До Министър председателя на Република България

До

Министър - председателя на

Република България

България е измежду страните в ЕС изпълнила всички препоръки на Групата по ядрени въпроси към Европейския съвет за достигане и поддържане на високо ниво на ядрена безопасност.

В последните месеци, ние - Български Атомен Форум, Българско Ядрено Дружество, Комитет за защита на Белене, Сдружението „Жените в Ядрената Енергетика”, с интерес наблюдаваме действията на някои политици и “специалисти”, които за съжаление за пореден път осъществиха политическо предрешаване бъдещето на ядрената енергетика, имащо измерения: от „Козлодуй или Белене”, зависи кое лоби ще надделее, до „Трябва ли България да развива въобще ядрена енергетика” /защо не шистов газ, ВЕИ и др./? С особена острота беше поставян казусът “Козлодуй или Белене?”. В предлаганите решения изобщо не ставаше дума за безопасност, целесъобразност и икономически критерии. В ядрената област, слабата памет води до лоши последствия.

Извън нашите възможности е да изменяме действия на политиците ни, но като ядрени специалисти и хора живеещи в едно демократично общество бихме желали да напомним защо България в последните си Енергийни стратегии избра да продължим с развитието на ядрената енергетика и защо през 2005 година повторно избрахме втора атомна да е в Белене. Основните доводи за това и сега не са намалили тежестта си:

- Необходимост от производство на електроенергия в България. Ядрените мощности са върховите технологии в отрасъла енергетика, произвеждащи по надежден и предсказуем начин огромно количество електроенергия на разумна цена и при най-добрите екологични показатели в сравнение с останалите начини. Това са мощностите, които обезпечават базовия товар на нашата електроенергийна система (35 % от произведената ел. енергия от ел. енергийната система на България идва от блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй”).

- Необходимостта от нови ядрени електро-генериращи мощности винаги е била въпрос, по който има пълно единодушие между всички непредубедени професионалисти в енергийния отрасъл (когато въпросът се обсъжда от професионална гледна точка). Необходимостта от нови ядрени мощности е обоснована и документирана в множество професионални изследвания и е била част от всички варианти на Национална Енергийна Стратегия на Република България. Всяка електроенергийна система следва средно годишно да се възобновява с около 2-5 %. През последните повече от 20 години новите значими мощности въведени в експлоатация в България се свеждат до 2 блока в Марица Изток и ВЕЦ «Цанков Камък» - това е абсолютно недостатъчно. Тук е мястото да напомним, че енергийните ресурси на България са ограничени и като вид и като количество и ако искаме наистина да имаме една независима енергийна политика България е задължена да развива своята ядрена енергетика – това е максима доказана от развитието на нашата електро-енергийна система през последните 70 години.

- Извършените от авторитетни международни компании две технико-икономически оценки на проекта за АЕЦ ”Белене”, показват и техническата и икономическата жизнеспособност на проекта. Вероятно това ще покажат и резултатите от провеждащата се в момента трета такава оценка от банка HSBC. В същото време напомняме, че проектът е сертифициран от EUR, като проект трето поколение.

- Република България има задължения като член на ЕС да спазва сериозни ограничения за емисии на парникови газове, серни оксиди, азотни оксиди и други вещества замърсяващи околната среда. Няма други технологии за електропроизводство освен ядрените, които биха осигурили спазването на тези задължения на Република България. Необходимо е в сметката на проекта да се включат и потенциално огромните санкции от бъдещото дългосрочно нарушаване на екологичните норми в ЕС.

• 
  По признанието на международната ядрена общност България разполага с интелектуален ресурс с висока компетентност за експлоатация на ядрени съоръжения. Това е един от основните аргументи за продължаване и на строителството на АЕЦ ”Белене”, и в последствие и за нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.
  
• 
  Без да бъде необходимо бяха направени така наречените „стрес тестове” за проекта. Проведена бе експертна мисия на МААЕ за оценка на доклада за „стрес-тестовете”, при което беше дадена висока оценка за безопасността на проекта.
  
• 
  Световното развитие на ядрената енергетика – страните богати на нефтени продукти се обръщат към ядрената енергетика. Запасите на енергийни ресурси като газ и нефт се оценяват като налични за период от 150- 200 години. Единствено наличната уранова руда се оценява като наличност за период от 300 до 500 години. В страни като Китай прототипи на АЕЦ предвидена за изграждане в Белене вече са в експлоатация. В страни като Индия Турция, Виетнам, Армения и други се залагат за бъдещо изграждане.
  

- диверсификация на ядреното производство на електроенергия, за намаляване риска от отказ по обща причина и като добавка “здравословна конкуренция” между двете централи. /един от основните изводи от аварията във Фукушима, признат от цялата международна общност е че не трябва да се концентрират на една и съща площадка много ядрени генериращи мощности още повече и при наличието на хранилища за съхранение на отработено ядрено гориво – това е поредното доказателство за правилността на нашия подход/;

- приближаване на енергийния източник до основните промишлени райони и намаляване на загубите от пренос на енергия;

- намаляване на дозовото натоварване на персонала, участващ най-вече в ремонтните дейности на блоковете, чрез включване на квалифицирани работници от други предприятия в района, играещи ролята и на “резерв” при необходимост;

- европейски проект, в който използваме преимуществата на руското оборудване с хоризонтални парогенератори, позволяващо дълговременно отвеждане на остатъчното топлоотделяне след изключване на реактора, без намеса на персонала и на западната технология (фирмите Арева и Сименс) за управление на цялата централа и осигуряване на нормална експлоатация.;

- проектът АЕЦ „Белене” има уникални нови пасивни и активни системи за безопасност и нещо, което никой друг проект за АЕЦ в момента няма – гаранции за издържане на падане на голям пътнически самолет върху сградата на реактора, без последствия за околната среда.

- представяния като предимство аргумент за наличие на инфраструктура в АЕЦ „Козлодуй” в същност е недостатък. Започваме да строим „нова къща” на мястото на „стара” такава – от нашите бащи знаем, че това ще ни излезе във всички случай по-скъпо. Като пример можем да дадем, че такива съоръжение като ОРУ, съществуващите канали за техническо водоснабдяване във всички случай ще трябва да се изграждат на ново, ако проектът за новата мощност в АЕЦ „Козлодуй” ще предвижда такива. Площадката на Белене вече е изследвана и лицензирана, докато тази на АЕЦ „Козлодуй” ще трябва да мине наново цялостно изследване и да получи лиценз отново (новите ядрени блокове с мощност 1000 са почти 1.5 пъти по тежки от работещите в момента в АЕЦ „Козлодуй” блокове 5 и 6) като такава. Освен необходимото време за това, както и за всички останали задължителни по силата на нашета законодателство изследвания, това ще струва значителни финансови ресурси – всичко това вече е направено за площадката в Белене.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
В последните почти 20 години ядрената енергетика на България се оказа „златната разменна монета” за българските политици. През 2001 и 2006 г. по политически причини България затвори 1-4 блок в АЕЦ „Козлодуй”, а в същото време подобни блокове продължават да се експлоатират в Унгария и Финландия (говорим за страните от ЕО; в Русия и страните от бившия СССР даже не и ставало дума за спиране на такива блокове). Още повече Словакия успя да договори с ЕО довършването на два блока от същото поколение и в момента ги осъществява. Нашата общност и българската икономика успяхме с цената на големи загуби да преглътнем този факт. В момента отново в същност по геополитически причини ядрената енергетика на България става разменна монета. Не е ли твърде много? За Ваша информация няколко дни само след решението на нашето правителство и нашия парламент за спиране на проекта Белене, Румъния откри свой енергиен център в Брюксел, сърцето на ЕО, който трябва да лобира за развитие на всички клонове на тяхната енергетика, включително и ядрената – дали това е случайно ? Празни пространства в природата не съществуват – нали!?

Мнението на нашите организации е че в никакъв случай не следва да се настройват един срещу друг проекти като АЕЦ „Белене” и АЕЦ „Козлодуй”. Практикуването на максимата „Разделяй и владей” спрямо ядрената общност на България и целия български народ е в пълна сила тук. Двата проекта имат своето място в нашата енергийна система, според нивото на своята готовност за осъществяване и проходимостта на електроенергийната система на страната.

Считаме, че механичното преместване на проекта “Белене” на площадката на АЕЦ „Козлодуй” с всички негови нерешени въпроси (все още има такива) в никакъв случай не решава нито един от тях. Не е възможно едно и също нещо да е лошо за едната площадка и да е хубаво да другата. Още повече, подходът, който ни се налага, а именно да забравим за вече изразходените финансови ресурси за подготовката на площадката Белене е популистичен. Същите финансови разходи, ако не и по-високи ще са необходими за новата площадка в Козлодуй.

Тук е мястото да изкажем и нашето становище по въпроса, за това, че ако е имало нарушение на законите и необосновани финансови разходи, тези лица, които са виновни затова следва до понесат своята отговорност, но в никакъв случай за това не може да носи самия проект, а още повече неговото осъществяване.

инж. д-р Б. Манчев,

Председател на БУЛАТОМ

доц. д-р Павлин Грудев,

Председател на БЯД

Радка Иванова,

Председател на Сдружение на жените

в ядрената енергетика

Проф. Петко Петков,

Комитет за защита на АЕЦ Белене