Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение



страница7/20
Дата09.01.2017
Размер1.77 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20

Геоложка основа


Геоложки строеж

Територията на ПП “Странджа” е заета от скалите на централната и източната част на Странджанската тектонска зона и най-източните отдели на Средногорската тектонска зона. Северната граница на парка почти се припокрива с т. н. Босненска дислокация, отделяща двете зони една от друга. Най-старите геоложки формации се разкриват в северозападната част на района. Те са съставени от висококристалинни метаморфити, сред които е внедрен голям батолит от предпалеозойски гранити. Върху ерозионната повърхност на гранитите, между селата Звездец и Еврeнозово, лежат триаски теригенни и варовити седименти. Над тях е разположен нискокристалинният Странджански метаморфен комплекс, който изгражда голяма част от територията на парка и чиято възраст е все още неуточнена. В състава му влизат типични зеленошистни метаморфни скали – филити с прослойки от мрамори, кварцити, метаалевролити, метаконгломерати и др.

Югоизточната и източна част на територията на парка до бреговете на Черно море е изградена от скалите на сенонския вулканогенно – седиментогенен комплекс в който най –впечатляващ е вулканският апарат Папия (502 м н.в.). Вулканизмът е следван от обширно проявена интрузивна дейност, маркирана от внедряването на големи порции магма, както сред вулканитите, така и сред нискокристалинните метаморфити и старите гранити. Открояват се многобройни интрузивни тела, между които по-впечатляващи са сложно наставените Малкотърновски, Граматиковски, Забернски и Изгревски плутони. Най–младите скали на територията на парка са слабо споени руслови наслаги и по–ограничено представени езерни и делтови седименти с палеогенска и плиоценска възраст. По-съвременните реки имат относително маломощни съвременни алувиални наслаги.

В тектонското отношение територията на природен парк “Странджа” попада в рамките на Странджанския антиклинорий, чиито главни тектонски линии се чертаят от посоката 120°-140°. Гънковите структури са полегнали главно на север и североизток. Най-голямата структура в антиклинория е Централната Странджанска антиклинала. Предполага се, че Странджанският антиклинорий е оформен в края на горната и началото на долната креда. Най-интензивна разломна дейност е имало през горната креда и палеоцена, когато се е оформил Босненския дислоканционен сноп, както и редица други разломни зони. Внедряването на големите количества магма през този период е следвало нарушенията в земната кора.

Територията се характеризира с многообразие от скали с разнообразен произход и широки възрастови граници (Фиг. 13).


По-голяма част от района е заета от триаски теригенни и карбонатни седименти, които са обединени в два фациални типа – Суббалканиден и Странджански. Те са поделени на базата както на установени фациални различия, така и на тектонското им положение. От Суббалканидния тип е представена част от Искърската карбонатна група, състояща се от доломитите на Босненската и Троянска свити и глинестите шисти на Васильовската свита. От Странджанския тип е застъпена главно Велекската група с двете си подгрупи – Грахиловска и Босненска.

Грахиловската подгрупа е широко застъпена в централните части. Изградена е от филити, филитоидни шисти, метапелити, метадиабази, метакератофири и мраморизирани варовици.

Босненската подгрупа се състои от прекристализирали варовици, мрамори, глинести шисти и пясъчници. Тя заема крайните североизточни и югозападни части.

Юрските седименти са представени от четири свити, обединени в Източнотракийската група. Скалите са слабо метаморфозирани и имат разнообразен теригенно-карбонатен литоложки състав. Разкриват се в североизточните и югозападни части.

В разреза на горната креда участват седиментни и вулкански скали, обединени в три групи. Вършиловската група се състои от пет свити, изградени от разнообразни предимно теригенни скали. Тя е покрита нормално от вулканските и седиментни скали на Грудовската група, която е в основата на вулканогенния комплекс. Мичуринската група изцяло е изградена от вулкански скали. Неголеми интрузивни тела от нея се разкриват в различни части на района.

Неразчленени неогенски седименти се разкриват в малки петна в югоизточната част на площта.

Най–младите скали в района са около по-големите реки. Това са относително маломощни съвременни алувиални наслаги.



Инженерно-геоложка характеристика

Въз основа на проведените полско-проучвателни работи (проучвателно сондиране) и резултатите от лабораторните изследвания в района на площадката се поделят следните инженерно-геоложки разновидности:



Шлам

Шламът в хвостохранилището е поделен полево въз основа на физическите свойства, които има след изваждането на земната повърхност. Отделени са две разновидности – песъклив и глинест шлам.



Песъклив шлам. Цвят светло сив до ръждиво кафяв. Неспоен. След изваждането на песъчлиевия шлам на земната повърхност се се разпада. Дебелината на този слой е около 3,5 м. Като правило той заема горната част на разреза и изцяло южната част на хвостохранилището.

Глинест шлам. Цвят тъмно сив. Споен. След изваждането на глинестия шлам на земната повърхност той набъбва и увеличава си обема. Дебелината на глинестия слой шлам е около 2 м. Глинестият шлам се разполага под песъчливия шлам и заема северната част на хвостохранилището.

Следващият слой е от глина с дебелина от около 0,2 м.

Подложката на хвостохранилището е представена от мрамори. Над мраморите се разполага не дебел слой от глина.

Повърхностни води се акумулират в средната източна част на хвостохранилището. Повърхностните води се подхранват от южното дере, вливащо се в площта на хвостохранилището.

Средната дебелина на хвоста в площта на хвостохранилището е оценена като разлика между котите на подложката и повърхността на същия и е 6.18 m.

Физико-геоложки явления и процеси

На площадката липсват изяви на интензивни физикогеоложки процеси и явления. Теренните форми са спокойни, като видимо липсват участъци, потенциално опасни за свлачищни процеси.



Сеизмичност

Сеизмичните въздействия на почвите върху строителните конструкции, както и сеизмичните натоварвания от конструкциите върху почвената (земната) основа са въпроси, които са важни и значими при проектиране на конструкции в сеизмични условия. Проблемите, се свързват най-общо от една страна с допълнително (по същество динамично натоварване) - от и върху конструкциите и от друга - до изменение на свойствата на почвената среда. Всяко едно от двете заедно или по отделно може да доведе до разрушения - както на конструкцията, така и на земната основа.

Съгласно сеизмичното райониране на Република България Малко Търново попада в зона със сеизмична интензивност VІІ и сеизмичен коефициент Кс=0.101. В този смисъл Малко Търново и неговите околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части на страната.



Инженерногеоложки условия за строителство

Инженерногеоложките условия на площадката са добри. Теренът е със среден наклон 2.

Не са правени измервания и анализи за определяне физикомеханичните свойства на основата с оглед предстоящото фундиране на сгради и съоръжения.

Няма развити неблагоприятни физикогеоложки явления и процеси.

При прокарването на сондажите не са установени подземни води в хвостохранилището. Хвостът в дълбочина е влажен, но не е водоносен.

Площадката е подходяща за ситуиране на фотосоларен парк и изграждане на съпътстващите я съоръжения и инсталации. При проектирането е необходимо да се отчита спецификата на инженерногеоложките свойства на хвоста като земна основа.

Изследване на тези показатели са правени на Хвостохранилище МЕДЕТ за строителството на Пилотна инсталация.

Вида на строителните почви се определя от зърнометричния състав, физико-механичните и якостни свойства на материалите, изграждащи хвоста.·Лабораторният анализ е характеризирал хвоста на съответно като “дребен пясък” и “чакълест пясък” със следните характеристики:



  • физико-механични показатели:

  • специфична плътност 2,52 г/см3;

  • обемна плътност 1,65 г/см3;

  • обемна плътност на скелета 1,46 г/см3;

  • коефициент на пористост 0,726;

  • показател на консист 1,0;

  • водно съдържание 13%;

  • ъгъл на вътр. триене 24.

  • деформационни характеристики:

  • компресионен модул при товар 0,2 МРа: 3,2 МРа

  • специфично слягане при товар 0,2 МРа: 6,1 %

  • компресионен модул при товар 0,1 МРа: 2,3 МРа

  • специфично слягане при товар  0,1 МРа: 4,3 %

  • Винклерова константа 1,0 кг/см3.

Аналогични изследвания следва да бъдат направени за хвостохранилище Малко Търново при изготвяне на работните инвестиционни проекти за определяне изискванията при проектирането съгласно НАРЕДБА № 2 от 23 юли 2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (ДВ, бр. 68 от 2007 г.) с оглед осигуряване надеждността (носимоспособност, експлоатационна годност и дълготрайност) на конструкциите и на земната основа при експлоатационни и сеизмични въздействия.




Каталог: ovos


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница