Банковото право е комплексен правен отрасъл, който включва публично и частно банково право
Изтегляне 34.17 Kb.
|
|
Банковото право е комплексен правен отрасъл, който включва публично и частно банково право. Публичните правни норми регулират отношения, свързани с възникването, съществуването и прекратяването на кредитните и финансови институции, както и отношения, свързани с осъществяване на държавен надзор върху дейността на тези институции. Нормите са императивни. Частните или договорните правни норми регулират отношенията, възникващи в процеса на сключване на банковите сделки и предоставянето на банкови услуги – диспозитивна уредба, а отношенията се регулират в гражданското и търговското право. Основни източници на банковото право са: Законът за Българската народна банка и Законът за кредитните институции. Източници са и Търговският закон, Законът за задълженията и договорите, Гражданският процесуален кодекс, както и подзаконовите нормативни актове, които доразвиват уредбата на Закона за кредитните институции. Косвено приложение имат и нормативните актове от другите клонове – например Валутният закон и др. Понятието банково право се употребява като съвкупност от правни норми, с които се регулират обществени отношения, възникващи в процеса на осъществяване на банковата дейност и банковите сделки. С понятието „банкова дейност“ се оперира в чл. 2, ал. 2 от Закона за кредитните институции, където са изброени изчерпателно всички дейности, които банката може да извършва ако са включени в нейния лиценз. С понятието „банкови сделки“ се оперира в чл. 1, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, където различните банкови сделки са посочени в Глава двадесет и девета. Съпоставянето на нормите сочи, че двете понятия – банкови сделки и банкова дейност, са различни по обхват и съдържание. Правото за извършване на банкова дейност е по-широко и включва в своя обхват и материалното субективно търговско право за извършване на определени видове банкови сделки. Правото да се извършват само определени банкови сделки е ограничено търговско право. Обемът на това право е поставен в зависимост от преюдициално правоотношение – лицензионното между заявителя и Българската народна банка, развиващо се по време преди подаването на документите за съдебна регистрация на търговеца. Правото на банкова дейност е субективно търговско правомощие, което възниква в момента на регистрацията на банковата институция в търговския регистър. Единствено и само лица, получили лицензия за банка могат да извършват пълния кръг от сделки по чл. 2, ал 1 и ал. 2 от Закона за кредитните институции, т.нар. банкова дейност. Според лицата, които ги извършват банковите сделки могат да се разделят на две големи групи: изключителни – извършват се само от банки и неизключителни – извършват се и от други субекти – небанкови финансови институции. Банковите сделки се делят на пасивни, активни и неутрални: Пасивните банкови сделки са свързани с набирането, привличането на чужди средства или капитали от неограничен кръг лица. Изразяват се във формиране на собствен капитал и мобилизиране на чуждия. Сделките свързани с мобилизиране на привлечените средства включват: междубанкови кредити, всички срочни и безсрочни депозити на гражданите, влогове на юридически лица, както и техните разплащателни сметки. Типична банкова пасивна сделка е договор за влог. Пасивни операции са и откриване на кореспондентски сметки, чрез които банките уреждат платежните отношения помежду си. Кореспондентските сметки се обозначават често като: “ностро” – наша сметка в чужда банка и “востро” – сметка на чужда банка в наша банка; Активните банкови сделки са свързани с предоставяне за временно ползване на ограничен кръг от лица на набраните от пасивните сделки средства или капитали. В тези сделки банката решава дилемата – рентабилност или ликвидност, като стремежът е да се осигури ликвидността. Най-типичната активна банкова сделка е договор за банков кредит – предоставяне за временно ползване на част от мобилизирания капитал срещу заплащане на лихви; Неутрални банкови сделки са тези, при които банката не влага средства за извършването им, а само се явява посредник. При посредническите сделки банката опосредства движението на средства между други субекти без да влага собствени парични суми. Пример за неутрални банкови сделки са: безкасови плащания, банков превод, акредитив, банково инкасо и др. В икономическата доктрина се среща и друга класификация на банковите сделки: Самостоятелни банкови сделки, които изчерпват с изпълнението си икономическия ефект на породеното правоотношение; Несамостоятелни банкови сделки, които обикновено са част от друга сделка. Като пример за несамостоятелна банкова сделка се сочи посредническата; Сконтови операции – представляват закупуване от банката на дългосрочни документи като полици, които удостоверяват дълг на едно лице към друго лице; Факторинг – банката изкупува вземания, оформени с чекове, платежни нареждания и други платежни документи; Приемане на влог и управление на ценности на други лица. Банковите сделки са от категорията на абсолютните или обективните търговски сделки. Особеностите на тези сделки се дължат на обстоятелствата, че страни по тях са банки и по правило основното задължение е за парична престация. Банките извършват публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставят кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. В основата им са два договора – за банков влог и за банков кредит. Изтегляне 34.17 Kb. Сподели с приятели:
|