Стандартизация и унификация: всички живеят в стандартизирани жилища, гледат едни и същи TV- програми, ползват едни и същи предмети(коли, телефони и др.). Получава се хибрид между индивидуализирана и в същото време масова публика. Човек живее в общество, лишен от общност, от общуване;
Безработица – тя започна от 70-те години на ХХ в.; Във Франция за периода 1974-2000 г. хората в активна възраст нарастват с 4,4 млн. души, а числото на нови работни места – само с 2, 7 млн. Жените излизат на пазара на труда. Променя се и характеристиката на наемния работник. Преди - има значение квалификацията, опита, стажа. Сега – компетентност и пърформанс( индивидуални характеристики – знания, умения, навици, ефективност на тяхното използване). Преди е важно подчинението. Сега – наличието на повече независимост. Изменя се и отношението към труда. Ако преди бяха важни условията на труда и заплащането, сега на преден план излизат професионалният интерес и признанието, творческият аспект на труда, който се разглежда като начин на самореализация и професионална и индивидуална идентичност. Трудът вече не е натрапена необходимост.
Анклавизация – квартали за богати; Сега около 30 млн. души (около 12 %) живеят в 150 000 закрити жилищни квартала.
Но след 70-те год. на ХХ в. рязко спада нивото на живот. Появява се „Новата бедност“. Стагнация – по-малко дрехи, продукти, жилища. Това се обяснява с масовата безработица, която създава неувереност за бъдещето и все повече хора спестяват, защото мислят за неясното бъдеще.
Намалява социалната защита. – най-вече заради стареенето на населението, което води до натовареност на пенсионната система.
Според У. Бек, заплахата от безработица принуждава хората към търпимост, затова и няма политически катаклизми.
„Теория на трохите“ – при глобализацията богатите разделят помежду си голяма част от богатството, но остават „трохи“ и за бедните.
Но ! – Спада влиянието на Профсъюзите и левите партии:
|
