Доклад апа 010-2013-06-28 вариант на германската изборна система за рб



Дата24.07.2016
Размер73.85 Kb.
#4147
ТипДоклад
ДОКЛАД
АПА 010-2013-06-28
ВАРИАНТ НА ГЕРМАНСКАТА ИЗБОРНА СИСТЕМА ЗА РБ
Германската изборна система (ГИС) е успешен продукт на политическото инженерство в Европа след края на ВСВ. Целта й е да се съчетаят предимствата на пропорционалните и мажоритарните изборни системи. Първо, ГИС е пропорционална система, при която общият брой мандати на всяка партия, прескочила изборната бариера (в Германия тя е 5%), се определя пропорционално на получените от партията гласове. Второ, половината мандати се персонифицират мажоритарно чрез избори в едномандатни изборни райони (ЕИР) в един тур с относително мнозинство.

Накратко, сумарният брой на мандатите на всяка партия е пропорционален на подадените за нея гласове, но половината мандати в парламента се персонифицират мажоритарно. Това става, като броят на спечелените мажоритарни мандати се изважда от броя на пропорционалните мандати.

По-долу е представен вариант на ГИС, разработен от Агенцията за прогнози и анализи (http://apa.bg/images/razrabotki/bpps.pdf) под ръководството на нейния изпълнителен директор Михаил Константинов, и наречен Българска персонифицирано пропорционална система (БППС). БППС е съобразена с българската конституция и в частност не изисква промяна в броя на народните представители, който остава 240 (в Германия този брой е плаващ).

БППС има различни реализации в зависимост от това, колко е броят на мандатите (M) в Народното събрание, които се персонифицират мажоритарно. Основните реализации са при М = 60, М = 80 и М = 120. Последната реализация е най-близка до ГИС и е описана по-долу.



  1. В изборите участват партии и коалиции (накратко партии) и независими кандидати. Страната се разделя на М = 120 ЕИР и съответно се формират 120 районни изборни комисии. Всеки многомандатен изборен район (МИР) по досегашната система включва цяло число ЕИР. ЕИР се избират с приблизително еднакво население в съответния МИР.

  2. Избирателят в страната има два гласа: един глас за мажоритарен кандидат (накратко мажоритарен глас) и един глас за партия (накратко партиен глас). Тези гласове са независими: избирателят може да подкрепи дадена партия и същевременно да гласува за кандидат от друга партия, или за независим кандидат. Използва се интегрална бюлетина, разделена с вертикална линия. В ляво са посочени имената на партийните кандидати в ЕИР, а в дясно са дадени наименованията на съответните партии (без имена на кандидати), подредени по жребий. Най-долу в ляво са имената на независимите кандидати, срещу които в дясно пише „независим”. Когато избирател гласува за независим кандидат, той не може да гласува за партия. Когато избирател е гласувал за независим кандидат и за партия, гласът му за партия е недействителен.

  3. Избирателят в чужбина има само един пропорционален глас. Бюлетината за чужбина е интегрална. В нея няма имена на кандидати, а само наименования на партии.

  4. Във всеки ЕИР е избран кандидатът, получил най-много гласове. При равен брой гласове се тегли жребий (вариант: произвежда се нов избор). По този начин се избират 120 мажоритарни кандидати (кандидати на партии и независими кандидати).

  5. В разпределението на мандатите по пропорционалната система участват партиите, получили не по-малко от 4% от пропорционалните гласове, подадени в страната и чужбина; тези партии си разпределят предварителни мандати, чиито брой N е равен на 240 минус броя на избраните независими кандидати.

  6. В разпределението на предварителните мандати по т. 6 участват и партиите, които имат не по-малко от двама избрани мажоритарни кандидати (вариант: един избран мажоритарен кандидат).

  7. Разпределението на мандатите по т. 5 и 6 се извършва по метода на Хеър-Нимайер.

  8. Нека дадена партия Х има А на брой избрани мажоритарни кандидати и В на брой получени по т. 7 предварителни мандати.

            1. 8.1 когато числото А е по-малко от В, партията Х получава В – А пропорционални мандати, или получава общо В мандата;

    1. 8.2 когато числото А е равно на В, партията Х не получава пропорционални мандати, или получава общо В мандата;

    2. 8.3 когато числото А е по-голямо от В, партията Х не получава пропорционални мандати, или получава общо А мандата; в този случай партията получава А – В на брой допълнителни мандати.

  9. Ако има партия с допълнителни мандати по т. 8.3, то партиите без допълнителни мандати си разпределят мандати по пропорционалната система, чиито брой е равен на числото N по т. 5 минус броя на всички допълнителни мандати.

  10. Разпределението на мандатите между партиите по т. 9 се извършва по метода на Хеър-Нимайер.

  11. Персонифицирането на мандатите по т. 10 се извършва от партийни листи в ЕИР по двойно-пропорционален алгоритъм (вариант: от национални партийни листи).


Пример. В избори за 240-членен парламент с 4% бариера участват 6 партии П1, П2, П3, П4, П5 и П6, които получават гласове (в хил.) в страната и чужбина, посочени във втори и трети ред на таблицата.


Партия

П1

П2

П3

П4

П5

П6

Гласове в страната

390

280

100

50

15

10

Гласове в чужбина

10

20

100

10

0

15

Общо гласове

400

300

200

60

15

25

Процент от гласовете

40.0

30.0

20.0

6.0

1.5

2.5

Предварителни мандати

98

73

49

15

4

0

Мажоритарни кандидати

30

28

51

8

2

0

Бонус

0

0

2 = 51–49

0

0

0

Окончателни мандати

97

73

51

14

4

0

Мандати по проп. с-ма

100

75

50

15

0

0

Приемаме също, че има избран един независим кандидат.

Партиите П5 и П6 имат под 4% от всички гласове и не участват в разпределението на 239-те мандата по т. 5. Партия П5 обаче има двама избрани мажоритарни кандидати и участва в разпределението по т. 6. Така се получава редът „Предварителни мандати” по т. 7.

Партията П3 има 51 избрани мажоритарни кандидати, което е с 2 повече от 49-те й предварителни мандати. Така тя получава 2 допълнителни (спрямо предварителните) мандата и общо 51 мандата.

Партиите П1, П2, П4 и П5 си разпределят 188 = 240 – 1 – 51 мандата по т. 10. Това дава предпоследния ред „Окончателни мандати”.

За сравнение с чисто пропорционалната система с 4-процентов праг, в последния ред е дадено разпределението на мандатите в този случай по метода на Хеър-Нимайер.


ОСОБЕНОСТИ НА БППС
1. Броят на спечелените от партиите мандати според БППС е доста близък до този, получен при чисто пропорционална система със същия праг (вж. последните два реда на таблицата, които са близки).

2. Улеснено е избирането на независими кандидати в сравнение със сега действащата система. Нека за определеност гласовете са равномерно разпределени по ЕИР. Тогава за избиране на един независим кандидат по старата система трябват гласове, равни на 1/240 от действителните гласове в страната. По новата система това е половината от гласовете в ЕИР (във всеки ЕИР са подадени 1/120 от всички гласове). Така, ако един независим кандидат влиза според старата система, той влиза и според БППС.

Обратното, разбира се, не е вярно. Действително, по БППС независим кандидат може да бъде избран и с по-малко от половината гласове в ЕИР, примерно с 30% от гласовете (когато всеки от останалите мажоритарни кандидати има по-малко от 30% от гласовете в ЕИР). Но това е само 60% от гласовете, които му трябват по старата система!



Нека например в страната са подадени 3 600 000 мажоритарни гласа. Тогава по старата система за избиране на независим кандидат са необходими 15 000 гласа. Същевременно, ако по БППС в някой ЕИР има избран независим кандидат с 30% от гласовете, то това са само 9 000 гласа.

3. Партиите са заинтересовани да издигнат цели 120 на брой компетентни и симпатични кандидати в ЕИР, тъй като съществува висока корелация между мажоритарния и партийния вот, т.е. двата вота в голяма степен се покриват. Има много причини за това. Например, чисто графична – името на мажоритарния партиен кандидат и наименованието на неговата партия са на един ред в бюлетината и избирателят подсъзнателно ги свързва при липса на други съображения. Друга причина е, че когато някъде има харизматичен партиен кандидат, избирателят често си казва „този е хубав човек, ще взема да подкрепя и партията му”.

4. Възможността за разцепване на двата вота (гласувам за симпатичен кандидат на противника мажоритарно, но защитавам интересите на любимата си партия с пропорционалния си глас), стимулира избирателите и повишава избирателната активност. Изобщо, да определиш кой именно от кандидатите на опонента ще стане депутат, е вълнуваща опция.

5. Основен недостатък на системата е, че е трудна за разбиране както от избирателите, така и от политиците.

София, 2013-06-27 Михаил Константинов


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница