3 елитни болници имат директори след конкурс, най-убедително печели шефът на "Пирогов"


Преживели сме два Чернобила заради комунистите



страница5/14
Дата21.08.2018
Размер417.5 Kb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Преживели сме два Чернобила заради комунистите


Отговорните хора за селското стопанство през 86 не спазват препоръките за безопасност
Любомир МИХАЙЛОВ

Стандарт  стр. 36  

Най-голямата авария в историята на ядрената енергетика се случи преди 31 години в АЕЦ "Чернобил" на 26 април 1986 година. Къде бяхме ние на 1 май същата година? На този ден до България достигна радиоактивният облак от чудовищната атомна експлозия на четвърти реактор на злополучната централа, породен от нелеп технически експеримент на персонала. Повечето от нас, по-възрастните софиянци, със сигурност сме били на задължителната първомайска манифестация пред несъществуващия вече мавзолей на Георги Димитров. Махали сме за поздрав към другаря Тодор Живков и другите от Политбюро на ЦК на БКП. А в това време над нас е ръмял радиоактивен дъжд. Именно на този празничен ден у нас валя дъжд заедно с пристигането на радиационния облак от Украйна. Всъщност, единственото, което е трябвало да направим на този 1 май, е да си останем вкъщи, да затворим плътно прозорците, да сложим мокър парцал под вратата, да отворим консервите и да не излизаме навън поне седмица. Онези от Политбюро са знаели за рисковете и са взели мерки за личната си и семейна безопасност, както години по-късно си спомня Ангел Александров, главният следовател по делото за отговорността за премълчаването на опасността в първите дни след експлозията. Служителите на УБО (Управлението за безопасност и охрана) на партийната върхушка стриктно са изследвали дори копъра за таратора на хората от номенклатурата. Те забравили за българско месо и минали на агнешко от Австралия. В същото време народът хрупаше марули, подправени с радиоактивен дъжд.

Ангел Александров твърди, че на 4 май, когато докладвали на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кимнал с глава и казал: "Ще си мълчим!" Не е било възможно обаче дълго да се крие истината със спотайване. Мнозина в България вече я бяха разбрали от западните радиостанции. Така със закъснение от няколко дни, наложената информационната блокада в България бе пробита, плахо и оскъдно. Разбрахме за експлозията от официални източници, но опасността бе силно омаловажена. Чак на 2 май 1986 г. властите препоръчаха децата да се държат предимно в затворени помещения, а плодовете и зеленчуците да се мият старателно. В началото на май в целия Източен блок започнаха да раздават йодни таблетки в детските градини и училищата. По-късно от слухове се разбра, че само министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров, е разпоредил веднага след експлозията армията да премине на храна от запасите и да не провежда занятия на открито, но не обяснил причината за заповедта.  След време се оказа, че по степен на радиоактивно замърсяване България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По данни на Световната здравна организация ядреният ад в Украйна през следващите години е причинил смъртта на над 8 000 души в различни европейски страни, а пострадалите са десетки, може би стотици хиляди.

Раковите и други заболявания рязко се увеличиха. Точна информация по този проблем и до днес няма и сигурно няма и да има, защото щетите сред хората и за икономиките на засегнатите държави е трудно да се пресметнат. В първите дни на май 1986 г. генерал Илия Кашев, началник на УБО, което се грижеше за "първите" в държавата, издава заповед снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва само след дозиметричен контрол. Той нарежда да се осигури прясна минерална вода, а за бита да се използва дълбоко сондирана вода. Забранява изхранването на животните от фермата "Врана" със зелена маса до второ нареждане. Докато обикновените граждани буквално се тъпчат с радиация, по линия на УБО в няколко лаборатории се изследва всичко, което привилегированите в държавата  консумират. Шефът на химико-бактериологичната лаборатория на УБО през 1986 г. Христо Борисов  разказва за кошмара му да намери чисти продукти. Оказва се, че стопанство "Врана", където е една от снабдителните бази на УБО, е замърсено. Дори пресните яйца там били радиоактивни. Затова за известно време хората от Политбюро минали предимно на консерви и сухо мляко.

В началото на май, докато българите ядат радиоактивния зеленчук, а децата играят на открито, из страната лети специален правителствен хеликоптер с тайна мисия. Това беше разкрито от някои медии години след трагедията. Със свръхчувствителна апаратура хеликоптерът разузнава кои райони са по-чисти, където в случай на усложнение на ситуацията да се разположат на ръководните кадри. На 23 май БТА с приповдигнат оптимистичен тон съобщи, че "всички ограничения се отменят". Това решение обаче бе абсолютно необосновано и прибързано. Учени казват, че до този момент се е изчистил само йод 131, а много други радионуклиди и главно цезий-137 (с период на полуразпад 30 години) и цезий-134 (2 години) са били налични. Освен това експертите подчертават нещо, много важно - в България е имало втори и трети радиационен пик в края на 1986 г. и началото на 1987 г., защото отговорните хора за икономиката и селското стопанство не приемат препоръките на специалистите да се изхвърли първият пролетен откос на зелените фуражи. Поради това неглижиране на проблемите радиоактивността попада за дълъг период в млякото и месото. Така заради управниците си България преживява и втори Чернобил.

В българската история има много престъпления на властта срещу народа. Някои историци дори класират десетте най-тежки от тях по времето на тоталитарния режим.

Премълчаването на опасността за България от ядрената катастрофа в Чернобил и невземането навреме на ефикасни мерки срещу рисковете за здравето и живота на хората са поставени на трето място. Веднага след избиването на много невинни хора след  Девети септември 1944 г. с формални наказателни процеси на така наречения Народен съд.

След политическите промени на 10 ноември 1989 г. новата власт се постара да потърси отговорност за престъпното мълчание на комунистическия режим. През 1991 г. започна процес срещу вицепремиерът Григор Стоичков, който по време на експлозията в Чернобил отговаряше за бедствията и авариите в държавата, и срещу главния национален санитар Любомир Шиндаров. Присъдата бе произнесена през 1994 г., като Стоичков получи две години затвор, а Шиндаров бе оправдан. 90-годишният сега Стоичков не изтърпява докрай присъдата по здравословни причини. Той много пъти е твърдял, че делото срещу него е политическо. И до голяма степен е прав, защото всъщност главният виновник за престъплението е тоталитарния режим с неговата свръх секретност и безнаказаност, а Стоичков и Шиндаров са част на механизмите за действия на властта при социализма. Стоичков и съпругата му Велика преживяха голяма лична и семейна трагедия по време на процеса. Шопа, както Тодор Живков наричаше роденият в софийското село Горна Малина Григор, получи стомашен кръвоизлив, а след това и инсулт, а  съпругата му Велика почина от скоротечен рак, предизвикан от мъка и стрес.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница