Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Разширяване промишлената площ на „Асарел-Медет" ад, гр. Панагюрище"



страница18/18
Дата17.04.2017
Размер3.86 Mb.
#19393
ТипДоклад
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

Картен и снимков материал




  1. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22

9.1. ЗЗ „Средна гора” по Директива за местообитанията



9.1.1. Природни местообитания и местообитания на растителни видове
Въздействието на инвестиционното предложение за „Разширяване промишлената площ на „Асарел-Медет” АД, гр. Панагюрище” върху целостта на с ЗЗ BG 0001389 “ Средна гора “ по Директива за местообитанията, с оглед опазване на нейната структура, функции и природозащитни цели, по отношение на природните типове местообитания и на местообитанията на приоритетните растителни видове се оценява като незначително. Във връзка с това се прави заключението, че инвестиционно предложение е съвместимо с предмета и целите на защитената зона и няма да има съществено негативно влияние върху нея. Въздействието върху ЗЗ се оценява като средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване. Това заключение се базира на следните аргументи:

- От включените в концесионната площ 4741,066 дка, инвестиционното предложение засяга пряко около 2835 дка, което се равнява на 0.27 % от общата площ на Защитената зона по Директивата за местообитанията. Преобладаваща част от местообитанията на пряко засегнатата територия са деградирани, производни и вторично преобразувани;

- Прогнозира се незначително пряко въздействие в размер 0.024-0.026 % от площта на местообитания: 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum и 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio Carpinetum, които са включени в Приложение 1 на ЗБР.

- Има вероятност за навлизане на инвазивни и рудерални растителни видове, които са свързани с новите антропогенно преобразувани ландшафти;

- Не се прогнозират въздействия върху растителни видове включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC и др. редки и защитени растителни видове;



- Между открития рудник, хвостохранилище „Люляковица“ и Западното насипище се запазва относително по-слабо засегнат участък, който може да изпълнява функцията на екологичен биокоридор;

- Очаква се слабо изразен кумулативен ефект с предвидените инвестиционни предложения в други участъци на ЗЗ.

Като се има предвид съвременното състояние на растителността и местообитанията в тази част на Защитената зона, може да се направи преценка, че реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже такова въздействие, което да промени съществено структурата на ЗЗ, а евентуални косвени негативни въздействия върху местообитанията и растителните съобщества е възможно да бъдат ограничени чрез смекчаващи мерки по време на строителството, експлоатацията и рекултивация на териториите на инвестиционното предложение.



9.1.2. Целеви животински видове по Директивата за местобитанията
Дългогодишната експлоатация на рудника до голяма степен е въздействала върху природните местообитания на видовете, като ги е унищожила, фрагментирала и в някои случа замърсила. Всичко това има и съществен кумулативен ефект. Най-същественото отрицателно въздействие в резултат от реализирането на инвестиционното намерение при разкриването, разработването и експлоатацията на находището, се състои в това, че изцяло, но локално и конкретно в границите на бъдещата кариера до края на концесионния период ще бъдат унижожени местообитания на шипобедрената костенурка (Testudo graeca) сходна е по разпространение, численост и биология с шипоопашатата костенурка. За разлика от шипоопашатата костенурка, тя е типична за тревистите ландшафти, какъвто са терените предвидени за усвояване от ИП, но местообитането е фрагментирано и до голяма степен повлияно. Въздействието върху целевия вид, предмет на защита в зоната – тигров молец на Джърси (Callimorpha quadripunctariа) ще бъде средно, тъй като местообитанието му може да бъде възстановено с прилагане на смекчаващи рекултивационни мерки /

Кумулативните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение ще бъдат значителни, без да се променя съществуващото положение в района предвиден за реализиране на инвестиционното предложение.

Местоположението и дейността на комбинат Асарел-Медет в голяма степен са фрагментирали и унищожили местообитания на целеви видове от ЗЗ «Средна гора».

Кумулативните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение ще бъдат значителни, без да се променя съществуващото положение в района предвиден за реализиране на инвестиционното предложение.

Местоположението и дейността на комбинат Асарел-Медет в голяма степен са фрагментирали и унищожили местообитания на целеви видове от ЗЗ «Средна гора».



Фигура 9.1 Фрагментирани местообитания на територията на Асарел-Медет


Фигура 9.2 Хвостохранилище Люляковица
Реализирането на инвестиционното предложение – окисно насипище и разширяване на хвостохранилище Люляковица няма да доведе до допълнителна фрагментация на популации на видове, предмет на опазване в защитените зони, поради отдалечеността на местообитанията им от района предвиден за реализирането му.

9.2. ЗЗ „Средна гора” по Директивата за птиците


Областта на въздействие на ИП ще бъде основно в рамките на концесията на „Асарел -Медет“ АД.

Реализацията на ИП ще доведе до намаляване на популациите на видовете гнездещи и обитаващи района на ИП, подробно разгледани и описани в т.5. Съпоставени спрямо общата численост на популацията в ЗЗ въздействието върху тези видове ще е незначително или с малка до средна степен.

Реализацията на ИП няма да промени характера на въздействията върху птиците в района. Кумулативния ефект от същеструващите дейности на Асарел Медет АД и на инвестиционното предложение няма да доведе до унищожаване или силно негативно въздействие върху птиците включени в стандартния формуляр за зоната.

Отрицателното въздействие ще се изразява най-вече като „обезпокояване на индивиди” в обхвата на площадката, по време на строителството. Изпълнението на смекчаващите мерки, посочени в т. 6, ще се отрази благоприятно и ще предотврати допълнителните негативни влияния.

При така описаните „очаквани въздействия“ може да се предположи, че няма да бъдат нанесени значими, допълнителни щети върху орнитофауната.

    1. Общо заключение


При прилагането на горепосочените смекчаващи мерки инвестиционното предложение за „Разширяване промишлената площ на „Асарел-Медет” АД, гр. Панагюрище” е съвместимо с предмета и целите на защитената зона BG0001389 „Средна гора”, по Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и Защитена зона BG 0002054 „Средна гора” по Директивата за опазване на дивите птици.
  1. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР (когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на ИП и че не е налице друго алтернативно решение.




10.1. ЗЗ „Средна гора” по Директива за местообитанията

Няма обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР.



10.2. ЗЗ „Средна гора” по Директивата за птиците

Няма обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР.


  1. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация


11.1. ЗЗ „Средна гора” по Директива за местообитанията
11.1.1. Природни местообитания и местообитания на растителни видове
11.1.1.1. Използвани методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието

Използвани са флористични, геоботанически и екосистемни методи за оценка на съвременното състояние и прогноза за измененията на растителността и типовете местообитания. Полевите проучвания са проведени през м. септември-октомври 2010 г., март и юли 2011 г. Оценката за степента на въздействие и прогнозата за бъдещи изменения е направена на базата на резултатите от теренните проучвания, на съществуващата научна информация и на основните нормативни документи свързани с природозащитното законодателство.

При разработването на Оценката за съвместимостта по отношение на флората и растителността е направен преглед на съществуващите източници на информация за флората и растителността (научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др. информационни източници свързани с рационалното ползуване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие). Анализират се публикуваните материали за състоянието на флората и растителността в територията, която е обект на въздействие на инвестиционното предложение и се провеждат теренни проучвания за оценка на състоянието в критични участъци. Таксономичната принадлежност и географското разпространение на растенията се определя по Флора на България (т. І-Х, 1962 – 1994), Определител на висшите растения в България (Кожухаров и др. 1992) и Конспект на висшата флора на България (Асьов и др. 2002). Синтаксономичната принадлежност на растителните съобщества се определя по Конспект на растителните съобщества в България (Апостолова И, Славова, 1997) и публикации за синтаксони в различни райони на страната след 1995 г. При теренните проучвания на растителността се прилага еколого-фитоценотичен метод на изследване в ключови (характерни) участъци, като в зависимост от поставените цели се описва флористичния състав на растителните съобщества и се дава качествена оценка на фитоценотичната структура или се прави количествена оценка на структурата и количественото съотношение на видовете.

При оценка състоянието на екосистемите се ползват Закона за биологичното разнообразие (2002), Национален план за опазване на биологичното разнообразие (2000), Наръчник за Натура 2000 в България (2002), Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и други международни и национални документи.


11.1.1.2. Източници на информация


  • География на България. 1989. Физико-географско и социално-икономическо райониране. БАН.

  • Европейска стратегия за устойчиво развитие – актуализация 2007

  • Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. доп. ДВ бр. 98 от '99 г.,изм. доп. ДВ бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23, изм. бр. 77 и бр. 91/2002 г., изм. ДВ бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г., посл.пром. 8 март 2011 г.)

  • Закон за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.; изм. и доп., бр. 88, изм. бр/ 105/2005 г. , изм. ДВ бр. 29, бр. 30, бр. 34/2006 г., посл. изм. 26 Април 2011г.)

  • Защитени територии, РИОСВ- Пазарджик

  • Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, ратифицирана и влязла в сила за България през 1991 г.

  • Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията92/43/ЕИО. Офис на официалните публикации на Европейската общност ISBN 92-8281818-7 (превод на български език)

  • Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, 1993

  • Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони- В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г., посл. изм. Януари 2011 г.

  • Национална стратегия за устойчива развитие на България проект-2007

  • Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места

  • Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията92/43/ЕИО. Офис на официалните публикации на Европейската общност ISBN 92-8281818-7 (превод на български език)

  • Ръководство за екологична оценка на планове и програми България.

  • Стандартни формуляри за специални защитени зони (ССЗ) за проекто-територии от значение за общността (ПТЗ) и за специални консервационни зони (СКЗ) по Натура 2000.

  • Справочник на съществуващите методики за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда. 1997. МОСВ;

  • Флора на България. , 1963 –1995. Т. І – Х, Изд. БАН;

  • Червена книга на НР България., Т. І, 1984. Изд. БАН;

  • Bern convention. Council of Europe. 1979 (2000) STE n;

  • Апостолова, И., Л.Славова. 1997. Конспект на растителните съобщества в България. С. ЕТ ”К. Беливанов”;

  • Асьов, Б. И др. 2002. Конспект на висшата флора на България. Хорология и флорни елементи. С. Българо-Швейцарска програма за опазване на биоразнообразието;

  • Бешков, В. и др. 2002. Земноводни и влечуги в България

  • Бисерков, В (ред.) и др. 2007. Определител на земноводните и влечугите в България

  • Бондев, И. 1991. Растителността на България. Ун. изд. Св. “ Кл. Охридски”;

  • Бондев, И., 1997. Геоботаническо райониране. В: География на България. 1997. Акад. изд. “ Проф М. Дринов”;

  • Делипавлов Д. И др. 2003. Определител на растенията в България. П. Акад. Изд. на АУ;

  • Кавръкова В. И др. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация „Зелени Балкани” МОСВ и др., 2002.

  • Ковачев, А., Карина К., Цонев, Р., Димова Д. (ред.) 2008. Ръководство за оценка на благоприятното природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по Натура 2000 в България. 2008.. Финален доклад по проект BBI/Matra “Благоприятното природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по Натура 2000 в България”

  • Кожухаров, Ст. и др. 1992. Определител на висшите растения в България. Изд. Наука и изкуство;

  • Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Природозащитна поредица – кн 5. БДЗП;

  • Павлов, Д. 2006. Фитоценология. Изд. къща на ЛТУ;

  • Павлов, Д., М. Димитров. 2010- Ботаника. Изд. къща на ЛТУ;

  • Павлова, Е., Д. Безлова, 2003. Защитени природни територии. Изд. къща на ЛТУ

  • Walter, K.S. and Gillett, H.J/ (eds)(1998) 1997. IUCN Red List of Threatened Plants. IUCN – The World Conservation Union, Gland;

  • www.rec.bg

  • www.natura2000bg.org

  • chm.moew.government.bg


11.1. 2. Целеви животински видове в ЗЗ
Извършени са предварителни теренни проучвания и наблюдения в района на инвестиционното предложение, направени през месеците септември и ноември 2010 г. Използвани са данни събрани от предварителните проучвания на фауната в района на комбинат „Асарел-Медет”АД.

Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на практически опит, натрупан при проучването и мониторинга и литературни източници.

При определянето на възможността на достоверност за гнездене е използвана 16 степенната скала използвана при съставянето на Европейския орнитологичен атлас (HAGEMEUER,BLAIR), и Атласа на гнездещите птици в България (П Янков).
11.1.3. Източници на информация
Пешев, Ц, Нанкинов, Д, Пешев, Д. Гръбначните животни в България, 2000 г, София

Костадинова И, С Дерелиев, Инструкция за оценка на защитени зони по чл.7 ал.3 във връзка с чл.6, ал.1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици, Костадинова И (съст.) 1997. Орнитологично важни места в България. БЗДП, Природозащитна поредица. Книга 1, БЗДП, София, 176 с.; 2001

Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, София, т. 1, 585-613.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов,1997. Фауна на България, Aves, част II, София, Изд. „Проф. М. Дринов”, БАН, 427 c.

Нанкинов, Д и колектив. 2004. Численост на националните популации на гнездящите в България птици. Зелени Балкани, Пловдив.

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993.

Земноводни и влечуги в България, Издателство „Пенсофт”, 2002 г.

Ловни птици и бозайници в България, Практическо ръководство, Издателство „Пенсофт”, 2001 г.

Орнитологично важни места в България и Натура 2000; Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица/ Книга 11

Петров, Ц.1981. Птиците на средна гора Изв.муз.Южна България, т.7., 9-49.

Птиците на Балканския полуостров, Издателство „Петър Берон”, София, 1991 г.

Петров Б. 2008. Прилепите. Методика за изготвяне на оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост. Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда. Национален природонаучен музей. 87 с.

„План за действие за опазването на сухоземните костенурки в България (2005 – 2014)” 2005 „Българска фондация Биоразнообразие” Пловдив

Попов В., А. Седефчев (2003) Бозайниците в България – определител; Геософт

ЕООД; София

Popov V., 1993. Small mammals. National strategy for biodiversity conservation, 615 - 630. (in Bulgarian)

Европейска комисия, 2011. Ръководство „Добивът на минерални суровини за неенергийни цели и Натура 2000“

Численост на националните популации на гнездещите в България птици 2004 Екип „Орнитофауна“ към Работна група „Фауна“ по проект на DEPA НАТУРА 2000 в България

Янков П Атлас на гнездящите птици в България; Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица/ Книга 10

  1. Документите по чл. 9, ал. 2 и 3.


Възложителят и експертите, изготвящи доклада, могат да провеждат консултации с дирекциите на националните паркове, басейновите дирекции, с Изпълнителната агенция по околна среда, както и с други централни и регионални органи и техните специализирани структури, с научни институции/организации, резултатите от които се прилагат към доклада по ал. 2. 

Експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете, включени в приложение № 1 и № 2 ЗРБ, отговарящи на изискванията на чл.9 Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007г. Приета с ПМС № 201 31.08.2007г.





  1. Проф. дссн Димитър Петков Павлов

- лицензиран експерт по ОВОС и ЕО Удостоверение № 615 /.2007 г.”Растителен свят”, ”Ландшафт”,”Природни обекти”

  • Катедра: ” Дендрология “ Факултет – Горско стопанство при ЛТУ гр. София

  • Диплома № 002985 за завършено висше образование, спец. Горско стопанство във ВЛТИ, сега ЛТУ

  • Диплома № 8449 за научна степен “кандидат на науките”, сега “доктор”

  • Диплома № 8721 за научното звание “доцент”

  • Диплома № 26107 за научна степен “доктор на селскостопанските науки”

  • Диплома № 26349 за научна звание “професор”

  • Служебна бележка от ЛТУ София

  1. Проф. д-р Екатерина Димитрова Павлова

  • лицензиран експерт по ОВОС и ЕО Удостоверение № 42 / 26.04.2006г. „Растителен свят ”

  • Катедра: „Екология, опазване и възстановяване на околната среда ”, Факултет - Екология и ландшафтна архитектура / ФЕЛА/ при ЛТУ гр. София

- Диплома № 002947, серия БО за завършено висше образование, спец. Горско стопанство във ВЛТИ, сега ЛТУ

- Диплома № 11394 за образователна и научна степен “кандидат на науките” сега“доктор”

- Диплома № 17026 за научното звание “доцент”

- Диплома № 20974 за научното звание “професор”



  • Служебна бележка от ЛТУ София

  1. Биолог Димитър Димитров

- Диплома № 115340, за завършено висше образование, спец. Биология, Биологически факултет на СУ

- Копие от Трудова книжка

- Служебни бележки


  1. Ст.н.с. ІІ ст. д-р Румяна Панайотова Мечева

- Лицензиран експерт по ОВОС и ЕО Удостоверение № 1607/10.07.2009 г. „Животински свят”

- Диплома № 077588, серия БО за завършено висше образование, спец. Биология, Биологически факултет на СУ



  • Диплома № 2226 за образователна и научна степен „доктор” ,Ягелонски Университет, Факултет по Биология и природознание - гр. Краков, Полша и удостоверение на ВАК 526/21.04.1981

  • Диплома № 16864/ 16.10.1993 от за научното звание старши научен сътрудник ІІ степен

  • Служебна бележка от БАН


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница