Доклад апа 010-2013-06-28 вариант на германската изборна система за рб

Накратко, сумарният брой на мандатите на всяка партия е пропорционален на подадените за нея гласове, но половината мандати в парламента се персонифицират мажоритарно. Това става, като броят на спечелените мажоритарни мандати се изважда от броя на пропорционалните мандати.

По-долу е представен вариант на ГИС, разработен от Агенцията за прогнози и анализи (http://apa.bg/images/razrabotki/bpps.pdf) под ръководството на нейния изпълнителен директор Михаил Константинов, и наречен Българска персонифицирано пропорционална система (БППС). БППС е съобразена с българската конституция и в частност не изисква промяна в броя на народните представители, който остава 240 (в Германия този брой е плаващ).

БППС има различни реализации в зависимост от това, колко е броят на мандатите (M) в Народното събрание, които се персонифицират мажоритарно. Основните реализации са при М = 60, М = 80 и М = 120. Последната реализация е най-близка до ГИС и е описана по-долу.

1. 
   В изборите участват партии и коалиции (накратко партии) и независими кандидати. Страната се разделя на М = 120 ЕИР и съответно се формират 120 районни изборни комисии. Всеки многомандатен изборен район (МИР) по досегашната система включва цяло число ЕИР. ЕИР се избират с приблизително еднакво население в съответния МИР.
   
2. 
   Избирателят в страната има два гласа: един глас за мажоритарен кандидат (накратко мажоритарен глас) и един глас за партия (накратко партиен глас). Тези гласове са независими: избирателят може да подкрепи дадена партия и същевременно да гласува за кандидат от друга партия, или за независим кандидат. Използва се интегрална бюлетина, разделена с вертикална линия. В ляво са посочени имената на партийните кандидати в ЕИР, а в дясно са дадени наименованията на съответните партии (без имена на кандидати), подредени по жребий. Най-долу в ляво са имената на независимите кандидати, срещу които в дясно пише „независим”. Когато избирател гласува за независим кандидат, той не може да гласува за партия. Когато избирател е гласувал за независим кандидат и за партия, гласът му за партия е недействителен.
   
3. 
   Избирателят в чужбина има само един пропорционален глас. Бюлетината за чужбина е интегрална. В нея няма имена на кандидати, а само наименования на партии.
   
4. 
   Във всеки ЕИР е избран кандидатът, получил най-много гласове. При равен брой гласове се тегли жребий (вариант: произвежда се нов избор). По този начин се избират 120 мажоритарни кандидати (кандидати на партии и независими кандидати).
   
5. 
   В разпределението на мандатите по пропорционалната система участват партиите, получили не по-малко от 4% от пропорционалните гласове, подадени в страната и чужбина; тези партии си разпределят предварителни мандати, чиито брой N е равен на 240 минус броя на избраните независими кандидати.
   
6. 
   В разпределението на предварителните мандати по т. 6 участват и партиите, които имат не по-малко от двама избрани мажоритарни кандидати (вариант: един избран мажоритарен кандидат).
   
7. 
   Разпределението на мандатите по т. 5 и 6 се извършва по метода на Хеър-Нимайер.
   
8. 
   Нека дадена партия Х има А на брой избрани мажоритарни кандидати и В на брой получени по т. 7 предварителни мандати.
   
   0. 
      8.1 когато числото А е по-малко от В, партията Х получава В – А пропорционални мандати, или получава общо В мандата;
      
   0. 
      8.2 когато числото А е равно на В, партията Х не получава пропорционални мандати, или получава общо В мандата;
      
   1. 
      8.3 когато числото А е по-голямо от В, партията Х не получава пропорционални мандати, или получава общо А мандата; в този случай партията получава А – В на брой допълнителни мандати.
      
9. 
   Ако има партия с допълнителни мандати по т. 8.3, то партиите без допълнителни мандати си разпределят мандати по пропорционалната система, чиито брой е равен на числото N по т. 5 минус броя на всички допълнителни мандати.
   
10. 
    Разпределението на мандатите между партиите по т. 9 се извършва по метода на Хеър-Нимайер.
    
11. 
    Персонифицирането на мандатите по т. 10 се извършва от партийни листи в ЕИР по двойно-пропорционален алгоритъм (вариант: от национални партийни листи).
    

Партия	П1	П2	П3	П4	П5	П6
Гласове в страната	390	280	100	50	15	10
Гласове в чужбина	10	20	100	10	0	15
Общо гласове	400	300	200	60	15	25
Процент от гласовете	40.0	30.0	20.0	6.0	1.5	2.5
Предварителни мандати	98	73	49	15	4	0
Мажоритарни кандидати	30	28	51	8	2	0
Бонус	0	0	2 = 51–49	0	0	0
Окончателни мандати	97	73	51	14	4	0
Мандати по проп. с-ма	100	75	50	15	0	0

Приемаме също, че има избран един независим кандидат.

Партиите П5 и П6 имат под 4% от всички гласове и не участват в разпределението на 239-те мандата по т. 5. Партия П5 обаче има двама избрани мажоритарни кандидати и участва в разпределението по т. 6. Така се получава редът „Предварителни мандати” по т. 7.

Партията П3 има 51 избрани мажоритарни кандидати, което е с 2 повече от 49-те й предварителни мандати. Така тя получава 2 допълнителни (спрямо предварителните) мандата и общо 51 мандата.

Партиите П1, П2, П4 и П5 си разпределят 188 = 240 – 1 – 51 мандата по т. 10. Това дава предпоследния ред „Окончателни мандати”.

За сравнение с чисто пропорционалната система с 4-процентов праг, в последния ред е дадено разпределението на мандатите в този случай по метода на Хеър-Нимайер.

Обратното, разбира се, не е вярно. Действително, по БППС независим кандидат може да бъде избран и с по-малко от половината гласове в ЕИР, примерно с 30% от гласовете (когато всеки от останалите мажоритарни кандидати има по-малко от 30% от гласовете в ЕИР). Но това е само 60% от гласовете, които му трябват по старата система!