Музикалната концепция на Учителя Дънов

3. Музикалната концепция на Учителя Дънов

Част от инструменталните композиции на Петър Дънов не са нотирани, какъвто е случая с “Българска идилия”. Те са изпълнявани пред слушатели на лекции или в по-тесен кръг от ученици. Липсата на всякакво желание за творческа кариера у автора е причина тези произведения да останат без нотен запис. Но има друга част, която е записана от учениците му с музикална култура и образование. Това са предимно песни, наричани от Учителя “окултни упражнения” и музиката към паневритмията.³⁰ Според него в бъдещата музика все повече ще навлизат подобни влияния и мотиви и те ще дадат мощен тласък за новото й развитие. И наистина такива творби започват да се появяват - “Песни за новия Адам” на Владимир Панчев са вдъхновени от песни на Учителя.³¹

“Окултни упражнения” - самото заглавие подсказва, че това не е обикновена музика , написана за концертни изяви. Прави впечатление, че на организираните и в днешно време концерти с музика на Учителя не се ръкопляска. Така тя се доближава повече до древно свещенодействие и на преден план излиза функционалната й приложност. В тези мелодии е вложен нов скрит смисъл, непознат досега за земната музика - “един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина.”³² За да откриеш такъв вътрешен смисъл, трябва да усъвършенстваш концентрацията си и да осмислиш и преживееш всеки тон и всяка дума, да потърсиш духа на музиката. Защото “Духът не е нещо обективно.Ако искате да го познаете в музиката, ще го почувствате в съотношението между тоновете. Невидимото, неуловимото в музиката и словото, това са проявите на Духа.”³³

Музиката се проявява и в трите свята - физически, духовен и Божествен. Всяко едно действие и мисъл дават отражение в същите светове. Например “ако един музикант композира един час, два часа трябва да се моли, защото той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат на хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това той ще носи отговорност не само в един живот. Няколко прераждания поред той ще носи последствията на своята музика, която е пратил в пространството и тази отговорност ще го следва и на земята и Небето.”³⁴

Музиката носи живота в себе си. Където има живот, там има и музика. Според Учителя музиката има разностранно въздействие и всеки може да си служи с нея, за да постигне някакъв успех. Различните хора обаче са развили до различна степен музикалното си чувство - “едни имат развито чувство за време, други за ритъм, а трети за мелодия.”³⁵ Оттук става ясно, че различно ще бъде и самото въздействие върху помагащия си с музика. Диапазонът се простира от строго индивидуално до универсално влияние.

Интерес представляват всеобщите функции на музикалното изкуство:

 лечебно-успокоителна

 духовно и творчески съграждаща

 хармонично-възстановяваща

 педагогическа

“Когато човек започва да пее, настъпва разширение на капилярите, кръвообращението става леко, изхранването на отделните части и органи е по-пълно и оттам и общото разположение по-добро…Щом музиката улеснява кръвообращението, тогава и болките престават…Когато човек с години не може да свърши някои работи, като изпее няколко песни - свършва ги в много кратко време.”³⁶

За всяко състояние има съответна музика. Човек трябва да знае с каква музика да се излекува, как да трансформира енергията. Учителят прилага такива указания към някои песни, а на бъдещите поколения оставя развитието на музикотерапията. В учението на Беинсá Дуно се твърди, че музикантите са едно благо за човечеството. Те могат, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. “Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови….Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние….Музиката стопява всички мъчнотии…И змиите се укротяват с музика.”³⁷

В учението на П.Дънов се боготвори музиката на природата. “Цялата природа е един величествен оркестър. И органите на човешкото тяло се подчиняват и работят най-добре под действието на различните музикални тонове от гамата.”³⁸ Много от композиторите търсят връзка с природната музика, затова и има такова звукоподражание и звукоизображение в музиката от най-древни чак до наши дни.

Според Учителя музиката се е появила в човешкия свят, когато се е пробудило съзнанието. Като творческа проява у човека то датира от около 3000 4000 г.пр.Хр. Музикалността на даден човек личи от изследването на неговия череп. За да изпълняваш музика не е нужно само да си музикален, но и да имаш определена нагласа, формирана от собствените мисли, чувства и воля. “Обикновената музика може се изпълнява по всяко време и при всякакво състояние. Когато обаче изпълнявате окултни упражнения, трябва да намерите за това съответното време и във всеки тон да вложите мисъл, чувство и воля.”³⁹

За Питагор Вселената е хармония на звучащи небесни сфери. Този космогоничен възглед при Дънов придобива друг нюанс. Метафорично изразен светът представлява божествена арфа и всеки човек е отделна струна от нея “Върху арфата на Великия Майстор има още много струни. Заедно с тебе понякога един след друг, а понякога вкупом като акорд ще звучат и други тонове. Все едно, че разговаряш с тях, за да се образува мелодията, сътворена от Великия Компонент. Отделното звучене на тоновете е много важно, тъй като всеки от тях влиза в мелодията. Всичко следователно трябва да бъде чисто, красиво и изящно. Може на някого да се види незначителна неговата роля…но той забравя, че е частица от общото и е отговорен за неговия цялостен вид.”⁴⁰

В тази връзка звучи и твърдението, че всеки човек е изграден върху един основен тон, който определя живота му. “Трябва да познавате основния тон на всеки човек и според това да определите обходата си с него.”⁴¹

За да общуваш чрез езика на музиката, трябва да познаваш и нейните основни тонове. Подобно на орфизма и тук се открива смислово значение на отделните тонове от естествената природна гама (по седемте основни тона).

Наблюдава се и известна многопластовост на тоновете: “Всеки един тон съдържа още шест тона в себе си. Ако не се изпее правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Следователно всеки тон съдържа всички тонове в себе си, но главният е важен, а останалите шест са допълнителни. Когато между седемте тона има хармония, те изпъкват един след друг, т.е. онова, което човек чува като един тон, всъщност е цяла една мелодия. В този случай тонът, който се чува е една форма,в която се изразява съдържанието - останалите шест тона. “⁴²

“До” е тон на Любовта и се стреми към “ре”, който е първа проява на Свободата. “Ми” представлява подтикът на Истината в духовния свят, а чрез “фа” тя се придобива. Тонът “сол” е Мъдростта и стремежа, които се постигат в “ла” - реализирането на нещата. “Си” е най-високото стъпало, до което човек може да стигне и да отвори врата за преминаване от една гама на живота в друга.