Бизнес компас арабска република египет

(The Arab Republic of Egypt)

Най-сериозното предизвикателство пред управляващите се очертава възстановяването на икономиката на страната и изключително високият демографски ръст. Продължителният преходен период доведе до нарушаване на нормалния ритъм на функциониране на стопанството, с което се създават предпоставки за влошаване на социално-икономическо положение на най-уязвимите слоеве от египетското общество, които съставляват над 50% от 90 милионното население.

В регионален план дестабилизиращо влияние оказват конфликтите в съседна Либия, Йемен и Сирия, както и ситуацията в Газа, където доминиращо влияние продължава да има Хамас.

Независимо от полаганите усилия на международно ниво, все още не са изцяло изгладени противоречията между Египет, Судан и Етиопия относно строежа на етиопския язовир „Ренесанс” и перспективата проектът да ограничи достъпа до водни ресурси на египтяните до р. Нил (над 90% от водните нужди на Египет се удовлетворяват чрез водите на реката).

Във вътрешен план рискове са свързани предимно с вероятността да се стигне до нов социален взрив (в случай на провал в постигането на устойчиво икономическо развитие) или с разширяване дейността на терористичните групировки. Подобна ситуация би предизвикала тежка хуманитарна криза и последваща неконтролируема бежанска вълна, насочена преди всичко към Южна Европа, включително и България.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Египет се стреми да се позиционира като медиатор в много оси на взаимодействие или конфликти в арабския свят, което предопределя поддържането на активни дипломатически връзки. Страната е съосновател и член на Лигата на арабските държави, като седалището на организацията е в Кайро. Членува също така и в Организацията „Ислямско сътрудничество” (ОИС).

Основните усилия на правителството са насочени към поддържане на многовекторна и балансирана външна политика, с акцент на постигане на взаимноизгодно икономическо партньорство и повишаване на ролята на страната в регионален план.

След избирането на Абдел Фатах Ел-Сиси за президент се забелязва чувствително активизиране на двустранните отношения с Русия, насочени главно към постигането на баланс в икономическо, политическо и военно сътрудничеството със САЩ и Запада.

Отношенията със САЩ са в състояние на стагнация, главно поради разминаванията в оценките по редица регионални въпроси и проблеми от вътрешнополитически за Египет характер.

На фона на горното през последните две години Израел все по-отчетливо се позиционира като основен стратегически партньор на новото държавно ръководство в Египет – особено по отношение на сигурността и осигуряването на нужната международна легитимност на управляващите. Отношенията между двете страни достигнаха безпрецедентно високо ниво на сътрудничество, основаващо се на съвпадението на техните интереси за изграждането на нов регионален ред. В този контекст ключова е ролята и на някои от Заливните държави – Саудитска Арабия, Обединените арабски емиратства и Кувейт, които за първите две години от управлението на Сиси отпуснаха близо 50 милиарда щатски долара финансова помощ за икономическо подпомагане на Египет.

През последната година се регистрира отчетлив стремеж за разширяване на икономическото сътрудничество с Китай, който се припокрива със стратегическите интереси на Китай за изграждане на „нов път на коприната”, отчитащ възможностите на Суецкия канал и планираните за изграждане логистични и индустриални зони около нега.

Засега ЕС запазва позициите си на най-големия икономически партньор на Египет, което обуславя и стремежа на египетското държавно ръководство да поддържа активни и добре балансирани отношения с държавите-членки на общността. Добре структурирано е сътрудничеството в различни области с Франция, Италия, Германия, Великобритания, Гърция, Кипър и др.

През последните две години Египет значително активизира своята външна политика спрямо африканските държави, като египетското държавно ръководство не крие амбициите си да играе водеща роля в определянето на насоките за политическо и икономическо развитие на целия африкански континент. Засега тези амбиции остават без конкретна практическа реализация, поради скептичното отношение на значителна част от африканските държави спрямо действителните подбуди на Египет.

Същевременно проблематични остават отношенията с Катар, Турция и Судан, като особено остри са разногласията с първите две държави, които открито квалифицират отстраняването на д-р Мосри като военен преврат и отказват да признаят легитимността на новата власт.

Египет е богата на природни ресурси – петрол и природен газ, желязна руда, фосфати, магнезий, варовик, гипс, талк, азбест, олово, цинк. Производител е на следните памук, ориз, лук, боб, цитрусови плодове, пшеница, царевица, ечемик, захар.

През последните години поради високото потребление на природен газ и намалените производствени мощности (породени от свиването на външните инвестиции), капацитетът на страната за експорт е крайно ограничен. Потенциал за възстановяване на сектора съдържа откритото през 2015 г. от италианската ЕНИ находище „Зохр”, което е с най-големи доказани количества и по предварителни планове следва да се пусне в експлоатация предсрочно през 2017 г.

Основните пазари на египетски стоки са САЩ, ЕС и Близкия изток. Вносът включва основно машини и транспортно оборудване, петролни продукти, животни, храни и напитки, хартия и дървесни продукти, химикали. Основните вносители са ЕС, САЩ и Китай.
Развитие на египетската икономика през 2015 г.

През 2015 г. управляващите концентрираха усилията си към политическото стабилизиране на страната и възстановяване на стопанството, независимо от сложната обстановка по сигурността.

Положителна тенденция беше запазването на растежа на БВП, като през третото тримесечие на 2015 г. достигна 4,5%, спорямо 3,8 % за същия период на 2014 г. Така по стойност БВП на страната за 2015 г. се равнява на 3 трлн. е.л. (337,9 млрд.щ.д.).Основни причини за икономически растеж бяха насърчаването от правителството чрез различни мерки на частния бизнес и трайно високите нива на потребление, които се дължат на постоянно нарастващото население.

Същевременно обаче задълбочаващите се структурни проблеми на икономиката (значителна зависимимост от внос на стоки, енергийни източници и суровини, енергоемки производства, които правят част от произвежданата продукция неконкурентноспособна, водещо държавно участие, в частност – на армията, в стратегически сектори на икономиката, постоянно нарастващо население, за удолетворяването на потребностите на което наличните производствени мощшности не са достатъчни, липсата на развит малък и среден бизнес, неясни практики при възлагане на държавни поръчки) и ограничените постъпления във валута за нуждите на банковия сектор и бизнеса, спадащия чуждестранен инвестиционен интерес от западни икономики и трайно ниските цени на горивата на световните пазари повиляха негативно на макроикономическата стабилност на Египет.

Сред най-значимите предизвикателства с дестабилизиращ потенциал беше преодоляване на кризaта, свързана със спада във валутните резерви до 16,4 млрд. щ.д. (октомври 2015 г, сравнено с 20,1 млрд.щ.д. за юни м.г.). Основна причина за това беше невъзможността на управляващите да възстановят приходите във валута от основните източници на икономиката - износ на произведени стоки, преводи от работещи в чужбина египтяни, туризъм (особено след инцидента през октомври м.г. със сваления пътнически руски самолет над Синай и последващото спиране на полети от Русия и Великобритания), транзитни такси от преминаващи през Суецкия канал плавателни съдове и преки чуждестранни инвестиции. В резултат на това Централната банка на Египет (ЦБЕ) девалвира стойността на местната валута с 1,12 е.л., (след трикратно обезценяване през 2015 г.) и курсът се фиксира на 1 щ.д.=8,87 е.л. До края на 2016 г. се очаква нова съществена девалвация на местната валута.

Проектобюджетът за новата фискална година 2016/2017 г. (започва юли 2016 г.) беше внесен на 30 март т.г. от министъра на финансите Амр ел Гархи за обсъждане в праламента и съгласуване и утвърждаване от президента Сиси. Поставни са амбициозни цели отдостигане на икономически растеж от 5,2% и запазване на курса на 1 щ.д. = 9 е.л. Приходната част на бюджета е изчислена на 70,6 млрд. щ.д, а разходите възлизат на 105,4 млрд.щ.д, (от които 25,6 млрд. щ.д. за заплати, 23,6 млрд. щ.д. за субсидии, 12 млрд.щ.д. за инвестиции и др.), в сравнение с очакванията за настоящата фискална година за да се фиксират на 93,4 млрд. щ.д. Очаква се също така парламентът да одобри прилагането на ДДС, което да доведе до приходи в размер на 3,94 млрд.щ.д.

Бюджетният дефицит в края на 2015 г. намаля до 11,5% от БВП (12,2% през 2014г.). Като следствие на обявените намерения на правителството за поетапно редуциране на субсидиите за горива и храни се очаква ограничаване на нарастващите през последните години държавни разходи. В резултат се планира дефицитът за фискалната 2015/2016 г. да не надхвърли 894 млн.щ.д. т.е. ок. 9% при съотношение 88% от БВП.

В края на 2015 г. външният дълг нарастна с 4,3 % (т.е. до 48, 062 млрд. щ.д.) в сравнение с нивото от фискалната 2014/2015 г., което е като размер най-висок показател от 24 години насам.

Сред основните изнасяни стоки през годината отново преобладават суровият петрол и нефтени масла, продукти на химическата индустрия, метали, земеделска продукция, текстил, хранителни продукти и др. Водещи потребители са ЕС, Саудитска Арабия, Индия, Турция и др. Внасяха се предимно химически и нефтени продукти (включително масла, полимери и торове), плодове, зеленчуци, животни, месо и други хранителни продукти, машини и суровини за индустрията. Основни търговски партньори бяха ЕС, Китай, Турция, Саудитска Арабия, САЩ и др.

Невъзможността да се внасят суровини, поради липса на достатъчно валута за разплащания с доставчици, доведе до невъзможност да се поддържа нормален процес на работа за индустрията. В резултат някои от фабриките намалиха производителността си с от 20 до 40%, а други директно преустановиха дейност. Допълнително дестабилизиращо въздействие оказаха и кризите в Либия и Сирия, развитието на които през 2015 г. намали египетския износ за тези страни съответно с 56% и 50%. В опит да предотврати изтичането на валута от страната поради сериозен досбаланс в стойността на износа спрямо тази на вноса, в края на 2015 г. и началото на 2016 г. правителството и президента Сиси издадоха декрети (№ 991, 992 и 25), с които се изменят условията за внос на определени групи стоки в Египет. Съгласно новите постановки се изисква изпълнението на процедура по предварителна регистрация на всички износители на посочените стоки в подчинената на министерство на външната търговия Главна организация за импортен и експортен контрол. Новите мерки създадоха съмнение за протекционистични политики, които нарушават условията на свободния пазар, но властите систематично защитават позицията, че променените регулации единствено гарантират достъп до пазара на стоки с доказан произход и качество и не могат да се разглеждат като дискриминациони.

През фискалната 2014-2015 г. стойността на преводите от работещи в чужбина египтяни достигна 19,3 млрд.щ.д. Като проблем се открои нежеланието на работниците и семействата им като получатели да вкарат в обръщение в Египет заплатите във валута, тъй като получават по-изгодни оферти за обмяна на валута на „черно”.

Засега не се оправдават очакванията и от добри постъпления от събиране на транзитни такси за преминаване през Суецки канал (след откриването на неговото разширение през август 2015 г.). Понижаването на икономическия растеж на Китай, негативното влияние на този факт върху активността на азиатските икономики (сред основните потребители на петрол от Персийския залив) и спада в цената на петрола на световните пазари, позволи суровината да се доставя и по алтернативни маршрути. Като резултат приходите от транзитни такси през 2015 г. намаляха с 5,3% спрямо 2014 г.

През 2015 г. бе отчетено съществено увеличение на преките чуждестранни инвестиции, които сравнение с предходната година се повишиха с 54,6% и достигнаха 6,37 млрд.щ.д. Увеличението обаче е главно за сметка на инвестициите от Заливните държави (с 51,6%), докато инвестициите от ЕС регистрираха едва 3,5% ръст. Въпреки че като размер това е най-висок показател от 2011 г. насам, сумата е далече от планираните от правителството 10 млрд. щ.д. Редица от мащабните икономически проекти, в т.ч. и този за изграждането на нова столица (на стойност 45 млрд.щ.д.) към момента остават замразени. Основната причина за липсата на достатъчно инвестиционен интерес е липсата на прогнозна яснота относно бъдещото развитие на египетската икономика.

Кредитният рейтинг на Египет през 2015 г. също спадна до В- на “S&P”, В3 на „Moody’s” и В на „Fitch”, в сравнение с нивата от ВВВ след международната конференция за икономическо развитие на Египет, проведена в „Шарм ел Шейх” през март 2015 г., с резултатите от която бяха свързани и очакванията за наплив от външни инвестиции. Засега тези очаквания не се оправдават.

През 2015 г. безработицата по официални данни на месечна база беше средно около 12,8%, което е незначителен спад спрямо нивото й в края на 2014 г. от 13,1%.

Кризата с валутните резерви в страната и многоаспектното й влияние върху цялата икономика създаде предпоставки за повишаване на цените на някои стоки и услуги от първа необходимост. Същевременно се запазва ниският жизнен стандарт на голяма част от населението, което в комбинация с горепосочените тенденции крие рискове от социално недоволство и нестабилност.

Като цяло управляващите методично и целенасочено се опитват чрез различни по форма действия да се справят с основните проблеми на икономиката. През февруари 2016 г. беше завършен финалният проект на Стратегия 2030 за постигане на устойчиво развитие:

Тя се фокусира върху следните направления:

1. Развитие на икономиката–иницииране на мащабни проекти за развитие на инфраструктурата, енергетиката, строителството, транспорта, иновациите, туризма, инвестициите, природните ресурси, земеделието и повишаване на двустранната търговия. Подмомагане на социално слабите групи и повишаване жизнения стандарт на населението.

2. Утвърждаване на пазарните механизми за регулация–подходящи мерки за стимулиране на частната инициатива и малките и средни предприятия, като основни движещи сили за постигането на по-конкурентно способно и ефективно производство.

3. Развитие на качествените характеристики и способности на човешките ресурси на страната с цел пълноценното им включване в икономическия цикъл и генерирането на икономически растеж.

4. Борба с корупцията – пълна прозрачност на вземаните решения и разходвани публични средства от администрацията на всички нива с оглед постихане на максимлен положителен ефект за стопанството на Египет. Недопускане и безкомпромисно преследване на всякакви прояви на корупция.

Независимо от добрите намерения и експертно базирани концепции, провежданата политика трудно ще постигне осезаеми резултати в близък план. Поради това Египет остава значително зависим от външна финансова подкрепа и най-вече тази от Саудитска Арабия и другите монархии от Персийския залив.
ДВУСТРАННИ ОТНШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЕГИПЕТ

Дипломатическите отношения са установени на 3 февруари 1926 г., а първата българска легация в Кайро е създадена през септември 1933 г. Първата египетска легация в София започва да функционира през ноември 1938 г. Дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в ранг посолство през декември 1958 г. непосредствено след създаването на Обединената арабска република.

Дипломатическите отношения са прекъсвани два пъти: в периода на Втората световна война (от 5 януари 1942 г. до 26 март 1947 г.) и по време на управлението на Ануар Садат, когато египетските власти организират нападение срещу българското посолство в Кайро на 5 декември 1978 г. в контекста на сериозен геополитически завой, предприет от египетските политици. Това е един от най-тежките моменти в историята на българската дипломатическа служба и най-ниската точка на българо-египетските отношения. Дипломатическите връзки са възстановени на 31 декември 1984 г.
ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Независимо от изключително динамичната и напрегната обстановка в АР Египет вследствие на радикалните вътрешнополитически промени в Египет, двустранните отношения бяха съхранени и поддържани на нужното ниво, гарантиращо адекватна защита на българските национални интереси. Българското правителство подкрепя усилията на египетското държавно ръководство за постигане на политическа стабилност и осигуряването на стратегическо и устойчиво икономическо развитие на Египет. Оценява се централното значение на страната за сигурността на региона на Близкия Изток и Северна Африка, турбулентните събития в който въздействат пряко върху националната сигурност на България. В рамките на своите възможностите българската страна, съвместно с европейските си партньори, се солидаризира с усилията на египетското правителство за укрепване на средата по сигурността в регионален аспект, диалогичния подход за решаването на конфликтите, борбата с тероризма и нелегалната миграция, целенасочената работа за постигане на работеща и пазарно ориентирана икономика, институционалното укрепване, утвърждаването на върховенството на закона, прилагането на принципите на толерантност и плурализъм в политическите възгледи.

Между двете страни съществува широка институционална рамка. Функционират следните механизми:

• 
  междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество (СКИНТС)
  
• 
  политически консултации между министерствата на външните работи на равнище зам. министър.
  

Понастоящем се работи по възможностите за осъвременяване на част от договорно-правната база на двустранните отношения и подписване на нови меморандуми и споразумения.

Връзките се регулират от Спогодбата за културно и научно сътрудничество, подписана на 15 март 1998 г. Последната подписана програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката е за периода 2012-2014 г.

От 2011 г. насам по инициатива на българската колония в Египет и със съдействието на българското посолство е създадено българско неделно училище - „Св. Св. Кирил и Методий”, а от м. октомври 2012 г. функционира „Клубът на българите в Египет”.

Осъществи се първата българска археологическа мисия в Египет, проведена от египтолози от Нов български университет. Мисията приключи дейността си за 2012 г. успешно, като резултатите от нея бяха представени чрез посолството на египетското Министерство на античните ценности за публикуване в египетски специализирани издания.

Египет е нашият най-голям търговски партньор в региона на Близкия изток и Африка. Между двете страни има създадена Смесена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество (СКИНТС).Последната тринадесета сесия на българо-египетската Смесена комисия е проведена в периода 17-18 април 2007г. в Кайро. Подписано е Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на двете страни, което е хармонизирано съобразно изискванията на ЕС и Споразумението на Египет за асоцииране към ЕС. Договорноправната база в областта на икономическото сътрудничество е актуализирана в периода 2003 – 2009 година в унисон с изискванията на членството ни в ЕС и създава нужните предпоставки за по-разширено и задълбочено сътрудничество между двете страни.

В периода 2011-2016 г. търговско-икономическите отношения между България и Египет бележат трайна тенденция към развитие и задълбочаване – независимо от нестабилната и динамично променяща се вътрешнополитическа обстановка в Египет. За периода търговският обмен между двете страни се увеличава двойно, като през 2015 г. този ръст достигна 120% в сравнение с 2010 г. Салдото е положително за България.

През посочения период и отчитайки честите промени в състава и структурата на изпълнителната власт в Египет, акцентът в работата е поставен главно върху установяването на трайни делови контакти на подходящо ниво, с цел интензифициране на нужния диалог между съответните държавни, публично-частни и частни структури и субекти, имащи отношение към търговско-икономическото сътрудничество между България и Египет. Паралелно с това редовно са обработвани голям брой търговски запитвания от български и египетски фирми и е оказвано активно съдействие при посещенията на бизнесделегации.

Предприети бяха също така последователни действия за насърчаване на военнотехническото сътрудничество между двете страни, в резултат на които бяха разширени съществуващите контакти между египетски фирми с компании от отбранителната индустрия и увеличен износът на българска специална продукция за Египет.

По инициатива на посолството на Р България в Кайро през ноември 2013 г. бяха предприети необходимите действия за регистрирането на България като страна-производител на хлебна пшеница. Наличието на въпросната регистрация дава възможност на българските зърно производители и търговци на зърно да участват в държавните търгове за доставка на хлебна пшеница за Египет (най-големият вносител на зърно в света). Прогнозните възможности за повишаване на стокообмена в резултат на тази стъпка се оценяват в порядъка на поне 200 милиона щатски долара годишно. Благодарение на последователните и добре координирани усилия от българска страна процедурата по регистрацията на България като производител на хлебна пшеница приключи успешно на 18 април 2016 г.