Държавната наука. # 35. Втора истинска история за беднотията и деструкцията The state science. # 35. Second true story about the poverty and destruction

проф.дбн Иван Канев

11.11.2007 г.

В тази история беднотията и деструкцията в науката са представени въз основа на информация за способностите на ръководителите в науката да намират пари. От тази гледна точка историята сочи, че от основаването и през 1869 година до сега БАН и неговият предшественик БКД са били управлявани от 13 началници. Те са Марин Дринов и неговият помошник-председател Васил Стоянов, Васил Друмев, Иван Гешов, Любомир Милетич, Богдан Филов, Димитър Михалчев, Тодор Павлов, Любомир Кръстанов, Ангел Балевски, Благовест Сендов, Йордан Малиновски и Иван Юхновски. Единадесет от тези ръководители са били способни учени и компетентни в управлението. Само двама са неспособни и некомпетентни. Разликата между способните и неспособните е огромна.

*

Способните и компетени ръководители

са известни с това, че те са в състояние да намерят средства и да спасят науката дори и тогава, когато тя има остра нужда от пари и се намира на ръба на остра парична криза. Например.

През 1908 година науката е на прага на тежка финансова криза. По това време оскъдните бюджетни пари на държавата са принудили науката да ипотекира имуществото си, за да може да работи. Ипотечният дълъг възлиза на 120 000 лева при държавна субсидия от около 20 000 лева на година. Кризата и деструкцията са неизбежни и всеки момент кредиторите могат да ликвидират задлъжнялата наука. До ликвидация не се стига благодарение на компетентната и балгородна намеса на тогавашният глава на българската наука академик Иван Евстатиев Гешов. Той изплаща целия ипотечен дълг със свои средства и спасява науката.

През 1924 година науката е отново на прага на тежка финансова криза. След дълъг и изтощителен спор със земеделците от правителството на Алекандър Стамболийски парите за наука са оскъдни и тласкат науката към криза и деструкция. Те са избягнати благодарение на компетентната намеса на тогавашният глава на науката академик Любомир Георгиев Милетич. Той намира общ език с правителството и под негово давление министър-председателят Андрей Ляпчев увеличава държавната субсидия за наука на 1 000 000 лв. през 1927 година, на 1 950 000 лв. през 1928 година и на 4 100 000 лв. през 1929 година. Това е и най-голямото увеличение на държавната субсидия, което българската наука е получавала в няколко последователни години.

През 1934 година науката е изправена отново пред остра финансова криза. Този път тя е под формата на натрупан дълг от 8 803 000 лева. Това е най-големият дълг в историята на науката. Този дълг предвещава голяма и тежка криза. Тя е избягната благодарение на мъдрия и компетентен академик Милетич. Той намира решение и на тази криза. Под негово давление правителството на Кимон Георгиев опрощава целия дълг и увеличава държавната субсидия за наука.

През 1954 година науката е отново на прага на остър паричен недостиг. По това време институтите на БАН растат като гъби, а парите са оскъдни. Решението на проблема е намерено от главата на българската наука академик Тодор Павлов. Под негово давление правителството на Вълко Червенков заделя 250 милиона лева за наука. Това е най-голямата сума, която е заделяна за наука в рамките на една фискална година.

През 1962 година биологичните науки в БАН са на прага на пазена в дълбока тайна тежка криза, изоставайки застрашително зад биологичните науки на Европа и света. Предизвикана от антинауката на Трофим Денисович Лисенко, тази криза е преодоляна благодарение на професионалната компетентност на академик Игнат Емануилов и на тогавашния председател на БАН академик Любомир Кръстанов. Акад. Емануилов пише няколко доклада и статии със заглавия “Състоянието и пeрспективното развитие на биологическите науки” и “Насоки на развитие на биологията”. В тези доклади той успява, без да споменава името на Лисенко, да докаже, че биологичните науки в България са изостанали в развитието си. Въз основа на тези доклади БАН иска и получава от правителството на Антон Югов пари и право да реформира и модернизира биологичните науки. Благодарение на тази реформа, биологичните науки бяха модернизирани и развити на сравнително добро за времето си ниво.

Всички цитирани по-горе лидери в БКД и БАН са видни учени, които първо са доказали себе си в науката и са станали академици, и след това са били ръкоположени и за лидери на науката по доказани заслуги.

**

Неспособните и некомпетентни ръководители

От 1884 до 1898 година в науката се вихри остра финансова криза по вина на слабото управление и на професионалната некомпетентност на тогавашния помощник-председател Васил Стоянов. Учил в Прага право и славянска филология, той не ги завършва и няма диплома за висше образование. Следователно той не би трябвало да бъде сред лидерите на науката в България. У нас, обаче, всичко е възможно и той застава начело на науката, без да е бил избиран за председател и без да има образование. В продължение на 14 години този некомпетентен ръководител мъчи науката и я руши по най-жесток начин. Поразиите, които той прави, са толква големи и болезнени, че неговото име не се споменава в докладите, четени на тържествени чествания и неговият портрет не се показва и не виси по стените в храма на науката, където той е бил близо 30 години (1869 -1898) член на ръководството на БКД, от които 14 години (1884 -1898) е изпълнявал и функциите на председател.

От 1996 година до днес науката страда, измъчвана от тежка финансова криза и дълбока деструкция на научната общност. Те се появяват по същото време, когато участвалият през 1995 година в конкурса за акадeмици член-кор. Иван Юхновски е отрязан от гилдията на академиците. На практика отказът на академиците да изберaт тогавашния зам.-председател на БАН И. Юхновски за академик означава, че неговите професионални и административни умения са се оказали далеч под тези на елитните учени в България. Това е ясно послание, че, той не би могъл и не би трябвало да бъде глава на българската наука. У нас обаче всичко е възможно и през 1996 година изхвърленият от академиците член-кор. И. Юхновски се връща като председател на БАН и става шеф на същите академици, които година преди това не са го избрали. Тази аномалия става преди 12 години. Оттогава досега той е глава на българската наука и неговото некомпетентно управление въвлече БАН и науката в най-тежката финансова, кадрова и морална криза в цялата 138 годишна история на организираната наука в България.

* * *