглежда строителен чертеж, разгънат върху коленете му.

Основни отличителни белези на архитектурата на древна Месопотамия са масивната монументалност, използването на кирпич и камъни като строителен материал, асиметричното и напречно разположение на вътрешните помещения. Стените на големите здания често се украсяват със своеобразен орнамент. Стените на храма в Ел-Обеид са били украсени с вертикални издатини и плитки ниши, а също с фризове, изработени от спе­циална мозайка. Издигани са дървени, понякога облицовани с мед колони, върху които се опират твърде примитивни сводове. Като спойка са използвали свързващо вещество, съставено на базата на битум (асфалт).

Подобно на месопотамското е строителството по долината на р. Инд. Там са построени големи градове, напр. Мохенджо-Даро (в Пакистан) е имал около 100,000 жители, с успоредни главни улици, широки до 10 ш, с добре уредени бани и канализационна система

Строителство се разгръща и в Китай. Строят се сгради, пъ­тища, канали, но най-впечатляващият строеж е Великата ки­тайска стена. Нейното строителство започнало в епохата Ин (Инь) (ХУШ-ХИ в. пр. н.е.). Тя трябвало да огражда царство Ин от варварските племена. Строителството и продължава и през III в. пр.н.е. при императори Чи Хуан Ти [145, с.14].

Строителството и поддържането на напоителни мрежи е важна стопанска функция на древните държави на територията на Месопатамия, Египет и Китай. Царете и управляващите на най-старите държави в Месопотамия с гордост говорят в надпи­сите си за грижите, полагани от тях, за развитие на изкуственото напояване. (Така напр. Урукатина, цар на Лагаш (XXIV в. пр. н. е.), съобщава, че е построил канал с водохранилище. В надпис на Рамсин, цар на Лариса (Шумер) се казва, че царят е изкопал канал, "който снабдил с питейна вода многобройно население..., който дал изобилно зърно чак до брега на морето". С хидротех­ническото си строителство царят превръща областта на Лариса в земеделски район.).

. 32



В запазени документи се споменават различни хидротехни­чески работи: регулиране на приижданията на реките и канали­те; поправяне на повреди причинени от наводненията; укрепва­не на бреговете; напълване на водоеми и др. Остатъци от канали от шумерската епоха са запазени на много места (напр. в об­ластта на Ума, дн. Джоха). Предполага се, че размерите на кана­лите са позволявали преминаването на плавателни съдове нато­варени със зърно.

Мащабите на хидротехническото строителство преди повече от 4000 г. са впечатляващи. Нуждата от изхранване на сравни­телно гъсто населените области и наличието на робите са фак­тори, обусловили това мащабно строителство.

Строителната техника и технология намират по-нататъшно развитие в Египет. Характерно за строителната технология на египтяните е използването на камъка. В начало те също използ­ват кирпич. Даже първите гробници на фараоните са строени от кирпич, дърво и тръстика. Оформяни са били като кибритени кутии. Използването на камъка за строителство започва още през периода на Старото царство (2700 - 2400 г. пр. н. е.). Един от най-древните малки каменни храмове е построен в епохата на Ш-та династия (2780-2720 пр. н. е.), край царската пирамида в Медиум. По времето на фараона Джосер живее и твори един гениален строител Имхотеп. Той решава да използва за строи­телството на фараонски гробници и храмове камък. Построява гробница на фараона Джосер от камък, като използва старата архитектурна форма - паралепипедната. Върху традиционния първи паралелепипед (разбира се с грандиозни размери), поста­вя втори, по-малък. Върху него поставя трети, с още по-малки размери. И така нататък до шест такива паралелепипеда, с обща височина към 70 м. Така се появява степенчатата пирамида [12, с.15]. Тази "стьпаловидна" пирамида е едно от най-древните каменни съоръжения от монументален тип. Натрупвайки опит строителите разбират, че пирамидалната форма е много по-устойчива. И действително, облицовката не се е запазила, пог­ребалните камери и саркофазите са разграбени, но нито време­то, нито хората са могли да нарушат устойчивата монолитна форма на тези съоръжения.

33

За строежа на големи гробници и храмове се използват едро-размерни каменни блокове. (Например до входа на заупокойния храм на фараона Хафра (IV династия), камъните достигат дъл­жина до 5,45 м и тежат до 42 тона.). Огромната пирамида на Хуфу (на гръцки Хеопс) се издига на височина 146 м. Изградена е от около 2500 каменни блока, като всеки тежи около 2,5 тона. Пирамидите са били покривани с великолепна каменна обли­цовка, който не е запазена. Каменните блокове са били нареж­дани един до друг с поразителна точност.

Ярка представа за възможностите на техниката и технологи­ята за обработка на камък по това време дават съдовете, израбо­тени с поразително съвършенство от твърд камък. Превъзходни са и тънко изработените релефни изображения и йероглифни надписи, гравирани по стените на гробниците. Високо майстор­ство достигат каменоделците, особено при строеж на пирамиди и храмове. Те грижливо одялват каменните блокове за строи­телство, а плочите за външна облицовка, за които понякога се използва гранит, са като полирани.

При строителството египетските майстори използват конт-ролно-измерителни уреди, като отвее, ъгломер и др.

Привършвайки със строителната техника и технология на Египет трябва да се отбележи, че там се строят огромни сгради (храмове, пирамиди и т.н.), с елементарни геометрични форми. Те трябва да поразяват зрителя с размерите си, да му внушават идеята за силата на фараонската власт (мистична, политическа, икономическа, физическа). Стремежът към гигантизъм се забе­лязва и в скулптурни творби (напр. свинксът в Гизе, който има лъвско тяло и глава на фараона Кефрен, е дълъг около 60 ш и висок 20 ш.).

Нови елементи съдържа елинското градско строителство. Те се определят основно от следните групи фактори: географски -бедна страна, няколко неплодородни равнини, изолирани от ка­менисти планини, без ресурси, без минерални богатства (с изк­лючение на кариерите за мрамор, оловни и златни рудници), заградена от три страни с морета; политически - разделена на много съперничещи си градове-държави с (робовладелско) де­мократично устройство, постоянно воюващи помежду си, без




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница