Древната история се развивала не само във времето, тя се премествала и в пространството. Ту едни, ту други народи ставали носители на човешкия прогрес и център на световната история за десетилетия и векове. След това други подхващали щафетата на развитието, а огнищата на старите цивилизации задълго бивали покривани от праха на времето.
Според досегашните достижения на историческата наука, най-старата цивилизация е възникнала през IV хилядолетие пр. н. е. на територията на Югозападна Азия и Североизточна Африка: Вавилон, Шумер, Египет, Асирия, Урарту... Съществуват предания, а има и материални сведения за по-стари цивилизации: митът за Аталнтида, откритата в Мексико пирамида (затрупана някога от потоци лава), чиято възраст учените определят на осем хиляди години и др., но сведенията за тях са оскъдни.
Към края на Ш-то хилядолетие пр. н. е. центърът на човешката цивилизация се премества в Крит, а по-късно към континентална Елада, към Микена.
През И-то хилядолетие пр. н. е. се формира и център на цивилизация на територията на днешен Китай, отначало по бреговете на р. Хуанхе, а след това в басейна на р. Янцзе.
В периода между 800 и 200 г. пр. н.е. се забелязва културен и политически подем (израстват силни империи), почти едновременно в Китай, Индия, Иран, Близкия изток, Балканите и Апе-нинския полуостров. Възникват високите култури на античността.
Връх на китайската цивилизация е VI-V в. пр. н. е., когато там се появяват "сто школи на учени". Това е времето на великия Лао Дзъ (роден 604 г. пр.н.е.) на знаменития философ Кон-фуций (551-479 г. пр. н.е.).
В VI в. пр.н.е. на територията на днешен Иран израства мощна робовладелческа държава. В продължение на два-три века тя е културен център и най-могъщата държава на тогавашния свят. Тук проповядва своето учение Заратустра.
26
В Палестина се появяват голяма част от библейските пророци (от Елия, през Исая до Йеремия). В Индия живее Буда.
На основата на Критско-Микенската цивилизация израства Елинската, чиито връх е през У-ти век пр. н. е. През следващото столетие се разширява към Македония и Тракия. Добре организираната македонска държава прераства в края на IV в. в световна империя, която като държавно формирование проблясва и изчезва като метеор на историческия небосклон, но нейното значение за развитието на човешката цивилизация е огромно. Македонската армия, водена от Александър Велики, извършва една от най-големите културни революции в историята на човечеството. Достиженията на Балканските общества стават достояние на други народи, а Балканите се обогатяват с достиженията на завоюваните народи.
Империята на Александър Велики се разпада на няколко държави в резултат на което възникват нови културни центрове, най-значителни са царствата на Селевкидите в Азия (Сирия) и Птолемеите в Египет с център Александрия. Там са върховите постижения на античната наука, техника и технология.
През II в. пр. н. е. се засилва Рим. Той завоюва Македония и Елада. В 31 г. пр. н. е. войската на Цезар превзема Александрия. Формира се огромна империя разположена на три континента. Така на основата на достиженията на етруските, балканските народи, Египет и Сирия, израства Римската цивилизация. Просторната Римска империя създава възможност, в продължение на няколко века, свободно да се придвижват хора, идеи, стоки. Централна и Западна Европа бяха приобщени към достиженията на Балканите, Югозападна Азия и Североизточна Африка. С падането на Рим се слага край на Стария свят и започва европейското Средновековие.
Картината за света в представите на човека от античността е такава каквато се вижда и чувства със собствените му сетива. Земята в неговите представи е безкрайна. По-точно счита се, че там където свършва сушата започват океаните, но къде и как свършват те, няма ясна представа. Над земята е разположено небето по което се движат Слънцето, Луната и звездите. Стихиите на земята - ветрове, бури, порои, земетресения, вулканични
27
изригвания - са дело на божества. Ако човекът иска всичко да бъде спокойно, тези божества трябва да се омилостивяват. Има и други обяснения на природните явления, за които съдим по достигналите до нас митове. По-късно елинските учени и най-вече учените от елинистичния период, правят опити за рационално обяснение на явленията в природата.
Древните нямали добра представа за това което става далеч от тях. Средствата за комуникация, особено в началото на разглеждания период, са такива, че цивилизациите се развиват относително самостоятелно. Освен белезите на времето, те носят и белези на географския регион, на исторически сложилите се условия, на народа, който ги е изграждал. Така са се оформили, според Арнълд Тойнби [146, с.96], началните шест независими културни общности - египетската, шумерската, минойската, китайската, на майте, андската.
Състояние на техниката и технологията
Като се погледне назад панорамата на историята се открояват периоди на голям подем, когато човечеството прави смела крачка напред, по-скоро скок напред. Като че ли нещо става на земята, нещо което е немислимо при нормално развитие. Във всяка област на живота започва да блика необикновена енергия, самото съществуване става по-интензивно. Скок напред се прави в много направления - организация на обществото и производството, техниката и технологията, науката, философията, изкуството. Такъв е периодът 3500 - 3000 г. пр. н. е. Тогава като че ли внезапно се появяват цивилизации в Месопотамия и Египет, в долината на Инд, Анатолия, Балканския полуостров и др.
Ако нашата представа за историческото развитие е вярна интересно кои са причините за този интензивен прогрес. Климатични или космически промени? Появата и развитието на пик-тографическото писмо (специално за разглеждания период)? Новата организация на производството? Дали идвайки новата обществено-икономическа формация не носи със себе си някакъв особен заряд, който се изчерпва с течение на времето? И накрая, дали причината не е необходимостта? Защото премина-
28
вайки от присвояване на готови природни продукти, към производство на материални блага, човечеството се нуждае от нова организация, от инструменти и техника за работа.
Всъщност тази революция се подготвя хилядолетия преди това. Тя е резултат на научни и технологични открития, за които стана дума по-напред. Земеделското производство изисква нови инструменти, нова техника. Налага се съществуващият до тогава комплекс от технически средства значително да се разшири. Още повече, че основните технологии на аграрната цивилизация - растениевъдството и животновъдството, предизвикват нужда от нови, спомагателни технологии за обработка на селскостопанската продукция. Тези технологии също изискват техника. Новият технико-технологичен комплекс постепенно премахва старите социални структури на родово-общинния строй и създава нови - семейството, робите, държавата. Променя пейзажа -появяват се пасища, ниви, ливади, градини, села, градове, пътища.
Около 3500 г. пр. н. е. е изобретено колелото и колите. За родина на колелото се смята Шумер, макар че някои специалисти по история на техниката считат за родина на колелото Индия. Вероятно идеята за колелото се е породила от подлагането на дървесни трупи за преместване на тежки товари. По-нататък то постепенно се усъвършенствува и през 11-то хилядолетие пр.н.е. колелата на колите вече се правят със спици.
Около 3500 г. пр.н.е. в Египет се появяват стъклото и папирусът. Това са сериозни технологични постижения. Плиний Стари разказва, че технологията за получаване на стъкло е открита случайно. Финикийски търговци, каращи натриев карбонат, се наложило да спят край бреговете на Палестина. От едри късове сода (натриев карбонат), те направили огнище върху пясъка и наклали огън. На сутринта забелязали прозрачни твърди топчета - първото стъкло. Според специалисти (доц. П. Джам-,базки) това е малко вероятно, тъй като не може да се получи необходимата температура.
През третото хилядолетие пр.н.е. е започнало изработването, , в съвременния им вид, на редица инструменти и битови предмети като: брадвата, ножа, пилата, бръснача, свредела, длетото,
29
точилото, ситото, кантара, въжето, стола, масата, креслото, домакинските съдове, тухлите и др.
Новото общество, основаващо се на робския труд, дава силен тласък в развитието на земеделието и земеделската техника, строителството и строителната техника, минното дело и металургията, военната техника и др.
Алувиалната почва на Месопотамия, добре наторявана и напоявана от периодичните прииждания на Тигър и Ефрат, дава големи възможности за развитие на земеделското производство. Подобно е положението по долината на р. Нил. Това е може би основната причина именно там да разцъфтят по онова време големи цивилизации, които развиват аграрната технология. Там се създават овощни градини. Поставя се началото на лесовъдство-то и лесоохраната. Необходимостта от лесовъдство и лесоохра-на е била особено ясно изразена в Средна и Южна Месопотамия, където голяма част от горите са били унищожени във връзка с развитието на земеделието. Вавилон е изпитвал остра нужда от дървен строителен материал. Поради тази причина царете вземат в свои ръце грижата за засаждане и запазване на горите. Те назначавали лесничеи, които отговаряли за непокътнатостта на горите. При разкриване на служебни престъпления, виновните са наказвани със смърт [1, с.53].
Силен тласък в развитието на земеделието дават разпространените през периода 1000 - 700 г. пр. н. е. железни селскостопански инструменти и особено след внедряването в практиката през И в. пр. н. е. на модернизираното рало, което не само разо-рава земята, но я и обръща. Това рало е изобретено в държавата на Птолемеите в Египет.
В земеделието навлизат и редица други технически съоръжения. За издигане на водата за напояване, около 600 г. пр.н.е., се внедрява колелото с окачени по външния диаметър съдове. Последните загребват водата, изкачват я на височина, определяна от диаметъра на колелото и там я изливат. По нататък водата се отвежда по дървено корито.
В Месопотамия и Египет се построяват сложни системи от иригационни съоръжения за осигуряване на поливното земеделие. Идеята за напояването на земеделските култури и строи-
30
телството на напоителни системи е важен момент от развитието на аграрната цивилизация.
Внедряват се технически съоръжения за преработка на селскостопанската продукция, като мелници за смилане на зърното, винтовите и лостовите преси за изстискване на гроздовия сок и за получаване на зехтин. Усъвършенствува се техниката за предене и тъкане. Чувствителни усъвършенствувания получава тъкачният стан през II в. от н. е. в Китай. Той е снабден с механизъм, който позволява тъкането на по-сложни модели. Китайците първи използват педала за задвижване на бърдото (може би се има предвид задвижването на нищелките). В Европа тези технически подобрения се въвеждат през Средновековието.
Силен тласък получава строителството. За размаха на строителството можем да съдим и по това, че пет от седемте чудеса на древността са достижения на строителната техника и технология: Египетските пирамиди, Халикарнаският мавзолей, Александрийският фар, храмът на Диана Ефеска и висящите градини на Семирамида.
Може да се каже, че техниката и технологията използувани в строителството по онова време, в основни линии, се е запазила до 20 в.
Със строителната си дейност се прославил основателят на първата историческа династия на Лагаш (на Персийския залив -Шумер) - Ур-нанше. Върху запазен релеф е изобразен царят (Ур-нанше), който лично участвува в тържественото полагане на основите на храм. Той носи на главата си кошница с кирпич. Следват го роднините му, чиновници и слуги. (Виждаме, че и в това отношение нещата малко са се изменили в течение на изминалите 5000 години. В едно чисто техническо мероприятие се показва политическият ръководител, който може и хабер да си няма от строителство, а истинският творец е забравен.).
Строителството на дворци, храмове, канали и др. продължава и при следващите монарси. Мащабно строителство на храмове предприема управителят Гудеа (XXIII в. пр. н. е.). Храмовете се строят по предварително разработени чертежи. Скулптурни изображения представят Гудеа в скромния облик на обикновен
31
човек, който внимателно разглежда строителен чертеж, разгънат върху коленете му.
Основни отличителни белези на архитектурата на древна Месопотамия са масивната монументалност, използването на кирпич и камъни като строителен материал, асиметричното и напречно разположение на вътрешните помещения. Стените на големите здания често се украсяват със своеобразен орнамент. Стените на храма в Ел-Обеид са били украсени с вертикални издатини и плитки ниши, а също с фризове, изработени от специална мозайка. Издигани са дървени, понякога облицовани с мед колони, върху които се опират твърде примитивни сводове. Като спойка са използвали свързващо вещество, съставено на базата на битум (асфалт).
Подобно на месопотамското е строителството по долината на р. Инд. Там са построени големи градове, напр. Мохенджо-Даро (в Пакистан) е имал около 100,000 жители, с успоредни главни улици, широки до 10 ш, с добре уредени бани и канализационна система
Строителство се разгръща и в Китай. Строят се сгради, пътища, канали, но най-впечатляващият строеж е Великата китайска стена. Нейното строителство започнало в епохата Ин (Инь) (ХУШ-ХИ в. пр. н.е.). Тя трябвало да огражда царство Ин от варварските племена. Строителството и продължава и през III в. пр.н.е. при императори Чи Хуан Ти [145, с.14].
Строителството и поддържането на напоителни мрежи е важна стопанска функция на древните държави на територията на Месопатамия, Египет и Китай. Царете и управляващите на най-старите държави в Месопотамия с гордост говорят в надписите си за грижите, полагани от тях, за развитие на изкуственото напояване. (Така напр. Урукатина, цар на Лагаш (XXIV в. пр. н. е.), съобщава, че е построил канал с водохранилище. В надпис на Рамсин, цар на Лариса (Шумер) се казва, че царят е изкопал канал, "който снабдил с питейна вода многобройно население..., който дал изобилно зърно чак до брега на морето". С хидротехническото си строителство царят превръща областта на Лариса в земеделски район.).
■ .32
В запазени документи се споменават различни хидротехнически работи: регулиране на приижданията на реките и каналите; поправяне на повреди причинени от наводненията; укрепване на бреговете; напълване на водоеми и др. Остатъци от канали от шумерската епоха са запазени на много места (напр. в областта на Ума, дн. Джоха). Предполага се, че размерите на каналите са позволявали преминаването на плавателни съдове натоварени със зърно.
Мащабите на хидротехническото строителство преди повече от 4000 г. са впечатляващи. Нуждата от изхранване на сравнително гъсто населените области и наличието на робите са фактори, обусловили това мащабно строителство.
Строителната техника и технология намират по-нататъшно развитие в Египет. Характерно за строителната технология на египтяните е използването на камъка. В начало те също използват кирпич. Даже първите гробници на фараоните са строени от кирпич, дърво и тръстика. Оформяни са били като кибритени кутии. Използването на камъка за строителство започва още през периода на Старото царство (2700 - 2400 г. пр. н. е.). Един от най-древните малки каменни храмове е построен в епохата на Ш-та династия (2780-2720 пр. н. е.), край царската пирамида в Медиум. По времето на фараона Джосер живее и твори един гениален строител Имхотеп. Той решава да използва за строителството на фараонски гробници и храмове камък. Построява гробница на фараона Джосер от камък, като използва старата архитектурна форма - паралепипедната. Върху традиционния първи паралелепипед (разбира се с грандиозни размери), поставя втори, по-малък. Върху него поставя трети, с още по-малки размери. И така нататък до шест такива паралелепипеда, с обща височина към 70 м. Така се появява степенчатата пирамида [12, с.15]. Тази "стьпаловидна" пирамида е едно от най-древните каменни съоръжения от монументален тип. Натрупвайки опит строителите разбират, че пирамидалната форма е много по-устойчива. И действително, облицовката не се е запазила, погребалните камери и саркофазите са разграбени, но нито времето, нито хората са могли да нарушат устойчивата монолитна форма на тези съоръжения.
33
За строежа на големи гробници и храмове се използват едро-размерни каменни блокове. (Например до входа на заупокойния храм на фараона Хафра (IV династия), камъните достигат дължина до 5,45 м и тежат до 42 тона.). Огромната пирамида на Хуфу (на гръцки Хеопс) се издига на височина 146 м. Изградена е от около 2500 каменни блока, като всеки тежи около 2,5 тона. Пирамидите са били покривани с великолепна каменна облицовка, който не е запазена. Каменните блокове са били нареждани един до друг с поразителна точност.
Ярка представа за възможностите на техниката и технологията за обработка на камък по това време дават съдовете, изработени с поразително съвършенство от твърд камък. Превъзходни са и тънко изработените релефни изображения и йероглифни надписи, гравирани по стените на гробниците. Високо майсторство достигат каменоделците, особено при строеж на пирамиди и храмове. Те грижливо одялват каменните блокове за строителство, а плочите за външна облицовка, за които понякога се използва гранит, са като полирани.
При строителството египетските майстори използват конт-ролно-измерителни уреди, като отвее, ъгломер и др.
Привършвайки със строителната техника и технология на Египет трябва да се отбележи, че там се строят огромни сгради (храмове, пирамиди и т.н.), с елементарни геометрични форми. Те трябва да поразяват зрителя с размерите си, да му внушават идеята за силата на фараонската власт (мистична, политическа, икономическа, физическа). Стремежът към гигантизъм се забелязва и в скулптурни творби (напр. свинксът в Гизе, който има лъвско тяло и глава на фараона Кефрен, е дълъг около 60 ш и висок 20 ш.).
Нови елементи съдържа елинското градско строителство. Те се определят основно от следните групи фактори: географски -бедна страна, няколко неплодородни равнини, изолирани от каменисти планини, без ресурси, без минерални богатства (с изключение на кариерите за мрамор, оловни и златни рудници), заградена от три страни с морета; политически - разделена на много съперничещи си градове-държави с (робовладелско) демократично устройство, постоянно воюващи помежду си, без