Директора на риосв-софия и с к а н е

Води

Повърхностни води

Долнобанската долина се явява част от развитото по северния склон на Източна Рила поречие на р. Марица, достигащо на юг до водораздела с поречието на р. Места, а на запад границата минава по водораздела с поречието на р. Бели Искър и съвпада с главния водораздел на Балканския полуостров между Черноморския и Беломорския басейни. На север границата минава по билото на Ихтиманска Средна гора. Поречието в посочения район е асиметрично, като по-дълги са десните, Рилски притоци, а по-къси и маловодни са левите притоци, които прорязват южните склонове на Ихтиманска Средна гора. Котловинното дъно е силно нарязано от коритата на десните притоци на Марица. Широчината му достига 2—2,5 км и е високо между 500 и 800 м над морското равнище. Речното корито не променя характера си, а само широчината му става по-голяма (средно 15—25 м).

В котловината наклонът е 17,65 ‰. Котловинното дъно е наклонено от юг към север и е засипано от наноси на притоците Очушница, Бистрица и Стара река. Средният модул на наносния отток за всички станции от течението на р.Марица е по-малък от средния за страната. При това той бързо нараства в планинската част на водосборния басейн до Белово, като изменението му при ХМС Радуил (ХМС 71650) е показано на фиг.IV-1



Фиг.IV-1. Среден модул на оттока (ХМС Радуил)

Климатът в разглеждания район е умерено-континентален, с подпланински и планински характер. Лятото е горещо, а зимата е студена. Средната годишна темература се изменя от –2.9^оС за планинските райони до +9.3^оС за котловинната част от басейна (ст. Долна баня). Валежите, които са един от основните фактори за формирането на повърхностния и подземен отток, средногодишно са от 685 mm за котловинната част на басейна (ст. Долна баня) до 1252 mm за планинската част (вр. Мусала). Снежната покривка, респ. снеготопенето, е важен елемент за устойчивото подхранване на повърхностните и подземните води. В планинската част от басейна (вр. Мусала) средната продължителност на дните със снежна покривка е 241.

Отточният режим на реката в района е доста променлив и непостоянен, като се приближава към алпийския тип. Потвърждава се от обстоятелството, че през някои години отточният обем превишава падналия валежен обем. Характеризира се с увеличаване на водните количества и стоежи от началото на м.март до края на м.юли, което в резултат преди всичко на пролетното снеготопене, както и от интензивните пролетни валежи. Максимумите обикновено настъпват през месеците април и май. Периодът на ниските водни количества започва обикновено в началото на м.август и завършва през м.октомври. През периода между месеците ноември и февруари се отбелязва вторичен максимум или есенно завишение на водните стоежи и водните количества. През този период в месеците януари и част от февруари водните количества отново намаляват, което от своя страна може да се приеме като вторичен минимум. Средногодишното водно количество на р. Марица при ХМС с. Радуил възлиза на 2,131 м³/сек. (за периода 1961-98 год), равняващо се на близо 93 милиона м³. Разпределението на посочения обем по отделните периоди е съответно: през пролетното пълноводие – около 76 %, през летния минимум – около 11 % и през есенното увеличение – около 14 %. Отношението на средното водно количество за пролетното пълноводие на многоводна година към съответното водно количество за маловодна година е около 3 пъти, през лятното маловодие посоченото съотношение е 3,5 пъти. Средногодишното водно количество при ХМС Белово е приблизително 8,28 м³/сек. и варира в границите от 4,41 до 13,99 м³/сек.. Колебанията на водните количества варират между 0,31 и 1,6 м³/сек., за най-ниските годишни стойности на периода и между 26,20 и 712 м³/сек., за най-високите. Средногодишният отточен обем е приблизително 258 милиона м³, разпределен съответно през първия период – около 68 %, през втория период – около 10 % и през третия период – 22 %. Отношенията на средното водно количество за първия период на пролетно пълноводие на многоводна година към съответното водно количество за маловодна година е около 1,5 пъти, а за втория период на лятно маловодие е също 1,5 пъти.

Качеството на водите на реката в разглеждания район съгласно изискванията на Наредба 7 /1986 е II категория. Наблюденията по отделни показатели, характеризиращи нейното екологично състояние, през последния четири годишен период показват, че средните стойности на основните показатели са в интервала съответно за пункт Радуил: реакция на водата-от 7,22 до 8,3; БПК₅ – от 1,4 до 2,23 мг/л и разтворен кислород – от 6,3 до 9,2 мг/л и ХПК – 15,27 мг/л, като изскванията за I категория повърхностен воден обект са съответно: реакция на водата-6,5-8,5; БПК₅ -5 мг/л; разтворен кислород – над 6,0 мг/л ,, т.е. водата на р. Марица при разглеждания пункт отговаря на изискванията на посочената категория, като на фиг IV-2. е посочено изменението на средногодишните стойност на тези показатели за периода.

Средногодишните стойности на биогенни елементи при пункт Радуил са в интервала: амониев азот- от 0,01 до 0,07 мг/л; нитритен азот- от 0,003 до 0,01 мг/л; нитратен азот- от 0,13 до0,28 мг/л и фосфати-0,03 мг/л, като изскванията за I категория повърхностен воден обект са съответно: амониев азот- 0,1 мг/л; нитритен азот-0,04 мг/л (II категория); нитратен азот - 5 мг/л и фосфати -0,2 мг/л, т.е. водата на р. Марица отговаря на изискванията на I категория по показателя амониев и нитратен азот, и фосфати, и на изискванията за II категория по показателя нитритен азот. Изменението на средногодишните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата на р.Марица при пункт Радуил за периода е посочено на фиг IV-3.

Средногодишните стойности на неразтворени вещества, хлориди и сулфати във водата са в интервала: неразтворени вещества - от 2,6 до 9,0 мг/л; хлориди - от 1,2 до 2,06 мг/л; и сулфати- от 8,04 до 14,25 мг/л, като изскванията за I категория повърхностен воден обект са съответно: неразтворени вещества -30 мг/л; хлориди -200 мг/л; и сулфати -200 мг/л,т.е. водата на р. Марица отговаря на изискванията на I категория повърхностен воден обект по посочените показатели. Изменението на средногодишните им стойности е посочено на фиг IV-4.



Фиг IV-3 Изменение на средногодишните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата на р.Марица при пункт Радуил



Фиг. IV-4. Изменение на средногодишните стойности на неразтворени вещества, хлориди и сулфати във водата на р.Марица при с.Радуил

Средното съдържание на йоните на желязо и манган във водата на р. Марица при пункт Радуил са в интервала съответно: общо желязо- от 0,08 до 0,21 мг/л и манган- от 0,01 до 0,022 мг/л;, като стойностите на тези показатели отговарят на изискванията за I категория по общо желязо за посочените пунктове -0,5 мг/л и манган-0,1 мг/л. Измененията на средните стойности на посочените показатели са приложени на фиг.IV-5

Изводи:

1. 
   Инвестиционното предложение са разположено във водосбора на р. Марица на разстоянието от около 3 км.
   
2. 
   Качеството на водите в р. Марица в района на инвестиционното предложение отговарят на изискванията на II категория повърхностен воден обект съгласно Наредба 9 от 1986 год.