Б о р и с с а н д а н с к и апокалипсис Из заповедта на Бога към ангела на черния кон " и виното не повреждай!"

След като праисторическият човек започнал да излиза от пещерите и да се оглежда любопитно наоколо си,прозрял,че природата има щедрости,които може да използва.Забелязал и онова лианово растение,виещо се високо по дърветата,което успял да опитоми и от него да получава грозде.Това растение било дивата лоза.Скоро нова идея осенила започналия да се цивилизова човек и от осъществяването на тази идея от гроздето се родило виното.Това е станало първо в земите на Египет,Сирия и Вавилония,но скоро били прескочени границите на много държави и напитката,която изпълвала всички с веселия и опиянение,се появила из Тракия и Рим.Първо траките,а после гърците и римляните приписвали божествен характер на виното,което според представите им било дар от бог,който в Тракия се наричал Дионис.Дионис станал бог и в Гърция,а в Рим пък бил Бакх.Тези богове били покровители на оргии и пиршества,които веселили людето от слуги до императори и царе.

Да прелистим страниците на живота с окол 2000 години назад във времето;Ето една картина от древния Рим.От стари летописи се узнава,че на трапезата на римските аристократи виното се е леело винаги на воля.За това помагали всевъзможни деликатеси.Описания на римските гощавки дават Плиний Стари,Диодор и други историци и писатели.Те отбелязват,че тези гощавки били съпровадени от музиканти,артисти и циркаджии,повечето от които роби.Римските граждани по време на пиршества пиели вино и се хранели на квадратни маси.От трите страни на масите се поставяли легла,на които пируващите полягали,а на четвъртата им страна слугите слагали съдовете с вино и храните.Любопитен факт е ,че римските аристократи в тези пиршества не ползвали ножове,лъжици и вилици.Всички ядели с голи ръце.Тъи като пръстите бързо им се зацапвали,край пируващите непрестанно тичали от прислугата,поднасяики в съдове парфюмирана вода за изплакване.Обикновено ястията се слагали върху много скъпи покривки и за да не ги нацапат всеки от пируващите носел със себе си салфетка,върху която му се поднасяли ястията и виното.Освен невъобразимите по брой и пикантност ястия,като от Рога на изобилието се леели и различни вина .Често на масата на гощаващите се аристократи присъствали мозъци от пауни;папагалски главички,копита от камили,хоботи от слонове,дробчета от славеи и други всевъзможни чудесии.Самото поднасяне прислугата правела чрез специални ритуали.

Тъй като разпивката и яденето продължавали дълго и всеки се стараел да погълне колкото се може повече,то нерядко при препълнен вече корем и пред пълно напиване се е стигало до предизвиквани повръщания на поетото,за да се отвори място за още ядене и пиене.Навикът да ядят и пият полегнали римляните наследили от Изтока.Този начин се приемал като израз на благородство и постигнато благополучие.Правото да се пие и яде в легнало положение обаче не се отнасяло до всички-всички роби,както и децата и бедните граждани са били без тази привилегия и пиели и се хранели седнали.

Все пак не всички в Рим пиели и преяаждали.Имало и аристократи,които водили аскетичин живот.Образец в това отношение бил Гай Юлий Цезар,който,според древните летописци,никой никога не го е видял пиян,пък и се хранил много оскъдно.Подобен начин на живот имал и император Октавиан Август.Имало обаче народни трибуни и цезари,които уреждали гощавки,достигащи до безумие.Тук отличиено за император-Гибелий,който често изпадал в състояние на опиване.Отминали го обаче Калигула и Нерон.Известно е,че Калигула често правил от злато парчета във вид на хлебчета и ги поднасял на доказалите пред него верността си.В пиршествата на Нерон и Калигула не липсвали случаи и да бъде отрязана главата на провинил се в нещо сътрапезник,като отрязаната глава стояла пред пируващите докато траело самото пиршество.

ВИНОТО В ЖИВОТА НА ТРАКИТЕ

В представите на старите гърци и македонци преди около 7000 години,когато в Тракия се е появила лозата и се родило виното,тази земя е била студена и тук е било царството на страшния северен вятър Борей.Така Тракия е виждана и в по –ново време ,дори и когато я е видял с очите си прогоненият от Рим поет Публий Овидий.Според Овидий в тези земи”толкова страшно фучи и вилнее севернякът,че изравнява със земята високи кули,вдига покриви,а виното не се излива,но се вади от стомната,запазвайки нейната форма...”

Култът на Дионис е навлязъл дълбоко в бита на древните обитатели на земите на Балканите,както и предримския,така и по време на римския период.Древните траки и македонци дори често са злоупотребявали с виното. Според легенда попийнали менади, добили смелост от виното,разкъсали Орфей заради женомразството му след смъртта на любимата му Евридика.Обикновено пиршествата на някоташните тукашни заселници били с много ядене и пиене, с танци, които имали войнствен характер,и други забавления.Всички обичали угощенията,а най-много царете и благородниците.Известно е, че одринският цар Котис(IV век пр.Хр.)е имал в двореца си много зали за пиршества.Ето какво разказва една древна комедия за този Котис по повод но пир,устроен на сватбата на дъщеря си с атинския пълководец Ификрат:”И ако направите каквото ви заръчам,ще ви устроим прием с бляскаво пиршество,което не ще прилича никак на онова на Ификрат в Тракия,ако и да се казва,че то било изънредно пищно...”В комедията се казва още:”Тогава били постлани на градския площад пурпурни постилки,които достигнали чак да северният полюс и в пиршеството участвали безброи чорлави мъже,маслоядци.Там имало медни котли,по-големи от стаи с по двайсет легла,а сам Котис се бил запретнал,па им поднасял чорба в златен съд и вкусвайки от виното в кратерите,се опил по-напред от тия,които черпел.А Антигенид им свирел на флейта,Аргас пеел,Кефисодот дрънкал на китара и чествали с песни ту в един тон широката Спарта,ту в друг тон седмовратата Тива...”Комедията е написана от Атеней,според когото Ификрат получил в зестра две стада бели коне,едно стадо кози,един златен щит,една плоска чаша за пиене на вино,един съд за заснежене вода,един дълъг до двайсет лакти склад с лук и една многокрака хекатомба.

За угощения пише и Диодор.Той разказва и за угощението на пленения цар Лизимах от гетския цар Дромихайт.Дромихайт,вместо да убие Лизимах,както искали траките,се отнесъл благородно към него и приятерите му и им дал угощение-на траките скромно в скромни съдове от дърво и рог,на македониците пищно в златни и сребърни блюда и чаши.Когато все пак Дромихайт запитал Лизимах кое угощение му се струва по-достойно,Лизимах отговорил:македонското.

В големия си труд ТРАКИТЕ акад.Георги Михайлов помества съобщение как някога по нашите земи са уреждани пирове,като използва и следното колоритно описание на Ксенофонт,касаещо угощение на Севт I I (400 г.р.Хр.):”Като се събрали най-знатните от присъстващите траки,военначалниците и стотниците на гърци и пратениците на някакви градове,всички насядали на обеда в кръг.След това били внесени за всички 20 триножни маси,отрупани с парчета месо.Имало следния обичай и Севт най-напред постъпил според него:като взел питие с хляб,които били пред него,разчупил ги и ги подхвърлил парчетата на които му било угодно;същото направил и с месото и си оставил само колкото да се храни.И останалите,при които стояли масите,постъпили по същия начин...Разнасяли се рогове с вино и всички пиели...След това възлезли хора, които свирели с рогове и с гайди. И сам Севт вдигнал,надал боен вик и заскачал ловко,като че ли се пазел от стрела.Взели и смешници...”

Пак от Ксенофонт научаваме и за друго пиршество,станало в Пафлагония(Мала Азия):”След като извършили възлиянието и изпели пеана,станали най-напред едни от траките и почнали да играят танец заедно с въоръжението си под звука на флейта,като подскачали високо и леко и размахвали мечовете си; накрая единият удрял другия,така ,че всеки мисли,че го е убил,докато всъщност той падал някяк си изкусно.Победителят снемал от своя противник въоръжението му,като пеел песента Ситалкас...”Любопитно е обаче,че при подобен такъв танец наистина бил убит братът на Филип II Македонски-Александър.

Много любопитно описание дава и Атеней:”Някои траки играели пировете си на обесване.Те окачвали на известна височина примка и точно под нея поставяли лекоподвижен камък за тези,които стъпвали на него.После хвърляли жребий помежду си и на когото се паднел жребият,стъпвал със сърп на камъка и поставял на врата си примката.Друг се приближавал и незабелязано раздвижвал камъка.Увисналият,ако не преварвал бързо да отреже със сърпа въжето,докато се изплъзвал изпод него камъкът,умирал,а другите се смеели,смятайки смъртта му за шега...Историкът Амиан Марцелини пък съобщава,че по време на пиршества одриси,след като се наяждали и напивали до пресищане,забивали мечовете си в собствените си тела като в чужди.

Пиенето на вино обаче не ставало само на пиршества,устройвани при различни случаи.В съчинението си”Военни хитрости”Полиен(I I век сл.Хр.),пише,че тракийски войници често нападали противниците си нощем,но след като се напиели с вино.Вино пиели и жреците в светилищата на Дионис.Аристотел съобщава,че жреците давали предсказания,след като пиели много често вино.

Според древните летописци траките са били издържливи пиячи.У Атеней се среща израза”всички траки са пияници”.

Какво вино пиели някогашните жители на Балканите.Според Ксенофонт траките пиели виното чисто,а не смесено,както било при гърците.Те обичали да изпразват чашите си на един дъх,което от гърците се приемало за лош тон.На един дъх пиели и жени-това съобщава Хораций,описвайки една тракийска китаристка.Пиенето на един дъх,както сега е известно на”екс”все пак се появило и сред гърците,което било за подсилване на настроението и при особени случаи.

Пиело се вино по повод и без повод.И как да не се е пило,този велик дар на Дионис,прославян толкова много от древните,че вдъхновило перото и на великия Омир.Че виното е божествено питие се потвърждава и от тракийския жрец Марон,който е дал дарове,а сред тях и”дванайсет амфори сладко несмесено вино,божествено питие”.Този Марон,както съобщават древните,не давал това вино на никого,а го пазел под ключ само за себе си.”Когато искаха да пият от това червено вино,сладко като мед,той напълваше една чаша от него,смесваше го двайсет пъти по толкова с вода и приятно,божествено благоухание се разнасяше от съда.Тогава беше много трудно да се въздържиш от него”.У Антей пък четем:”Тракия и съседните и земи(Македония)са били смятани с право за страни със сладко вино”.В древни години на изток от Кавала е имало град Исмар,прочут с виното си.Това потвърждава и една древна хроника:”На копието ми е замесен хляба,на копието ми е исмарското вино,облегнат на копието си пия.”

По всички земи на Балканите се добивало вино.То се транспортирало за близки и далечни пазари в амфори.Процесът на отглеждането на лозата и правенето на вино бил примитивен и чак през римската епоха се сложило началото на създаване на големи лозови стопанства и винарни, които били защитавани и от тогавашните власти.

В древния свят било известно и вино,добивано от ечемик. Антей, цитирайки Есхил, Софокъл и други автори, приема, че това вино се е наричало БРЮТОН. По всяка вероятност това е прародителят на бирата.

И така след век.Организирали се празници,пиело се вино,шествували Дионис и Бакх със свитите си и всякъде било весело.Придружителите на боговете на виното,менадите,са носили дълги пъстри хитони,басара или басарис,откъдето и самите те били наричани и басариди.От тези дрехи и Дионис е носил прозвището Басарей. Думата идва от тракийското име на лисицата, което е басарис, от чийто кожи се правили препаски и менадите.

Когато по земята шествали менади сатири,когато яздел магарето си вечно пияният Силен и Пан подскачал с козите си крака,когато покровителите на лозата, виното и веселието божества, все едно дали са се наричали Басарей, Дионис, Бакх, Бакхус,Вакх,Бромий,Иакх,Леней,Лией,Никто,Никтолий,Низей,Елей,Евхан,Либер,Сабазий, Свети Трифон Зарезан, били други люде, в други времена. Други люде, в други времена били, но виното, и тогава и сега, си е същото. И тогава, и сега, то е онзи божествен дар, който прави по-весели дните и нощите и на човека от ХХI век.
ЗАРАДИ ВИНОТО РУСИЯ ПРИЕМА ХРИСТИЯНСТВОТО
Едва ли има страна в света, в която виното да е нещо непознато.напитката на покровителите на веселието боговете Дионис-Бакхус в много страни е издигната и в култ. Сред тези страни е и Русия. Любопитно е да се отбележи, че виното е станало причина тази необятна страна да приеме християнството, а не мюсюлманството като своя религия и това е станало през Х век. Съобщението е на Борис Цветанов, което публикува във вестник “Трета възраст” през 2006 година.

“Киевска Рус, пише той, приема християнството през 990 година при княз Владимир. Малко известно е, че по това време същите шансове за възприемане като религия е имало и мюсюлманството. Княз Владимир е внук на княгиня Олга, първата руска светица. Княгиня Олга е българка, тя е внучка на цар Борис І от дъщеря му Ана, сестра на цар Симеон. Княгиня Олга всячески се мъчила да убеди сина си в Русия да се приеме християнството. В края на осемдесетте години на Х век било време за окончателно определяне към едно от двете вероизповедания.

Княз Владимир бил между чука и наковалнята – от една страна бил притиснат от Византия и България, от друга – от приелата исляма силна държава на волжките българи.

В “Повест времених лет” има любопитен епизод за посещение на пратеници на волжките българи при княза: “Придошя к Владимиру болгари глаголяще яко: Тос князь еси мудр и смьслен, веруй закон наш Могамеду.” Владимир поискал да му обяснят подробно главното в исляма. Волжките българи му отвърнали: “Свинин, не ясти, вино не пити”, още имало условия като това с жени да не се блудства. Княз Владимир мислил дълго, накрая преценил, че за жените както и да е, да не се яде свинско – сложна работа, но имало и нещо невъзможно и отсякъл: “На Руси есть веселье пити, - не может без това быти!” И с това сложил точка на мисията на волжките българи. Това станало през 986 година.

За окончателното определяне на християнството като религиозна ориентация на Русия спомогнало и друго. Според тогавашните канони на католицизма през 240 дни от годината по различни причини се забранявало пиене на вино, докато в същото време при православието имало 240 дни, в които можело да се пие и само в другите дни било забранено.

ВИНЕНА МИТОЛОГИЯ
Творческите чудеса на природата,тяхната магичност и необяснимост,са станали причина човекът да разфихри фантазията си и да открие божествена намеса. Древните люде са създавали божества, полубожества и герои по свое подобие, придавали им свои радости и скърби,свои надежди и копнежи.Разглеждана в цялост световната митология се представя като един неизбродим свят,който в продължение на много векове способствал за развитието не само на изкуството,но и на самия живот. Този свят, макър и измислен, е крепял дух, подтиквал е към движение напред. И в този божествен свят съществен дял заемат митовете и легендите, свързани с лозата и виното и радостите, които те носят на хората.

На тези страници не е поставена задачата да търсят съществено обследване на боговете на лозата и виното,на веселието и опиянението,защото и това е една непробродима пространственост. Тези страници са само едно маркиране на митологията на старите гърци,на древните римляни,на войнолюбивите македонци,на почитателите на виното - траките и на по-сетнешните тукашни заселници славяните, като не е направен опит да се надникне дори и само през ключалката в митологията на други народи.Само в резюмиран вид са представени главните богове на лозата и виното и на част от техните родители и помошници,които са допринасяли и сега допринасят живота да е по-весел и лек.

Върховен бог на лозарството и виното. Тракийски бог,чието име означава”син на Зевс”. Пришълец е на Олимп. Почитан е бил много от траките, впоследствие е заимстван от старите гърци и навлиза дълбоко от тяхната митология.Освен в Тракия и Македония,култът му е бил разпространен във всички елинистични страни,откъдето под името ЛИБЕР,а после БАКХ(Вакх),е достигнал Рим и някои страни в Средиземноморието.За гърците е син на дъщерята на Кадъм-Семела и гръмовержеца Зевс,а за римляните-пак на Семела,но бащата вече е Юпитер.

Първоначално Дионис бил бог на плодородието,а по-късно и на лозарството и виното.Постепенно станал покровител на музиката(предимно шумната,веселата)и на драматичната поезия.Бог е още на мистичната и екстатичната насока в религията.От изпълнъваните в негова чест дитирамби се родила античната драма.

Раждането му се дължи на една изневяра на Зевс,който прелъстил Кадъмовата щерка Семела.Хера,съпругата на Зевс,разбрала за новата изневяра на съпруга си и потърсила възможности да унищожи съперницата си и рожбата й още преди да се роди.Тя се вестила като бавачка и подучила Семела да поиска от бога на боговете Зевс да и се яви в пълното си великолепие,защото в случая,когато я бил обладал,се бил представил като смъртен,с цел да не я осмърти с огнената си мощ.Семела това и сторила.Зевс не могъл да и откаже и изпълнил молбата й.Явил се при нея с пълния си блясък,но неговата мълния поразила смъртно Семела,а двореца на баща и Кадъм бил изпепелен.Спасено обаче било още нероденото дете.Тъй като било още недоносено,Зевс го зашил в бедрото си и там то прекарало до времето на нормалното си раждане и по тази причина впоследсвие Дионис бил наречен “двуроден”т.е.родил се два пъти.

Младият Дионис бил взет от Хермес и скришно от Хера предаден на Ино,сестрата на Семела,която със съпруга си Атомант се заела с отглеждането му.Но ревнивата съпруга все пак разбрала къде се намира и наказала Ино и Атомант с безумие.Тайно обаче Дионис бил изпратен в пещерата на нимфите в планината Низа,намираща се на остров Крит.Като поотраснал нимфите го предали на мъдрия Силен,който му станал учител,духовен наставник и редовен участник в пътуванията и празненствата му.В знак на благодарност Дионис изискал от баща си Зевс да дари с младост грижилите се за него нимфи.

Има и друга версия за раждането на Дионис.Според орфическото учение той е бил с две раждания.Преди да го зачене Семела е бил роден вече от богинята на плодородието и пролетния цафтеж Персефона и се наричал ЗАГРЕЙ.Още малък обаче бил разкъсан и изяден от титаните,които Зевс наказал като ги изпепелил с мълниите си.Древните са го изобразявали на картини,оброчни плочки,вази,винени съдове като бог с рога и затова бил наричан и Двурог. Свещеното му животно бил козелът,защото той символизирал мощна оплодителна сила.Не му е било нужно сладострастието превърнал се в лоза прелъстява Еригона,дъщерята на атинянина Икар.

Култът към Дионис бил честван първоначално с прости вечери, които постепенно се превръщат в свободни оргии и мистерии.Най-пълни са празненствата,които са се уреждали веднъж на три години.Екстатичните му, оргии ставали в планина при светлина на факли през най-дългата нощ в годината.Най-често празненствата завършвали в пиянска разюзданост,като в това най-много се отличавали участващите менади и сатири.В дионисиевите тайнствени празненства участвал и великия тракийски певец,митичния Орфей.Според легенда той бил посечен от еднооки менади и за наказание богът ги превърнал в дървета и оттогава се оттеглил от Тракия в Мала Азия.

Широка популярност в античния свят добили честванията Големи Дионисий (в началото на пролетта)и малки дионисии(през декември).На тези празници се пеели песни в негова прослава,провеждали се поетични,драматични и музикални състезания,наричани”агони”.Празненствата завършвали с карнавални шествия и шумни пиршества.Дионис имал много култови средища,по-известни от които са били град Тива,остров Наксос,Атина(Лийнейонът)и храмът Дионис Елефтерос(с голям театър).От съчиненията на Херодот се узнава,че е имал голямо светилище в планината Родопи,в което предсказвали жрици,както това ставало в светилището в Делфи.До Родопското светилище стигнал и АлександърМакедонски(Велики).Тук му било предсказано,че ще завладее света и ще стане негов господар,като поличба за това било саморазляло се свещено вино в олтара на храма и дим,издигнал се право нагоре в небето над върха на светилището.

Дионис е бил с много имена и епитети.Загрей и Бакх(Вакх,Бакхус,Вакхус)е наричан още Бромий(Шумния), Иакх(Вик,Вопъл), Леней(Изтискващ соковете), Лией(Освобождаващ от грижи), Никтолий(Нощни), Низей(бог на планината Низа). Сред атрибутите му са еленова кожа,тирс,лозова клонка, винена чаша.Свещеното му дърво е бръшлянът. В старото изобразително изкуство е представян като брадат мъж(типични са статуите му,намиращи се във Ватиканския музей в Рим и в Бритиш музея вЛондон).В по-новото изкуство се представя като красив младеж с нежни черти и дълги,недодрязани къдри.В този му вид го представят статуи в Лувъра(Париж)и музея в Неаопол.В обкръжението на Дионис най-често присъстват учителят му Силен,менади и сатири,както и покровителят на стадата бог Пан.Образът на Дионис са превърнали в статуи длетата на Праксител,Микеланджело,Торбалдсен;в картини-четките на Рубенс,Пусен,Тициан,Пикасо;овековечили са го с перата си Караваджо,Еврипид;вплели са го в музикални произведения Масне,Щраус, Дебюси, Дюверноа. Дионис е бил тема още на хиляди и хиляди от древността до сегашни дни,поети, писатели,художници,скулптори и други творци на изкуството.

Като бог тръгнал от земите на Тракия,той е имал своите поклонници навсякъде по нашите земи.Негови светилища(бакхрейони)е имало в Родопите,Хемус(Стара планина),Орбел(Пирин пл.)Широко култът му е бил разпространен по долината на Стримон(Струма).Върху открит негов релеф от Мелник е представен като бог на растителността.Присъства и на оброчни плочки,на някои от които има сцени от производство на вино.Образът му е засвидетелстван и върху монети.

Името Дионис се засвидетелства най-първо в пилоските таблици,а по-късно се появяваи в микенските таблици. Като бог на лозата и виното и още като бог на вегетацията,на веселието и опиянението е присъствал в празненствата на населението край Струма.И това потвърждават множество открити оброчни плочки,надгробни паметници и посветителски надписи,намирани в античния град Нейне(край Кресна),в античния град над сегашния Сандански,в Мелник,Мулетарово и други селища.На релеф от Нейне е изобразен едновременно като Дионис и Херакъл,като къдравата му коса е вплетена в лозов венец,а край лицето му се спускат гроздове.На надгробна плоча от Мулетарово е с теофорно име Дионисиос.На оброчна плочка от Аейне е представен прав,докато на стена от Мелник-като конник.На релеф от Мелник е с буйна коса,с кичури върху раменете,а на оброчна плочка-косата му е вплетена в плитка.

На някои от древните паметници от долината на Струма Дионис в спусната ръка държи лоза с грозд.Лоза излиза от дясната му ръка на релеф от Нейне,а на релеф от Мелник, лозата заема целия фон, която почти затуля присъстващия бог Пан. На други релефи и оброчни плочки богът е съпроводен от Пан и Силен.Силен от винен съд,открит край Илинденци,е представен със свински уши и бръшлянов венец на голо чело и пиянско лице.На релеф от Мелник Силен извършва гроздобер.В други антични паметници от долината на Струма върху главата на Дионис има бръшлянов венец,а на стена от Мелник -две бръшлянови шишарки.На друг паметник две деца са се качили на лоза и берат грозде.Всичко това потвърждава,че богът на лозата и виното е бил почитан от някогашните заселници по тези земи и е имал тайно присъствие в неговия бит,култура и начин на живот.

Д И О Н И С И И

Под името Дионисии са известни празненства,провеждани в древна Тракия и древна Гърция,които се посвещавали на най-великия покровител на лазата,виното и веселието бог Дионис.Тези празненства били устройвани четири пъти в година.приема се,че с тях се слага началото на древните театри.Празненствата са се делили на две-Големи Дионисии(през март)и малки Диониси(през декември).В тях участвали невести и моми и винаги били съпроводени от много музика и веселие,с много вино и често се е стигало до разпуснати карнавални шествия и игри.В древен Рим подобни празненства били наричани Вакханалии.

От името на бог Дионис и иде името Дионисипол(град Дионис),основан през I I I векпр.Хр.от гръцки колонизатори близо до днешния град Балчик.