България и Лисабонската стратегия



Дата13.01.2018
Размер153.68 Kb.
#45071

Българо-Немска Конференция “България и Лисабонската стратегия”

Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера 

хотел „Витоша”, София, 27-28 юни 2008 г. ИРИОН и Фондация „Конрад Аденауер”

проф. дфн Анастас Герджиков, „Новата политика на Фонд „Научни Изследвания” към МОН”



Новата политика на Фонд „Научни Изследвания” към МОН

Проф. дфн Анастас Герджиков

Управител на Фонд „Научни Изследвания” към МОН


Галя Маринова: Давам думата на проф. дфн Анастас Герджиков – управител на Фонд „Научни Изследвания” към МОН. Преди да започне той своята презентация, ще му разкажем накратко, какво се случи сутринта. Проф. Анастас Герджиков е отскоро на този пост, следователно проблемите свързани с практиката на фонда, които ние дискутирахме тази сутрин засягат най-вече предишната практика на фонда, която се надяваме проф. Герджиков да подобри. Проблемът, който беше дискутиран сутринта е следния: От 2003 г. насам нехабилитираните доктори на възраст над 35 години не могат да кандидатстват със свои проекти по нито една програма на фонда. Предложението, което беше формулирано за разрешаване на този проблем получи бурна подкрепа от цялата аудитория и беше лансирана спонтанно подписка до МОН за създаване на нов конкурс към Фонд „Научни изследвания”, още от есента на 2008 г., където да могат да кандидатстват учени, които подготвят хабилитация, т.е. учени със степен доктор и това да става без ограничения във възрастта. В последния конкурс на фонда бяха предвидени частични възможности за кандидатстване на някои доктори, но голямата част са дискриминирани: доктори могат да кандидатстват в конкурса за „Млади учени”, но само ако са до 35 години, а също и конкурса „Идеи”, но само до 9 години след защита на доктората. Т.е. един доктор на 36 години и повече, който е защитил докторат преди 10 години не може да кандидатства никъде.Какво да прави такъв учен, като не са му отворили конкурс за хабилитация по причини, които не зависят от него, а от неговите административни началници. През последните 5 годите на тези млади учени е забранено да подават научни проекти, което е еквивалентно да им е забранено да работят наука. ИРИОН се ангажира да връчи подписката с искането за новия конкурс, официално в МОН.
Проф. дфн Анастас Герджиков: Уважаеми колеги аз съм управител на Фонд „Научни изследвания” към МОН от 6 месеца. Ще се старая да говоря кратко за да чуем повече въпроси, на които аз да отговоря. Това ще бъде полезно и за Вас и за мен, най-вече поради витаещите най-разнообразни митове за фонда. Ако погледнем темата на моето участие, тя засяга промяната на политиката на фонд „Научни изследвания”, а всъщност няма как фондът да си промени политиката, тъй като той не е нещо, което има своя политика.Той е един инструмент на научната политика. Фондът е начин чрез финансирането да се стимулира конкуренцията между научните институции, да се стимулират тези, които могат да предложат по-добър научен проект и те да получат финансиране. В този смисъл фондът няма собствена политика, а той е един проводник на политиката на българската държава. Отделна тема е, че тази научна политика не е ясно дефинирана, тъй като все още няма приета на национално ниво научна стратегия. Обнадеждаващите слухове са, че в близките месеци такава стратегия ще има, но тя е закъсняла вече с няколко години спрямо изискванията на закона. И тъй, какъв инструмент е фонда? Той се опитва чрез разнообразни конкурси – индивидуални и колективни да подпомогне висшите училища, институтите на БАН и на Аграрната академия и на други научни институции да формулират и да предложат научни проекти. Това става все по-възможно през последните години, поне според мен, тъй като фондът разполага с все по-голямо финансиране. По-голямото финансиране наистина позволява да има по-голям набор от такива инструменти. Например тази година финансирането е 4 пъти по-голямо от това, което е било през миналата година – 14 милиона през 2007, сега е 60 милиона. Това е едно увеличение от 4 пъти, което е достойно за уважение, но от него би могло нищо да не последва освен това че ще се дадат 4 пъти повече пари за някои проекти. Ние не правим това. Тази година ние се опитахме да обявим много по-разнообразни конкурси – половината от тях, всъщност по-малко – 6 от тях са индивидуални, става дума за докторанти, свободни доктурантури, докторантски стипендии, доктурантури във фирмена структура или един конкурс за сабатична година за утвърдени учени, който им позволява да постоят няколко месеца в чужбина. Тези конкурси са финансирани с по-малко средства защото те не изискват такова голямо финансиране. Другата група, повечето останали конкурси са колективни. Те са също няколко типа: най-напред има конкурси свързани с тематични приоритети, за дефинирането, на които има голям дебат, поради това, че липсва научна стратегия. Тази година, както често става в държавните институции решихме този въпрос като повторихме миналогодишните приоритети. Опитът на министъра да премахне един от приоритетите за да не е всичко приоритет, беше увенчан с хиляда писма до президента и премиера, в резултат, на което той реши да остави и този приоритет. Това не е добре защото, когато има много приоритети, фактически нищо не е приоритетно. Същите 6 приоритета, които бяха използвани миналата година и тази година са в основата на част от конкурсите. Такъв е тематичния конкурс, който е финансиран най-много – там има 13½ милиона лева, това е най-скъпия конкурс от всички, такъв е и един подобен конкурс, който обаче е само за държавните висши училища, но не защото БАН е дискриминиран. Има обаче и други конкурси – такъв е конкурса „Идеи”, който позволява всичко останали науки и теми да бъдат предложени, въпреки че не са в приоритетните направления. Идеята е да има няколко приоритета, по които да има по-голямо финансиране и да има други конкурси, които да позволяват научни изследвания и в останалите области. Паралелно с това има конкурси за оборудване за научни изследвания в научните организации. За да фокусираме нещата опитваме да направим центрове, едните са по-скъпи защото замисълът е да дадем финансиране там, където има вече някакво обурудване и ние да допълним за да се знае, че имаме няколко островчета, където знаем, че се прави наука на световно ниво. Там също няма никакво дискриминиране защото след като изградим няколко центъра тази година, след като това продължи ще има и за още. Така чъ въпросът не е в това, кой ще получи първи финансиране, а въпросът е дали имаме достатъчен капацитет откъм хора и обурудване, там където се финансира. Другият вид център на интегрирани научни звена, които са опит да обединим образование, наука и бизнес на едно място. Така изглеждат конкурсите за тази година. Има и няколко конкурса, които не споменах защото сигурно Вие ги познавате. Те са свързани с това, че по Седма рамкова програма подпомагаме с малки суми и подготовката на проектите и също така за пръв път сме осигурили съфинансиране от българска страна. Има и подписани междудържавнически споразумения с 15-16 държави във връзка със Седма рамкова програма. Такива са 16-те конкурса. В тях има няколко нови неща, аз няма да ги изброявам защото са написани на страниците на сайта Фонд „Научни изследвания”. Младите учени са стимулирани по няколко начина: Първо има бонуси за тези организации, които включват в проекта млади учени, тези проекти имат по-голям шанс да бъдат одобрени, второ финансирането за възнаграждение на учените тази година се увеличава от 20%, а до 50%. Това, обаче, също е обвързано с наличието на млади учени в колективите, колкото повече са те, толкова повече процента за възнаграждение се приближава от 20% към 50%. И накрая има и отделен конкурс самостоятелен само за млади учени , без много голямо финансиране, но все пак достатъчно според мен, чиято цел е да сблъска, да срещне и в конкурентна борба млади колективи само от млади хора.Тоест има няколко такива разнообразни инструменти и за това. В такъв смисъл фондът не е институция, която има собствена политика, но е важен инструмент, с който подобни политически идеи могат да се реализират на практика. Например това да стимулираме младите изследователи. Мога да кажа и две думи за оценяването за да изпреваря и този въпрос и веднага след вова ще Ви дам думата за въпроси. Оценяването винаги е било болна тема защото изглежда непрозрачно през последните години, за които не мога да отговарям защото от 6 месеца съм управител, но откакто станах управител на фонда имам впечатления, че съмненията към фонда често са неоправдани и се дължат на тази непрозрачност. Сигурен съм, че в много от случаите, в които е имало оплаквания за оценката, не е имало умисъл, а просто не е имало възможност да се обясни на толкова много хора наведнъж, как стоят нещата. Аз се опитах да направя една сетрия семинари на различни места в България за да обяснявам и дано да съм стигнал до повечето от Вас.Оценяването тази година ще бъде подобно на миналата година, т.е. ще има голяма тежест това, как са Ви оценили външни чужди експерти.Ползваме експерти на Европейската научна фондация и на Националните научни фондации на европейските държави.Тази година тези експерти не са толкова много защото нещата вървят бавно и трудно и ако трябва ще Ви кажа защо. Но все пак са достатъчен брой за да получим една обективна картина защото тези експерти не ни познават, не ни обичат и не ни мразят и нямат никакъв користен интерес. Това е половината от оценката. Другата половина от оценката се прави от българските оценители, защото нещата се случват в България и част от нещата се познават именно от българи и ние няма как да се абстрахираме от това. Тези комисии няма да имат индивидуално право на глас, т.е. няма да има отделен рецензент българин, а ще има цяла комисия за даден конкурс, коятооценява с консенсус, в този случай е трудно да се повлияе понеже обичаш или не обичаш някого. Идеята също така при тези български комисии е да са временни. Ще има постоянни комисии, както до сега, но те няма да оценяват, те ще следят развитието на проекта, на всеки един проект през годините на неговото съществуване за да проверяват дали има резултати по време на междинния отчет и по време на окончателния отчет, но те няма да оценяват, а тези, които оценяват ще се сменят ежегодно и ще са валидни само за един конкурс.Според мен това е предпоставка за по-голяма обективност и ще ограничи възможностите да се влиза в познанства с една такава комисия. Това е за оценяването, което исках да кажа за да изпреваря евентуални питания, сега ще Ви дам думата да питате защото това е основната идея на срещата с мен, а не толкова аз да ви разказвам разни неща, които аз вече съм разказвал няколко пъти на срещи из страната.

Ще отговоря и на въпроса за ръководителите на научните проекти – Да, в настоящите правила на фонд „Научни изследвания” в почти всички конкурси е записано, че ръководителят трябва да е хабилитирано лице. Това изискване не важи за членовете на колектива. Аз не мога да преценя дали това е добро или не, в някои от конкурсите не е така, например „Млади учени”, където се изисква да си „доктор” до 35 години, но в повечето се изисква ръководителят да е хабилитирано лице. Разбирам, че Вие отново сте се обединили около тезата, ръководителите на колетиви да не са задължително хабилитирани лица, аз и друг път съм чувал тази теза, ако Вие отново се обедините около това становище, тогава аз ще предам това на Изпълнителния съвет, който има правомощията да взема подобни решения. Веднъж вече обсъждахме този въпрос и те не бяха съгласни да се въведе една такава промяна. Ето това исках да кажа, заповядайте сега за въпроси.



Въпрос от аудиторията: Относно проекта за развитие на държавните училища, парите идват по линия на висшите училища и то държавните, не е много приятно да се изключат частните висши училища, защото някои частни унивеситети са и по-добри и имат резултати, които би трябвало да се дотират. И още един въпрос – кой ще определя чуждестранните специалисти, коя институция, кой? Благодаря,

Проф. дфн Анастас Герджиков: На първия въпрос имам лесен отговор, на втория не толкова. По първия въпрос отговарям така – има 16 различни конкурси и програми във фонда тази година. Само по един от тях има ограничение да кандидатстват само държавни висши училища. И по него ограничението не е забрана за всички други, само водещата организация трябва да е държавно висше училище, тя може да участва с частни висши училища, с институти на БАН, дори с частни фирми или с неправителствени организации, ако преценят, че са им необходими за партньори. Останалите 15 конкурса са отворени за всички. Иначе няма, как да стане защото по закон това са пари на държавните висши училища и ние няма да нарушим закона. По втория въпрос нямам лесен отговор защото тази година нещата бяха трудни по много причини, включително и защото се налижи да обявим тези 16 конкурса в рамките на 45 дни , свързани с тези 600 страници документация, което обяснява евентуалните грешки или неясноти, които може да се намерят вътре. В цялата тази затруднена ситуация беше трудно да съберем голяма база чужди експерти.Едно от обвиненията към фонда е че през предишните години са се повтаряли все едни и същи чужди експерти към фонда., нещо, което аз се опитах да проверя и не установих такова повтаряне. Това, което мога да гарантирам е че тази година няма да има повтаряне на предишни чужди експерти. Изборът е труден защото има малко кандидати, много малко от колегите към които се обърнахме желаят да участват, което е свързано с идването им в края на юли и в края на септември, повечето от тях имат ангажименти, базата с данни, която събрахме е малка, не е като тази на българските експерти, там висшите училища и институтите на БАН и НЦАН подадоха много имена и там имаме голяма възможност за избор. Ние ще изготвим прозрачна процедура, изпълнителният съвет ще я одобри, ще я обявим и тя ще се знае, каква е и така ще подбираме. Проблемър е, че сега няма от какво да подбираме, става дума за чуждите експерти.

Въпрос от аудиторията: Въпросът ми е кой точно ги определя – президиума (изпълнителното бюро), комисиите, НЕК-овете, кой?

Проф. дфн Анастас Герджиков: Идеята е това да става по механичен път за да няма подозрения, че някой ги подбира, а тези комисии, за които говорих , българските, ще определят, кой проект, ч коя научна област е, и не широката област, а конкретния научен предмет, тясната област и тогава по шифъра на българските специалисти или по публикациите и собствения профил описан от експертите можем да изберем автоматично тезо от тях, които отговарят, нама нужда да ги избира комисия и така няма да има подозрение към нея, но за чуждестранните експерти проблемът е че нямаме достатъчно кандидати за базата с експерти.

Галя Маринова: Аз ще си позволя да продължа дискусията за проблема с ограниченията за нехабилитираните доктори да инициират проекти, само за един час вече 22 учени са подписали подписката по тази тема. Аз се чувствам задължена да поставя въпроса за да го изясним, тъй като сутринта и проф. Карпен говори подробно на тази тема от гледна точка на европейската практика и европейските стандарти. Искам да стане ясно – При сегашните правила на фонд „Научни изследвания”, един доктор, на който 10 години не са му обявили конкурс да се хабилитира и е на 36 години, ако той има идея за научна разработка, той не може да кандидатства като ръководител на проект по нито един от 16-те обявени от фонда конкурса. Така ли е?

Проф. дфн Анастас Герджиков: Като се абстрахирам от подробностите – това е така.

Галя Маринова: Значи на осмата година след доктората може да кандидатства в една от програмите, т.е. конкурса „Идеи”, или ако е на 34 години може да кандидатства в конкурса „Млади учени” или „Идеи”, но на 10-тата година след доктората си или ако е на 36 години вече не може никъде да кандидатства.Значи изпълнителният съвет на фонд „Научни изследвания” иска да накара този човек да моли някой хабилитиран да играе ролята на подставено лице и да стане ръководител на договор, който е по идея на нехабилитирания доктор. Ако не се намери такова „подставено хабилитирано лице” Изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания” фактически налага забрана на тези учени да работят наука и да получават финансиране или най-малкото да развиват своите идеи и то само въз основа на възрастово ограничение. Тази ситуация представлява пречка за младите учено и за учените от средното поколение. В началото на годината ние сигнализирахме за този проблем в МОН и Вие казвате, че този проблем е бил обсъден в Изпълнителното бюро на фонд „Научни изследвания”. Може ли да знаем, какви са аргументите на Изпълнителния съвет да наложи тази забрана, защо смята че един доктор над 35 години или 10 години след защита на доктората си само затова, че по места не му обявяват конкурс за хабилитация, вече няма право да работи наука в България, като ъководител на научен проект.

Проф. дфн Анастас Герджиков: Нека разграничим нещата. Защото ако говороме наведнъж за всички конкурси доводите стават алогични. В 14 от 16-те конкурси на фонд „Научни изследвания” има фактическа забрана, т.е. ръководителите трябва задължително да бъдат хабилитирани лица. Другите два конкурса за „Млади учени” и за „Идеи”, тези конкурси са с малко пари и там са възрастовите ограничения, които сега не се наемам да коментирам. Аз ще отговоря за 14-те конкурса, където има забрана докторите да са ръководители и се допускат само хабилитирани лица да подават проекти. Аргиментът на Изпълнителното бюро беше, че в тези конкурси става дума за големи суми пари, мащабни изследвания, организация на много хора и поради това се предполага, че едно хабилитирано лице има по-голям опит.Аз не твърдя, че подкрепям тази теза, но тя беше издигната от Изпълнителния съвет.

Галя Маринова: Да попитаме, тогава, тази логика, как изглежда в европейски аспект?

Проф. Улрих Карпен: Ще кажа, че на полето на науката в България има много красиви цветя, но някои иска да ги скрие, да не им даде път да се развият и да разцъфтят. Това е смешно. Хабилитацията е оценка за научна компетентност, а не за финансова или административна компетентност. Така че всякакави аргументи свързани със суми пари, големи или малки, както и администриране на екип, са тотално невалидни. Все едно да кажете, че някой извън учените няма право да борави с пари или да ръководи бизнес защото не е хабилитиран. Всички знаем, че това не е така.Ако един млад нехабилитиран учен има научна идея трябва да има достъп да подаде проект за финансирането на тази идея и ако тази идея е добра, той трябва да може да бъде финансиран. Това е идеята за достъпа, идеята за участието, която лансира Европа. Трябва да се осигури достъп до кандидатстване за финансиране на всеки учен с интересна научна идея, независимо дали е хабилитиран или не. Само така ще се постигне и конкуренцията. В противен случай тя изкуствено се избягва в полза на определена категория учени.

Галя Маринова: Благодаря Ви. Има ли други въпроси? Представете се, моля Ви.

Участник от Института по паралелна обработка на информацията: Проф.Герджиков, ако споделяте мнението на академик Кендеров, че трябва да се подкрепят приложните и интердисциплинарните изследвания, как в насточщите 16 конкурса и в бъдещите конкурси на фонда като инструмент, това виждане ще бъде реализирано? Благодаря Ви.

Проф. дфн Анастас Герджиков: Много охотно ще отговоря на този въпрос защото една голяма част от 16-те конкурса, които фондът обяви са насочени към приложни и интердисциплинарни изследвания. Нас ни упрекнаха, че нарушаваме Закона за насърчаване на научните изследвания, където на първо място са посочени фундаменталните изследвания, упрекнаха нисъщо така, че в критериите на оценка има оценка за интердисциплинарност, когато проектът и изследването може да е много добро и без да е интердисциплинарно. Така че се наложи малко да укротим тази своя страст към приложни и интердисциплинарни изследвания.

Д-р Сергей Иванов: Г-н Герджиков, като разглежда човек конкурсите тази година се забелязва доста голям напредък. Приложни изследвания има там, където има материален интерес и зависи от инициативата на отделния учен и от връзката му с частния бизнес, Вие забравяте, че изследвания се правят не само в държавните висши училища и в БАН. Кога ще има проекти, където наравно могат да участват, както държавни, така и частни организации? Това ми е първия въпрос и вторият ми въпрос е е породен от практическия проблем, който съществува в БАН, накрая трябва подпис на института, а това е една от основните спирачки за проектите ни. Аз знам поне 10 проекта в един институт в БАН, които не са били подадени само защото някои от участниците в колектива не се е харесал на някой от административните си началници. Вие се обръщате де факто към организацията, кога ще се обърнете към отделните учени. Кога ще престане ученият да зависи от някой недоволен администратор?

Проф. дфн Анастас Герджиков: Разбрах Ви. Много Ви благодаря. И двата въпроса много ми допадат. Въпреки че за първият съвършено не сте прав, за втория отчасти. За първия не сте прав защото аз съм на Вашето мнение и аз направих всичко възможно, това, което Вие твърдите да не е така и то не е така. Огромната част от конкурсите са отворени и за неправителствени организации занимаващи се с научна дейност и за частни фирми занимаващи се с научна дейност. Единствената спирачка пред частните фирми, които пак Ви казвам са допуснати почти до всички конкурси, включително и като водещи организации, единствената спирачка произтича от изискванията на европейския съюз във връзка с това, какъв процент може да финансира държавата в една частна фирма, в зависимост от това, дали тя се занимава с фундаментални изследвания или с приложни или с нещо, което дава практически продукт. Колкото по-близко е изследването до практически продукт, който може да се реализира на пазара и да носи печалба, толкова по-малки са възможностите за финансиране от страна на държавата и толкова по-строг става контрола, следи се да не се наруши конкуренцията като даваш на една частна фирма, а не на друга. Така че подобни спънки има, но те са за цяла Европа. Това са ограниченията за фирмите в огромния брой конкурси. Но второто, което казахте за съжаление отчасти е вярно. Традиционно, тези конкурси са насочени институционално. Не знам дали наистина се пречи, защото повечето от декларациите, които изискваме от институциите се дават веднъж, т.е. ако един голям университет или БАН кандидатства с 20, 30 проекта, той веднъж подава административни неща като касов отчет и прочие, но и въпросната декларация. Знам, че документацията изглежда другояче, но всъщност става точно така на практика. Веднъж се подават за всички проекти на тази институция. Те не могат да не го подадат защото иначе няма да имат нито един проект. Единственото място, където могат да Ви спрат и тук вече сте прав, е че ръководителят на организацията се подписва и на проекта, т.е. може да Ви спре, не чрез отделна декларация, а като напълно откаже вашият проект да кандидатства. Това, за съжаление е така и ние обмисляме, как да го направим така, че да не е обвързано само с организации през следващата година. Не можахме веднага да го променим, такава е за съжаление дългогодишната печална традиция, науката е въобще прекалено свързана с институциите. Не само при финансиране от фонда.

Галя Маринова: За съжаление да. Доц. Йорданова.

Доц. Любима Йорданова: Г-н Герджиков, искам да Ви питам, ако работещият ползва консултанти от други държави членки екип, първо това възможно лие и второ означава ли това, че ще ни искат съфинансиране от чуждестранните партньори от ЕС.

Проф. дфн Анастас Герджиков: Не, разбира се, че няма нужда от такова съфинансиране. Единственото, което не успяхме да постигнем е да дадем право за възнаграждение на чуждестранните партньори. Те имат право на всички други разходи, които имат и българските участници – и командировъчни и разходи за апаратура и прочие, но за възнаграждение остана една забрана, която ми се струва безсмислена, но я има. Идеята е да се финансира българската наука, но от друга страна, когато проектът е с чуждестранно участие, редно би било по-нататък да може и то да се финансира.

Галя Маринова: Още един въпрос и спираме, защото следващият лектор също е много интересен. Моля Представете се.

Никола Стойчев: Въпросът беше в това че академик Кендеров преди малко се оплака, че министър председателят назначава и Президиума на ВАК и Научните комисии. Питам, кой ще предложи и кой ще утвърди тези научни комисии, които ще оценяват от българска страна проектите?



Проф. дфн Анастас Герджиков: Има два възможни органа, които могат да назначават научните комисии. Единият е Изпълнителният съвет на фонда, който се занимава с всички неща от този тип. Той определя приоритетите на фонда, оперативната програма на фонда за годината и т.н. Би трябвало той да назначи научните комисии. А другата възможност, която съществува е министърът на образованието и науката да ги назначи, защото според закона министерски съвет с министъра на образованието и науката определя и изпълнява науяната политика на българската държава. Това пише в закона. Защо е така е друга тема. Моето мнение е че в закона не трябва да пише точно това, че в Закона за научните степени и научните звания не трябва да пише точно това, няма да се впускам в тази тема, академик кендеров знае защото сме говорили много пъти Трябва да има роля пазара и не е страшно ако някои е станал доцент твърде рано, но на Каспичанския, а не на Софийския университет. Т.е. и при степените и званията важи това, че определянето на политическо ниво от министър-председателя е лошо, че университетите се откриват по политически път в Народното събрание, според мен е лошо, според нашия закон също министърът има много права и задължения.

Галя Маринова: Много благодаря на проф. Анастас Герджиков, още повече, че ние не се съмняваме, че той е наш съмишленик, тъй като отдавна познаваме неговата дейност, единствено ще разчитаме да ни даде съвет, как да упражним натист за да се премахнат и последните ограничения пред нашите учени да кандидатстват. Благодаря Ви много!





Каталог: pueron -> news -> konferenzia
konferenzia -> Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> Българо-Немска Конференция „България и Лисабонската стратегия Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера”
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> Професор Улрих Карпен: Многоуважаеми господин Министър, многоуважаеми Дами и Господа, Планът на моя доклад
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница