Доклад Тема: Анализ на горскостопанските планови документи във връзка с
Изтегляне 320.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Защитена зона река Марица.
- Свързаност в Приоритетните зони.
- Свързаност на ЗЗ BG0000628 – Чирпански възвишения със ЗЗ марица BG0000578.
- Коридор по река Омуровска.
- Коридор по река Текирска.
- Коридор по Старата река .
- Коридор по река мартинка.
- Свързаност на ЗЗ BG0000436 – Река Мечка със ЗЗ марица BG0000578.
- Свързаност на ЗЗ BG0000438 – Река Чинардере със ЗЗ марица BG0000578
- Свързаност на ЗЗ BG0002086 – Оризища Цалапица със ЗЗ марица BG0000578
- Свързаност на ЗЗона река Стряма BG0000429 със ЗЗ марица BG0000578
- Заплахи в свързващите територии.
- Потенцални заплахи и следствия
- Изводи, Препоръки и предложения
- Предложения и Препоръки за горскостопанското планиране и дейностите на територията на ЗЗ река Марица и прилежащите й биокоридори.
- Други мерки за подобряване екологичната свързаност на териториите.
СъдържаниеСъдържание 2 Описание на Задачата 3 Защитена зона река Марица. 4 Свързаност в Приоритетните зони. 6 Свързаност на ЗЗ BG0000628 – Чирпански възвишения със ЗЗ марица BG0000578. 6 Свързаност на ЗЗ BG0000436 – Река Мечка със ЗЗ марица BG0000578. 15 Свързаност на ЗЗ BG0000438 – Река Чинардере със ЗЗ марица BG0000578 17 Свързаност на ЗЗ BG0002086 – Оризища Цалапица със ЗЗ марица BG0000578 18 Свързаност на ЗЗона река Стряма BG0000429 със ЗЗ марица BG0000578 19 Заплахи в свързващите територии. 21 Действащи заплахи и следствия: 21 Потенцални заплахи и следствия 21 Изводи, Препоръки и предложения 22 Изводи: 22 Предложения и Препоръки за горскостопанското планиране и дейностите на територията на ЗЗ река Марица и прилежащите й биокоридори. 24 Други мерки за подобряване екологичната свързаност на териториите. 27 Описание на ЗадачатаЧл. 10 на директивата за местообитанията изисква страните членки да положат усилия при своето устройствено планиране с оглед подобряване на екологичната свързаност на Натура 2000, да насърчава управление на характеристики на ландшафта, които са от значение за флората и фауната. Въпреки, че тази разпоредба е транспонирана в чл. 30, ал. 2 на ЗБР, тя все още не е достатъчно широко застъпена в практиката. Контекст съгласно заданието : Съгласно заданието следва да се извърши анализ на свързаността на защитена зона Река Марица BG0000578 със съседни защитени зони. В последователен ред чрез други задания са определени биокоридорите и стъпковите местообитания (stepping stones), след което е направена проверка на тяхната съответствие в документи свързани с местните стратегии за развитие, устройственото планиране. Направени са :
Целта на настоящото задание е да се анализира ползването на крайречните горски екостистеми на основа Горско стопанските планове в свързващите територии. Задача на настоящия доклад е да даде обективна оценка и анализ в следните области :
Извежда се следната информация:
Защитена зона река Марица.Защитена зона (ЗЗ) по директива за местообитанията Река Марица с код BG0000578 има обща площ 14693.10ха. Включва речни и крайречни екосистеми около реката, от гр. Белово до границата с република Турция при с. Капитан Андрево. Основната екосистемнa връзка на зоната с околните Защитени зони и територии са големите притоци на река Марица. Частично запазените вторично естествени крайречни гори (крайречни галерии), функционират като биокоридори. ЗЗ Марица BG0000578 започва почти от полите на Родопите и Ихтиманска Средна гора североизточно от гр. Белово, където е свързана с околните защитени зони почти непосредствено. Отстои на 1.6 км от ЗЗ Голак, а чрез южните притоци на р. Марица – източно от р. Яденица и през гр. Белово се свързва с Родопската яка. Началото на Зоната е на територията на ДГС Белово. В този участък в зоната крайречните галерии и гори са малки по площ и разпокъсани. Извън зоната и извън горския фонд остават някои върбови и елшови галерии с добър потенциал за биокоридори. На територията на ДГС Пазарджик най-значимият приток на река Марица е р. Тополница при гр. Пазрджик. Там ЗЗона Марица няма добра свързаност поради обезлесеното корито на Тополница и обширните обработваеми площи в северна и южна посока. На запад , при гр. Септември значителен приток на Марица е Чепинска река, чието корито, преминавайки през обработваеми земи и населени места, в значителна част има характер на напоителен канал, Горската растителност се свежда предимно до няколко тополови култури, разпокъсани единични и малки групи дървета покрай речното корито. Между вливанията на тези два притока ЗЗ Марица преминава през ЗЗ Рибарници Звъничево, с която частично се припокрива и може да се приеме, че има добра свързаност. Продължавайки на изток по течението след Пазарджик значителен приток на реката от север е р. Луда Яна, която е Защитена зона BG0000426 по директивата за хабитатите. Коритото е обезлесено и няма характер на пълноценен горски биотоп. Южно от р. Луда Яна ЗЗ Марица е свързана с припокриващите се и почти безлесни Защитени зони Бесапарски ридове BG0002057 (по птиците) и Бесапарски възвишения BG0000254 (по хабитатите), както и намиращата се в границите на тези зони ЗМ Огняново-Синитевски рид. Връзките със ЗЗ Оризища Цалапица Северно от река Марица се осъществяват чрез река Потока в землището на с. Костиево и чрез изкуствен канал по границата със землището на с. Цалапица. Южно от река Марица, в м. Паша махала ЗЗ Марица осъществява връзка със ЗЗона по местообитанията Река Въча Тракия – BG 0000424, където в участъка Кадиево-Йоаким Груево- Куртово Конаре има на петна горска растителност. Най-съществено от тези петна е до с. Куртово Конаре на територията на ДГС Кричим. Северно от гр. Половдив ЗЗ Марица прави също връзка със ЗЗ Рибарници Пловдив BG0002016 и Река Пясъчник BG0000444, по течението, на която няма съществени горски масиви или галерии и горите в по-голямата си част не принадлежат към Държавния горски фонд. Река Чая е гранична между землищата на с. Ягодово и Катуница. Влива се в р. Марица около м. Мисилима. Защитена зона Река Чая BG0000194 включва почти изцяло безлесни местообитания. В участъка от мястото на сливане до с. Катуница има няколко петна заети от гори, което осигурява свързаност на горските местообитания между двете зони. Съгласно направените анализи по настоящия проект като едни от коридорите осигуряващи най добра екологична свързаност са посочени тези в района на ДГС Чирпан. Коритата и на трите реки са слабо облесени и почти няма гори принадлежащи към държавния горски фонд. От тях река Омуровска е Защитена зона по директивата за местообитанията BG0000443. Между селата Мирово и Градина се намира и находище на блаткно кокиче попадащо в ЗЗона по местообитанията Градинска гора ВG0000225. Освен това на територията на ДГС Чирпан попадат и части от зоните река Мартинка и Меричлерска река, които осъществяват част от екологичната свързаност на зона Марица със ЗЗ BG0000628 – Чирпански възвишения. Южно от р. Марица на територията на ДГС Хасково попада горната част на ЗЗ Остър камък BG0001034, Банска река, по директива за хабитатите, Харманлийска река BG00002092 и Злато поле BG0002103 обявени по директива за птиците. Няколко са зоните, осигуряващи свързаност на територията на двете ДГС попадат Защитените зони по хабитатите Сакар BG0000212, Остър камък BG0001034 и Защитени Зони по директива за птиците, Защитените зони Радинчево BG00002020, Харманлийска река BG00002092. Екологичната свързаност на крайречните горски местообитания свързаност е недостатъчна, тъй като в района няма запазени непрекъснати крайречни галерии или гори. Свързаност в Приоритетните зони.В рамките на проекта, след направения ГИС анализ са определени 4 приоритетни зони, за които да се разглежда на свързаността, действащите и съществуващи заплахи и ограничения. ЗЗ BG0000628 – Чирпански възвишения, попада на територията на ДГС Чирпан, и ДГС Стара Загора. ЗЗ BG0000436 – Река Мечка, Попада на териториятана ДГС Първомай и ДГС Асеновград ЗЗ BG0000438 – Река Чинардере Попада на територията на ДГС Първомай и ДГС Асеновград ЗЗ BG0002086 – Оризища Цалапица на територията на ДГС Пловдив, извън ГФ.
Зоната е на значително разстояние от ЗЗ Марица – най-близката точка по пряка линия е на около 15км. Връзка се осъществява чрез реките Омуровска, Текирска, Мартинка и Старата река, на територията на ДГС Чирпан, ДГС Първомай, ДГС Хасково. Горите по теченията на тези реки са силно разпокъсани и само отделни горскостопански единици са към ДГФ (Държавен горски фонд). В ЗЗ Чирпански възвишения попадат 5868 ха ДГФ от които 3928.5 ха гори. Преобладават дъбови и смесени широколистни гори. Естествените крайречните гори от полски ясен, полски бряст, върби, обособени като подотдели от ДГФ са около 11.2 ха. Свързани с тях са и около 60ха акациеви гори. В зоната има запазени вековни дъбови гори. Коридор по река Омуровска.Река Омуровска е северен приток на река Марица с дължина от ЗЗ Чирпански възвишения до вливането си в р. Марица около 30км. По-малко от половината от крайречните гори в тази свързваща зона влизат в границите на сайта Омуровска река BG0000443. Освен местните видове в крайречните гори съществено участие имат акацията (Robinia pseudoacacia). Част от видовете в прилежащите гори са характерни за ксеротермния дъбов пояс. Акацията се изсича периодично с гола сеч и се възобновява издънково. Културите от хибридни тополи са разпространени ограничено в заливните тераси. Стопанисват се интензивно, като се изсичат периодично при възраст около 20г. Повече от 2 км е разстоянието отделящо крайречните гори на река Омуровска от тези на р. Марица. В този участък дървесна растителност почти липсва, или често се изсича за местни нужди.
Свързващата зона е по цялата дължина на реката и е почти изцяло на територията на ДГС Чирпан и само в най-южната част на свързващата зона в ДГС Първомай. Повечето от горите се стопанисват от кметствата и за тях няма актуална информация за предвидени дейности.
Идентифицирани заплахи Често изсичане на крайречните галерии, слаб контрол върху незаконни изсичания, изхвърляне на битови отпадъци, изпускане на отпадни води, инвазия на неместни видове. Южно от с. Черна гора крайречните галерии са в лошо състояние. Препоръки : За подобряване на свързаността, запазване на крайречните горски местообитания и подобряване на състоянието им са необходими следните мерки:
Коридор по река Текирска.При вливането на р. Текирска в р. Марица крайречни гори има около 4.5 ха гори от бряст. На 3.5 км северно от чирпан в ДГФ има също гори от акация и космат дъб, както и запазена галерия от 3.2 ха полски ясен, с издънков произход, с предназначение стопанска гора 17г. предвидена за превръщане. Конкретно да бъде запзен поне до 60-та година. По малки крайречни гори от полски бряст, също издънкови има около 2.5км по-на север - 0.4 и 0.8 ха западно от село Спасово близо до ЗЗ Чирпански възвишения. Северно от гр. Чирпан в горната част на река Текирска има отделни петна крайречнии гори в ДГФ – общо около 17 ха гори от акация, с малки петна полски бряст и запазена галерия от полски ясен (3.2 ха). Горско-стопански планове в свързващата зона. Свързващата зона попада почти изцяло на територията на ДГС Чирпан и само в най-южната част на свързващата зона в ДГС Първомай. Повечето от горите се стопанисват от кметствата и за тях няма актуална информация за предвидени дейности.
Идентифицирани заплахи Често изсичане на крайречните галерии - нисък турнус на сечта. Издънково възобновяване. Препоръки : За подобряване на свързаността, запазване на крайречните горски местообитания и подобряване на състоянието им са необходими следните мерки:
Коридор по Старата река .Горите по този дълъг над 35 км коридор с малки изключения са извън ДГФ. По тази причина могат да бъдат коментирани само незначителна част от крайречните гори. Горско-стопански планове в свързващата зона. Свързващата зона попада на територията на две Държавни горски стопанства ДГС Чирпан и ДГС Хасково (в най-южната част).
Идентифицирани заплахи Няма.
Препоръки : За подобряване на свързаността, запазване на крайречните горски местообитания и подобряване на състоянието им са необходими следните мерки:
Коридор по река мартинка.Бреговете на р. Мартинка са силно обезлесени, коридорът е много дълъг и екологичната свързаност на крайречните гори в сегашното им състояние може да се оцени като слаба. Горско-стопански планове в свързващата зона. Река Мартинка е разположена на територията на 3 ДГС – Чирпан, Хасково и Стара Загора.
Няма данни за предвидени лесовъдски дейности в горските територии от ДГФ. Идентифицирани заплахи. Коридорът е силно обезлесен. Всякакви окончателни и голи сечи допринасят за това състояние. Повечето от горите се стопанисват от общините и това предполага предимно голи сечи. Типичните видове, характерни за крайречните гори, освен върбите, са слабо застъпени. Препоръки : За подобряване на свързаността, запазване на крайречните горски местообитания и подобряване на състоянието им са необходими следните мерки:
Свързаност на ЗЗ BG0000436 – Река Мечка със ЗЗ марица BG0000578.Описание на Защитената зона. ЗЗ зона река Мечка е пряко свързана със ЗЗ река Марица. Казано по друг начин свързващите територии между двете Защитени зони са част от самата ЗЗ река Мечка. В продължение на около 3км от вливането на р. Мечка в р.Марица крайречните гори са прекъснати, а терените са извън ДГФ. Горите южно от гр. Първомай попадат в ДГФ и образуват относително неразпокъсана горска ивица покрай реката. Общата площ на сайта е около 3310 ха, а горите в биокоридора влизат в ГФ на две ДГС Първомай- 347,9ха и Асеновград 295ха.
Под свързващи територии (зона на свързване) в случая на ЗЗ река Мечка ще се има предвид най-северната част от Защитената зона. Разглеждането на Горско стопанските планове по-надолу се отнася за цялата ЗЗ река Мечка, която осъществява екологичната свързаност както с притока река Чинардере, така и със околните гори.
Идентифицирани заплахи. Прекъсната връзка в свързващите територии между крайречните гори на реките Мечка и р. Марица в участъка от Първомай до вливането в река Марица. Слаба представеност и липса на местни видове около гр. Първомай – до ок. 1 км южно от кв. Дебър, както и в участъка от с. Поройна до с. Леново. Липса на непрекъснати крайречни гори поради периодичното изсичане на тополовите култури в зоната. Препоръки За гарантиране на свързаността в този участък трябва да се изясни собствеността и да се предприемат мерки за залесяване и постигане на непрекъснатост на крайречните горски местообитания в зоната. След с. Поройна има участък от ок. 800м. в който връзката е прекъсната. По посока на притока Чинардере тази прекъснатост е по-значима – участък от около 3км, в който има малки групи и единични дървета. Подобно прекъсване и изтъняване на галериите има и в горната (по-южна) част на сайта, в равниннен район, където реката преминава през обработваеми земи. Свързаност на ЗЗ BG0000438 – Река Чинардере със ЗЗ марица BG0000578Описание на Защитената зона и свързващите територии. Река Чинардере едесен приток на река Марица. Сайта ЗЗ „Чинардере“ се свързва със ЗЗ Марица чрез Река Мечка. Районът около ЗЗ Чинардере е относително слабо облесен, но има kрайречни гори в зоната, както и смесени широколистни около сайта. Крайречните галерии по река Чинардере между селата Поройна, Дълбок извор и Нови извор са прекъснати като в прекъснатите участъци има само единични дървета и малки групи върби. Малки горски масиви и крайречни гори има югоизточно от Първомай и Дебър, както и около селата Поройна, Леново и с. Нови Извор – източно от яз. Леново. По р. Чинардере в горната част има запазени крайречни галерии, вкл. чинарови гори, част от които са включени в ЗМ. Свързващата територия на ЗЗ Чинардере всъщност е северната част на сайта ЗЗ Мечка, която е добре облесена с изключение на най-близките до река Марица 4,5км. Горско-стопански планове в свързващата зона.
Идентифицирани заплахи. Прекъсната връзка между крайречните гори на реките Чинардере и Мечка. Прекъсната връзка между крайречните гори на р. Мечка и р. Марица. Препоръки Както за предния сайт има възможност за подобряване на свързаността чрез поощряване на допълнителни залесявания и поддържане на по-плътна горска растителност покрай реката. Липсата на повече информация за собствеността и управлението на земите е ограничение за по-детайлен анализ. Свързаност на ЗЗ BG0002086 – Оризища Цалапица със ЗЗ марица BG0000578Връзките на сайта Р. Марица със ЗЗ Оризища Цалапица се осъществяват чрез река Потока в землището на с. Костиево; чрез изкуствени канали по границата със землището на с. Цалапица и по малка рекичка при с. Говедаре. По тези връзки при наличните данни няма регистриран горски фонд, както и крайречни гори. Горско-стопански планове в свързващите територии. Свързващите територии попадат на територията на ДГС Пловдив.
Няма установени гори и горски територии както от данните за горския фонд така и от характеристиките на териториите.
Няма. Идентифицирани заплахи. В ЗЗ Оризища Цалапица няма гори и горски територии, зоните не са свързани посредством горски територии. Препоръки Търсене на вариант за създаване на малки островни крайречни гори и свързващи коридори в случай че крайречните галерии са цел между тези две зони. Свързаност на ЗЗона река Стряма BG0000429 със ЗЗ марица BG0000578Описание на Защитената зона. Река Стряма е ляв приток на р. Марица. В по-голямата си част е обхваната от естествени крайречни галерии и осигурява добра екологична връзка на зона Марица със ЗЗона река Стряма BG0000429 а чрез нея и с други зони и природни територии в района Средна гора и подбалканските полета. Крайречните гори са представени предимно от галерии от типа 91Е0. В участъка южно от село Калековец и особено след с. Трилистник горската връзка е разпокъсана. Естествените елшово-върбови галерии въпреки периодичното изсичане са в добро състояние. В южната половина на коридора естествена дървесна растителност е останала само в непосредствена близост до речното легло. Част от горите не са ДГФ и са периодично изсичани, което нарушава иначе относително непрекъснатата горска връзка. В горната (северна) част на реката галериите териториите с периодично заливане и восоки подпочвени води са предимно пасища, ливади и малки гори. В южните части тези терени се използват за земеделие или за интензивни горски култури (хибридни тополи). , Общото състояние е задоволително въпреки значителното антропогенно въздействие.
Свързващата зона е между селата Маноле и Трилистник, на територията на ДГС Пловдив и ДДС Чекерица. В зоната на свързване повечето от крайречните гори са извън ДГФ и се стопанисват от общините/кметствата. В този учатък от около 7 км, горите са представени от върбови храсталаци и единични дървета, с участие на различни видове. Няма данни за планираните сечи. От предишни наблюдения в свързващата зона периодично се практикуват голи сечи с предполагаем период около и под 20години, а възобновяването е издънково.
Няма установени гори и горски територии, но има отделни поляни от ГФ на ДГС Чекерица, предвидени за създаване на тополови култури.
Идентифицирани заплахи Изсичане на крайречните галерии, интезифициране на пашата, неконтролируемо къмпингуване и палене на огън, изхвърляне на битови отпадъци, изпускане на отпадни води, инвазия на неместни видове, строителство. Препоръки : За подобряване на свързаността, запазване на крайречните горски местообитания и подобряване на състоянието им са необходими следните мерки:
Заплахи в свързващите територии.Действащи заплахи и следствия:
Потенцални заплахи и следствия
Изводи, Препоръки и предложенияИзводи:
Предложения и Препоръки за горскостопанското планиране и дейностите на територията на ЗЗ река Марица и прилежащите й биокоридори.Препоръките целят поддържане и възстановане на по-близки до естесвените характеристики на крайречните горски територии, както и гарантиране опазването и нормалното функциониране на свързващите територии – крайречни биокоридори. По отношение целостта/непрекъснатостта на крайречните биокоридори.
За запазване на биологичните коридори - осигуряване на генетична връзка и постоянна горска среда.
За постигане на по-голяма естественост на крайречните гори:
За подобряване общото състояние на горите в Защитените зони при дърводобива на място да се обръща специално внимание :
Други мерки за подобряване екологичната свързаност на териториите.Освен горните препоръки, за намаляване на фрагментацията на хабитатите и подпомагане на по-бързо възвръщане на естествената растителност би помогнало целенасочено залесяване на голини, пустеещи територии и покрай дерета с местни видове, предимно с летен дъб и полски ясен, чинар, но също видове възобновяващи се издънково – върби, черна елша, също черна и бяла топола. Подобрена свързаност на крайречните галерии може да се направи с мащабен проект за възстановяване на естествени гори по основните притоци на р. Марица вкл. извън държавния горски фонд. За подобряване на връзките (биокоридори) на река Марица с околните територии могат да се предприемат мерки за поетапно залесяване непосредствено до реката – до около 25м. от брега, в няколко участъка. Например : Река Тополница – от с. Юнаците до с. Калугерово – подпомагане на естественото възобновяване, залесяване на групи в обезлесените участъци, в участъка между юнаците и Пазарджик постепенно заместване на 25% от хибридните тополи с местни видове – летен дъб, полски ясен, Река Луда Яна, от с. Мирянци до с. Пищигово Река Пясъчник – от вливането до с. Труд. Река Стряма, от с. Маноле до с. Трилистник и на втори етап до с. Ръжево Конаре Река Въча, между Кадиево и Йоаким-Груево Река Пясъчник – от вливането до с. Труд Река Чая – от вливането до Катуница (първи етап) Река Меричлерска – от вливането до с Меричлери Мечка, от вливането до гр. Първомай, вкл в града и в землището на с. Поройна Река Чинардере – между селата Поройна и Нови извор. Река Текирска, по цялото течение до пътя Чирпан-Плодовитово. Река Омуровска между селата Крушево и Черна гора. Бисерска река – от вливането до с, Бисер Река Сазлийка – 2-3 км от вливането. Други къси притоци, стари корита, канали и неподходящи за земеделие площи. За такъв проект вероятно ще са необходими компенсации за земи, изместване на полски пътища, продължителна работа с кметствата, общините и местните общности и др. Може да се разработва на етапи като 10/20 годишна програма за възстановяване на местообитания и да се обвърже с въглеродни емисии или други подходящи инициативи. Местообитанието което е най-широко засегнато от унищожаване е 91Е0, което е приоритетно. Другите крайречни местообитания 92А0 и 91F0 също са в лошо състояние и имат нужда от възстановяване. 
Каталог: downloads downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" downloads -> Alexander Malinov downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г Изтегляне 320.42 Kb. Сподели с приятели:
|