Доклад за овос на инвестиционното предложение на фирма


Растителен и животински свят. Защитени територии



страница15/20
Дата06.01.2017
Размер2.32 Mb.
#12111
ТипДоклад
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

4.9. Растителен и животински свят. Защитени територии

4.9.1. Природни обекти


Инвестиционното предложение (ИП), по биогеографско райониране, териториално е разположено в Севернобългарски биогеографски район, Софийско- Радомирски подрайон,(ІІІ,5-фиг.4.9.1-1). Той обхваща Софийското поле както и ниските части на всички обграждащи го планини – в случая северните склонове на Вискяр. Подрайонът е интензивен земеделски и промишлен център, силно повлиян и изменен биотично.


Фиг.4.9.1-1.Биогеографско райониране на България( по Б.Груев и Б.Кузманов,1994 г.)
Съгласно новото природозащитно законодателство в България, в съответствие с нормативните документи на Международния съюз за защита на природата IUCN и други, на територията на област София и в близост с територията по ИП, са обособени защитените местности „Хълмчето”(исторически паметник) и „Алдомировското блато” (запазване естествени местообитания на защитени и водолюбиви птици). Цитираните защитени територии и зони в близост с инвестиционното предложение са както следва(табл.4.9.1-1.):

Табл.4.9.1-1

Защитени територии в близост с инвестиционното предложение

Код на ЗТ,

№ по ДР


Наименование на ЗТ

Цел на обявяване

Дата на обявяване

Площ, ha

Населено място

1

Защитена местност:













1.1


Хълмчето

Исторически паметник за боевете от 1885 г.(сръбско-българската война)

РД-1061/18.08.2003 г., ДВ 86//2003 г.

16,0

с.Алдомировци - над 15 km. Северозападно от ИП

1.2.

Алдомировско блато

Запазване естествени местообитания на защитени и редки водолюбиви птици

Зап.506/9.05.1989 г.ДВ 43/1989 г.

129,36

Общ.Слив-ница над 15 km. югозападно от ИП

2.

Натура 2000:




Актуализация:







2.1

BG0002001 „Драгоман”

За опазване дивите птици

200802

13 180, 4

Опицвет




BG0000322 „Драгоман”

За хабитатите

200802

21 351, 8

Безден- над 3 km. югозападно от ИП

Защитените местности са както следва :



  • Хълмчето”-разположено край гробищата на с. Алдомировци с паметник на загинали тук през сръбско- българската война 1885 г.

  • Алдомировско блато”, разположено в землището на община Сливница, Софийски област с цел запазване на естествените местообитания на защитени и редки водолюбиви птици (около 90 вида) и растителни асоциации (40 вида)

Цялата територията по инвестиционно предложение се включва в специална защитена зона BG0002001 „Драгоман”.
Флората и фауната ще изпитат негативно, но обратимо въздействие по време на строителството/ експлоатацията до успешното приключване на рекултивационните дейности предвидени в представен работен проект за рекултивация (юли 2008 г). То ще се изрази в ограничени въздействия от взривни (годишно 4-5 взривявания) и цепогодишни (при благоприятни климатични условия), преработвателни и транспортни работи като: шум, вибрации, отделяне на емисии от изгорели газове и прах на строителна и транспортна техника, които не се очаква да надвишават ПДК.

Пряко негативно въздействие върху ЗТ и заобикалящата ИП природна среда не се очаква поради отдалеченост и естествена защита от заобикалящи обекта била и дерета. Влиянието на инвестиционното предложение (ИП) върху СЗЗ „Драгоман” ще бъде незначително и с локален обхват (в границите на концесията).



Локалният и контролиран обхват е с незначително териториално въздействие. Чувствителните територии са отдалечени от 3 до 15 km. (без СЗЗ „Драгоман”) и сигурно защитени от заобикалящи инвестиционното предложение била и дерета. От изложеното до тук може да се констатира, че влиянието на инвестиционното предложение върху околната среда ще бъде незначително .

4.9.2. Биологично разнообразие

Инвестиционното предложение, по цялостен работен план, юли 2008 г., попада в северозападните части на Софийската котловина, на хълмист терен, с надморска височина около 700 m. при наклон на терена 10-15 градуса с площ от 43,84 ha. Територията на обекта е:



  • позитивна по форма,

  • леко удължена в посока изток- запад(две стъпала по поредността отразена в фиг.4.9.2-0.1.),

  • с оголени склонове, покрити с оскъдна тревиста и храстова растителност

  • ИП представлява пасище със селскостопанска и горскостопанска насоченост, което в лесопригодната си част- югозападно и отдалечено от границата на концесията, е залесено с борова култура(фиг.4.9.2-0.2.)

Предварителните изчисления за безопасни разстояния при провеждане взривни работи са:


  • действие на сеизмичната вълна Rc=253 m.,

  • безопасни разстояния от разлет на скални късове R=400 m.,

а съгласно ПТБ при ВР/1973 г. безопасното разстояние по фактор (с уточнението за хора): разлета на късове е 600 метра, а по фактор въздушна ударна вълна при открит заряд - 500 метра.

Същите следва да се имат предвид при определяне безопасни отстояния за избягване щети в гранични земи от горски и селскостопански фонд които са извън границите на концесията.

Смекчаващите мерки по отношение на реализацията на инвестиционното намерение, съгласно технологичната схема (фиг. 4.9.2-1.3) са стриктно спазване:



  • Условията за безопасен труд, вкл. безаварийните условия за работа в отразени в разработения цялостен проект за работа;

  • Поетапното изпълнение на рекултивационният проект и правилния избор на характерни растителни видове;

  • Растителните видове използвани в биологическият етап на рекултивацията да бъдат и с участие на горскоплодна растителност ( шипка, глог, други) за осигуряване хранителна база и укрития на характерна фауна.

  • Рекултивацията на нарушените части да се извърши професионалисти под ръководство на ландшафтен архитект със съблюдаване :

-На мястото на образувалите се при изземването стръмни странични откоси да се оформят полегати склонове с възможно най-малък ъгъл – чрез булдозер или с насипване материали от разкривката;

-Най-отгоре следва да бъдат насипани хумусните материали(от откривката и тези в обхвата на първоначално стръмните склонове;

-Тъй като територията е част от СЗЗ”Драгоман”, след техническата рекултивация е необходимо да се възстанови днес съществуващото местообитание.

-Рекултивацията, при наличие на такава възможност, да бъде провеждана не след края на концесионния период, а поетапно – след приключването на добива върху достатъчно голяма площ, тя да бъде рекултивирана – според приетия актуализиран за целта проект.

-Тъй като обхващат територия, която не е местообитание на приоритетни за опазване подземно живеещи видове, добивните дейности да започнат след размножителния период на птиците – след средата на м. август, а възможно и след това, но не по-късно от средата на април, когато започва пристигането на гнездещите прелетници и започва размножителният период на постоянните за района видове.

От написаното до тук се вижда, че не следва да се очакват нежелани, т. е. отрицателни, изменения на състоянието на консервационно значими видове и техните местообитания. Засегнатата площ няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите, мигриращите и зимуващите в района видове. Предвидената рекултивация ще повлияе положително както на естетичния вид на кариерата така и на съществуващата флора и фауна.



При тази обстановка не съществуват основания, на базата на които да се твърди, че при експлоатацията и рекултивацията на обекта ще бъдат нанесени непоправими щети на биоразнообразието в този район на страната, тъй като те няма да доведат до унищожаване на оформените местообитания, а от там и до изчезване на редки и застрашени от изчезване видове.

4.9.2-1. Флора



Инвестиционното предложение, по геоботаническо райониране на География на България,2002,териториално е разположено върху северните склонове на Вискяр. По геоботаническо райониране, География на България,2002, попада в Европейска широколистна горска област
(Лавренко, 1968 и др.), Илирийска (Балканска) провинция (Adamovich, 1909, Китанов, 1976) Софийски област. В окръга са регистрирани около 35 балкански и 9 български ендемита –пъстър минзухар, урумов карамфил, грудковидна тлъстига, българска мишовка, вилмотианово клинавче, променливоцветна камбанка и урумово лале.



Фиг.4.9.2-1.Геоботаническо райониране(по Бондев,1997)

Чепънско- Завалски район
е на запад от Софийското поле (ХІ,29-фиг.4.9.2-1.) с преобладаващата растителност :

  • В миналото- главно от ксеротермни гори с космат и вергилиев дъб, на места в примес със цер, по- рядко от благун. Върху варовитите терени на южните склонове :

-са преобладавали гори с доминиране косматия дъб ;

-в хълмистите части- на припечни райони, се срещат остатъци от тези гори ;

-на северните склонове са се формирали мезофитни ценози от мизийски бук ;


  • -на заравнените места- гори от дръжкоцветен дъб ;

  • Сега :

-в хълмистите части- на припечни райони, се срещат остатъци от тези гори ;

-на северните склонове са се формирали мезофитни ценози от мизийски бук ;

- територията обединява земи с горскостопанска и селскостопанска насоченост, като непригодните за обработка хълмисти места се използват като пасища (фиг.4.9.2-1.2.),в които:

*на силикатни терени преобладават формациите на садината белизмата и луковичната ливадина;

*на варовити терени - калцифилни тревни формации с доминиране на: стоянова власатка Festuca stojanovii, валезийска власатка, обикновена мрежеста овсига Bromus riparius, гребеновиден Agropyron cristatum и брандзов житняк, бял пелин Artemisia alba, планинско подъбиче Teucrium montanum, усукан игловръх Alissum tortuosum, голоосилесто коило Stipa capillata, еспарзетово сграбиче Astragalus onobrychis, на места-див бадем и др. Тук се срещат и българските ендемити българска мишовка, урумово лале, бодлив миск Jurinea tzar-ferdinandii.

Фиг.4.9.2-1.2.Поглед към находище „Целовижда”




  • Районът по ИП (фиг.4.9.2-0.2) и заобикалящите го земи се ползват като пасище в което по склона широко разпространение намират ливадни растения, като:


Сем.Хвощови-Equisetaceae:Блатен хвощ — Equisetum palustre ;

Сем.Лютикови-Ranunculaceae:Обикновено лютиче — Ranunculus acris,Пълзящо лютиче — Ranunculus repens

Сем.Карамфилови-Caryophyllaceae:Тревна звездица — Stellaria graminea,Съмнителен рожец — Cerastium dubium,Румянка — Lychnis flos-cuculi,Дихотомно плюскавиче — Silene dichotoma;

Сем.Брошови-Rubiaceae:Същинско еньовче — Galium verum ;

Сем.Лападови-Polygonaceae:Обикновено кървавиче — Bistorta major,Киселец — Rumex acetosa;

Сем.Звъникови-Clusiaceae:Петниста звъника — Hypericum maculatum;

Сем.Игликови-Primulaceae:Лечебна иглика — Primula veris;

Сем.Розоцветни-Rosaceae:Брястнолистно орехче — Filipendula ulmaria,Лечебна динка — Sanguisorba officinalis ;

Сем.Върболикови-Onagraceae:Влакнеста върбовка — Epilobium hirsutum;

Сем.Бобови-Fabaceae:Ливадно секирче — Lathyms pratensis, Обикновен звездан — Lotus corniculatus ,Полска детелина — Trifolium campestre,пълзяща детелина — Trifolium repens ,Ливадна детелина — Trifolium pratense,Птича глушина — Vicia сгасса,Горска глушина — Vicia sepium;

Сем.Телчаркови-Polygalaceae:Голяма телчарка — Polygala major;

Сем.Здравецови-Geraniaceae:Горски здравец — Geranium sylvaticum;

Сем.Сенникоцветни-Apiaceae:Горска пищялка — Angelica sylvestris,Зарниче — Astrantia major,Сибирски девесил — Heracleum sibiricum,Кози анасон — Pimpinella tragium;

Сем.Дилянкови-Valerianaceae:Лечебна дилянка — Valeriana officinalis;

Сем.Лугачкови-Dipsacaceae:Полско черноглавче — Knautia arvensis,Обикновено синьоглавче — Succisa pratensis ;

Сем.Брошови-Rubiaceae:Същинско еньовче — Galium verum;

Сем.Грапаволистни-Boraginaceae:Полска незабравка — Myosotis arvensis;

Сем.Живеничеви-Scrophulariaceae:Плоскосеменно великденче — Veronica chamaedrys;

Сем.Живовлекови-Plantaginaceae:Голям живовлек — Plantago major, Ланцетолистен живовлек — Plantago lanceolata ;

Сем.Устоцветни-Lamiaceae:Пълзящо срещниче — Ajuga replans,Обикновена пришница — Prunella vulgaris ,Ливадна какула — Salvia pratensis,Блатен ранилист — Stachys palustris,Лечебен ранилист — Stachys officinalis

Сем.Камбанкови-Campanulaceae:Ряповидна камбанка — Campanula rapunculus;

Сем.Сложноцветни-Asteraceae:Хилядолистен равнец — Achillea millefolium,Многогодишна паричка — Bellis perennis,Късоклонеста метличина — Centaurea jacea,Обикновена паламида — Cirsium vulgare ,Панонска паламида —Cirsium pannonicum,Двугодишна дрипавка — Crepis biennis,Лечебно глухарче — Taraxacum officinale,Полска козя брада — Tragopogon pratensis;

Сем.Мелантиеви-Melanthiaceae:Есенен мразовец — Colchicum autumnale;

Сем.Перуникови-Iridaceae:Двуцветен минзухар — Crocus biflorus ;

Сем.Зюмбюлови-Hyacinthaceae:Чадьрест гарвански лук — Omithogalum umbellatum;

Сем.Дзукови-Juncaceae:Разперена дзука — Juncus effusus;

Сем.Житни-Poaceae:Ливадна класица — Alopecurus pratensis,Обикновена миризливка — Anthoxanthum odoratum,Перест късокрак — Brachypodium pinnatum, Средна сълзица — Briza media,Туфеста пластица — Deschampsia caespitosa,Ливадна власатка — Festuca pratensis ,Италиански райграс — Lolium multiflorum,Обикновен райграс — Lolium регense ,Обикновен френски райграс — Arrenatherum elatius,Ливадна тимотейка — Phleum pratense, Същинска ливадина — Роа pratensis,Заешки овес — Trisetum flavescens ;

Сем.Ежоглавичкови-Sparganiaceae:Ежова главица — Dactylis glomerata;

От направените проучвания не се установи присъствие на защитени растителни видове в района по ИП. Тъй като част от земите са горскостопански се изпълняват и изисквания по Закон за горите поради промяна ползването ( реализирани са стъпки по процедура пред ДАГ ).



В процеса на работа ще се изземе и депонира почвено покритие (вкл. поетапно напълно унищожено съществуващото тревно покритие), като при строителството и експлоатацията частично ще се промени и релефа. Очакванията са след строителни дейности и експлоатация на обекта (по-точно след успешно приключила рекултивация по вече представен проект) да следва да се предвиди промяна в заложеният по проект растителен състав. От проведени дискусии се изясни, че нарушените терени поетапно ще се рекултивират, но следва да се възстанови съществуващото днес зелено покритие. Проекта следва да се съобрази със заложени в стандартния формуляр на СЗЗ „Драгоман” изисквания за съхраняване местообитанието, включително на близък до съществуващия днес видов състав, както и действуващите в нашата страна други изисквания по нормативни документи и правилници

Прякото въздействие- по планов ред при откривката ще се реализира поетапно пълна ликвидация на наличната растителност(технологичната схема по разработеният цялостен работен проект е представенна на фиг.4.9.2-1.3) По проекта за рекултивация и със съобразяване по направени препоръки се очаква след изчерпване природния ресурс и успешно проведената поетапна рекултивация да се възстанови съществуващия днес растителен състав.

Косвеното въздействие по време на експлоатацията на обекта може да се изрази главно в:

  • утъпкване и смачкване при строителни работи;

  • косвени повреди вследствие дрениране, осушаване и др.;

  • косвени повреди причинени от изкопно- насипни работи;

  • променен релеф;

  • аварийни ситуации и залпови замърсявания от взривни работи.

По време на експлоатацията въздействието ще бъде значително за някои части от терена, но след планово поетапно рекултивиране на същия състоянието му сравнително бързо ще се възстанови. Очакванията са след завършване на експлоатацията и след рекултивацията да настъпят ограничени промени в състава на наличната флора, изменения на характерния релеф. От проведени дискусии се изясни, че нарушените терени поетапно ще се рекултивират. Работите следва да са съобразени със съществуващи и действуващи в нашата страна изисквания по нормативни документи и правилници, които след успешна рекултивация не затрудняват безпроблемното приобщаване на инвестиционното предложение (кариера) със заобикалящата обекта природна среда. Предвиденото по проект залесяване с иглолистни дървесни видове не се стикова със съществуващите природно- климатични условия и очакваните промяни след рекултивация.

Проучванията показват, че в местообитанието (зеленото покритие) по ИП не участвуват застрашени растителни видове, описани в ЗБР, което не освобождава възложителя от задължението за възстановяване във вида предхождащ изчерпването на природния ресурс . Не съществуват основания, на базата на които да се твърди, че:

  • след приключване експлоатационни работи на обекта и успешно приключена рекултивация ще бъдат нанесени непоправими щети на характерната флора в този район на страната,

  • няма да доведат до невъзвратимо унищожаване на местообитанията, а от там и до изчезване на редки и застрашени от изчезване видове



4.9.2.2.Фауна



Инвестиционното предложение по зоогеографско райониране,География на България,2002,териториално е разположено върху северните склонове на Вискяр- Евросибирска подобласт, Рило-Родопски район (А,3-фиг. 4.9.2.2-1).



Фиг.4.9.2.2-1. Зоогеографско райониране

Районът се характеризира със:



  • значително преобладаване на евросибирски и европейски видове над средиземноморските такива;

  • процентът като цяло на евросибиските видове сред гнездещите птици (27.7%) е най-голям за България;

  • най-много реликтни безгръбначни (за Рила – 96 вида) повечето от които глациални реликти – всички са типични аркто-алпийски елементи (за Рила -39 вида);

  • значитетелен брой редки видове безгръбначни;

  • висок ендемизъм – при пеперудите на ниво подвид, при охлювите и бръмбарите на подродово и родово ниво (ендемичните безгръбначни в Рила са 225 вида и подвида);

  • сред подземната фауна в района ендемитите са на второ място за България (включват 6 балкански и 28 български ендемити);

Районът има най-близко сходство с подземната фауна за Тракийски район (9.5%), като фауната на Рила и Пирин има доста общи ендемити, които рязко се отличават от тези в Западни Родопи.
4.9.2.2.1.Състояние на фауната в района на обекта

Площта на инвестиционното предложение – кариера за варовици – е разположена в западната част на страната и по-конкретно в северозападната част на Софийското поле в землището на с. Опицвет. Територията на обекта е леко удължена в посока изток-запад, но като цяло е компактна по форма. Обхваща невисок хълм, с надморска височина около 700 m при наклони на терена основно в граници на 10-15 градуса, а на места и с малко по-големи, и с площ от 43,84 ha.

Според горскорастителното райониране територията на обекта попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори(0–900 m н. в.) и по-конкретно в горната му част(600–900 m н. в.). Климатът е с континентални характеристики.

Площта на обекта и съседните й територии като тип покритие(местообитание) са от пасищен тип(с мезо- и мезо-ксеротермичен характер). Почвената повърхност на места е по-слабо или по-силнo камениста(почвата е от хумуснокарбонатен тип), а основният тревостой е преобладаващо нисък и преобладаващо от житни треви(Poaceae), като високите треви – основно в южната и в юго-западната части на площта – са представени преобладаващо от лопен(Vertbascum sp.). Дървенистата(от видове дървета и храсти) растителност е незначителна по количество, ниска и некомпактна по разположението си върху терена, като е представена основно от шипка(Rosa canina L.) – най-многобройният дървенист елемент, обикновен глог(Crataegus monogyna Jacq.) – на второ място по численост и джанка(Prunus cerasifera Ehrh.). В района, в т. ч. и в близост, са налице и горски култури основно от черен бор(Pinus nigra Arn.) – на запад(запад – юго-запад) и малко петно на юг, а на изток от обекта върху промишлен насип е залесявано с бяла акация(Robinia pseudoacacia L.). В района са налице и обработваеми агроландшафти. Територията на обекта се използва и за паша на добитък.

Тази част на страната е посещавана през различни години и сезони на периода 1980-2008 г. Във връзка с настоящото експертно становище районът на самия обект е посещаван през пролетно-летния и есенно-зимния периоди на 2008 г.

Фауната, в т. ч. и гръбначната(Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна, и чийто природозащитен статус у нас е най-добре регламентиран, в района на обекта е от видове, характерни за ниските части на страната, в т. ч. и за открити територии по ниските планини. В зоогеографски аспект фауната е от видове, характерни за областта Палеарктика и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и някои видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали във или и в Средиземноморската подобласт на Палеарктика, наричани още средиземноморски видове, което, като определение, не е съвсем правилно, тъй като ареалите на някои от тях са разположени преобладаващо в други зоогеографски области.

От гръбначната фауна в района, в който попада обектът, най-многобройни са птиците(клас Aves). Характерът на територията като местообитание определя и особеностите на животинския му свят – основно от видове на открити територии, като за сметка на горските култури и храсталачни покрития в съседните територии – и от известен брой видове, характерни за тревно-храстови и храсталачни местообитания и за гори.

За района на обекта – собствената му територия и околните й такива, като характерни и типични за гръбначната ни фауна могат да бъдат посочени следните видове(Списък 1):


Списък 1.
Земноводни(Amphibia)
1. Зелена крастава жаба(Bufo viridis Laur.) – вкл. и в селото
Влечуги(Reptilia)

  1. Зелен гущер(Lacerta viridis L.)

  2. Стенен гущер(Lacerta(Podarcis) muralis Laur.)

  1. Голям стрелец(Coluber jugularis L.)


Птици(Aves)

  1. Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.)) – прелитащи и ловуващи индивиди

  2. Северен мишелов(Buteo lagopus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период

  3. Голям ястреб(Accipiter gentilis (L.)) – прелитащи индивиди

  4. Малък ястреб(Accipiter nisus (L.)) – прелитащи индивиди

  5. Скален орел(Aquila crysaetos (L.)) – прелитащи индивиди

  6. Малък орел(Hierraetus pennatus (Gmelin)) – прелитащи индивиди

  7. Тръстиков блатар(Circus aeruginosus (L.)) – през есенно-зимния период

  8. Ливаден блатар(Circus pygargus (L.)) – през есенно-зимния период

  9. Полски блатар(Circus cyaneus (L.)) – през есенно-зимния период

  10. Сокол орко(Falco subbuteo L.) – прелитащи индивиди

  11. Малък сокол(Falco columbarius L.) – през есенно-зимния период

  12. Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus L.)

  13. Яребица(Perdix perdix (L.))

  14. Пъдпъдък(Coturnix coturnix (L.))

  15. Гургулица(Streptopelia turtur (L.)) – в гори около обекта

  16. Обикновена кукувица(Cuculus canorus L.)

  17. Горска ушата сова(Asio otus (L.)) – при ловуване

  18. Блатна сова(Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период

  19. Горска улулица(Strix aluco L.) – при ловуване

  20. Обикновена кукумявка(Athene noctua (Scopoli)) – в селото – при ловуване

  21. Черен бързолет(Apus apus (L.))

  22. Алпийски бързолет(Apus melba (L.))

  23. Обикновен пчелояд(Merops apiaster L.) – по време на сезонните миграции

  24. Синявица(Coracias garrulus L.) – по време на сезонните миграции

  25. Зелен кълвач(Picus viridis L.) – в гори около обекта

  26. Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major (L.)) – в селото и в гори около обекта

  27. Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – в селото и в гори около обекта

  28. Малък пъстър кълвач(Dendrocopos minor (L.)) – в селото и в гори около обекта

  29. Полска чучулига(Alauda arvensis L.)

  30. Горска чучулига(Lullula arborea (L.)) – по време на сезонните миграции

  31. Качулата чучулига(Galerida cristata (L.)) – вкл. и в селото

  32. Селска лястовица(Hirundo rustica L.)

  33. Червенокръста лястовица(Hirundo dahurica L.) – рядка

  34. Градска лястовица(Delichon urbica (L.))

  35. Горска бъбрица(Anthus trivialis (L.)) – по-честа по време на сезонните миграции

  36. Водна(планинска) бъбрица(Anthus spinoletta (L.)) – през есенно-зимния период

  37. Бяла стърчиопашка(Motacilla alba L.) – по време на сезонните миграции, вкл. и в селото

  38. Черноглава стърчиопашка(Motacilla flava feldeggi Michaheles)

  39. Ръждивогушо ливадарче(Saxicola rubetra (L.)) – по време на сезонните миграци

  40. Южен славей(Luscinia megarhynchos C. L. Brehm) – в селото

  41. Кос(черен дрозд)(Turdus merula L.)

  42. Имелов дрозд(Turdus viscivorus L.)

  43. Хвойнов дрозд(Turdus pilaris L.) – през есенно-зимния период

  44. Беловежд дрозд(Turdus iliacus L.) – през есенно-зимния период

  45. Черноглаво коприварче(Sylvia atricapilla (L.))

  46. Oбикновено белогушо коприварче(Silvia communis Latham)

  47. Малко белогушо коприварче(Sylvia curruca (L.))

  48. Елов певец(Phylloscopus collybita (Vieillot)) – в гори около обекта

  49. Горски(буков) певец(Phylloscopus sibilatrux (Bechstein)) – по време на сезонните миграции

  50. Брезов певец(Phylloscopus trochilus (L.)) – по време на сезонните миграции

  51. Лъскавоглав синигер(Parus palustris L.) – в гори около обекта

  52. Черен(боров) синигер(Parus ater L.) – през есенно-зимния период

  53. Син синигер (Parus caeruleus L.) – в селото и в гори около обекта

  54. Голям синигер (Parus major L.) – в селото и в гори около обекта

  55. Дългоопашат синигер(Aegithalus caudatus (L.))

  56. Орехче(Troglodytes troglodytes (L.)) – в гори около обекта – през есенно-зимния период

  57. Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)

  58. Гарван-мършар(Corvus corax L.) – прелитащи индивиди

  59. Сива врана(Corvus corone cornix L.)

  60. Посевна врана(Corvus frugilegus L.) – многобройна през есенно-зимния период

  61. Чавка(гарга)(Corvus monedula L.) – в насел. места

  62. Сврака(Pica pica (L.)) – във и около насел. места

  63. Сойка(Garrulus glandarius (L.)) – в гори около обекта

  64. Обикновен скорец(Sturnus vulgaris L.) – в насел. места

  65. Домашно врабче(Passer domesticus (L.)) – в насел. места

  66. Полско врабче(Passer montanus (L.)) – в насел. места

  67. Зеленика(Carduelis chloris (L.))

  68. Кадънка(Щиглец)(Carduelis carduelis (L.))

  69. Елшова скатия(Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период

  70. Обикновено конопарче(Acanthis cannabina (L.))

  71. Обикновена чинка(Fringilla coelebs L.)

  72. Планинска чинка(Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период

  73. Органел(диво канарче)(Serinus serinus (L.)) – през есенно-зимния период – рядък

  74. Червенушка(Pyrrhula pyrrhula (L.))– вкл. в насел. места – през есенно-зимния период

  75. Черешарка(Coccothraustes coccothraustes (L.))

  76. Сива(полска) овесарка(Emberiza calandra L.)

  77. Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период

Бозайници(Mammalia)

  1. Обикновена къртица(Talpa europaea L.)

  2. Заек(Lepus capensis L.(Lepus europaeus Pallas))

  3. Обикновена(полска) полевка(Microtus arvalis Pallas)

  4. Горска мишка(Apodemus sylvaticus L.)

  5. Лисица(Vulpes vulpes L.)

  6. Куче(Canis fammililaris L.) – безстопанствени индивиди

  7. Невестулка(Mustela nivalis L.)

  8. Бялка(Martes foina Erxl.) – вкл. в населени места

  9. Черен пор(Mustela putorius L.) – вкл. в населени места

Като се вижда от Списък 1, в него фигурират 1 вид земноводно, 3 вида влечуги, 77 вида птици и 9 вида бозайници или общо не по-малко от 90 вида гръбначни. За територия с такава големина(обектът и околните му територии) това е вече значителен брой видове. Въпреки това дадените в Списък 1 видове не следва да бъдат смятани за пълния(окончателния) видов състав на гръбначната фауна в така описания район, като това се отнася в най-силна степен за птиците, тъй като, особено по време на сезонни и други миграции тук могат да попаднат известен брой други видове, но чието присъствие обикновено има кратковременен или дори инцидентен характер, поради което не може да се говори за сериозно значение на този района за тях, както и за сериозно негативно влияние върху тях на реализацията на ИП.

При птиците в откритите територии с незначително количество дървениста растителност в тази част на страната, в т. ч. и в района на обекта, с най-голям брой на индивидите, респ. гнездещите двойки, са полската чучулига, червеногърбата сврачка и полската овесарка, а освен това в различни части на района през различни периоди и годишни сезони се концентрират голям брой индивиди(вкл. на ята) от видовете кадънка, зеленика, елшова скатия, обикновено конопарче, обикновена чинка, планинска чинка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др. При бозайниците от насекомоядните най-често срещаща се е обикновената къртица, от гризачите (Rodentia) – обикновената полевка, а от хищниците(Carnivora) – лисицата. При влечугите най-често срещани са стенният и зеленият гущери.

В района се срещат и известен брой прилепи(разр. Chiroptera), но отделните видове не са дадени, тъй като за тях в района на обекта липсва достатъчно точна информация, а освен това територията на инвестиционното предложение не представлява репродуктивно местообитание за прилепи.



Поради твърде малката територия на обекта(43,84 ha), в сравнение с тази на района, сред който е разположена, и обхващането от добивните дейности само на открити терени, актуални, т. е. най-значими, са видовете, които са най-тясно свързани с територията на самия обект и евентуално с прилежащите й терени – това са видовете, за които тя е репродуктивно местообитание(отбелязани със знак “Р”) или хранителна база с важно значение за тях през определени сезони(или периоди през годината), които са дадени в Списък 1а.
Списък 1а.

Влечуги(Reptilia)

  1. Стенен гущер(Lacerta(Podarcis) muralis Laur.) – Р

  2. Голям стрелец(Coluber jugularis L.) – Р


Птици(Aves)

  1. Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.)) – прелитащи и ловуващи индивиди

  2. Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus L.)

  3. Яребица(Perdix perdix (L.)) – Р

  4. Пъдпъдък(Coturnix coturnix (L.)) – Р

  5. Горска ушата сова(Asio otus (L.)) – при ловуване

  6. Блатна сова(Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период

  7. Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – в селото и в гори около обекта

  8. Полска чучулига(Alauda arvensis L.) – Р

  9. Горска чучулига(Lullula arborea (L.)) – по време на сезонните миграции

  10. Качулата чучулига(Galerida cristata (L.)) – вкл. и в селото – Р

  11. Черноглава стърчиопашка(Motacilla flava feldeggi Michaheles) – Р

  12. Oбикновено белогушо коприварче(Silvia communis Latham) – Р

  13. Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.) – Р

  14. Посевна врана(Corvus frugilegus L.) – многобройна през есенно- зимния период

  15. Чавка(гарга)(Corvus monedula L.) – в насел. места

  16. Обикновен скорец(Sturnus vulgaris L.) – в насел. места

  17. Зеленика(Carduelis chloris (L.))

  18. Кадънка(Щиглец)(Carduelis carduelis (L.))

  19. Елшова скатия(Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период

  20. Обикновено конопарче(Acanthis cannabina (L.))

  21. Обикновена чинка(Fringilla coelebs L.)

  22. Планинска чинка(Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период

  23. Сива(полска) овесарка(Emberiza calandra L.) – Р

  24. Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период


Бозайници(Mammalia)

  1. Обикновена къртица(Talpa europaea L.) – Р

  2. Заек(Lepus capensis L.(Lepus europaeus Pallas)) – Р

  3. Обикновена(полска) полевка(Microtus arvalis Pallas) – Р

  4. Горска мишка(Apodemus sylvaticus L.) – Р

  5. Лисица(Vulpes vulpes L.)

Както се вижда от Списък 1а, в него фигурират 2 вида влечуги, 24 вида птици и 5 вида бозайници или общо 31 вида гръбначни – значително по-малко(близо 3 пъти) отколкото в Списък 1, като размножаване е възможно, но не непременно ежегодно, при 14 от тях.

Видовете в Списък 1а, попадащи в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3) – приложението на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които на територията на страната е приоритетно, са дадени в Списък 2:

Списък 2.
Птици(Aves)


  1. Блатна сова(Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период

  2. Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – в селото и в гори около обекта

  3. Горска чучулига(Lullula arborea (L.)) – по време на сезонните миграции

  4. Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.) – Р

Както се вижда от Списък 2, в него фигурират само 4 вида от Приложение 2 на ЗБР. Това е твърде малък брой приоритетни за опазване видове, като освен това тези 4 вида се срещат в различни райони на страната при това с голяма и дори много голяма или поне достатъчно значителна численост, поради което при тях не може да се твърди за уязвимост и застрашеност в страната, а също и в района, в който попада самата територията на обекта.



Блатната сова, както е посочено и в списъците по-горе, се среща в района само през есенно-зимния период – почиващи по земната повърхност или по дървениста растителност индивиди, като за индивидите на вида територията на района има само значение като част от хранителна им база.

Сирийският пъстър кълвач е най-многобройният вид кълвач в населените места у нас(Янков, 1986) и в ниските части на страната(до 900-1000 m н. в.), като в този височинен диапазон само в територии с вече значителни по площ горски масиви в тях по-многоброен от него е големият пъстър кълвач. От този вид са наблюдавани само прелитащи над и край територията на инвестиционното предложение индивиди, като, освен това, обектът няма да засегне територии със значително количество едро- и средноразмерна дървесна растителност, индивиди от каквито, при наличие на достатъчно големи кухини в стъблените им части, биха могли да бъдат разглеждани като евентуални(потенциални, вероятни) гнездови места за двойки на вида в района. Двойки на вида гнездят най-вече в населените места в района.

Горската чучулига в горски местообитания обитава и гнезди в открити тревни територии извън насажденията, при това както в планините, така и в ниските и в равнинните части на страната, а също и в негорски пасищни територии, в т. ч. и каменисти в някаква степен и дори в аридизирани(пустеещи, опустинени) територии, вкл. и върху промишлени насипи. Както е посочено и в списъците по-горе, видът е срещан в района само през периодите на сезонните миграции, в т. ч. и в населени места и в близост до такива. В такъв случай за този вид територията на инвестиционното предложение би представлявала само потенциално гнездово местообитание.

Червеногърбата сврачка обитава и гнезди по ниска дървениста растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, а също и в населени места, вкл. в градовете София, Пловдив, Шумен, Силистра, Перник, Сандански и в други градове, а също и в села и промишлени предприятия, вкл. във вътрешността им. Този вид у нас е твърде многоброен и освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини(н. в.), като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m и дори на близо 1800 m (връх “Мурсалица” и съседния му на изток връх в Западните Родопи – съответно 1791,6 m и 1795,2 m н. в. – 22.06.2006 г.), а в края и след края на гнездовия период – и над 2000 m в субалпийски части на планините Рила и Пирин. Личното ми мнение е, че мястото на този вид не е в Приложение 2 на ЗБР, в което би следвало да бъдат поставени само редките за страната видове, тъй като самият ЗБР е документ и по-конкретно Закон за биоразнообразието, но на територията на нашата страна, а не на целия субконтинент Европа(в някои страни на Северна Европа този вид е рядък), като същевременно ми се иска да вярвам, че попадането на вида в Приложение 2 на ЗБР е плод единствено на техническа грешка. В обхвата на територията на обекта, поради незначителното количество ниска дървениста растителност, броят, респ. плътността, на двойките на вида също са ниски(малки). Ако при добивните дейности евентуално бъде засегнато гнездово местообитание на двойка, за индивидите няма да бъде проблем да заемат гнездово място в съседство или в по-малка или по-голяма отдалеченост от обхванатата от добива територия.

Тъй като от представители на МОСВ бе поставен въпросът за оценката на въздействието на обекта върху видовете от Приложение No 3 на ЗБР, по-долу са дадени видовете от това Приложение(Списък 3), а под списъка – и анализът на състоянието на видовете в страната и района и въздействието на експлоатацията върху тях.


Списък 3.
Влечуги(Reptilia)

  1. Голям стрелец(Coluber jugularis L.) – Р


Птици(Aves)

1. Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.)) – прелитащи и ловуващи индивиди



  1. Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus L.)

  2. Горска ушата сова(Asio otus (L.)) – при ловуване

  3. Блатна сова(Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период

  4. Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – в селото и в гори около обекта

  5. Полска чучулига(Alauda arvensis L.) – Р

  6. Горска чучулига(Lullula arborea (L.)) – по време на сезонните миграции

  7. Качулата чучулига(Galerida cristata (L.)) – вкл. и в селото – Р

  8. Черноглава стърчиопашка(Motacilla flava feldeggi Michaheles) – Р

  9. Oбикновено белогушо коприварче(Silvia communis Latham) – Р

  10. Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.) – Р

  11. Зеленика(Carduelis chloris (L.))

  12. Кадънка(Щиглец)(Carduelis carduelis (L.))

  13. Елшова скатия(Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период

  14. Обикновено конопарче(Acanthis cannabina (L.))

  15. Обикновена чинка(Fringilla coelebs L.)

  16. Планинска чинка(Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период

  17. Сива(полска) овесарка(Emberiza calandra L.) – Р

  18. Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период

Както се вижда, в Приложение No 3 попадат 20 от видовете от Списък 1а, от които 1 вид влечуго и 19 вида птици. Тъй като въздействието върху 4-те вида от Списък 2 е дадено по-горе, тук ще бъде разгледани влиянието само върху останалите 16 вида. Както се вижда от Списъка, територията на обекта и съседните й територии с такъв и подобен характер като местообитание могат да бъдат разглеждани като репродуктивни местообитания за 6 от тези 16 вида(но не непременно с ежегодно размножаване при всички тях) – голям стрелец, полска чучулига, качулата чучулига, черноглава стърчиопашка, обикновено белогушо коприварче, поска овесарка. Всички тези видове са с голяма или значителна, т. е. с достатъчна, численост в различни части на страната и в този й район. Големият стрелец е най-многобройният вид змия в ниските части на страната, като в района обитава най-често припечни местообитания по-склонове на планини и ниски хълмове, територии с пасищен характер, каменисти терени, храсталачни местообитания и гори. Полската чучулига е най-многобройният вид чучулига в страната, в т. ч. в обработваеми и необработваеми агроландшафти, в каквито територии обикновено е доминиращият гнездещ вид, в т. ч. и в този й район. Качулатата чучулига и черноглавата стърчиопашка са със значителна численост в различни части на страната и в района, като обитават открити тревни територии, в т. ч. обработваеми и необработваеми агроландшафти. Свързани с дървесна растителност, но обитаващи открити територии с малко по количество и некомпактна такава растителност, са последните 2 вида – обикновено белогушо коприварче и полска овесарка. Тези 2 вида гнездят по ниска дървесна и храстова растителност в открити територии, в т. ч. в района на обекта. Поради посоченото до тук се вижда, че тези 6 вида не са редки, а още по-малко застрашени от изчезване, в т. ч. и от този район на страната. Останалите видове от Списък 3 посещават района при търсене на храна, в т. ч. и през есенно-зимния период, като видовете елшова скатия, планинска чинка и жълта овесарка само зимуват в района, като конкретно планинската чинка гнезди на по-северни от нашата географски ширини, а у нас и в района на обекта се среща само като зимуващ вид.

Както е посочвано и при други такива случаи, видовете от Приложение No 3 могат да се разделят на 2 групи, като първата се състои от видове от Приложение No 2, а втората – от останалите видове, като, докато видовете от първата група са редки и застрашени от изчезване(с някои изключения) и, поради този си статут, са приоритетни за опазване, видовете от втората група са в по-голямата си част често срещащи се или поне с достатъчна численост, поради което не се нуждаят от специална защита. При нанасянето на щети върху видовете от посочените 2 групи, законодателят е предвидил налагането на санкции(глоби), като, както за първата(за тези видове глобите са по-големи), така и за втората група именно глобите се явяват в определена степен своеобразна превенция срещу нанасянето на щети върху тях. При Доклади по ОВОС има смисъл от разглеждането(оценяването) на видовете от втората група, при това и в количествен аспект, ако в ЗБР имаше текст(параграф, точка и пр.), който да задължава инвеститора, да заплати нанесените върху тях щети(както и щетите върху видовете от първата група). Тъй като обаче, такъв текст, за съжаление, липсва, описанието на тези често срещащи се или поне с достатъчна численост видове става излишно, тъй като, поради честотата на срещането си, те са вън от опасност в съответните части или райони на страната и разглеждащият ги експерт в почти всички случаи ще трябва да оцени въздействието на съответния обект като пренебрежимо или слабо върху състоянието им в разглеждания район, тъй като обикновено обектът засяга пренебрежимо малка част от територията на района. Именно в това се състои и ненужността от разглеждането на тяхното(на видовете от втора група) състояние в дадения район. Ако такъв текст(за заплащането на щетите върху видовете от Приложение No 3 бъде поставен(добавен) в ЗБР, разглеждането и количественото оценяване на видовете от втората група ще стане актуално.

4.9.2.2.2. Прогноза за въздействието на обекта върху фауната

Както е посочено в началото, обектът представлява кариера за добив на варовик. Поради естеството на обекта при експлоатацията му ще бъде засегната земната повърхност и растителността върху нея в обхвата на добива на основната суровина и в тази на насипищата(депата) за хумусни и земни материали от разкривката.

Концесионната територия – 43,84 ha – представлява твърде малка по големината си площ, спрямо тази на района, сред който е разположена. Разработването на находището ще се осъществява по открит способ с прилагане на пробивно-взривни работи. Трошачно-пресевната инсталация ще бъде мобилна и ще бъде монтирана на подходящо място вътре в разработваната площ. Извозването на добитата суровина ще се осъществява с автосамосвали по съществуващата пътна мрежа. Същият тип транспортни средства ще се използват и за извозване на откривката до насипището. Предвижда се хумусният почвен слой да се изземе и да бъде депониран на специално депо, което може да бъде оценено положително.

При самата разкривка съществува опасност само за индивидите от дребни и бавно подвижни видове. Това се отнася за 2-те вида гущери и подземно живеещите индивиди на обикновената къртица, обикновената полевка, обикновената горска мишка, които обаче не фигурират в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Именно поради тази причина добивните работи няма да бъдат в състояние да нанесат някакви значими щети на фауната в този район на страната, както и в района, в който попада самият обект, тъй като няма да засегнат видове с консервационен статус. Освен това в благоприятен аспект следва да се разглежда обстоятелството, че не се предвиждат и замърсявания с опасни отпадъчни материали. Положително би следвало да бъде оценена и предвидената техническа и биологична рекултивация на засегнатите територии. Рекултивацията, според документацията е предвидено да започне след приключването на добивните работи. Тук като допълнителна мярка може да бъде препоръчано самата рекултивация, при наличие на такава възможност, да бъде провеждана не след края на концесионния период, а поетапно – след приключването на добива върху достатъчно голяма площ, тя да бъде рекултивирана – според приет за целта план(програма, проект).

Относно взривните работи следва да бъде пояснено, че намиращите се в близост индивиди естествено ще бъдат подложени на известно(временно по характер) безпокойство – изплашените индивиди ще напуснат близките до мястото на взривените участъци, но след видово-(и индивидуално-) специфичното време на преминаване на уплахата ще се върнат в обитаваните от тях терени(територии), като отделни индивиди е възможно да се преместят в повече или по-малко отдалечени от засегнатата площ удобни за обитаване от тях територии.

Поради естеството на инвестиционното предложение и малката големина на площта му, не може да се твърди за каквито и да е негативни влияния върху сезонните миграции на птиците.

Поради малката по големина площ и компактността й, е невъзможно да се получи фрагментиране на територията на района, в който попада обектът, като в това отношение е възможно да затрудни в някаква степен само индивиди от дребноразмерните и бавноподвижни видове. Поради същата причина не може да се говори и за чувствително намаляване на хранителната база за определени видове, както и за фауната като цяло, в района.



В такива случаи, поради наличието на различни съоръжения, в т. ч. понякога и неработещи, на хора и на натрупвания на скални маси и материали от разкривката, в района на обекта е възможно настаняването през определени периоди на годината на някои синантропни и обитаващи скалолни у каменисти територи видове, като домашно врабче, полско врабче, домашна(скална) червеноопашка, обикновено каменарче, полудив гълъб и др.

Както се вижда от анализа на състоянието на видовете от Приложение No 2 и от Приложение No 3 на ЗБР(Списъци 2 и 3), при експлоатацията не следва да бъдат очаквани сериозни негативни влияния върху тях. Не следва да бъдат очаквани сериозни негативни влияния и върху останалите видове в Списъци 1 и 1а, основно поради малката засегната като големина площ, спрямо тази на района, сред който е разположена площта на обекта.

Територията на инвестиционното предложение попада в обхвата на територията на Защитената зона BG0002001 „Драгоман”(по Директивата за птиците) – в южната й периферия.

Добивната дейност в кариерата всъщност е от типа открит добив на полезни изкопаеми, който по принцип е нежелан в обхвата на Натура 2000 места, но в случая става въпрос за обхващането на твърде малка по големина площ(едва 48,8 ha), която, спрямо тази на района сред който попада, представлява незначителен процент, в т. ч. и спрямо площта на откритите типове земно покритие(местообитания). Именно поради тази причина добивните работи няма да бъдат в състояние да нанесат някакви значими щети на фауната в тази част на страната, както и в района, в който попада самият обект. Освен това в благоприятен аспект следва да се разглежда обстоятелството, че не се предвиждат и замърсявания с опасни отпадъчни материали. Положително би следвало да бъде оценена и предвидената техническа и биологична рекултивация на засегнатите територии. Тук като препоръка би следвало да бъде препоръчано следното:

1) Рекултивацията да бъде извършена поетапно(такъв подход е планиран и от страна на инвеститора) ;

2) След приключването на добивните дейности при техническата рекултивация в периферните части на засегнатата площ да бъдат оформени полегати и заоблени брегове, което ще хармонира по-добре с външния вид на терена, отколкото оставянето на стръмни периферни части.

От написаното до тук се вижда, че не следва да се очакват нежелани, т. е. отрицателни, изменения на състоянието на консервационно значими видове и техните местообитания. Поради малката по големина площ и компактността й, е невъзможно да се получи фрагментиране на територията на района, в който попада обектът. Засегнатата площ, поради незначителната й големина, няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите, мигриращите и зимуващите в района видове, като предвидената рекултивация ще повлияе положително в това отношение.


Заключение: При тази обстановка не съществуват основания, на базата на които да се твърди, че при строителството и експлоатацията на обекта ще бъдат нанесени непоправими щети на гръбначната фауна в този район на страната, тъй като те няма да доведат до унищожаване на местообитанията, а от там и до изчезването на редки и застрашени от изчезване видове.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница