Продължителност (дни) на периодите с устойчиво задържане

Продължителност (дни) на периодите с устойчиво задържане

При оценка на температурата от особено значение е определената средна крайна дата на последния пролетен и на първия есенен мраз време.

Важно значение имат и датите за прекратяване на последния пролетен или за настъпване на първия есенен мраз.

Средна и крайна дата на последния пролетен и първия есенен мраз

и средна продължителност на свободното от мраз време

Стан­ция	Последен мраз			Първи мраз			Сред­на про­дъл­жи­тел­ност на сво­бод­но­то от мраз вре­ме (дни)
	най-ранна дата	средна дата	най-късна дата	най-ранна дата	средна дата	най-късна дата
Доспат	16.ІV	5.V	9.VІ	31.VІІІ	17.ІХ	20.Х	94

Анализът на данните показва:

• 
  Средноденонощните температури в приземния въздушен слой имат типичен часов и сезонен характер на изменение;
  
• 
  Средните характеристики на амплитудите са сравнително малко променливи през различните сезони (от 3-3.5 °С през есенно-зимните до 4.5-5.5 °С през пролетно-летните периоди);
  
• 
  Средногодишната температура на въздуха в приземния въз­ду­шен слой в района е 8.1 °С, а средногодишната амплитуда е 18.8 °С.
  

Важен климатичен елемент, оказващ влияние върху чистотата на атмосферния въздух и количеството и качествения състав на водите, са валежите. Особеностите в географското положение, преносът на въздушните маси и тяхната трансформация намират отражение във вида, количеството и разпределението на валежите.

Го­диш­ни­ят ход на ва­ле­жи­те по ме­се­ци пот­вър­ж­да­ва кли­ма­тич­но­то раз­но­об­ра­зие на раз­г­леж­да­ния ра­йон. Наб­лю­да­ва се по­ява­та на два ми­ни­му­ма и два мак­си­му­ма, ха­рак­тер­ни за пре­ход­но-сре­ди­зем­но­мор­с­кия кли­мат. Пър­вич­ни­ят мак­си­мум е през де­кем­в­ри, а вто­рич­ни­ят през май-юни и съ­от­вет­но пър­вич­ни­ят ми­ни­мум е през ав­густ, а вто­рич­ни­ят през март.

Разпределение на средните месечни и годишни суми на валежите

(по Събев, Станев)

Климатичен район и надморска височина в метри	Валежни суми в литри на кв.м					Месец с максимална валежна сума	Месец с минимална валежна сума
	зима	пролет	лято	есен	годишно
Среднопланинска част 1000 м н.в.	200-280	170-280	130-250	180-280	700-1100	ХІ; ХІІ	VІІІ

Пространствено разпределение на годишните валежи (в mm) в България

Вследствие на разположението на района спрямо северозападните и западните нахлувания, които през лятото носят основните валежи у нас, амплитудата на колебание между сезонните суми на валежите не надвишава 10-12 %.

Средният брой дни с дъжд (първия ред) и със сняг (втория ред) за месеците от годината за станция Чепеларе са както следва:

Периодът 1993–1994 г. се оказа изключително сух по отношение на валежите, а 1993–1994 г. година е период с 18 последователни месеца с валеж значително под нормалния (около 25-30 % от нормалния валеж). Следващите години до 2001–2002 са също сухи, но с годишна сума на валежите, приближаваща се до нормата.

Снежната покривка се образува средно през втората половина на ноември, като най-рано започва в началото на октомври, а най-късно първата десетдневка на януари. Продължителността на дните със снежна покривка за метеорологична станция Смолян е 125 дни, а за метеорологична станция Широка лъка е 137 дни. Средният брой дни с непрекъсната снежна покривка е от 112 до 250 дни в зависимост от надморската височина и водността на годината. В най-високите части тази продължителност може да достигне до 171 дни.

Влажността на въздуха е най-висока в периода от м. октомври до м. декември, когато стойностите достигат до 74 %.