Административно право. Административен акт. Административно-наказателна отговорност. Административно нарушение. Административно наказание. Административно-наказателно производство

Изтегляне 72.49 Kb. страница 1/2 Дата 17.06.2024 Размер 72.49 Kb. #121451

Административно право. Административен акт. Административно-наказателна отговорност. Административно нарушение. Административно наказание. Административно-наказателно производство Административното право са специфични обществени отношения между субекти на административното право, които възникват в процеса на организиране и осъществяване на изпълнителната дейност на държавните органи. Като отделен отрасъл на правото представлява съвкупност от правни норми, които регулират обществените отношения във всички области на държавно управление. Особено важни са нормите на административното право, които очертават субективните права на гражданите и организациите, както и тези, които обезпечават тяхната ефикасна защита, включително чрез намеса на съдилищата. Административното право регулира и отношенията, свързани с реализирането на административно-наказателната отговорност на лицата. Те възникват когато гражданите извършват правонарушения. Това придава и малко по-особен характер на възникващите управленски отношения, защото в този случай държавните органи налагат специфичен вид наказания – административни наказания. Изводът, който се налага, е, че предметът на административното право като един от основните отрасли на правото е свързан с регулирането на обществените отношения, възникващи и развиващи се по повод осъществяването на изпълнителната дейност на държавата или държавното управление чрез метода на властването. Системата на административното право се състои от три части – обща, специална и административен процес. 1. Общата част включва понятията административно правна норма и административно правоотношение, видовете субекти на административното право и техния правен статус, понятието административен акт, условията за действителност на праните актове и основанието за тяхната недействителност. В общата част се включва и административно-наказателната отговорност. 2. Специалната част включва отделните направления, в които се осъществява изпълнително разпоредителната дейност на органите на държавните и общинските администрации. 3. Административния процес е самостоятелен правен отрасъл. Представлява процедура за разглеждане и решаване на административно правни спорове. Административния процес е система от действия и решения на държавни органи, органи на общинската администрация, граждани и организации на граждани, чиято цел е законосъобразното и правилно разглеждане и решаване на административно правните спорове и издаването на законосъобразни административни актове. Административния процес е два отделни вида в зависимост от вида на административните отношения, които урежда: - административно граждански процес – уреден е в Административно процесуалния кодекс (АПК). За неуредените в АПК въпроси се прилагат съответните разпоредби на Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) - административно наказателен процес – уреден е в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). За неуредените в ЗАНН въпроси се прилагат съответните разпоредби на НПК. Централно място в административно гражданския процес заема административния акт. Наричан е още акт на държавно управление и е съществен елемент в сферата на изпълнителната дейност. Административният акт е властническо волеизявление на изпълнителен или приравнен нему орган, издаден въз основа и в изпълнение на закона, който едностранно поражда правни последици и за изпълнението му може да се приложи държавната принуда. На първо място, административният акт е властнически акт. Това означава, че държавния орган осъществява свои властнически правомощия при неговото издаване. За да е действителен административният акт трябва да отговаря на определени изисквания: 1. Компетентност - показва кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, както и кръга от въпроси, с които органът разполага за тяхното решаване. Тя произтича от изрична правна норма или следва от функциите, които са възложени с нормативен акт. Възможно е да става дума за делегиране или заместване. Делегирането означава прехвърляне на правомощия от един орган на друг. Заместването означава, че един служител, в качеството си на заместник, действа вместо друг орган. Основание за заместване е служебното положение на заместника или вътрешно разпределение от ръководителя. Ако има само един заместник е възможно пълно заместване. Делегирането и заместването представляват средства за разпределение на компетентността вътре в една система. 2. Форма – когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: - наименование на органа, който го издава; - наименование на акта; - адресат на акта; - фактически и правни основания за издаване на акта; - разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението; - разпореждане, относно разноските; - пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; - дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. 3. Процедура – по инициатива на кого, от кой орган и в какъв срок се издава административният акт, подлежи ли на обжалване, в какъв срок и пред кой орган. 4. Законосъобразност – трябва да има съответствие за административния акт със закона 5. Целесъобразност – трябва да има съответствие на административния акт с предвидения в закона резултат. Административните актове могат да бъдат индивидуални, общи и нормативни. Административно наказателна отговорност Административната отговорност, наричана административнонаказателна отговорност, е осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административноправни задължения. Осъществяването на административната отговорност е наказание, властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Чл. 31 от ЗАНН – „Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, вкл. във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2 до 50 лева”. Цитираното общо правило за административно-наказателна отговорност се прилага само ако специалните административни закони не предвиждат други административни наказания. Съгласно чл.24 от ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична. Предмет на административно наказателното право са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен административноправен режим, за което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона ред. Административната отговорност, или както понякога се нарича – административното наказание играе важна роля за укрепване и усъвършенстване на законността в областта на държавното управление и спомага за нормалното и резултатно действие на различните административни служби и е необходим елемент в борбата с правонарушенията в областта на държавното управление. Административната отговорност се базира на няколко принципа: >> всяко едно административно нарушение и съответстващото му наказание трябва да бъдат установени в правна норма, издадена преди неговото извършване; >> налаганите санкции трябва да бъдат адекватни на проявената неправда, да съответстват на степента на обществената опасност на деянието, на субективната ангажираност на нарушителя и личното му положение; >> недопустимо е налагането на повторно наказание за едно и също деяние; >> административното наказание може да се наложи само заради проява на лична вина при извършване на наказуемото деяние; >> административната отговорност е израз на временен укор спрямо виновното лице, което не подронва положението му на добър гражданин на обществото, нито пък дава основание да се уронва неговият престиж. Изпълнението на административното наказание заличава всякакви неблагоприятни последици за нарушителя; Способността и състоянието, които дават възможност на едно лице да съзнава, ръководи и контролира постъпките си и да определя отношението си към изпълнението на административните наказателни норми, се нарича вменяемост. Тя е обусловена от определени физически и психически предпоставки, които дават възможност да се разкрие дължимото от закона поведение на определен субект. Лицата, навършили 18 години, стават административнонаказателно отговорни (чл. 26, ЗАНН). 16-годишните, които разбират свойството и значението на извършваните от тях деяния и могат да се ръководят от постъпките си, също носят отговорност. Ненавършилите 16-годипна възраст, не носят административнонаказателна отговорност. Отговорността е лична, затова не може да се носи от юридически лица (те не са в състояние да проявяват укоримо поведение, обусловено от някаква годност, вменяемост). ЗАНН предвижда и изключения – чл. 83, в предвидените от закон, указ или постановление на МС случаи на юридическите лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността им. Чужденците също носят административна отговорност. Само при лицата с дипломатически имунитет може да се изключи налагането на административни наказания Административно наказателната отговорност се състои от две части. Първата част на административно-наказателната отговорност е административното нарушение. Административното нарушение е дефиниран в чл. 6 на ЗАНН. Там е посочено, че административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по административен ред. Административното нарушение е деяние, което е на физическите лица, поради което може да се каже, че административната отговорност е лична. Деянието може да бъде действие (например управление на МПС с превишена скорост) или бездействие (например преминаването на червен сигнал на светофара). Също така административното нарушение е противоправно, виновно извършено деяние, което се наказва и установява по административен ред. Констатирането му става с акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление. И в двете фази на административното наказване участват само административни органи. Наказателните постановления могат да се обжалват пред съд. Втората част на административно-наказателната отговорност е административното наказание. Административното наказание се налага за извършено административно нарушение, като с налагането му се цели да се въздейства възпитателно на цялото общество. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗАНН административните наказания са: а) обществено порицание – съгласно чл.14 от ЗАНН: „Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува“; б) глоба – съгласно Чл. 15. (1) глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума; (2) По отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност – съгласно Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е извършил нарушението. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози - до пет години. То не засяга придобитата правоспособност освен в случаите, предвидени в съответния закон или указ. За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1. Административно-наказателната отговорност се реализира чрез уреденото в ЗАНН административно-наказателно производство. Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение (АУАН) Съгласно Изтегляне 72.49 Kb. Сподели с приятели: