Инфлация и икономическо развитие
Изтегляне 418.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съдържание
|
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ КУРСОВА РАБОТАУчебна дисциплина: Макроикономика Тема: Инфлация и икономическо развитие СъдържаниеКУРСОВА РАБОТА 1 I. УВОД 1 I. УВОД Инфлацията е показател за състоянието и развитието на икономиката на всяка страна в даден момент. Инфлацията е спад в покупателната способност на парите, която се изразява в повишаване на общото ниво на цените на стоките и услугите. Макроикономиката разглежда инфлацията като сложно многофакторно явление, което се обославя от фактори, породени както от търсенето, така и от предлагането. С увеличаване на инфлацията се обезценяват парите, преразпределя се БВП, настъпват безредици в паричното обръщение и платежните отношения. Изобщо инфлацията е явление, което влияе неблагоприятно върху икономика на всяка страната. Всички тези неблагоприятни последици налагат активна борба срещу нея. В макроикономиката се използват няколко основни механизма за ограничаване на инфлацията. При тежки икономически кризи, когато е на лице хиперинфлация, се прибягва до нулификация на парите. II. ИЗЛОЖЕНИЕ Същност и измерване на инфлацията Под инфлация се разбира процеса на повишаване на общото равнище на цените. Има се предвид сравнително дълготрайно повишение на цените, при което цените на различните стоки и услуги се повишават в различна степен. Това означава, че процеса на инфлация е свързан с изменение на относителните цени. Инфлацията променя реалната стойност и на други променливи, свързани с парите, като лихвен процент, работни заплати, валутен курс. Дефлацията е намаляване на общото равнище на цените. Дезинфлация сенарича процесът на намаляване на средногодишния темп н а инфлацията. Според привържениците на неокласическото направление повишаването или намаляването на общото равнище на цените е само следствие на дълбоката същност на процесите инфлация и дефлация, които се формират от съотношението на парите и кредита спрямо обема на наличните стоки. При инфлация обемът на парите и кредитите се повишава спрямо обема на наличните стоки. Това, с което се сблъскват икономическите субекти, е че цените се повишават, но в действителност относителната стойност на паричната еденица пада. Според други виждания инфлацията е процес на понижение на покупателната стойност на паричната еденица, а дефлацията – на нейното повишение. Инфлацията намира израз на пазара на стоките и услугите, но е тясно свързана с паричния пазар и пазарите на ресурси. Измерването на колебанието на цените и от там установяването на инфлация или дефлация става чрез ценовите индекси: дефлаторът БВП и индекс на потребителските цени. Дефлаторът БВП е най-широкият ценови индекс, които обхваща цените на всички стоки и услуги. Той представлява отношението на бртния вътрешен продукт при текущото равнище на цените към брутния вътрешен продукт по постоянни цени, умножено по 100. Има се в предвид така наречения имплицитен дефлатор на БВП, който отразява комбинации от промени в цените и промени в структурата на БВП. Ако цените остават непроменени от един период към друг, но БВП включва крайни стоки и услуги с по-високи цени през следващия период, имплицитният дефлатор ще отбележи нарастване. Статистиката установява и дефлатор с фиксирани тегла на стоките и услугите за крайно потребление. Изтегляне 418.5 Kb. Сподели с приятели:
|