Насока 3: Насърчаване на разпространението на най-добри практики

Осигуряването на възможност банковите и небанковите институции да продължат дейността си и да разработят устойчиви дейности е ключов фактор за значението на микрокредитирането. Неефективно е използването на държавни помощи за временни мерки, които изчезват, щом се прекрати помощта. По-полезно е да се подкрепи развитието на банковите услуги и постоянните небанкови МФИ, за да се насърчат да обменят опит и най-добри практики и да ползват общ език, който да води до по-ефективна съвместна работа. И ако небанковите организации има какво да научат от банките, обратното също е вярно, понеже методите, разработени за отпускане и погасяване на микрокредити, се различават от традиционните банкови способи. Обменът на ноу-хау ще облекчи между другото и по-пълноценното интегриране на количествените методи като например оценяването по точки, които постепенно започват да обхващат микрокредитирането и да укрепват доверието във взаимоотношенията, от което в много голяма степен зависят микропроектите и погасяването на отпуснатите за тях средства. Разпространението на най-добри практики е важен фактор в развитието на микрокредитирането, който ще продължи да се укрепва от действащите центрове от рода на Центъра за микрофинансиране за Централна и Източна Европа, Европейския център за микрофинансиране¹³ и самите банки.

Обхватът на предстоящата работа подсказва, че съществува потребност от надзор и координация, например от централен орган с финансов и социален експертен опит и способност да наблюдава и съгласува действията в подкрепа на микрокредитирането, както и да бъде постоянен партньор в дискусиите в тази област. ЕИФ, който вече участва в „ДЖЕРЕМИ“ и в схемите за гарантиране на микрокредитите от името на Европейската комисия, е доказал оперативните си способности в тази насока.

Би следвало да е възможно да се увеличат наличните средства за МФИ чрез предприемане на мерки за насърчаване на физически лица или социално отговорни предприятия да инвестират в тях. „Зелените инвестиционни фондове“ привличат все повече средства и спестявания от частния сектор. По същия начин може да се разработи конкретно обозначаване на микрокредитите, за да се популяризират специализираните в микрокредитиране инвестиционни фондове, да се укрепи доверието на гражданите в микрофинансиращите инвестиционни структури и да се насочат средства към МФИ с най-добри социални и финансови резултати.

Един от начините да се укрепи доверието в „марката“ на микрокредитите е да се разработи морален кодекс на МФИ. Той би представлявал отличен начин да се разпространява сред МФИ етични и ориентирани към клиента най-добри практики. Освен това кодексът може да се разработи най-добре с участието на различните заинтересовани страни. Той може да се основава на социалните и финансовите резултати на МФИ, както се изтъква в раздел 4 (Разпространение и оценка), като отчита стопанското им поведение.

За МФИ следва да е задължително да предоставят информация за правния си статут, надзора и спазването на моралния кодекс в публикуваните от тях документи.

3.4. Насока 4: Осигуряване на допълнителен финансов капитал за новите и небанковите МФИ

По-нататъшното развитие на микрокредитирането в Европа изисква сложен набор от инициативи с участието на заинтересованите лица, националните и европейските институции. Редица от представените по-горе предложения подчертават значението, което могат да имат действията на равнището на ЕС, като дадат тласък на микрокредитирането и координират действията в тази област. За да отговори на това предизвикателство, Комисията възнамерява да засили своя принос чрез включване в рамката на политиката на сближаване в ЕС на конкретни целеви средства за микрокредитиране, чрез които да се осигури финансиране и техническа помощ за новите и небанковите МФИ с цел увеличаване на предлагането на микрокредити.

Средствата ще се насочат към най-перспективните небанкови МФИ чрез публикуване на покани за предложения. В идеалния случай предоставянето на техническа помощ ще се съчетава с финансиране, мобилизирано от различни източници, като например структурните фондове на ЕС, ЕИБ, мрежата „ЕВРОФИ“, банки и донори. Целта ще бъде да се помогне на МФИ да станат самостоятелни и да се подобри ползването на микрокредити в ЕС чрез извършване на пазарни анализи, разработване на насоки за работа и насърчаване на възможностите за обучение и учене във връзка с добрата практика в тази област.

Предложение 2

Специализирана структура за подкрепа на микрокредитирането

За да се организират тези средства бързо и с икономически ефективна структура, предложението е към Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) да се отправи предложение да създаде и поддържа специализирано звено в своя отдел „ДЖЕРЕМИ“.

Дейността му може да обхваща техническа помощ и обща подкрепа за укрепването и развитието на МФИ, например обработка на информация и популяризиране на инициативата за микрокредитиране, насочена към държавите-членки, регионите, банките и МФИ като цяло, публикуване на брошури, организиране на конференции, семинари и обмен на посещения, разработване на наръчници и ръководства с цел да се помогне на МФИ да възприемат най-добрите практики в изграждането и управлението на МФИ, облекчаване на достъпа на МФИ до финансиране чрез мобилизиране на финансови средства (начален капитал).

Финансирането за персонала на звеното и на техническата помощ за МФИ ще се осигури чрез бюджета за техническа помощ в структурните фондове под управлението на Европейската комисия.

В приложение 9 е представена примерна схема на микрофонда.

4. Разпространение и оценка

Разпространението е необходимо, за да се популяризира инициативата за микрокредитирането сред всички заинтересовани страни, държавни органи, банки, финансови посредници и крайни потребители. Трябва да се разработят подходящи кампании в подкрепа на реализацията на инициативата и постоянно да се събира и предоставя информация за отделните райони с оглед на дългосрочното утвърждаване на микрокредитирането в Европа.

Оценката на различните равнища трябва внимателно да отразява икономическото и социалното въздействие на инициативата в рамките на Лисабонската стратегия. Целите трябва да се формулират своевременно и да се даде възможност за измерване на промените (вж. приложение 10).

5. Заключение

Предложената инициатива се стреми да развива микрокредитирането в Европейския съюз в рамките на Лисабонската стратегия и представлява по-нататъшна стъпка след съобщението от Комисията „Финансиране на растежа на МСП - добавяне на европейска стойност“¹⁴. Тя препоръчва да се изгради специализирана структура за подкрепа на микрокредитирането с цел да се развият наставническите услуги, които имат много голямо значение за подпомагане на получателите на микрокредити в създаването на фирми, разработването на добри пазарни практики чрез специално обозначени микрокредити и наръчник за добро поведение. Тя също така е насочена към подобряване на предлагането на капитал и предлага да се изгради микрокредитен фонд, който да подпомага финансирането на кредитната дейност на МФИ. Поради необходимостта от редица промени на национално равнище по отношение на институционалните и правните рамки в подкрепа на микрокредитирането се предлага тези аспекти да се отразят в годишния лисабонски цикъл на управление. Иначе казано, чрез включването им в националните програми за реформа държавите-членки могат да се насърчат да предприемат реформи за укрепване на микрокредитирането според местните обстоятелства. Трябва да се осъществят подходящи информационни кампании, за да дадат тласък на микрокредитирането в Европа и да допринесат за развитието му в дългосрочен план, като се направят съответните оценки. Всички тези елементи взаимно се допълват и имат значение за развитието на благоприятна среда за устойчивост и разширяване на микрокредитирането в Европа.

Инициативата съответства на политиката на Европейския съюз за насърчаване на предприемачеството и стопанската инициатива, насърчаване на „гъвкавата сигурност“, социалното включване на лицата в неравностойно положение, развитие на човешкия капитал и подновяване на обществените връзки на основата на доверието, които най-пълно съответстват на истинското значение на думата „кредит“. Очакваното въздействие от изпълнението на тази инициатива първоначално ще се изразява в разширяване на предприемачеството и създаване на работни места с преки и косвени последици за растежа. В страните с големи етнически малцинства, като например в Централна Европа, или страните, които привличат голям брой имигранти, микрокредитирането може да изиграе важна роля за приобщаването на съответните групи както от икономическа, така и от социална гледна точка.

Съдържащите се в настоящата инициатива предложения могат да представляват основа за предприемане на конкретни действия за развитие и осъществяване на микрокредитирането в Европейския съюз.

Micro-credit is the extension of very small loans (micro-loans) to entrepreneurs, to social economy enterprises, to employees who wish to become self-employed, to people working in the informal economy and to the unemployed and others living in poverty who are not considered bankable. It stands at the crossroads between economic and social preoccupations. It contributes to economic initiative and entrepreneurship, job creation and self-employment, the development of skills and active inclusion for people suffering disadvantages.

Micro-credit has also proven its cost effectiveness as a public policy tool, costing a fraction of equivalent passive labour market measures: the average cost of support for micro-credit schemes in Europe is reported to be under €5 000 per job created¹⁵.

Experience shows a survival rate of well over 60 % after two years for businesses set up thanks to micro-credit. In purely economic terms public support for micro-credit is worthwhile even if the job created only lasts a year.

• 
  its target: micro-entrepreneurs, the self-employed, and socially excluded people lacking access to traditional sources of capital;
  
• 
  its object: the creation or expansion of income-generating and job-creating activities or micro-enterprises, whose principal need is usually the financing of initial investment or of the working capital;
  
• 
  the small amount of the individual loans required which in turn relates to the limited debt-servicing capacity of the target clientele. Typically, this amount does not exceed EUR 25 000. The average micro-loan provided by Micro-finance Institutions (MFIs) in Europe is approximately 7 700 euros;¹⁶
  
• 
  a more labour-intensive delivery system for making loans, involving greater knowledge of borrower capacity and a close relationship with the borrower, especially during the start-up phase of the micro-enterprise, through mentoring and general business support.
  

• 
  The new JEREMIE (Joint European Resources for Micro and Medium Enterprises) scheme has been set up with the support of the European Investment Fund (EIF) to improve access to finance, including micro-credit, in European regional programmes for 2007-2013. It can provide micro-credit, guarantees for both loans and equity and venture capital finance to SMEs. In the past, national and regional programmes supported by the Structural Funds have provided capital and other support in a less systematic way for micro-credit operations, for example, in disadvantaged urban areas.
  
• 
  Under the growth and employment initiative (1998-2000),¹⁷ and the multi-annual programme for the promotion of enterprise and entrepreneurship, in particular SMEs (2001-2005),¹⁸ the European Union provided partial guarantees to cover portfolios of micro-loans for borrowers lacking security. These provisions have been extended to cover 2007-2013 with the Competitiveness and Innovation Framework Programme (CIP).¹⁹ This micro-credit guarantee window is managed by the European Investment Fund (EIF) on behalf of the European Commission.
  
• 
  The Community Action Programme to Combat Social Exclusion (2002-2006) supported the European Microfinance Network (EMN) and the Microfinance Centre (MFC) for Central and Eastern Europe and the New Independent States with a view to promoting microfinance as a tool to fight social and economic exclusion and to promoting micro-entrepreneurship and self-employment.
  
• 
  With the same support, these organisations and Community Development Finance Association (CDFA – United Kingdom) led the trans-national exchange project "From exclusion tot inclusion through micro-finance" whose purpose was to reduce the lack of information exchange between organizations working in the area of social and financial exclusion in the East and West. New Member States have developed micro-credit with strong institutions capable of serving thousands of socially and financially excluded people, but are now facing an environment which has new challenges and opportunities. Western institutions have developed tools that fit the EU environment (such as a mix of financial and non-financial services to excluded people) but their programmes tend to have a relatively smaller client base due to design issues and generally stricter environment. The final reports provide new data about characteristics of micro-credit in the EU, based on a mapping exercise, and express recommendations to policy makers, practitioners and networks.
  
• 
  Under the same programme, a study of “policy measures to promote the use of micro-credit for social inclusion” (2005) showed that micro-credit might play a more important role in the active inclusion of vulnerable groups of people if policies in the economic, employment and social fields were retargeted accordingly. He elaboration of different relevant policy dimensions - the micro-entrepreneurial context, the legal framework, funding and support, the “financial bridge” and the “welfare bridge”- has lately allowed the creation of a tool for a multidimensional and contextualised benchmarking of national microfinance environments named "Evaluation Scorecard" (see Annex 6).
  
• 
  Since 2001 the EQUAL initiative has supported 300 development partnerships developing and testing new ways to promote “Entrepreneurship for All”. These partnerships have identified key barriers or obstacles that prevent disadvantaged groups and deprived areas from being able to set up viable businesses, developed integrated support packages, including microfinance, and demonstrated the advantages and benefits of an integrated approach (focusing on creating an entrepreneurial culture, providing tailor-made business support, facilitating access to finance, and supporting business consolidation and growth). EQUAL also supported a platform and a number of conferences for exchanging and validating good practice in supporting inclusive entrepreneurship.
  
• 
  Article 11 of Regulation 1081/2006/EC on the European Social Fund states that ESF “[…] assistance shall take the form of non-reimbursable individual or global grants, reimbursable grants, loan interest rebates, micro-credits, guarantee funds and the purchase of goods and services in compliance with public procurement rules.”
  
• 
  Under the new generation of rural development programmes, the European Agricultural Fund for Rural Development (EAFRD) may co-finance expenditure in respect of an operation comprising contributions to support venture capital funds, guarantee funds and loan funds. EAFRD supports also the creation and development of micro-enterprises²⁰
  
• 
  The newly created European Globalisation Adjustment Fund, which can intervene to mitigate the economic and social impacts of restructuring and relocation, can provide support for redundant workers to create new businesses or move into self-employment.²¹
  
• 
  The Commission has organised working groups on micro-credit with representatives of Member States, and a 2004 conference in Brussels in partnership with the institutional networks concerned. In April 2006, a report "The regulation of Micro-credit in Europe"²² and in November 2003, a report “Micro-credit for small businesses and business creation: bridging a market gap.”²³ were published
  
• 
  Single market initiatives have included the integration of the financial services market and the simplification of administrative constraints on enterprises. In this area, administrative and other constraints represent a much bigger obstacle, relative to their size, for micro-enterprises than for larger businesses. The "White Paper on financial services"²⁴ and the "Green Paper on retail financial services in the single market²⁵" have provided useful guidance in this respect.
  
• 
  Efforts have been made to simplify competition and state aid rules regarding the granting of public aid to micro-enterprises.²⁶
  
• 
  In 2005 and 2006, the European Investment Fund (EIF) supported microfinance through securitisation in two milestones transactions in the Western Balkans and South-East Europe. The EIF structured and co-arranged the securitisation of loans to microfinance institutions and acted as a guarantor in the first securitisation of micro-loans in Europe.
  
• 
  “Preparatory Action for SMEs in the new financial environment”, a development of PHARE’s SME Finance Facility, is encouraging institution-building by funding technical assistance for small, regional banks and credit institutions, especially in the new Member States, with a particular focus on micro-loans to SMEs.²⁷
  

EIF has analysed access to debt financing by SMEs and potential entrepreneurs in the framework of JEREMIE evaluations. The following figures are based on the last Eurostat data available (2004) and examine the provision of micro loans primarily by non-banking financial institutions (loan funds, micro finance institutions, credit unions, etc.) to the disadvantaged group of people ‘at risk of poverty’ subject to the following assumptions:

At risk of poverty group – group in relative income poverty, i.e. individuals living in households where equivalised income is below the threshold of 60% of the national equivalised median income²⁸

Potential entrepreneurs – group of people of productive age (16-64) facing the risk of poverty; it is assumed that on average only 45% of this group would be willing to set up micro-enterprises (source : Eurobarometer 2005).

Target group – number of potential entrepreneurs who actually have set up micro businesses; it is assumed that this group represents at most 4% of potential entrepreneurs (source : ILO²⁹ study 2002 on micro-finance in industrialized countries).

The methodology for estimating demand for micro finance for commencing business activity can be shown as follows:

According to this methodology, the figures can be calculated for the EUR15 (old) Member States and EU-12 (new) Member States as follows

Information about the supply of micro-credit in Europe (27) is very uncertain. The MFC and EMN conducted two surveys in 2005, but they provide only a partial view of the real situation.

The MFC survey covers the ten countries of Central and Eastern Europe that are new members of the European Union. It lists bank and non-bank institutions providing microfinance and loans to SMEs in these countries. In both cases available statistics cover much more than micro-credit alone. In many countries no data are available. Adding up country figures thus provides only a rough figure, but the total number of clients by different types of institutions is estimated at 671 000.

The EMN survey covers the pre-2004 European Union (15 Member States), three new members (Poland, Slovakia and Hungary), Switzerland, and Norway. With a few exceptions, it does not cover the banking sector and micro-credit cooperatives. In all, 110 organisations responded, of which 89 are de facto lenders, while the others work in partnership with Spanish savings banks. Here, too, the figures are only very approximate. The major conclusions that can be drawn from the survey are as follows:

• 
  At present the three large MFIs created before 1996 dominate the market. Out of a total of 27 000 loans disbursed in 2005, Adie (France), Finnvera (Finland) and Fundusz Mikro (Poland) account for 70%. The first of these, created by volunteers without up-front capital, works in partnership with banks; the second was set up at the initiative of the state; the third has benefited from exceptional funding (to the tune of USD 20 million) from USAID.
  
• 
  At the extreme opposite, 65% of MFIs disburse no more than 100 loans a year.
  
• 
  The majority of institutions are very young: 70% were set up after 2000, and 17% from 2005.
  
• 
  In the EU-15, the sector’s growth rate was on the order of 15% between 2004 and 2005.
  
• 
  The average loan amount is 7 700 euros, with wide variations (€10 240 in the EU-15 and €3 800 in the new member countries).
  
• 
  The sector’s average repayment rate is 92%.
  
• 
  Over half the MFIs offer parallel advisory and training services.
  

The ProCredit Banks, specialising in microfinance, are undergoing rapid expansion in Bulgaria and Romania, as well as in many countries bordering the EU. At this stage they do not appear replicable in Western Europe.

Credit unions represent a significant part of the small-loan market in several member countries, but are not geared primarily to production credit.

6.6. ANNEX 6: The segmentation of the micro-credit market

Two specific business models have been developed in Europe to serve the micro-credit market:

• 
  Direct intervention by financial institutions addresses the bankable clientele segment. It is often facilitated by guarantee funds (such as CONFIDI in Italy) and official advisory agencies such as chambers of commerce offsetting costs, including risks;
  
• 
  Partnership between financial institutions and non-banking institutions, serving as intermediaries for a public that is not immediately bankable, but which becomes so, once it acquires a balance sheet and credit history. Since in some countries (e.g. Portugal and Italy) lending by non-banks is not allowed, partnerships between banks and business support services leave the non-bank sector the task of preparing projects and monitoring loan repayment, while the financial institution grants the loan and accounts for it in its balance sheet. In other countries, MFIs are authorized to borrow and on-lend